Книгите са друга, по-различна форма на живот
В поредицата в рубриката " Книги " гостува Дочо Боджаков.Той е кинорежисьор, сценарист и учител в НАТФИЗ " Кр. Сарафов ". Негови са филмите " Мечтание съм аз ", " Памет ", " Брачни смешки ", " Ти, който си на небето ", " Кладенецът ", " Кръговрат ", " Огризки от религия ", " Духът на татко ми ", " Една ария ", " Гена - гласът на арената ", " Патриархат ", както и известния сериал " Английският комшия ". В театъра слага пиесите " Нирвана ", " Адът - това съм аз ", " Когато гръм удари ".
Забележително е съдействието му с оператора Иван Варимезов.
Дочо Боджаков е лауреат на доста кино награди.
Защо четете?
- Знам ли?... Чета, откогато се помня. Четенето за мене се е трансформирало според - в нещо като опиум. Не мога да си показва живота си без книги.
Как избирате четива?
- Изборът на четиво е една от най-изтънчените наслаждения за " книжния плъх " и аз ѝ се приписвам напълно. Обикалям непрестанно книжарниците. Прекарвам дълго време в тях. Обичам да се дълбая из рафтовете, да откривам заглавия, да се двоумя, да пожертвам. Имам " свои " създатели, които очаквам да издадат нещо. Появяват се, несъмнено, и нови имена, за които навреме се осведомявам. Случвало се е и другар да ми предложи към този момент прочетена от него книга. Така че опциите са доста.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
Непосилната лекост на битиетоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- В момента прелиствам " Непосилната лекост на битието " на Милан Кундера. По-скоро - преоткривам я. Някога тя ми влияе най-много прочувствено. Сега встъпвам в дълбините ѝ.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
Възвишение (меки корици)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Сещам за романа на Милен Русков " Възвишение ". Той в действителност ме впечатли. С истинската басня. С ексцентричния си език. С силата си. Куп склерозирали литературни легенди бяха пометени с появяването му. Обичам такива книги.
Какъв е вашият обред, обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- Ако навикът да се приспиваш с книга е обред - чета всяка вечер, до момента в който сънят ме обори. Но други ритуали нямам. Чета когато и да е. Чета където ми падне и колкото ми душа желае. Усетя ли се задоволен от книгата, си давам отмора И отново.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Определено - хартия. Аз съм от поколението, което не можа да свикне с електронните удобства при четене. Ако книгата не е в ръцете ми, в случай че не съм я " прегърнал " - не мога да поддържам връзка същински с написаното в нея. Дори прелистването на страниците ми работи като вдишване на нова глътка въздух.
Четете ли на различен език, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чета пълноценно единствено на съветски. Изчел съм много книги на този език - и класика, и актуалност... Но от една година към този момент не мога да чета на съветски. Появи се някаква непреодолима вътрешна опозиция. И не съумявам да се преборя с нея. Руският език стартира да ми подухва кошмарни асоциации.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- Всичко. За мене книгите са една друга, по-различна форма на живот. В тях са заложени и страсти, и пристрастености, и обич, и знание. Литературата дава най-дълбоката визия за индивида и неговата природа.
Предпочитаният от вас род?
- Минал съм през всички жанрове. Сега чета повече документална прозаичност.
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък или рекомендация?
Атанас Далчев. Стихотворения, определени фрагменти и преводиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Преди доста години, в класа ми в Троянската гимназия, организирахме новогодишна лотария. Теглиш билетче с името на собствен съученик и би трябвало да му направиш подарък. В томболата участваше и нашия класен началник. Той изтегли моето име и ми подари книга със стихотворения на Атанас Далчев. Не бях чувал до тогава за този стихотворец - той не се учеше в часовете по литература. Но това, което прочетох, ме възхити. Особено оня стих " Бял сняг ще има единствено във градините, където са играели деца ". Този инцидентен подарък ме срещна с създател, който ми остана обичан за цялостен живот. И ми построи аршин за лирика, годен и до през днешния ден.
Любимият ви книжовен воин?
- Серафим на Йордан Йовков.
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
- Неизброимо доста са. И са се променяли през годините.
Как съхранявате книгите си?
- Книгите ми са над 6 000 тома. Основната ми библиотека е у дома и заема цяла стена - от пода до тавана. Но имам книги и на вилата, и в дома на родителите ми. Започнах да подарявам определени от тях на всеки, който прояви интерес. Но искащите са малко.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
Химия на шегатаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- " Химия на шегата " на Мишо Вешим. Бих желал и аз да опиша с такава лекост и самоирония живота си.
Коя ви разплака?
- Все по-трудно ме разплакват нови книги. Поне в моите очи, литературата се промени напоследък - стана по-сдържана, по-рационална, даже по-предвидима. Преди десетина години прочетох " Рапорт пред Ел Греко " на Казандзакис. Ето, тази книга ме развълнува до сълзи. Предизвика в мен катарзис. Но тя не е нова, писана е преди повече от половин век.
Рапорт пред Ел ГрекоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Последната книга, която ви разочарова?
- Забравям бързо книгите, които са ме разочаровали.
Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?
- Уви, историята на моя живот мога да напиша единствено аз. Но не виждам смисъл да го върша.
Как ще се споделя вашата автобиография?
- Може би " Път към пъкъла, затрупан с положителни планове ".
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
" Кървава ария " на Пенчо Славейков. От възпитаник, та до скоро, върша опити да прочета тази поема и все не мога. Задръствам се в измъчените ѝ стихове, стигам ненапълно и няма мърдане напред.
Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?
- " Кървава ария " дава отговор и на този въпрос. Но не ми е неловко. Разбирането ми за класика се промени с времето. Много книги, за които ни убеждаваха, че са шедьоври, се стопиха в небитието. А изплуваха други. Премълчавани. Стойностни. Важни. Тях се пробвам да прочета.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
Записки по българските въстания (Комплект 1 и 2 том)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- " Записки по българските въстания " на Захарий Стоянов. Тя ме придвижва във време, в което бих желал да пребивавам, и измежду хора, които бих желал да познавам.
Как се трансформира усетът ви във времето?
- Надявам се, променяйки се, усетът ми да е дълбаел от плиткото към по-дълбокото знание.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?
- Снощи затворих " Непосилната лекост на битието " на страница, в която Кундера написа, че " незаконните режими не са дело на нарушители, а на възторжени люде, твърдо вярващи, че са разкрили единствения път към парадайса ". И дълго не можах да заспя, угрижен от личните си бесове и от бесовете на времето, в което живеем.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Забележително е съдействието му с оператора Иван Варимезов.
Дочо Боджаков е лауреат на доста кино награди.
Защо четете?
- Знам ли?... Чета, откогато се помня. Четенето за мене се е трансформирало според - в нещо като опиум. Не мога да си показва живота си без книги.
Как избирате четива?
- Изборът на четиво е една от най-изтънчените наслаждения за " книжния плъх " и аз ѝ се приписвам напълно. Обикалям непрестанно книжарниците. Прекарвам дълго време в тях. Обичам да се дълбая из рафтовете, да откривам заглавия, да се двоумя, да пожертвам. Имам " свои " създатели, които очаквам да издадат нещо. Появяват се, несъмнено, и нови имена, за които навреме се осведомявам. Случвало се е и другар да ми предложи към този момент прочетена от него книга. Така че опциите са доста.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- В момента прелиствам " Непосилната лекост на битието " на Милан Кундера. По-скоро - преоткривам я. Някога тя ми влияе най-много прочувствено. Сега встъпвам в дълбините ѝ.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- Сещам за романа на Милен Русков " Възвишение ". Той в действителност ме впечатли. С истинската басня. С ексцентричния си език. С силата си. Куп склерозирали литературни легенди бяха пометени с появяването му. Обичам такива книги.
Какъв е вашият обред, обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- Ако навикът да се приспиваш с книга е обред - чета всяка вечер, до момента в който сънят ме обори. Но други ритуали нямам. Чета когато и да е. Чета където ми падне и колкото ми душа желае. Усетя ли се задоволен от книгата, си давам отмора И отново.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Определено - хартия. Аз съм от поколението, което не можа да свикне с електронните удобства при четене. Ако книгата не е в ръцете ми, в случай че не съм я " прегърнал " - не мога да поддържам връзка същински с написаното в нея. Дори прелистването на страниците ми работи като вдишване на нова глътка въздух.
Четете ли на различен език, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чета пълноценно единствено на съветски. Изчел съм много книги на този език - и класика, и актуалност... Но от една година към този момент не мога да чета на съветски. Появи се някаква непреодолима вътрешна опозиция. И не съумявам да се преборя с нея. Руският език стартира да ми подухва кошмарни асоциации.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- Всичко. За мене книгите са една друга, по-различна форма на живот. В тях са заложени и страсти, и пристрастености, и обич, и знание. Литературата дава най-дълбоката визия за индивида и неговата природа.
Предпочитаният от вас род?
- Минал съм през всички жанрове. Сега чета повече документална прозаичност.
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък или рекомендация?
- Преди доста години, в класа ми в Троянската гимназия, организирахме новогодишна лотария. Теглиш билетче с името на собствен съученик и би трябвало да му направиш подарък. В томболата участваше и нашия класен началник. Той изтегли моето име и ми подари книга със стихотворения на Атанас Далчев. Не бях чувал до тогава за този стихотворец - той не се учеше в часовете по литература. Но това, което прочетох, ме възхити. Особено оня стих " Бял сняг ще има единствено във градините, където са играели деца ". Този инцидентен подарък ме срещна с създател, който ми остана обичан за цялостен живот. И ми построи аршин за лирика, годен и до през днешния ден.
Любимият ви книжовен воин?
- Серафим на Йордан Йовков.
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
- Неизброимо доста са. И са се променяли през годините.
Как съхранявате книгите си?
- Книгите ми са над 6 000 тома. Основната ми библиотека е у дома и заема цяла стена - от пода до тавана. Но имам книги и на вилата, и в дома на родителите ми. Започнах да подарявам определени от тях на всеки, който прояви интерес. Но искащите са малко.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- " Химия на шегата " на Мишо Вешим. Бих желал и аз да опиша с такава лекост и самоирония живота си.
Коя ви разплака?
- Все по-трудно ме разплакват нови книги. Поне в моите очи, литературата се промени напоследък - стана по-сдържана, по-рационална, даже по-предвидима. Преди десетина години прочетох " Рапорт пред Ел Греко " на Казандзакис. Ето, тази книга ме развълнува до сълзи. Предизвика в мен катарзис. Но тя не е нова, писана е преди повече от половин век.
Последната книга, която ви разочарова?
- Забравям бързо книгите, които са ме разочаровали.
Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?
- Уви, историята на моя живот мога да напиша единствено аз. Но не виждам смисъл да го върша.
Как ще се споделя вашата автобиография?
- Може би " Път към пъкъла, затрупан с положителни планове ".
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
" Кървава ария " на Пенчо Славейков. От възпитаник, та до скоро, върша опити да прочета тази поема и все не мога. Задръствам се в измъчените ѝ стихове, стигам ненапълно и няма мърдане напред.
Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?
- " Кървава ария " дава отговор и на този въпрос. Но не ми е неловко. Разбирането ми за класика се промени с времето. Много книги, за които ни убеждаваха, че са шедьоври, се стопиха в небитието. А изплуваха други. Премълчавани. Стойностни. Важни. Тях се пробвам да прочета.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- " Записки по българските въстания " на Захарий Стоянов. Тя ме придвижва във време, в което бих желал да пребивавам, и измежду хора, които бих желал да познавам.
Как се трансформира усетът ви във времето?
- Надявам се, променяйки се, усетът ми да е дълбаел от плиткото към по-дълбокото знание.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?
- Снощи затворих " Непосилната лекост на битието " на страница, в която Кундера написа, че " незаконните режими не са дело на нарушители, а на възторжени люде, твърдо вярващи, че са разкрили единствения път към парадайса ". И дълго не можах да заспя, угрижен от личните си бесове и от бесовете на времето, в което живеем.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ