В поредицата Младите хора, които ме вдъхновяват“ ви срещаме със

В поредицата „ Младите хора, които ме въодушевяват “ ви срещаме със студента в Техническия университет във Виена Здравко Тренев от София. Макар и още втори курс, бъдещият инженер с профил „ Екология “ има хрумвания по какъв начин да се оправим със свлачищтните процеси у нас, да сътворяваме екологична инфраструктура, да се борим с естествените бедствия по-модерен и актуален метод.
Амбициозният юноша е приключил 91 НЕГ " Проф. К. Гълъбов " в София. Владее чудесно немски и британски език.

Аналитичен и деятелен като всеки Водолей, Здравко е и дълготраен играч на клуб по конен спорт " Конкур “ с голям брой оценки. Тренира от 9 годишен в дисциплината обездка.



„ Нямах необикновен афинитет към спорта и пробвах разнообразни типове, до момента в който един ден татко ми не ме заведе в Костинброд при една треньорка за начинаещи по конен спорт. Първият ми кон се споделяше Гепард ", спомня си младежът.

Но огромното му предизвикателство в общуването с конете стартира през 2018 година, когато купуват коня Доренто – той е роден в Германия, породата му е холандски топлокръвен кон, той е селектиран особено за дисциплината обездка. Има цялостно потекло, като дядо му и прадядому по майчина линия са международни първенци в тази дисциплинираност.



„ Доренто имаше поведенчески проблем, когато го взехме и се наложи образование, почтено казано малко постепенно ни се получиха нещата, само че връзките с конете са малко като при хората – с не всеки можеш да се напаснеш, само че към този момент сме много напреднали в това отношение.

Доренто е доста мъдро животно, той е доста сензитивен и съумява да улови минусите на своя ездач, с цел да откри малка врата да не се подчини на заповед. Сега към този момент обаче знае, че аз съм господарят, въпреки, че това е едни голям кон, който изисква огромна физическа мощ, с цел да го яздиш... ", със смях споделя Здравко.

Какво е да общуваш с Доренто:

" Бягство от всекидневието и другарство с едно схващане, необременено от човешките проблеми, това е срещата ми всякога с Доренто. Конете са от нашия свят, само че те ни демонстрират простодушно, че щастието е в дребните неща – една ласка, една хубава дума, едно захарче... "



Здравко е Балкански и държавен първенец 2013 и 2014, бронзов медалист от Балканските игри в Истанбул през 2015 година, също бронзов медалист и от държавните шампионати през 2015 и 2017 година

„ Помогна ми това, че ездата ми стана обичано занимание , а имах шанс да срещна точните треньори. Но най-важното, с цел да спечелвам надпревари, беше поддръжката и мотивацията на майка ми , тя е индивидът, който ме поддържа и до през днешния ден ", споделя състезателят.

Любовта му коня Доренто му оказва помощ да осъзнае, че заниманията по хипотерапия за деца с увреждания носят голяма изгода и в бъдеще, в случай че има опция, би се обучил като експерт в тази област. Но по тази причина е належащо образование в чужбина. За да оказва помощ на хора в неравностойно състояние.



„ Хипотерапията е терапия за деца с увреждания посредством общуването с конете. Участвал съм на такива уроци с деца на конната база до стадион „ Славия “, след това на конната база на Борисовата градина. Един урок протича към 40 минути и носи голямо наслаждение за децата. А за това, че тази терапия оказва помощ, образец ми е една млада жена, без подвижност от кръста надолу след злополука с мотор. Тя след година занимания с хипотерапия, стартира да движи отчасти левият си крайник, което е много впечатляващо ", изяснява възпитаникът на Немската гимназия в столицата.



Приятел от детинство обаче е котаракът Сър Родерик . „ Доста време ми лиши да убедя родителите ми да купим котка, само че след това те останаха доста удовлетворени и в този момент водим разногласия чие коте е….Родерик! Аз мисля, че е мое! "

Здравко е втори курс във Виена компетентност „ Екологично инженерство “ , това е нова за Техническия университет дисциплинираност, само че притегля Здравко, тъй като се увлича от просвета, силата на бъдещето, новаторски и зелени технологии.



За благополучие желае и мечтае да след завършването си да работи в България , с цел да оказва помощ на родната природа и родината въобще:

„ Смятам, че в България има по-голяма потребност от екологични инженери, които да допринесат за нашата връзка с околната среда като цяло. Бих желал в бъдеще да реализира повече за основаването на по-екологична инфраструктура , за предварителна защита на естествените бедствия, подсилване на свлачищата, които у нас са доста, за предотвратяване от застрояването на нашето Черноморие ", безапелационен е бъдещият инженер.

Още от диалога със Здравко Тренев слушайте звуковия файл от рубриката „ Младите хора, които ме въодушевяват “.