Измислица с планетарни мащаби: Нибиру иде след 278 дни
В понеделник в съветското медийно пространство още веднъж се появиха известия, че към Земята се доближава злокобната планета Нибиру, способна да провокира немислими катаклизми.
Авторите на тези вести се базират на анонимни „ учени “ и „ експерти “. Подобни известия се появяват със забележителна честота. Последната информация за злокобната Планета Х цитира въпросните „ специалисти “, че след 278 дни, т.е. идната година, планетата Нибиру ще се сближи със Земята и ще провокира ужасни разтърсвания – промяна на полюсите и поглъщане на практика на цялата суша.
Следва да отбележим, че от дълго време ни плашат с Нибиру. Преди към 5 години в интернет се появиха публикации, които предупреждаваха човечеството за скорошната му крах. Краят на света ни бива обещаван всяка година, а този път 2016-а може да стане последната на Земята. Причината за бедствието – небесното тяло Нибиру. Някои го назовават планета, други – метеорит. Според въпросните „ специалисти “ Нибиру влияела на скоростта на въртене на Земята, като забавяла нейния ход с съвсем 1 градус дневно (!?).
Съществуват голям брой уеб сайтове, отдадени на Нибиру. Според адептите на различните, ненаучни теории, въпросната планета се намира или сред Марс и Юпитер, или пък чак зад Плутон. Такова разминаване на данните може да смути всеки човек, който малко или доста прави оценка съответно мащабите на Слънчевата система. Астрономията не е чак толкоз неточна просвета, че да може да се пренебрегне разлика от милиони и милиарди километри.
Авторите на уеб страниците за Нибиру със забележителна акуратност разказват размерите на загадъчния обект – той е тъкмо 5 пъти по-голям от Земята. Всеки, който най-малко един път е надниквал през телескоп, любителски или професионален, знае, че не е толкоз мъчно да се прегледа всеки обект с диаметър от един километър, намиращ се сред Марс и Юпитер. Далечният Уран също се вижда в телескоп. С други думи, в случай че планетата фактически съществува, то от дълго време да се появили подробни фотоси на нейната повърхнина, да се проведат проучвания на нейния състав и по този начин нататък.
Още едно изказване – съществуването на Нибиру се потвърждавало от аномалии в орбиталното придвижване на Земята и другите планети в Слънчевата система. Също по този начин „ експертите “ по Нибиру настояват, че на всеки 3600 години „ планетата палач “ се появява в рамките на Слънчевата система.
Има и версия, че в Слънчевата система съществува не една звезда – Слънцето, а две, и точно към втората невидима неутронна „ тъмна “ звезда се върти Нибиру. Неутронните звезди се образуват вследствие на гравитационен колапс на солидни елементарни звезди и се отличават с необикновено огромна компактност. Лъжичка „ неутронно “ вещество би тежала повече от материята, от която се състои Луната.
Още една специфичност на такива звезди е мощното магнитно полен и рентгеновото излъчване. Просто е невероятно да не бъде видян подобен мощен източник на небето, изключително на относително неголямо разстояние. Най-близката до Земята известна неутронна звезда се намира на 400светлинни години. Ако подобен обект съществуваше в рамките на Слънчевата система, то на Земята не би могло да съществува нищо живо.
Планетата Нибиру има много красива история на генезис. Интересуващите се може да прочетат за шумерските глинени таблички, в които написа за жителите на Нибиру – анунаките, които са сътворили хората, а по-късно са дохвърчали при тях на Земята за злато.
Смята се, че първият, който е подарил на света сходна история, е американският публицист Закария Сичин, изучавал шумерски клинопис. Неговите преводи не се възприемат съществено в научните среди, само че заради красивата и цялостна с секрети история те се употребяват с популарност измежду всеобщата публика.
Творчеството на Сичин е подложено на критика от професора по филантропични науки на Масачузетския софтуерен институт и Йоркския университет Уилям Ървин Томпсън, професора по антропология и филология на университета Дрю (щата Ню Джърси) Роджър Уескот и други именити учени. По думите на Майкъл Хейзър, откривател на антични езици, Закария Сичин е вадил думи от подтекста и мощно е изкривявал техния смисъл.
Тайната цивилизация, основана от галактически пришълци
„ Подкрепяйки изводите от своите преводи от донубийски и шумерски текстове, писателят да вземем за пример твърди, че тези антични цивилизации са познавали 12 планети, въпреки че в действителност са им били известни единствено пет, в което няма никакви подозрения “, написа Хейзър.
Затова може да се твърди, че човечеството не е застрашено от апокалипсис, или най-малко не по виновност на Нибиру. Дилетантските публикации по астрономия съставляват много по-голяма заплаха за хората. Поради тази причина всички, които желаят да научат повече за устройството на Вселената, най-добре да четат уеб сайтове на публични научни общества.
Russia Today
