В подземията на една внушителна сграда близо до исландската столица

В подземията на една внушителна постройка покрай исландската столица Рейкявик се случва нещо доста забавно. Усвършестван робот постепенно разбърква охладена човешка кръв от хора от целия свят. След това от нея се извличат ДНК-проби и се подават към технология с изкуствен интелект, която секвенира частици и ги изследва, с цел да стигне до значими заключения за всеки един.    Събраните по този метод данни могат да се употребяват за доста неща, написа BBC. Досега на тях разчиташе най-вече медицината със следните цели – проучване за предразположеност към избран вид заболявания – алцхаймер, шизофрения, сърдечни и редица други болести. Просто казано, тук се търси способ, по който да се дефинира до каква степен тази неустойчивост се дължи на гена на всеки човек. И се вършат съответните прогнози – еди-какъв си брой хора е прекомерно евентуално да се разболеят поради дефинира закономерности, извлечени от гена и произхода им.    Прочуванията обаче са много напреднали. Вече не се изследва единствено рискът от избрани заболявания, а даже и държанието и житейските избори на индивида в подтекста на характерни характерности за гена му, извлечени посредством тази технология. Това значи, че експертите считат, че значително могат да предвиждат по какъв начин ще реагира обектът на проучване в разнообразни житейски обстановки.    Ясно е, че по този метод изследванията навлизат в много интимна човешка сфера. Но пък въпреки това се повдига въпросът дали нашите дейности са плод на личната ни воля, или просто са предопределени от фактори, отвън нашия надзор.

Всеизвестно е, че средата и методът на развъждане са основни за образуване на личността в по-късен стадий от човешкия живот. Т.е. отношението към разнообразни аспекти от живота и надлежно реакциите. Но средата не е единственият фактор.    „ Ако разгледате индивида като тип, ще стигнете до извода, че ние сме зародили на база информация в нашия геном и чак по-късно идва въздействието на околната среда “, споделя Кари Стефансон, исландски академик и един от създателите на компанията deCODE genetics, които се занимават с тези изследвания.  Невролог и мъдрец, Стефансон от ден на ден има вяра, че човешкото държание се дефинира от комплицираната комбинация от ДНК, завещан от родителите плюс генетичните разновидности, добити след това.    Не е наложително човек да осъзнава всичко това. Все отново не е всекидневно всяка ежедневна обстановка или реакция да бъде обяснявана с генома.   Ето няколко образеца. Генетичното завещание ненапълно дефинира чувствителността на вкусовите рецептори. Любителите на кафе по-лесно одобряват горчивината. Тези, които обичат чай, пък са по-чувствителни към нея. Пак като завещание може да се придобие любовта или непоносимостта към избрани действия. Например – към спортуването или към избора на спорт – екипен или самостоятелен.   Проучванията стигат до там, че се пробват да дефинират и кое занимание е уместно за съответния човек    Преди 15 години във Англия се прави проучване измежду 2000 пълнолетни. Учените стигат до извода, че съществува нещо като „ хоби-ген “. Оказва се, че предците на множеството фенове градинари са били... фенове градинари. А колекционерите на марки постоянно идват от фамилии на колекционери на марки.    На базата на тези заключения някои хора стартират да откриват в зрялата си възраст, че доста харесват да вършат това, което са правили бабите и дядовците им. И тук не става дума за привички, добити от наблюдаване на по-възрастните. Често пъти тези хора не са срещали предците си или не ги помнят.  Стефансон даже твърди, че неговият екип е разкрил следната взаимозависимост – в случай че човек има избран генен вид, той сигурно ще харесва кръстословици. И противоположното, несъмнено. 

Да речем, че човек се подложи на такова проучване. За какво би му послужила тази информация?
Едва ли са доста хората, които желаят геномно изследване да дефинира житейския им път. Къде е тръпката в това компютър да ти каже какво да правиш със себе си, с цел да си най-доволен и сполучлив?
Оказва се, че не е толкоз просто. От години науката се пробва да изясни аргументите за „ гения “ и корените на гения. Или за какво на едни хора им се отдава доста по-добре осъществяването на избрана активност, в сравнение с други. Помните ли образеца с кръстословиците? Е, тук е същото. Човек може и да е благоразположен към триумф в спорт, изкуство или технологии. Но генетиката не е всичко и това надалеч не значи, че е наложително да работи и да се развива в тази сфера. Ти може и да си добър в решаването на кръстословици, само че преди този момент би трябвало да се научиш да четеш и да пишеш, а също така са нужни и извършения с съответната активност. 
Дали човек е податлив към непримиримост, рационализиране и гонене на задачите си също са качества, които учените отдават в някаква степен на генома.  Професорът по психиатрия Даниел Дик, създател на книгата „ Кодът на детето “, споделя, че измеренията на личността като импулсивност, креативност, отношение към заобикалящата среда и хора са ненапълно избрани от гентични съставни елементи. 
„ Гените въздействат върху метода, по който се образуват мозъците ни, което въздейства върху метода на мислене и взаимодействаме със света. Някои хора имат мозъци, по-склонни да търсят вълнуващи или нови прекарвания, по-склонни да поемат опасности или са привлечени от по-непосредствени награди “, изяснява той.    Естествено, в житейски аспект не всеки път е добре да си рисковано надъхан. Такива хора по-често са склонни към насърчаване на друг вид зависимости, да вземем за пример хазартна. Стефансон пък твърди, че хората с генетика, предполагаща добре развито креативно мислене, са в по-голям риск да се разболеят от шизофрения. 

Генът може и да е значим, само че не по-малко значима е средата   От нея в действителност зависи дали заложени в индивида позитивни или негативни черти ще вземат връх. Например в случай че човек, податлив към напълняване, живее в среда, в която нездравословната храна е желана, то той съвсем несъмнено ще тръгне по този път и ще си сътвори здравословни проблеми.    Ако обаче средата не е такава, то е прекомерно евентуално индивидът да успее да се пребори или управлява „ неприятното завещание “ към напълняване.   Контролират ли гените любовта?    Този въпрос е неминуем след всичко казано дотук. Някой учени са уверени, че хората си избират сътрудник на база генетика. Често път обвързването е с човек със сходни физически качества – цвят очите, на косата, растеж и т.н.    Изборът на сътрудник обаче е единствено първата стъпка. Специалистите споделят, че поддържането на сполучлива връзка се оправят по-добре хората от здрави фамилии. Или в случай че родителите са разведени, е по-вероятно децата да създадат същото. Тук е изследвано въздействието на един избран хормон – окситоцин. Учените изясняват, че той е обвързван е прочувственото обвързване, т.е. с възприятието за задоволеност и удовлетворение от околните връзки с различен човек.    Смята се, че когато единият от сътрудниците има генен вид, повищаващ интензивността на окситоцина, той по-лесно възприема изгодите от връзката и е по-малко податлив към разлъка. Така учените стигат до извода, че геномът може да предопредели способността за поддържане на дълготрайна връзка.   Генетичните проучвания могат да бъдат употребявани в търсене на редица отговори на значими въпроси в човешкия живот. Това важи както в медицински, по този начин и в обществен аспект. Така че когато идващия път се запитате за какво един човек толкоз доста наподобява в дейностите си на майка си или татко си, отговорът е – тъй като е неизбежно.