Ханът на Хаджи Николи е една от малко познатите забележителности на Велико Търново
В интервала 1858 - 1862 година по пример на " Балкапанъ хан " в Цариград, Кольо Фичето построява за потребностите на търговеца хаджи Николи хан във Велико Търново. Той е единственият оживял през годините от всичките ханове, издигнати в града, които към 1877 година са били към 70. Тoзи хубав хан е ситуиран в сърцето на остарелия град, на Самоводската чаршия и е монумент на културата от национално значение.
Работата по строителството лишава към четири години, а в приключения си тип постройката в действителност впечатлява – снажна триетажна външност с каменни колони, укрепящи шикозни барокови балкончета, с необятен вътрешен двор и изцяло елегантно лъчение без то да е за сметка на функционалността. Сградата и до през днешния ден остава едно от най-значимите творения на именития занаятчия Колю Фичето. Собственикът ѝ Хаджи Николи е фигура с голям престиж за времето си, оставил ярка диря в българското Възраждане и битката за църковна самостоятелност на българите от гръцката патриаршия. В битката, за чийто сполучлив излаз е похарчил повече от 500 000 златни лева личен капитал, той изгубва и съвсем цялото си положение и имущество, само че оставя името си чисто.
През 1879 година се завръща в България в тежко материално положение и приключва земния си път в беднотия на 03.09.1892 година Погребан е като главен донор пред входа на храм „ Св. св. Константин и Елена ”, където и до през днешния ден странниците могат да почетат гроба му. На плочата с имената на донорите и благодетелите на храма се вижда, че неговото име стои паралелно до това на главния донор митрополит Панарет Рашев, вуйчо на Венета Ботева, брачна половинка на Христо Ботев.
Сградата на Хан “Хаджи Николи " е част от компактен градски контур, ситуирана на стръмен терен с дребна дълбочина. Решена е пространствено със стъпаловидно завършени размери, ажурни фасади с присъщи архитектурни претекстове, конкавни профили на корнизите, парапетите и каменния им цокъл, елиптична линия на сводовете и арките. Тесният продълговат двор е ограден от три страни: от североизток – двуетажно крило с приземие; от югоизток – едноетажно крило с приземие; от югозапад – приземно равнище с магазини към улицата и проход към двора.
Планът на постройката е от независими пространства по етажите, които през годините са били хранилища за стока и работилници. На първо равнище към улицата има дюкяни, които се употребяват по предопределение и до през днешния ден. Конструкцията е солиден строеж от тухли, камък и желязо. Стените са носещи, построени от ломен и жестоко обработен камък, а етажните плочи са неповторими солидни тухлени засводявания. При коридорите с колонади, хоризонталните сили се поемат от стоманени обтегачи с квадратно сечение. В каменните стаи изтъкнатият търговец хаджи Николи складирал манифактурни артикули, внасяни от Западна Европа и от Близкия Изток, както и творби на търновските майстори чохаджии, куюмджии, бакърджии и други Предните дюкяни на хана на хаджи Николи били заети от дръндарин, бакалин, куюмджия, кафеджия и шекерджия. До 30-те години на XX век против хана в дъсчени бараки, боядисани в алено, табаците, цървулджиите и опинчарите от Асенова махала продавли стоката си - камшици, седла, цървули, кундури, всичко, правено от кожа. До в този момент Хан “Хаджи Николи " е претърпял няколко промени.
През 1929 година е наранено югозападното крило, с цел да се прокара улица с габарит по проекта от 1907 година и да се построи остарялата поща. Демонтираните каменни колони са били апликирани към стената на магазините. Изграден бил каменен надзид с елиптични слепи арки и дървена стряха, а магазините били приспособени за гаражи. В някои от пространствата сводовете са били закрити, а на подовете било сложено дюшеме поради потреблението им за бекярски жилища. През 1967-69 година е направена частична реституция от проектант Стефан Пенков. До 1987г. ханът е отворен за гости като музейна експозиция на Регионален исторически музей, след което е възложен на Националния музей на архитектурата, а дюкяните на Архитектурно- етнографски комплекс „ Самоводска чаршия ”.
През 1992 година е реституиран и предаден на наследниците на Хаджи Никола Минчев. През 2006 година внукът на хаджи Николи, доктор Васил Николиев продава постройката и новият притежател, офицер от американската войска Едмънд Бек, който стартира реставрацията му. Автентичната фасада и размер са напълно непокътнати и съхранени по плана на арх. Николай Георгиев. Изцяло е сменена покривната структура, като за препокриване са употребявани достоверни остарели български керемиди. Колоните са консервирани, арките са градивно укрепени. В интериора са употребявани естествени материали – дъбов паркет, италианска подова керамика, дървена дограма, порти и мебели от солидно дърво. След реставрацията хан “Хаджи Николи ” е отворен за нов живот и посреща гости като самобитен културен център и комплекс.
Инфо: www.starotarnovo.blogspot.com
