В парламента предстои второ четене на ключови промени в Гражданския

В Народното събрание следва второ четене на основни промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), свързани със събирането на задълженията. До момента Mediapool показа предложенията на омбудсмана Мая Манолова, позицията по тях на Асоциацията на банките в България, предложенията на съдии от Софийския областен съд, позицията на Камарата на частните правосъдни реализатори, а също и мнението на юриста в каузи на длъжници Галина Чанкова. В актуалното изявление Mediapool дава думата на един от най-известните юристи по банкови каузи у нас Янчо Трончев, който работи както за банки, по този начин и за длъжници. " При обсъжданите основни промени в Граждански процесуален кодекс би трябвало да се борят не лобита и ползи, а да се държи на салдото, тъй че да не може кредиторът да спекулира, а пък длъжникът да се укрива ", счита адв. Трончев.

Адв. Трончев, по какъв начин коментирате тезата, че правата на длъжниците у нас сега не са задоволително предпазени в заповедното и изпълнителното произвеждане?

Еднозначен отговор на този въпрос не мога да дам. Принцип в правото е, че цялото имущество на длъжника служи за угаждане на кредитора и това е предписание от римско време. Вторият принцип от римското право е, че който е получил заем, следва да го върне. Дългът не погива. Ако питате длъжниците, ще ви кажат, че не са предпазени. Ако питате кредиторите, ще ви кажат, че длъжниците са свръхзащитени. След като Европейската комисия стартира наказателна процедура против България, с цел да се защитят по-добре правата на длъжниците, несъмнено е, че нашият законодател би трябвало да се съобрази с това. Но би трябвало да има уравновесен метод в правната уредба и да не се законодателства на парче, както до момента.

Да не забравяме, че кредитополучателят става дебитор, когато не си извършва отговорностите по контракта, т.е. не заплаща – било заради справедливи усложнения, било заради съзнателно отвращение да заплаща. В предложенията на омбудсмана Мая Манолова и на Министерството на правораздаването виждам, че не се прави разлика сред дебитор – физическо лице, и дебитор – търговец, а разликата е голяма.

В в този момент настоящата уредба единственото, във връзка с което ми се коства, че длъжникът не може да се отбрани задоволително, е при издаването на заповедта за осъществяване, в охранителното произвеждане, тъй като той там не взе участие. Това е едностранно произвеждане, в което банката се обръща към съда за издаване на заповед за осъществяване, респективно изпълнителен лист. Длъжникът схваща, когато му пристигна призовката за неотложно осъществяване от частен правосъден реализатор (ЧСИ) и стартира да тече срокът за несъгласие.