Рядка изложба на скулптора-революционер Брънкуш в Париж
В Париж се открива рядка ретроспектива на създателя Константин Брънкуш, който прави гражданска война в скулптурата при започване на 20-и век, само че чиито произведения могат да бъдат извънредно сложни за превозване, съобщи Агенция Франс Прес.
Роден в Румъния през 1876 година, Брънкуш идва в Париж на 28-годишна възраст и скоро по-късно се причислява към ателието на различен исторически ваятел - Огюст Роден.
" Нищо не пораства в сянката на огромните дървета ", твърди Брънкуш, откакто прекарва единствено три месеца със основателя на " Целувката " и " Мислителят ".
Работейки непосредствено с дърво и мрамор и без да употребява калъпи, Бранкузи слага началото на коренно нов метод към скулптурата, който се стреми да почисти човешките форми в нереални форми.
" Толкова е тъпо, че би трябвало да се скапва един хубав материал, като се издълбават дребни дупки за очи, коса, уши ", споделя той.
Повече от 120 статуи и стотици скици, картини и документи са изложени в център " Помпиду " до 1 юли - първата ретроспектива от подобен мащаб от съвсем 30 години насам.
Това е по този начин, тъй като доста от основните му произведения - изключително гипсовите кули, уравновесени несигурно върху дребна основа - не могат да бъдат превозени без големи застрахователни разноски.
Последната ретроспектива през 1995 година също беше в Помпиду, който наследи близката работилница на Брънкуш и цялата му персонална сбирка.
Посетителите могат да се срещнат с еволюцията на творчеството му посредством разнообразни версии на най-известната му творба " Спящата муза ", фамозния бюст на дете, птиците и тюлените.
Брънкуш " пресича всички течения на XX век ", споделя кураторът на изложбата Ариан Кулондер.
" Той може да бъде считан за един от бащите на нереалното изкуство, без въобще да е нереален. Никога не е желал да бъде част от някое придвижване ", добави тя.
Неуморно преработвайки скулптурите си в търсене на чист жанр, Брънкуш не дава съвсем никакви изявленията и отхвърля да има сътрудник, като продава непосредствено на купувачи, които би трябвало да посещават работилницата му.
През 1945 година той ненадейно приключва работата си, защото счита, че няма какво повече да добави. /БГНЕС
