Блатен аир срещу вируси
В пандемичната конюнктура в света, основана от ковид и неналичието на лекарство против заболяването, хората се обръщат към националните средства за лекуване на вирусни инфекции, с цел да се предпазят от заразяване.
По време на епидемии популацията на засегнатите страни най-често употребява чесън като профилактика и отбрана. Консумиран в прясно положение, поемане на чеснови пари, натъркване на носа преди излизане са все способи за реализиране на някаква отбрана от рисковите вируси.
Днес, наред с чесъна, на напред във времето излиза още едно растение, което има капацитет да бъде лек против подлия вирус. Става въпрос за растението блатен аир или каламус, както и научното му наименование. Сред хората е познато и като ароматна тръстика.
Не за първи път на блатния аир се гледа като допустима панацея против настъплението на страшни заболявания. По време на епидемии от холера и коремен тиф корените на растението са били дъвкани, а дребни части са държани в устата.
В съвременността хората вършат същото при епидемии от грип или други вирусни инфекции. Това се дължи на дезинфекциращите и успокояващи свойства на каламуса, както за вирусни болести, по този начин и за чревни проблеми.
Корените на блатния аир съдържат етерично масло, което е с богато наличие - танините, горчивият гликозид акорин, аскорбиновата киселина са най-изявените съставки на маслото от каламус. Те намират приложение в хранителната промишленост, парфюмерията и медицината. Били са употребявани от пивоварите и сладкарите.
В националната медицина приложението на блатен аир е не по-малко необятно - при чернодробни болести, при туберкулоза, тресчица, зъбобол, нервни изтощения.
Тъй като намира приложение при тежки болести, предстоящо противопоказанията са по-строги. Бременните и кърмещите, болните от бъбречни болести, хората с нетърпимост към съставките са тези, които са изключени от цифрата на лекуващите се с блатен аир.
Това скъпо растение е родом от Северните елементи на Азия. Пренесено е в Европа, а през Средновековието стартират да го отглеждат и на Балканите. Сега растението не се култивира, диворастящо е и може да се откри в мочурищата и в постепенно течещи води. Плодовете му в нашата географска широчина не съумяват да узреят и по тази причина размножаването му е вегетативно.
Не се против всеобщо, единствено към София, Казанлък и Самоков, както и към река Искър.
Използва се коренището на блатния аир. Вади се през пролетта през април или на есен - през октомври. Коренището се бели, реже и суши на сенчесто място при температура не повече от 40 градуса. Билката е жълто- кафява извън и бяла от вътрешната страна и може да се съхранява 3 години. От нея се прави отвара за вътрешно приложение.
