Волгин: Образованието, глупако!
В основата на триумфа на едно общество не стоят парите, добре функциониращата стопанска система, съответната политика, гениалните бизнес хрумвания или мощните оръжия. Всички тези неща са разследване, а не причина. Главното изискване, с цел да бъде едно общество сполучливо, е положителното обучение. Само страни, в които образованието е сложено на фундамент, могат да просперират. Училището и университетът – това са най-важните институции. Ако те просперират, и обществото ще се развива сполучливо. Ако учебните заведения и университетите са в крах, такава ще бъде и ориста на страната.
А какво значи образованието да бъде приоритет? Това значи, че първите неща, които младежите би трябвало да научат, е да се гордеят с достиженията на личната си страна. Тоест акцент в българското обучение би трябвало да бъде България, би трябвало непрекъснато да се натъртва върху всичко, което нашите предходници са съумели да създадат по време на 1300-годишната ни история. Разбира се, познанията за останалия свят също са доста значима част от положителното обучение. Но без задълбочено знание на първо място за родното, за българското, младите българи, първо, няма по какъв начин да бъдат наречени задоволително образовани и, второ, няма да желаят да работят за страната си. Ако това се случи, България в никакъв случай няма да се трансформира в просперираща страна.
Повечето наши сънародници схващат това и е изцяло обяснимо вълнението, което обгръща обществото, когато се повдигне тематика, обвързвана с образованието. Няколко образеца от последните дни ще ви дам. В един уебсайт се появи текст, съгласно който проучването на стихотворението „ Аз съм българче “ пречело на интеграцията на малцинствата у нас. Сигурно никой нямаше да обърне внимание на тази неособено умна дописка, в случай че тя не беше оповестена точно във въпросния уебсайт. „ Свободна Европа “ е медиа, която доста постоянно споделя позициите на властта – както на българската, по този начин и на чужбинската. Съответно изцяло естествено е допускането, че откакто в непосредствен до властта уебсайт се появява публикация с несъмнено подстрекателство, идната стъпка е тази власт да предприеме ограничения по реализирането на концепциите, на които въпросният уебсайт дава естрада. И е изцяло естествено хората да повярват, че стихотворението „ Аз съм българче “ може да бъде извадено от образователната стратегия. Щом като близки до властта медии приказват за това, значи като нищо ще стане, разсъждават доста хора.
Втори образец. Образователната платформа " Школо ", с чиито електронни дневници работят множеството учебни заведения у нас, беше продадена на английския снабдител на учебен програмен продукт " Джунипър Едюкейшън ". Това провокира опасения, че със събраните в „ Школо “ данни може да бъде злоупотребено. Това също е изцяло обикновено безпокойство. Просто нашите виновни лица, политици, министри, висши админи, от дълго време са потвърдили, че доста малко се интересуват от отбраната на българските национални ползи. Ето за какво доста хора разумно си мислят, първо, че и в този съответен случай има заплаха от злоупотреби с данните на български жители и, второ, страната няма да стори нищо, ако сходна заплаха фактически съществува.
В случая с действието и продажбата на „ Школо “ има и различен доста значим миг. От самото начало на прехода грантовите анализатори и политици ни изясняват, че всичко държавно е извънредно, а всичко частно е превъзходно.Тоест в случай че желаеме да просперираме, би трябвало да лишим страната от всички ѝ значими функционалности и да ги прехвърлим на частния бранш. Само че събитията в най-развитите страни по света от дълго време демонстрираха какъв брой неверна е тази идея. Лишаването на страната от главните ѝ функционалности води до разцвет единствено на малко на брой. А колкото повече страната отстъпва, толкоз по-зле живеят болшинството от хората. Разбира се, че българската страна би могла да сътвори съвременна и добре работеща просветителна платформа, а не да оставя това в ръцете на частниците, които могат да си вършат каквото желаят със събраните данни. Само че с цел да се случи това, би трябвало да имаме загрижени за ориста на страната политици, а не просто реализатори на непознати поръчки.
И още нещо доста тревожно, обвързвано с образованието, чухме тези дни. Министър Тагарев, който очевидно към този момент е решил, че с изключение на страховит боен експерт, е и безспорен специалист в историческата сфера, желае пренаписване на учебниците по история. Стремежът му наподобява е те да дават отговор на политически правилната днешна идеология и по тази причина оттова трябвало да отпаднат всички позитивни споменавания на Русия. Проблемът е, че този безумен евроатлантически блян на министъра не дава отговор на обстоятелствата. Няма по какъв начин да изчегърташ от учебниците обстоятелството, че България възкръсва като страна през 1878 година, посредством главно на Русия. Нашите евроатлантици доста биха се радвали, в случай че ни бяха освободили Съединени американски щати или Англия, или Германия. Ама не е подобен казусът. А откакто обстоятелствата пречат на евроатлантическия жар, значи обстоятелствата би трябвало да бъдат заличени. Поне това е разумният извод от концепцията да бъдат пренаписани учебниците по история. Само дето същата тази история е посочила, че който се пробва да фалшифицира предишното или да постанова цензура, свършва безславно.
Коментар на Петър Волгин в " Политически НЕкоректно " /
А какво значи образованието да бъде приоритет? Това значи, че първите неща, които младежите би трябвало да научат, е да се гордеят с достиженията на личната си страна. Тоест акцент в българското обучение би трябвало да бъде България, би трябвало непрекъснато да се натъртва върху всичко, което нашите предходници са съумели да създадат по време на 1300-годишната ни история. Разбира се, познанията за останалия свят също са доста значима част от положителното обучение. Но без задълбочено знание на първо място за родното, за българското, младите българи, първо, няма по какъв начин да бъдат наречени задоволително образовани и, второ, няма да желаят да работят за страната си. Ако това се случи, България в никакъв случай няма да се трансформира в просперираща страна.
Повечето наши сънародници схващат това и е изцяло обяснимо вълнението, което обгръща обществото, когато се повдигне тематика, обвързвана с образованието. Няколко образеца от последните дни ще ви дам. В един уебсайт се появи текст, съгласно който проучването на стихотворението „ Аз съм българче “ пречело на интеграцията на малцинствата у нас. Сигурно никой нямаше да обърне внимание на тази неособено умна дописка, в случай че тя не беше оповестена точно във въпросния уебсайт. „ Свободна Европа “ е медиа, която доста постоянно споделя позициите на властта – както на българската, по този начин и на чужбинската. Съответно изцяло естествено е допускането, че откакто в непосредствен до властта уебсайт се появява публикация с несъмнено подстрекателство, идната стъпка е тази власт да предприеме ограничения по реализирането на концепциите, на които въпросният уебсайт дава естрада. И е изцяло естествено хората да повярват, че стихотворението „ Аз съм българче “ може да бъде извадено от образователната стратегия. Щом като близки до властта медии приказват за това, значи като нищо ще стане, разсъждават доста хора.
Втори образец. Образователната платформа " Школо ", с чиито електронни дневници работят множеството учебни заведения у нас, беше продадена на английския снабдител на учебен програмен продукт " Джунипър Едюкейшън ". Това провокира опасения, че със събраните в „ Школо “ данни може да бъде злоупотребено. Това също е изцяло обикновено безпокойство. Просто нашите виновни лица, политици, министри, висши админи, от дълго време са потвърдили, че доста малко се интересуват от отбраната на българските национални ползи. Ето за какво доста хора разумно си мислят, първо, че и в този съответен случай има заплаха от злоупотреби с данните на български жители и, второ, страната няма да стори нищо, ако сходна заплаха фактически съществува.
В случая с действието и продажбата на „ Школо “ има и различен доста значим миг. От самото начало на прехода грантовите анализатори и политици ни изясняват, че всичко държавно е извънредно, а всичко частно е превъзходно.Тоест в случай че желаеме да просперираме, би трябвало да лишим страната от всички ѝ значими функционалности и да ги прехвърлим на частния бранш. Само че събитията в най-развитите страни по света от дълго време демонстрираха какъв брой неверна е тази идея. Лишаването на страната от главните ѝ функционалности води до разцвет единствено на малко на брой. А колкото повече страната отстъпва, толкоз по-зле живеят болшинството от хората. Разбира се, че българската страна би могла да сътвори съвременна и добре работеща просветителна платформа, а не да оставя това в ръцете на частниците, които могат да си вършат каквото желаят със събраните данни. Само че с цел да се случи това, би трябвало да имаме загрижени за ориста на страната политици, а не просто реализатори на непознати поръчки.
И още нещо доста тревожно, обвързвано с образованието, чухме тези дни. Министър Тагарев, който очевидно към този момент е решил, че с изключение на страховит боен експерт, е и безспорен специалист в историческата сфера, желае пренаписване на учебниците по история. Стремежът му наподобява е те да дават отговор на политически правилната днешна идеология и по тази причина оттова трябвало да отпаднат всички позитивни споменавания на Русия. Проблемът е, че този безумен евроатлантически блян на министъра не дава отговор на обстоятелствата. Няма по какъв начин да изчегърташ от учебниците обстоятелството, че България възкръсва като страна през 1878 година, посредством главно на Русия. Нашите евроатлантици доста биха се радвали, в случай че ни бяха освободили Съединени американски щати или Англия, или Германия. Ама не е подобен казусът. А откакто обстоятелствата пречат на евроатлантическия жар, значи обстоятелствата би трябвало да бъдат заличени. Поне това е разумният извод от концепцията да бъдат пренаписани учебниците по история. Само дето същата тази история е посочила, че който се пробва да фалшифицира предишното или да постанова цензура, свършва безславно.
Коментар на Петър Волгин в " Политически НЕкоректно " /
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ