Териториални планове 2.0: Правителството пак не казва какво ще прави с ТЕЦ-овете
В опит да избави над 1.2 милиарда евро по Плана за възобновяване, държавното управление на акад. Николай Денков разгласява през днешния ден втори вид на териториалните проекти за обективен преход на въглищните райони Стара Загора, Кюстендил и Перник. Обсъждането им би трябвало да завърши до края на септември и да бъдат утвърдени от Европейската комисия до края на годината.
Точно преди година, по време на кабинета " Петков ", първият вид на териториалните проекти бяха оповестени публично разискване от енергийното министерство, тогава отпред с Александър Николов от Има Такъв Народ.
Плановете плануват вложения в размер на 1.7 милиарда евро в региона на възобновимите енергийни източници, съхранението на електрическа енергия и спомагателен потенциал на междусистемните връзки, както и над 1 милиарда евро за енергийно-ефективно възобновяване на сградния фонд.
Разликата в документите за трите района – в този момент и в първия вид – не е огромна. От тях са отстранени годишните цели за понижаване на излъчванията с 40% до 2026 година по отношение на 2019 година, заложени тогава от Асен Василев.
Остава неразбираемо с какъв брой % ще намалеят излъчванията, на каква база, по какви критерии и в какъв период. Единствената изясненост остава в Плана за възобновяване, където е записано, че производството на електрическа енергия от въглища би трябвало да бъде прекратено до 2038 година
В новите документи се взимат данни от Консултативния съвет за Европейския зелен пакт за създаване на разнообразни сюжети за прехода и пътна карта за климатична индиферентност.
В тях е записано:
Според предварителните резултати от моделирането, производството от електроцентрали, работещи на лигнитни въглища, се чака да бъде към 8 TWh през 2025 година и към 2 TWh през 2030 година със съответното понижение на производството от лигнитни въглища “.
По проект производството на електрическа енергия от съществуващите мощности, работещи на лигнитни въглища, се чака да намалее в допълнение през втората половина на десетилетието с повишаването на възобновимите енергийни източници.
След 2030 година ТЕЦ-овете ще се употребяват единствено за облекчаване на сериозните потребности по поддържане на националния електроенергиен баланс при разнообразни климатични и геополитически сюжети.
Настоящите модели поддържат оценката за нужната наличност от към 1 GW конфигурирани мощности след 2030 година, което ще подсигурява надеждност на системата и сигурност на доставките по време на интервали на огромно търсене, само че също и при положение на рецесия “, се споделя в документа.
Няма отговор обаче по кое време и кои от централите ще бъдат затваряни, с цел да се изпълнят задачите.
Конкретика е записана единствено за Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, който, съгласно документа,
ще се нуждае от промишлена реорганизация и софтуерно прекосяване към нулеви въглеродни източници на сила, с цел да се понижат въглеродните излъчвания, с цел да продължи да действа или да бъде спряна през 2026 година “
Капацитетът на зелените мощности, които би трябвало да го заменят, е изчислен на 630 MW – фотоволтаични централи, зелен водород, геотермални, вятърни турбини или биометан.
Отново съгласно пътната карта за климатична индиферентност, възобновимите и нисковъглеродни мощности се чака да играят по-голяма роля за декарбонизацията. В териториалните проекти е записано, че до 2030 година се планува да бъдат създадени планове за най-малко 7.5 GW вятърни и слънчеви мощности. Това се показва в възходящ дял на производството на променлива възобновима сила ‒ от 7% през 2020 година до 25% през 2030 година Предвижда се делът на производството на сила с ниски въглеродни излъчвания да се усили от 58% през 2020 година на 69% през 2030 година По време на прехода мощностите на лигнитни въглища и производството от тях ще намалее доста с огромно прекратяване до 2035 година, до момента в който новото произвеждане на газ (възобновяеми и нисковъглеродни газове) се чака да играе по-значима роля от 2030 година нататък.
В новия документ се планува да има доходоносен микс за произвеждане на електрическа енергия посредством поддържане на постоянни изравнени разноски за електрическа енергия (LCOE) в енергийния бранш (под 80 €/MWh) през целия преход, осигурявайки отбрана против високите цени на суровините.
Както е известно новите планове по проекта ще се финансират по Плана за възобновяване и Фонда за обективен преход.
Ново държавно сдружение
Ново, особено държавно сдружение с название „ Конверсия на въглищните райони “ (CCR) ще бъде основано още тази година, с цел да подкрепя енерийния преход и в частност последователното преустановяване на минната активност в България.
В документа е записано, че „ се планува то да бъде огромно държавно дружество, което ще поеме рекултивацията на въглищните мини и ще приготви инфраструктура за нови промишлени действия “.
Целта е то да приготви обмисляне на практическата подготовка за прехода, което включва струпване на исторически и оперативни данни, както и изследване на територията.
Освен това новото сдружение ще има и ролята на бенефициер на помощни средства.
Точно преди година, по време на кабинета " Петков ", първият вид на териториалните проекти бяха оповестени публично разискване от енергийното министерство, тогава отпред с Александър Николов от Има Такъв Народ.
Плановете плануват вложения в размер на 1.7 милиарда евро в региона на възобновимите енергийни източници, съхранението на електрическа енергия и спомагателен потенциал на междусистемните връзки, както и над 1 милиарда евро за енергийно-ефективно възобновяване на сградния фонд.
Разликата в документите за трите района – в този момент и в първия вид – не е огромна. От тях са отстранени годишните цели за понижаване на излъчванията с 40% до 2026 година по отношение на 2019 година, заложени тогава от Асен Василев.
Остава неразбираемо с какъв брой % ще намалеят излъчванията, на каква база, по какви критерии и в какъв период. Единствената изясненост остава в Плана за възобновяване, където е записано, че производството на електрическа енергия от въглища би трябвало да бъде прекратено до 2038 година
В новите документи се взимат данни от Консултативния съвет за Европейския зелен пакт за създаване на разнообразни сюжети за прехода и пътна карта за климатична индиферентност.
В тях е записано:
Според предварителните резултати от моделирането, производството от електроцентрали, работещи на лигнитни въглища, се чака да бъде към 8 TWh през 2025 година и към 2 TWh през 2030 година със съответното понижение на производството от лигнитни въглища “.
По проект производството на електрическа енергия от съществуващите мощности, работещи на лигнитни въглища, се чака да намалее в допълнение през втората половина на десетилетието с повишаването на възобновимите енергийни източници.
След 2030 година ТЕЦ-овете ще се употребяват единствено за облекчаване на сериозните потребности по поддържане на националния електроенергиен баланс при разнообразни климатични и геополитически сюжети.
Настоящите модели поддържат оценката за нужната наличност от към 1 GW конфигурирани мощности след 2030 година, което ще подсигурява надеждност на системата и сигурност на доставките по време на интервали на огромно търсене, само че също и при положение на рецесия “, се споделя в документа.
Няма отговор обаче по кое време и кои от централите ще бъдат затваряни, с цел да се изпълнят задачите.
Конкретика е записана единствено за Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, който, съгласно документа,
ще се нуждае от промишлена реорганизация и софтуерно прекосяване към нулеви въглеродни източници на сила, с цел да се понижат въглеродните излъчвания, с цел да продължи да действа или да бъде спряна през 2026 година “
Капацитетът на зелените мощности, които би трябвало да го заменят, е изчислен на 630 MW – фотоволтаични централи, зелен водород, геотермални, вятърни турбини или биометан.
Отново съгласно пътната карта за климатична индиферентност, възобновимите и нисковъглеродни мощности се чака да играят по-голяма роля за декарбонизацията. В териториалните проекти е записано, че до 2030 година се планува да бъдат създадени планове за най-малко 7.5 GW вятърни и слънчеви мощности. Това се показва в възходящ дял на производството на променлива възобновима сила ‒ от 7% през 2020 година до 25% през 2030 година Предвижда се делът на производството на сила с ниски въглеродни излъчвания да се усили от 58% през 2020 година на 69% през 2030 година По време на прехода мощностите на лигнитни въглища и производството от тях ще намалее доста с огромно прекратяване до 2035 година, до момента в който новото произвеждане на газ (възобновяеми и нисковъглеродни газове) се чака да играе по-значима роля от 2030 година нататък.
В новия документ се планува да има доходоносен микс за произвеждане на електрическа енергия посредством поддържане на постоянни изравнени разноски за електрическа енергия (LCOE) в енергийния бранш (под 80 €/MWh) през целия преход, осигурявайки отбрана против високите цени на суровините.
Както е известно новите планове по проекта ще се финансират по Плана за възобновяване и Фонда за обективен преход.
Ново държавно сдружение
Ново, особено държавно сдружение с название „ Конверсия на въглищните райони “ (CCR) ще бъде основано още тази година, с цел да подкрепя енерийния преход и в частност последователното преустановяване на минната активност в България.
В документа е записано, че „ се планува то да бъде огромно държавно дружество, което ще поеме рекултивацията на въглищните мини и ще приготви инфраструктура за нови промишлени действия “.
Целта е то да приготви обмисляне на практическата подготовка за прехода, което включва струпване на исторически и оперативни данни, както и изследване на територията.
Освен това новото сдружение ще има и ролята на бенефициер на помощни средства.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ