В онази степен, в която мъжът е просто мъж, той

В онази степен, в която мъжът е просто мъж, той е на първо място отегчителен. Той е „ кардинален ”, „ неустрашим ”, „ редовен ”, „ логически ”, „ невъзмутим ”, „ потребен ”. И става забавен единствено тогава, когато най-малко малко „ надрасне ” това свое – в последна сметка хумористично – „ геройство ”. При мъжа забавни са момчето и старецът и е напряко заплашителен (в дълбочина), „ възрастният ” мъж – този, който е във „ всеоръжието ” на мъжката си „ мощ ”… Нито едно велико произведение на изкуството не възпява четиридесетгодишния „ мъж ”. Обратно – разкрива го като „ несретник ”, като проваляне на „ момчето ” в него или пък като измамник, грабител и садист…

Мъжът търси „ правила ”, а дамата познава “изключението ”. Но животът е едно непрестанно изключение от разпоредбите, които са основани по пътя на „ изключването на изключенията ”. Навсякъде, където съществува същински живот, царува не правилото, а изключението. Мъжът, това е битката за „ правилото ”, до момента в който дамата е живият опит за „ изключението ”. Но „ изключението ” е самата дълбочина на християнството като живот. В този живот, основан, дарен от Бога, всичко е „ изключение ”, защото всичко е единственост и неповторимост, извор, бликащ от дълбините. Сексът е предписание, а любовта – изключение. Но истината за живота и на живота е в любовта, а не в секса. Човекът е предназначен не към реализиране на правила, а към чудото на живота.

Семейството е знамение. Творчеството е знамение. Царството божие е чудо… Всичко това обаче значи, че няма никакво тъждество, а има онтологично разграничение, правещо допустима любовта – единение, а не „ тъждество “. Равенството постоянно допуска многобройност на „ равните “, която в никакъв случай не се претворява в единение, защото цялата същина на равенството е в неговото ревностно запазване. В единството разликата не се унищожава, а единствено се трансформира в единение, в живот, в творчество… „ Мъжкото “ и „ женското “ начало са съприродни на света, само че единствено индивидът е този, който ги претворява в семейство. И ненавистта на нашата просвета към фамилията е подбудена от това, че то изобличава злото на „ равенството “.

(със съкращения, „ Гласове “)