Как американските ВВС откраднаха Ми-24 за подробен анализ
В някои специфични моменти, когато армията има потребност от незабавна информация и би трябвало да стигне до по-ценна информация за съперника, наложително ще се обърне към разузнаването. Точно това прави и американската войска, когато би трябвало да получи скъпа информация за новите хеликоптери на Съюз на съветските социалистически републики. Централно разузнавателно управление на САЩ незабавно са потърсени за подпомагане, а след известно време се ражда и групата „ Нощни преследвачи “ – това са хората от 160-ти полк на специфичната авиация, с цел да помогне при проучването на новата хищна птица в небето.
Интересното е, че събитията се случват сред 1987 и 1988 година За мнозина това е краят на Съюз на съветските социалистически републики и с това ухае на края на Студената война. Ще открием, че и доста разузнавания показват за наближаването на края на една доста специфична ера, само че има военни, които не могат да одобряват всичко на доверие. Ето за какво се ражда и интервенция „ Висока вяра III “. Не сме сигурни за какво въобще се разказва като военна интервенция, откакто това умерено може да бъде сюжет за боен филм.
Военните имат причина да виждат и някои странни проблеми, изключително откакто Берлинската стена е паднала, Русия не може да си разреши повече жертви и се изтегля от Афганистан, само че в това време стоят проблеми като революцията в Иран, клането в Казахстан и редица други дребни и огромни проблеми. Няма по какъв начин да избягаме от обстоятелството, че и редица прокси войни се случват с общителното подпомагане на Съюз на съветските социалистически републики в Африка. Следователно се приказва за края на войната, само че явно не е даже близо.
Един подобен спор може да се открие в Либия през 1987 година Той стартира с бомбардировката на Съединени американски щати, откакто Либийско-чадския спор продължава да се разраства. По време на това стълкновение, либийската войска оставя много сериозна военна техника, в това число бронирани машини и новите хеликоптери Ми-25. Същият е прочут като Ми-24 (руснаците трансформират цифрата, с цел да знаят, че е модел за износ).
Именно хеликоптерът е от изключително значение за американците, които желаят да знаят какво се крие зад страховития тип. Никой не подозира какви товари може да носи, каква маневреност има, както и скорост, нещо още по-интересно е, че тежестта му е едно от най-високите за хеликоптер в целия свят, а откакто лети, явно може да се оправи с масата си.
Повечето американски водачи остават скептични, че AH-64 Apache може да отговори на съветската бойна машина. Ми-24 може да носи с изключение на товара си и 8 боеца, с добра скорост, съществено въоръжение и опция за подкрепяне на сухопътните сили. Практически това се прави от един хеликоптер, затова западът е изостанал, освен това за първи път.
Желанието на Съединени американски щати да открие същинската загадка и да се запознае с обстоятелствата, стартира да се покачва все по-сериозно. И тъкмо тук идват потърпевшите чадианци, които са повече от подготвени да дават една от най-важните руски секрети. След като са ги видели в деяние, господата могат да изровят безусловно всичко и да раздвижат пазара, с цел да закупят такава машина.
Проблемът е, че превозването няма да бъде толкоз елементарно – Либия продължава да държи обществени превоз и хеликоптер от последно потомство ще се вижда извънредно елементарно, повишавайки доста напрежението сред двете велики сили. Операцията изисква от американците да пренесат хеликоптера по този начин, че никой да не може да ги забележи. По това време ще е мъчно да се изнесе патрон от горещата точка, а какво да приказваме за хеликоптер.
За задачата са нужни водачи, които постоянно опитват и са подготвени да одобряват хвърлената ръкавица. Точно тук идва и 160-та въздушна бригада, която е известна с най-хубавите водачи на хеликоптери. Мисията протича на три етапи. На първо място ще се приготвят механици, които бързо да разглобят хеликоптера и да вземат скъпите материали. Следващата фаза ще е подготовка в пустинята в Ню Мексико. Пилотите би трябвало да вдигнат плячката и да летят, тренирайки всички умения. Последната фаза е да се извърши цялата интервенция.
Американските водачи употребяват особено модифициран CH-47 Chinook, който би могъл да вдигне друго тяло с сходна тежест.
Мисията е следната:
1. Пилотите ще се возят на транспортен аероплан C-5 Galaxy, като хеликоптерът ще бъде разтоварен във допустимо най-близката база, откъдето да летят до плячката си – малко градче Уади Дум. Любопитен факт е, че до него се намира либийска военновъздушна база. Полетът е с извънредно невисок таван, с цел да избегнат всички радари по пътя.
2. На мястото на срещата ще закачат вражеския хеликоптер и ще следват особено направен маршрут. Изисква се голямо успокоение, тъй като вражеският хеликоптер е с дължина от 17 метра и тежи над 8 тона. Планувани са няколко спирки за презареждане.
3. Достигането до базата и разтоварване на скъпата облага.
Френските Военновъздушни сили ще обезпечават прикритие благодарение на изтребители и ще дойдат с хеликоптер C-130, който би трябвало да помогне за презареждането, както и да оказва помощ, в случай че е нужна помощ.
По това време има доста огромни скептици по тематиката, които още не могат да одобряват обстоятелството, че С130 не е тъкмо най-надеждния хеликоптер. По време на задачите в Иран са открити редица недостатъци и множеството водачи заобикалят тази съвременна машина.
Хеликоптерът лети към 800 километра след спускането от самолета. През целия път не е задействан нито един радар, а когато идва време за честната кражба, либийците даже не схващат, че е имало вражеско американско наличие. Тяхната база е на няколко километра от точката за предаване.
За страдание има и изненади. След първото презареждане ще се вдигне пясъчна стихия, която стартира да тормози доста летците. Всички опити за заобикаляне демонстрират, че хеликоптерът не може да се издигне над бурята, прескачайки заплахите, затова има единствено едно решение на казуса, хеликоптерът понижава ход, с цел да има по-голяма непоклатимост, влиза в бурята и се надява, че враговете на Либия са имали много здрави въжета.
С идването в базата, водачите честват първата огромна интервенция, която може да даде освен отговори, само че и да им разреши да се насладят на един необикновен триумф. След 36 часа съветският Ми-24 е качен на товарен аероплан C-5 и отпътува в Съединени американски щати. Полетът му е безвреден. Години наред тази задача не се оповестява и не се споделя. Никой не е приказвал, а и самите водачи не са се хвалили, за тях това е удоволствието, че са съумели да вземат един доста скъп товар.
Интересното в този случай е, че американците имат разрешението на държавно управление Чад, с цел да извършат тази задача. Самият покорен хеликоптер разполага със своето цялостно въоръжение. Интересен факт е, че през годините обратно са успявали да открият следи от свалени съветски хеликоптери, само че не и недокоснат образец. Ако се чудите за какво задачата е номер 3, а не едно, то би трябвало да знаете, че това не е първият опит за извличането на руска техника – какви обаче са другите два, никой не може да отговори.
