Ужасяваща смърт застига редица от концлагеристите у нас
В неделния следобяд на 27 октомври през далечната 1946 година – ден след изборите за Шесто Велико национално заседание, полицай подпитва дребния Джорджи за кого са дали своят вот техните. Той дава отговор „ За Никола Петков “, само че бързо се поправя „ С алената, с алената бюлетина “.
Признанието на невръстното дете е еднакво на смъртна присъда за фамилията. Осем месеца по-късно имунитетът на водачът на Български земеделски народен съюз и обединената демократична съпротива е свален, Никола Петков е задържан и наказан на гибел в скърпен развой. Убит е с чук в Централния софийски затвор и е качен мъртъв на бесилото. Семейството от София дръзнало да гласоподава за опозицията е интернирано в провинцията, а дядото и бабата – известни столични учители малко по-късно са оповестени за „ някогашни “ хора и пратени в концлагер, наименуван от тогавашната власт с евфемизма Трудово възпитателно общежитие (ТВО).
Лагерите на гибелта ска основани с Наредба-закон за отбрана на националната власт, признат на 26 януари 1945 година от държавното управление на Кимон Георгиев за узаконяване на всеобщия политически гнет след преврата от 9 септември. Битува мнението, че предлагането за създаване на концлагери е по образеца на руския ГУЛАГ, обещано официално от Никола Петков. Главно ръководство на лагерите (ГУЛАГ) е основано по заповед на болшевишкия водач Ленин, а по сходство на руската тирания „ някогашните “ хора са класовият зложелател на комунистическата власт в България.
На 2 километра от Благоевград е съществувал лагер за българи, сключили брак с чужденци. Русенската учителка Ганушка Димитрова е видяла оповестената след 10 ноември в медиите карта на българските лагери, изобразени с черепи поради хилядите починали в тях при социализма. Разказва историята на една от оживелите в лагера „ Зелендол “ – шивачката Божана Милева.
След година и половина в „ Зелендол “, тя бива преместена в различен лагер, където е живяла с още 60 други мъже и дами. Съдбата й не е по-различна от тази на брачна половинка й – австриецът Фриц Шауфлер. Той също е изпратен в лагер, само че в друга част на България. Двамата в никакъв случай не се развеждат, само че след освобождението си не живеят дружно. Дори основават други фамилии, въпреки да имат наследник.
Робер Попиц е на 11 година, когато дружно с майка си бива заточен в „ Зелендол “. По това време майка му към този момент е вдовица, защото са жители на Третия райх. Живеят в Русе при баба му по майчина линия, когато новата власт им подрежда да се явят в един от огромните хранилища на митницата с багаж, колкото могат да носят на ръка. Пътуват затворени в конски вагони без вода и храна до Павел Баня, а след това до „ Зелендол “. Освободен, е откакто представители на Съюзническата контролна комисия у нас посещават лагера и подреждат неотложно да бъдат пуснати децата до 14 година
Петрунка Тодорова Бонева е изпратена през 1947 година в лагера „ Босна “, защото имала връзка с задграничен жител. Била другарка на френския консул в България по това време – Реджинал Деварен, който й предложил брак, само че тя отказала поради майка си. В лагера не ги биели, само че пък за сметка на това им прибрали доста скъпи движимости.
По-късно я местят в Белене. Споделя, че до момента в който били по-малко хора на брой, ги биели по-често. За задачата надзирателките употребявали стоманени палки, навити по чудноват метод, от които доста боляло.
Бившият лагерист Никола Дафинов споделя, че една от надзирателките Юлияна Ръжгева била професионален палач, изпитващ зверско садистично наслаждение. Тя персонално умъртвила най-малко 40 души.
Лагеристка споделя, че същата тази Юлияна, дружно с неин сътрудник свалили в усамотено място новата жена, закарана на кариерата и я пребили. Освен, че я били с тоягата, я мушкали в очите и влагалището, а Юлия скачала и от горната страна й. Накрая вкарала точилката в устата й и я пронизала. Свидетелка на случката споделя, че точилката излязла от другата страна на тялото на дамата, отдолу под скъсаните й облекла, дружно с червата й. Издъхнала с необятно отворени уста и очи. Накрая поставили натрупа й в чувал.
Историци сочат, че лагерите на гибелта били минимум 86, а през тях са минали към 285 000 души. Няма по какъв начин да бъде посочен точният им брой, защото Държавна сигурност усърдно е унищожила документите при започване на 80-те години.
Инфо: Уикенд, crimesbg.com
Тагове: Юлияна Ръжгева концлагери Ленин Никола Петков Ганушка Димитрова Фриц Шауфлер Робер Попиц Реджинал Деварен
