В навечерието на Евро 2017 по волейбол в предаването „Код

В навечерието на Евро 2017 по волейбол в предаването „ Код спорт “ по ТВ+ гостува едно от най-големите ни имена в този спорт – Найден Найденов. От 30 години е в огромната игра във волейбола – най-успешният ни групов спорт. Изявява се с триумф в националния отбор, в Левски, в „ меката “ на волейбола – италианската Серия А. Играе 10 години в представителния тим на България, взе участие на две олимпиади, на три международни и на седем европейски шампионати. Винаги е непрекъснат в изявите си и става капитан на националния тим. Като треньор извежда България до четвъртото място на олимпийските игри в Лондон през 2012 година.

- Найдене, неотдавна чества 50-годишен празник, като 40 от тях са във волейбола. Горе-долу такава е равносметката, нали?

- Да, нещо такова се получава. Дълги години бях на игрището, защото играх до 41. Вече отвън него е друго.

- Има една любопитна преживелица от олимпийските игри в Лондон. След една от блестящите ни победи над Германия или Италия тогавашният държавен глава Росен Плевнелиев беше в микс зоната, дружно с Любо Ганев и Стефка Костадинова. Заради президента си говорехме на вие, само че внезапно се появи ти и еуфорично сподели: „ Тигре, спечелихме! “ Започнаха обятия и целувки, падна всевъзможен протокол. Спомняш ли си този миг?

- Много добре си го припомням, тъй като тези моменти не се не помнят. Пожелавам на всеки треньор да ги изпита. В такава обстановка се губи всякаква отдалеченост. Тогава на напред във времето излиза това, което ти идва от вътрешната страна. Заради насладата се губи даже протоколът.

- Ще има ли мотив нашият тим да се прегръща на европейското състезание, което стартира идната седмица?

- Винаги съм бил оптимист. Дали има или няма някакви проблеми, аз мисля, че този тим има силите да се пребори. Доста комплектован отбор със завръщането на опитния разпределител Георги Братоев, с неповторимата игра, която демонстрират центровете Ники Николов и Виктор Йосифов, също и Цецо Соколов, в случай че е в положително положение. Отборът е на доста високо равнище. Има мощно либеро, с три или четири четворки, които постоянно могат да бъдат комбинирани в игра. Отборът е много сериозен. Надявам се да създадем нещо удивително.

- Беше старши треньор и асистент в щаба. Можеш да ни кажеш за какво Пламен Константинов споделя, че постоянно в българския тим все нещо се дели?

- Винаги е било по този начин, само че е значим методът към състезателите. Говоря от мое име по какъв начин виждам нещата. Много години съм бил там – и като играч, и като треньор. Седем години бях асистент, а по-късно и старши треньор на националния тим. Познавам доста добре състезателите. Да, постоянно е имало някакви дребни спорове, само че е значимо по какъв начин треньорът ще подходи и по какъв начин ще сплоти този тим. Ще се върна на футбола. През 1994 година имаше дрязги, само че треньорът съумя да сплоти тима. Искам да подчертая, че и преди олимпийските игри, тимът беше разрушен, имаше този насам – оня натам, само че успяхме да го обединим. Според мен всичко зависи от треньора – по какъв начин ще успее да накара състезателите да играят на 100 %. Това е най-важното, тъй като за мен подготовка всеки треньор може да организира. Но тънкостта на огромния треньор е да сплоти този тим, да му даде успокоение и убеденост, че може да побеждава. Така резултатите ще дойдат.

- През 2015 година станахме четвърти тук на европейското. Публиката беше еуфорична, имаше въодушевление. За теб какво беше – триумф или пропуснат късмет за нещо огромно?

- За мен беше пропуснат късмет за нещо огромно. Мачът с Франция беше извоюван. Няма да влизам в съответни елементи, само че се позволиха неточности, които доведоха до загуба. А този мач беше извоюван и това сигурно ни гарантираше европейска купа на това състезание.

- Прави ли са италианците като споделят, че България може да победи на волейбол всеки, само че няма класа и темперамент да изкара на шеста скорост цяло едно състезание?

- Мисля, че не са прави италианците. Не веднъж тимът е посочил, че може да държи и то в доста тежки моменти. Да, може би има нотка, че нещо се губи в последния миг на огромни шампионати, само че не мога да кажа, че българският тим не може да удържи до дъно. Не може да кажем, че не сме ставали трети на европейско и трети на международно. Да, в действителност с четвъртите места сме напред с материала.

- А ти по какъв начин се отнасяш към италианците? Беше там в пика на волейбола през 90-те години и игра в Асти, в Кастело, в римския Лацио.

- Италианците дадоха доста на волейбола. Нищо, че се приказва, че ние сме ги учили в миналото на волейбол, те напреднаха много. Не е загадка, че в последните 20 години те са един от водещите тимове в света. Създадоха и статистиката, която в следствие навлезе в безусловно всички тимове. Години наред шампионата им беше най-силното в света. Инвестираха се доста пари във волейбола. В това отношение мога да кажа, че са дали най-вече на този спорт.

- А какво ще кажеш за треньорската им школа? Като играч видя локалните експерти, в този момент се сблъска с тях и като старши треньор. На олимпиадата в Лондон имаш победа и загуба против „ скуадрата “.

- Няма спор, че имат доста положителни експерти. Моят преподавател е Силвано Пранди. За мен това е индивидът, който промени българския волейбол за две години. Трябва да има огромно почитание към него в България. Но желая да подчертая, че малко омаловажаваме българските треньори. За мен има ужасно доста положителни родни експерти. Но всеки разяснява и гледа да бъде от горната страна. Не можем да отидем напред и да се поддържаме като италианците, които вършат невероятна реклама. Да, има доста положителни треньори измежду италианците, само че има и доста положителни при българите. Но ние не се поддържаме и оттова губим цялата реклама.

- На 23 години отпътува за Италия в най-силния интервал на локалното състезание. С какво се сблъска? Какво ти хареса най-вече? Доволен ли си от времето, прекарано там?

- Доволен съм. В тези години на всеки беше фантазия да отиде да играе в Италия. Масово всички положителни играчи отиваха там. За мен беше огромна наслада, тъй като в действителност тогава шампионата беше на супер високо равнище. Можеше да видиш всевъзможни играчи и треньори, да се научиш на доста неща. Да видиш манталитета, който се постановяваше, с цел да израстваш. За мен беше доста мощно като страст и като развиване.

- Най-хубавият ти миг в Италия?

- Не мога да посоча избран миг. За мен беше наслаждение да играя. Просто обичах Италия.

- Имаше ли конфликти с другите българи? Засичали ли сте се на терена?

- Да, с Боре Кьосев съм се засичал. Тогава и Ники Желязков беше в Италия. След това пристигна Мартин Стоев. Димо Тонев към този момент беше там. Естествено Любо Ганев.

- Не би трябвало да пропущаме и началото. От пазарджишката школа идваш в Левски едвам 16-годишен. „ Сините “ оповестиха, че са взели занемарен елмаз, който ще шлифоват и ще продадат в чужбина. Така и стана. Какво си спомняш от този интервал?

- Това също беше доста значим миг за мен, тъй като можеше единствено да мечтаев да те желаят в Левски на 16 години. Всички огромни волейболисти играеха в Левски и ЦСКА. Сблъсках се с невероятни играчи. За мен беше наслаждение да играя с тях – Митко Тодоров, Владимир Чернишов – индивидът, който ме учеше на волейбол. И в този момент мога да кажа, че е един от най-хубавите като техника - нищо, че е било преди 30 години. Обяснявам на младите, с които работя, че когато отидох в Левски и някой от тези играчи, до един национали, ми кажеше нещо, се пробвах по всевъзможен метод да го запаметя. По цяла нощ мислех по какъв начин би трябвало да го направя. Голяма чест е на 16 години да седнат да ти изясняват играчи от международно равнище. Няма значение дали те смятат за най-големия гений, значимото е ти по какъв начин го възприемаш. Беше доста прочувствено. Там научих доста от нещата с тези играчи.

- Ти си първият български легионер в Иран, където след футбола и битката започнаха да признават и волейбола за спорт.

- Бях впечатлен от цялата конюнктура там. В началото, когато отпътувах, малко бях запазен какъв ще е животът. Бях за три месеца през втория полусезон. Имаше какво да се желае още като организация, само че като отношение и почитание бях впечатлен. Там волейболът е на огромна респект.

- Много се издигна този спорт. Едва ли не в този момент могат да бият всеки.

- Могат, да. Много се влага. Минаха доста чужденци и то от доста високо равнище. Просто дават доста, с цел да може волейболът да се развива. След битката, на второ място е волейболът.

- В Гърция игра два сезона в Арис и по един в Орестиада и в Ираклис. В края на 90-те години „ елините “ хвърлиха доста пари във волейбола, само че не доближиха равнището на баскетбола. Защо?

- За тях баскетболът е всичко. Всеки желае да играе баскетбол. Имаха персони като Галис, които много съществено раздвижиха баскетбола там. Вкараха се американци, необикновено се подвигна равнището. Може да се каже, че за тях това стана народен спорт. Затова е обикновено да има по-голямо развиване и по-голям интерес. Но през 90-те волейболът също беше на доста високо равнище и много съществено се гледаше на него. Купуваха се и кубинци, и американци, и българи. Най-добрите минаха оттова в тези години – 1993-1994 до 2000 година За страдание след това финансите свършиха. Но имаше доста мощни години. Олимпиакос и Панатинайкос се класираха за финали на Шампионска лига.

- Самият факт, че ти, Димо Тонев, Любо Ганев и Ники Желязков играхте там, приказва задоволително.

- Да, също и Пламен Константинов. За страдание мога да кажа, че в Гърция ни беше най-добре на българите, тъй като ни беше доста близко.

- Имаш край в Шампионска лига с другоземен отбор – Младост (Загреб). Как хърватите стигнаха до това равнище?

- Колкото и да е учудващо, имаше един интервал от три-четири години, които бяха доста мощни за Младост (Загреб). Купиха много съществени играчи, имаше сериозен спонсор. Може би доста хора се учудват като кажеш Младост (Загреб), само че там се вложиха доста пари. Имаше доста сериозна организация. Беше по-добра даже от Италия. Всичко беше на супер високо равнище. Състезателите нямаше защо да мислят, с изключение на за волейбол. Всичко друго беше като машина. Това беше най-хубавата и най-силната година като организация и като достижения. В тима имаше двама американци. Много мощна година и персонално за мен в този клуб.
- В новия век беше нещо като мисионер във волейбола. Игра в Монтана, Добруджа, Нефтохимик, Марек (Дупница) – все тимове, които са центрове на родния волейбол. Как се усещаше по време на този рейд?
- Малко го възприемах на подбив. За мен беше нещо друго. Играх три месеца, след това се провалиха нещата, отидох в Добрич – също нещо ново. Най-важното е, че на всички тези клубове им помогнах ужасно доста, тъй като бяха в тежки моменти. Бяха прелестни години, в които играех умерено и освободено. Малко го възприемах като някаква сензация, че отивам от един град в различен. Правих си го като забавление, само че беше забавно да видя по какъв начин се развиват. Прибрах се от чужбина и бях една година в Левски, по-късно и в останалите тимове. Наблюдавах по какъв начин се развиват нещата в тези градове, които въпреки всичко са центрове на волейбола. Радвах се, че хората са удовлетворени, че съм там и им помагах в доста тежки моменти. За мен беше наслаждение.
- После ориста реши друго – осем години в Дупница като треньор.- Първо бях две години в Нефтохимик, който по-късно стана Лукойл. След това към този момент отидох в Марек, където бях 12-13 години – първо като играч, тъй като играх до 41, след това осем години като треньор, като имам четири трофеи.

- А от новия сезон си отпред на Нефтохимик. Ще работиш с фигура като Теодор Салпаров, който ще бъде състезателен шеф. Имате мощна компания зад тила си в лицето на Лукойл. Да чакаме ли удар в Европа?

- Мога да разясня това като мине време. Естествено, че тръгваме с тези упоритости, по тази причина и вършим мощен тим. Като първа година, в случай че не успеем да пробием в Шампионска лига, вероятно ще се продължи да се играе за другата купа. Но ще играем до последно. Един тим мъчно се построява за месец и половина, само че имаме много съществени състезатели като единици. Ако успеем по-бързо да влезем в темп и да създадем синхрон, за какво пък не… Това е задачата.

- Да отделим и малко внимание на олимпиадата в Лондон. Тогава ти в името на тима позволи Камило Плачи на почивките да споделя статистиката, а можеше за 5-10 секунди да я каже на теб и ти да я предаваш. Но чуждопоклонничеството по нашите земи е от дълго време и се изтълкува по различен метод. Ти водеше тима, правеше промените, а най-после се изтълкува, че надали не Камило Плачи с тези инструкции е оказал помощ българският тим да се вдигне. Знаем, че ти и Любо Ганев направихте като пестник този тим, който действително беше разрушен от спорове преди олимпиадата. Сега съжаляваш ли, че постъпи по този начин?
- Предвид стеклата се обстановка, скърбя. Направих го с една цел и съм го казвал доста пъти. Може би съм гледал малко по-напред в нещата от експертите, които ме упрекнаха. Още след олимпиадата, когато станаха тези проблеми и започнаха да се разясняват, аз им споделих: „ Вижте, аз може би съм вкарал нова система. Защо би трябвало като всички да вървя да взимам информация от него? Това беше най-лесното. Въпросът е нещата да вървят и по-бързо да се предава тази информация. Защо би трябвало да вървя да я взимам, като може той да каже две думи, тъй като той вижда нещата по-бързо, има цялата информация какво се случва сега. Защо би трябвало да си я прехвърляме? Защо да не каже и той две приказки? Аз вкарах една нова система, която работеше. Сега скърбя, тъй като излезе по този начин, че надали не той е приказвал. Но това ми беше най-лесното – да си взема от него информация и да им я предам. Никакъв проблем. Но „ експертите “ не могат да схванат, че това беше един прелестен метод, който аз си го измислих, с цел да може по-бързо да стават нещата.

- Дано в този момент да те чуят. За страдание тогава се скапаха нещата.
- Развалиха се нещата. Не ме интересува кой го е чувал и кой не го е чувал. Важно е аз по какъв начин го усещам. Лаиците започнаха да приказват, а хората, които в действителност схващат, знаят защо става въпрос. Този тим, в случай че не го бяхме сплоти с Любо, в случай че ще 10 Камиловци да има – същата работа, щяхме да си отидем рано-рано. Не могат да схванат, че това не е най-важното, тъй като след това се видя какво се получи.

- Правил ли си опити да върнеш в състава Матей Казийски и в случай че не е загадка в какви връзки си с Радо Стойчев, който смени като старши треньор през 2012 година?

- Нормални връзки – „ здравей “ – „ здрасти “. Нямаме спорове или доста близки връзки. Нормални са като на сътрудници. Тогава нямаше смисъл да се приказва с Матей, нещата бяха крайни. Преговорите бяха само с Андрей Жеков дали ще остане в тима или не, тъй като и той имаше проблеми. Специално с Матей не е имало диалози.
- Как си в персонален проект? Мечти отвън спорта?

- Без да си мислят хората, че си го изобретявам, всичко ми е под надзор. Добре съм, благополучен съм, спокоен съм. Както споделят – аз съм буйна натура, обичам по-динамичните неща, само че като минеш 50-те почваш към този момент да разсъждаваш малко по-различно. Обичам домашния уют. Трябва към този момент да се гледа по-спокойно на нещата, да се гледа фамилията, приятелите в действителност да са другари. Мисля, че в това отношение съм благополучен човек.