В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между

В навечерието на 24 май сме на граничната вадичка сред просвета и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и по какъв начин се уважава делото им и губи ли България в превода на историята? Ще проговорят ли архивите и какво желаят или не желаят да знаят младите?

Това са единствено част от въпросите в третата от поредицата майски срещи в ефира на стратегия „ Христо Ботев “ с присъединяване на: проф. доктор Славия Бърлиева и доктор Евгени Зашев от Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките, писателя Михаил Вешим, Ани Кателиева и Владимир Дюлгеров - възпитаници от Националната гимназия за антични езици и култури.



“Кирил и Методий са в основата на доста идентичности – и културна, и религиозна. Те са били употребявани като основа за основаване на еднаквост в сериозни обстановки от доста нации, основно славянски, във времена на огромни политически земетресения, във времето на разпада на огромните империи. Кирил и Методий излизат като съществени знаци на национална еднаквост “, споделя в “Нашият ден “ проф. доктор Славия Бърлиева и добавя:

“Те си били от време на време присвоявани от разнообразни общности и нации . За българите обаче тяхната традиция и връзката с Кирил и Методий и тяхното дело е нещо доста остаряло, изконно, което е било знак на поддръжка в тежки времена. По времето на налагането на християнството да вземем за пример, по време на унищожаването на нашата страна под непознато господство, по време на Византийското иго, при основаването на Второто българско царство, а по-късно и в битката за възобновяване на Българската черква. “



“Много от нещата, които се правят като научна работа, не могат да бъдат показани, тъй като са дълги, времеемки и скучни. За да се доближи до извода, че едно произведение принадлежи на старобългарски създател се работи в продължение на години, с цел да се каже едно изречение. Ние в Кирило-Методиевския център в последно време се стремим да се отворим оптимално към това, което се назовава българска общност в най-широкия смисъл на думата, и в частност към българското обучение. В рамките на огромния консорциум “Наследство “ БГ създадохме един учебен цикъл, интерактивен, основан на нашата просветителна платформа, който кръстихме “Кирилометодикон “, в който се постарахме да обхванем всички възрасти, споделя в “Нашият ден “ доктор Евгени Зашев от Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките.

“Направихме анкета и проучихме потребностите на учителите от българските учебни заведения в чужбина и създадохме един цикъл от 10 къси епизода по Кирило-Методиевстика във видеоформат, които преди дни безусловно подарихме на нашите учебни заведения в чужбина. “

Той уточни още, че е основан артикул, обвързван с Кирило-Методиевистиката, за учебните заведения в България, както и за докторантите у нас.



“Направили сме едно особено приложение на в. “Стършел “ по случай честването на 24 май благодарение на “Наследство БГ “ – един лекомислен взор към делото на Кирил и Методий, оповестява в “Нашият ден “ Михаил Вешим , основен редактор на вестник “Стършел “ и споделя повече за това по какъв начин са били изобразявани братята Кирил и Методий от карикатуристите в другите столетия:

“Преди 9 септември те са с ореоли. След това, когато новият в. “Стършел “ стартира да излиза, към този момент няма. По едно време дори Й на Методий изчезва, с цел да е по-близко до народа. “

Чуйте от цялостният запис на полемиката в звуковия файл, какви въпроси на участниците зададоха учениците от НГДЕК - Ани Кателиева и Владимир Дюлгеров и по какъв начин им дадоха отговор експертите.













Снимки: БНР