Камен Донев изригна заради днешния празник
В навечерието на 24 май артистът Камен Донев приготвя театър със заглавие " За силата на словото ". Това е третата лекция от неговата поредност " За националното творчество ".
В типичния си жанр и серия от доста прочувствени откровения той направи дисекция освен на отношението към словото в днешния българин, само че и като цяло на отношението, което възпитава. Думите му не за първи път режат като бръснач с дълбочината си.
" Смехът върви паралелно с драмата и с тъжното в живота на индивида, като един лек, като една билка. Иначе аз постоянно се пробвам да размисля хората, да ги развеселявам с някакво мое обръщение, въпреки и на пръв взор то да наподобява тривиално. Преоткриването на думите и на всичко обвързвано и изречено със словото, е нещо доста значимо.
Човек съди по себе си и би трябвало да може да преоткрива нещата в живота си, не да живее с убеждението, че към този момент ги познава, че е сигурен, че владее обстановката. Това не е по този начин, най-малко за мен. Това се пробвам да направя. Смехът, насладата, хуморът, са част от моя живот и от моето изкуство, без да имам искания да съм обстоен ", сподели Донев в тв изявление пред Българска национална телевизия.
На въпрос по какъв начин приказва съгласно него българинът през днешния ден, артистът отвърна по този начин:
" Българинът не мисли като приказва, тъй като не желае, изтезава се, когато би трябвало да извърши това изпитание. Но не приказвам за всички българи, опазил Господ. Слава Богу, има доста интелигентни хора, само че има и доста, които са в едно речево изтощение, което се поражда от всичката дивотия, която свърши с България по този начин наречения поп фолк.
Преходът, който направи България от тоталитаризъм към независимост, беше изопачен от хора, неинтересуващи се от духа. Хора с тазобедрено възприятие за комизъм. Хора простаци, невежи, нахални и жалки. Но аз се веселя, че по някакъв метод интелигентните и чувствителни хора съумяха да преплуват тази мътна река.
Проблемът с българското слово е неналичието на респект, на почитание и на обич към самото слово. Когато едно малко дете, подрастващо момче или момиче, живее в среда, в която има почитание към словото, то неизбежно израства и се образува с това. Когато един родител приказва на детето си на " ма " или на " бе ", когато му споделя, че е изверг и изрод, няма по какъв начин детето да израсне по някакъв прекрасен метод. Това е казусът с българското слово. То е прелестно, има го, съществува и ние би трябвало да го пазим и обичаме, само че и сами да сеем тези семенца в живота си.
Заемките от чужбина, да вземем за пример, са част от речевото изтощение. Не е единствено " уау ". Много хора, говорейки, споделят " в смисъл " и съвсем постоянно има едно " ъъъ " на всяка трета дума, след това отново " в смисъл ". Също по този начин се приказва в последно време с доста жестове, с една хореография на словото, ръкомахания, която цели да покаже нашата дълбока словесна подготовка, нашата невероятна речева просвета, преливаща от думи, които ние не може да удържим вътре в себе си..
Всички тези неща, които се появяват в медиите, хора, които приказват на ръба на нечленоразделното, в това число и мои сътрудници актьори, които някак си нямат това почитание към словото. И не приказвам тук за диалекти и така нататък, тъй като в диалектите няма нищо неприятно. Говоря за деликатното говорене, за любовта към думата, към подреждането на изречението, на мисълта. "
В типичния си жанр и серия от доста прочувствени откровения той направи дисекция освен на отношението към словото в днешния българин, само че и като цяло на отношението, което възпитава. Думите му не за първи път режат като бръснач с дълбочината си.
" Смехът върви паралелно с драмата и с тъжното в живота на индивида, като един лек, като една билка. Иначе аз постоянно се пробвам да размисля хората, да ги развеселявам с някакво мое обръщение, въпреки и на пръв взор то да наподобява тривиално. Преоткриването на думите и на всичко обвързвано и изречено със словото, е нещо доста значимо.
Човек съди по себе си и би трябвало да може да преоткрива нещата в живота си, не да живее с убеждението, че към този момент ги познава, че е сигурен, че владее обстановката. Това не е по този начин, най-малко за мен. Това се пробвам да направя. Смехът, насладата, хуморът, са част от моя живот и от моето изкуство, без да имам искания да съм обстоен ", сподели Донев в тв изявление пред Българска национална телевизия.
На въпрос по какъв начин приказва съгласно него българинът през днешния ден, артистът отвърна по този начин:
" Българинът не мисли като приказва, тъй като не желае, изтезава се, когато би трябвало да извърши това изпитание. Но не приказвам за всички българи, опазил Господ. Слава Богу, има доста интелигентни хора, само че има и доста, които са в едно речево изтощение, което се поражда от всичката дивотия, която свърши с България по този начин наречения поп фолк.
Преходът, който направи България от тоталитаризъм към независимост, беше изопачен от хора, неинтересуващи се от духа. Хора с тазобедрено възприятие за комизъм. Хора простаци, невежи, нахални и жалки. Но аз се веселя, че по някакъв метод интелигентните и чувствителни хора съумяха да преплуват тази мътна река.
Проблемът с българското слово е неналичието на респект, на почитание и на обич към самото слово. Когато едно малко дете, подрастващо момче или момиче, живее в среда, в която има почитание към словото, то неизбежно израства и се образува с това. Когато един родител приказва на детето си на " ма " или на " бе ", когато му споделя, че е изверг и изрод, няма по какъв начин детето да израсне по някакъв прекрасен метод. Това е казусът с българското слово. То е прелестно, има го, съществува и ние би трябвало да го пазим и обичаме, само че и сами да сеем тези семенца в живота си.
Заемките от чужбина, да вземем за пример, са част от речевото изтощение. Не е единствено " уау ". Много хора, говорейки, споделят " в смисъл " и съвсем постоянно има едно " ъъъ " на всяка трета дума, след това отново " в смисъл ". Също по този начин се приказва в последно време с доста жестове, с една хореография на словото, ръкомахания, която цели да покаже нашата дълбока словесна подготовка, нашата невероятна речева просвета, преливаща от думи, които ние не може да удържим вътре в себе си..
Всички тези неща, които се появяват в медиите, хора, които приказват на ръба на нечленоразделното, в това число и мои сътрудници актьори, които някак си нямат това почитание към словото. И не приказвам тук за диалекти и така нататък, тъй като в диалектите няма нищо неприятно. Говоря за деликатното говорене, за любовта към думата, към подреждането на изречението, на мисълта. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ