Народните танци са опитността на вековете ♥ Лидия КОВАЧЕВА
„ В нашия народен танц - хорото, играещите са хванати за ръце - основава се една жива биологична верига. Енергиите преливат от един на различен. По-слабите, хванали се на хорото, одобряват силите от по-силните. “
(„ Селско хоро от Самоковска околия “, 1892, Никола Иванов Образописов)
Народните танци
В предишното, когато българинът беше по-здрав, по-издръжлив и с висок и резистентен дух, имаше и добре образуван обичай с открити обичаи. Работеше се шест дни о т седмицата, и то със съществено физическо натоварване заради примитивния метод на живот, само че седмият - неделята - беше за отмора. Тогава с гайдите и селските музиканти остаряло и младо се стичаше на селския площад. Деловото въодушевление изчезваше и всеки искаше да се хване на хорото и да се повесели. Невинаги почивката изисква покой, тишина и усамотение. Често за унищожаване на напрежението, монотонността на работата, статичността, психологичното натоварване са нужни радостни занимания, музика, песни, динамичността на танца, шумът от контакта с хора, страстите. Народните танци са опитността на вековете. Те са постоянно динамични, съчетават в себе си прелестно оживление, излизане от статичността, освобождение от вътрешната необщителност. Те са външна изява на хармонични придвижвания в синхрон с другите, а и в същото време включват на персонална креативна изява. Задоволяват и нещо заложено в душата на индивида, със характерното единствено за танца, даже нещо персонално. Особено значение има и познатата обичана музика, под звуците на която се играе. Това буди доста наслада, приятни страсти и надълбоко задоволство. Те са и мигове, когато се дава шир на потиснати страсти, които се разтоварват с провикванията, смеха и песните. Танцът с хармоничните си придвижвания и прочувствения си заряд с доста наслада оказва и своето лечебно и профилактично деяние, към този момент доказано с направените изследвания и изследователска работа.
Но дано помислим и за нашия народен танц - хорото. Играещите са хванати за ръце - основава се една жива биологична верига. Енергиите преливат от един на различен. Хорото се развихря, насладата пораства, зарядът от сили - също. По-слабите, хванали се на хорото, одобряват силите от по-силните. При това на хорото са се хващали хора на разнообразни възрасти. И млади, и остарели се веселят дружно. А и празничните веселби на селския площад имат преимуществото, че са навън - под самото небе, на чист въздух. Със свършването на хорото биотоковете са с нараснал силов заряд.
В наши дни под въздействие на новата цивилизация животът пое в друга посока. Тези празнични радостни дни в селата изчезнаха - площадите опустяха. Младежта се насочи към нощните заведения с кондензиран въздух от цигарен пушек и щедро прилагане на алкохолни питиета. Ясно е, че с пребиваването в тях за принос към здравето не може да се мисли. Тук танцът като предпочитание за същинско оживление и забавление липсва. Една от значимите задания на родителите и учебното заведение за в бъдеще е да научат децата да играят под звуците на музика. Танцът пoд музика би трябвало да участва на всеки домакински или народен празник. Детето би трябвало да танцува с плам, със свободни придвижвания, с наслада. Когато има забава, празник и хората танцуват по натурален метод, с обработен към този момент табиет на каквато и възраст да са - движението е наслада. В цивилизования свят националните танци изчезнаха, а с тях изчезна и приобщаващото им деяние. Хората се затвориха в себе си, отчуждиха се и чакат да ги „ поразвесели “ радиото или малкия екран.
От: „ Дълголетието “, Лидия Ковачева, изд. „ Кибеа “, 2016 година
Картина: „ Селско хоро от Самоковска околия “, 1892, Никола Иванов Образописов, bg.wikipedia.org
