Как зетят на Ердоган подготви Турция за войната на бъдещето
В началото на века Турция опитваше да си набави дронове от Съединените щати и Израел. Днес е втора в света по приложимост на безпилотни устройства с оръжия, способна - съвсем като Съединени американски щати - да убива с тях оттатък границите си, само че и в страната, в случай че се наложи.
Кратката (засега) интервенция на Турските въоръжени сили в северозападната сирийска провинция Идлиб, спряна с диалог в Москва, сподели, че Анкара е способна да влезе в битка с тях и да унищожава противникови цели, когато има риск за турски бойци в непознато въздушно пространство. Нещо повече, месеци преди демонстрацията на тази бойна мощност компания със специфична връзка със фамилията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган изнася тези технологии в Либия, поръчки има за Катар и Украйна в миг, когато износът на турската оръжейна промишленост е измежду най-бързо растящите в света, а развиването на технологиите постанова нова визия за споровете на бъдещето - войни без бойци на терен. Безпилотни апарати не са били до момента гръбнакът на сходна въздушна акция.
Как се стигна дотук? С композиция от щастливи съвпадения и упорството на турчин, върнал се от Масачузетс.
Колко е мъчно да си внесеш дрон
Военните дронове не са нищо ново като машини за разузнаване и ликвидиране без риск за водача, въпреки че до момента една държавна войска не бе ги употребила на такова равнище против друга войска. С извънредно прецизните си камери, радари и системи с лазерно ориентиране те летят постепенно и могат часове наред да следят отвисоко, а командването, от ситуирана надалеч зала, от време на време има време да реши да стреля или не. В и към страните, които се снабдят с тях, възможностите на въоръжени групировки (но за какво не и цивилни) да се укриват в мъчнопроходим терен внезапно понижава. Те машини не шумят като бойните самолети. Един подобен уред умъртви доскоро над два месеца втория най-силен човек в Иран Касем Солеймани и още 10 души близо до Багдад, качили се в кола от летището, без даже да допускат какво ги чака.
Две десетилетия по-рано американски дрон не съумя да убие Осама бин Ладен в Афганистан, тъй като нямаше оръжия. Турция, по-близка до района от Съединени американски щати и към този момент купила от тях такива (невъоръжени) устройства GNAT, обаче наблюдаваше с интерес по какъв начин най-мощната войска внедрява в работата си безпилотни апарати като Predator и Reaper. Съединени американски щати обаче не продаваха най-новата си продукция и на съзници от НАТО в опит да задържат монопола си върху промишлеността, а запаси към продажбите за Турция имаше Израел поради внезапно влошилите се връзки в последните години.
По-рано опит за импорт на дронове от Израел приключи напрегнато и обвинявания в бойкот (когато се оказа, че има проблем с доставката и бяха върнати за ремонт) шпионаж (след случая с убийството на деветима турци от израелски командоси на борда на кораба " Мави Мармара " ). В началото на предишното десетилетие Турция добре знаеше, че би трябвало да създаде лични дронове убийци и стартира да работи; разследващите като израелските Heron или Anka и Phoenix ѝ помагаха против ПКК, само че едвам засекат техни бойци, не и да ги унищожават. Първият полет на " Анка " през 2010 година приключи с злополука след 15 минути.
Версиите по какъв начин Турция намира път в задънената улица на програмата си за дронове, с цел да стане водач, са разнообразни, само че най-малко две от тях включват Запада.
През ноември " Гардиън " описа, че в основата на този триумф стои цех в английския град Брайтън, дал на Анкара значими ракетни съставни елементи, до момента в който " Байкар " разработвала продукцията си. Носещите системи " Хорнет ", създадени и доставени от EDO MBM Technology, са предадени на " Байрактар " в първата фаза на разработка на дроновете още през 2015 година съгласно обява в изданието Jane`s Defence Review година по-късно. След публикацията на английския вестник " Байкар " отхвърли подобен " софтуерен трансфер " да е изиграл роля във възхода ѝ - технологията не е закупена от EDO MBM, в противен случай, в Турция е създаден " доста по-усъвършенстван модел на налична цена ".
© Associated Press
Турскят президент Реджеп Тайип Ердоган и шурей му Селчук Байрактар (вляво).
Все по-голям в армията (и в фамилията на Ердоган)
Ако в усъвършенстването на " Байрактар ТВ-2 " може да се откри английска връзка, в изгряването на компанията зад безпилотния палач има и друга западна, която - с Масачузетския софтуерен институт. Там пробва да учи Селчук Байрактар, който от 2005 година, момента на първите стъпки на турската стратегия за дронове, извървява дълъг път - и безусловно, и преносно.
Син на бизнесмен, доставящ сходни устройства за армията с компанията си " Байкактар макина ", Селчук Байрактар приключва влиятелния " Робърт лицей " в Истанбул, магистратурата му е от Пенсилвания, а докторантурата му - в Масачузетския софтуерен институт, считан от мнозина в сектора му за най-хубавия избор в света. Още преди да навърши 30 години обаче, през 2007 година той се връща в Турция с ясна концепция - да е съперник на американските водачи в производството на дронове. Едва няколко години му трябват, с цел да изземе създаването на ново потомство дронове от Turkish Aerospace Industries, водача в региона.
Не му е елементарно. През 2005 година той обезверено пробва да убеди турски вложители какъв брой е значимо Анкара да мисли за лични дронове, без кой знае какъв триумф. Десетилетие по-късно през 2015 година проява на " Байрактар ТВ-2 " убеждава армията - която към този момент му имаше доверие поради по-дребни поръчки - че дрон турско произвеждане, с турски ракети от може да е на равнището на импортираните до момента разновидности. Пред военните " Байрактар ТВ-2 " поразява от височина 4 км цел, която е на 8 км разстояние от него.
Оттогава две неща се трансформират в живота на Байрактар. Разработеният с негови старания дрон, който може да остане във въздуха до 24 ч. или повече, и най-малко 86 са на въоръжение в турската войска (около половината - снабдени с оръжия), като летят общо 6000 часа месечно. Също по този начин година след сполучливата проява той се дами за дребната щерка на турския президент Реджеп Тайип Ердоган - Сюмейе.
Самият президент оказва помощ за превръщането на дроновете в национална горделивост, като нееднократно се е подписвал на тях и е посещавал наземните им станции. Сирия, където северозападният град Африн попадна под турски надзор след напускането на кюрдските бойци YPG, въодушеви и основаването на мобилно приложение - играта Afrin Siha. В нея цели на терориристи - движещи се в ескорт или скрити в базите си - би трябвало да бъдат изумени с дрон, а първо равнище завършва, в случай че играещият удари сполучливо портрета на водача на ПКК Абдуллах Йоджалан. Последното не е небивалица на разработчиците; историята е същинска.
© Ангел Петров
Скрийншот от играта Afrin Siha
Днес интервенциите против ПКК и други групи в Югоизточна Турция и от другата страна на границата, в Ирак и Сирия, не са същите. Поводът тези достижения да станат тематика на диалог освен на специалисти отвън Турция обаче пристигна от първата " публична " турска интервенция против режима на Башар ал Асад.
Идлиб промени нещата
Идлиб може и да не бе първият случай, при който тази бойна техника влезе в приложимост. И в трите операци против кюрдите в Сирия - " Щитът на Ефрат ", " Маслинова клонка " и " Извор на мира " - са употребявани " Байрактар ТВ2 ", а убитите с тях бойци единствено в една от интервенциите са 449 души. Това обърна посоката на спора с Кюрдската работническа партия (ПКК) и обвързваните или считани за нейни разклонения групи в Сирия и Ирак, който комплицираният терен бе трансформирал в доста неравна борба.
Северозападната сирийска провинция обаче се оказа тест за нов проблем - открит конфликт с друга страна на терен, където несвързани с Анкара (и неподлежащи на нейния контрол) групи надвиват по бройка над протурските формирования. Асад бързо затвори въздушното пространство над Идлиб (с други думи това направи и Русия, защото тя управлява огромна част от сирийското). Кремъл предизвести Турция, че нейните водачи към този момент не биха били в сигурност. А тя реши, че таман по тази причина няма да излага водачите си на риск.
При удара на 1 март против сирийски боен ескорт, белязал формалното начало на " Пролетен щит " (операция, замразена при диалога с Владимир Путин) починалите са най-малко 19 души. Турски и районни медии оповестиха за изумени най-малко 100 танка и няколко системи за противовъздушна защита. За пръв път в интервенция влязоха и дроновете със сателитна връзка ANKA-S - както против " противников " позиции, конвои и Противовъздушна отбрана, по този начин и против самолети.
#pt: That high-casualty incident was a game-changing moment, catalyzing #Turkey`s `Operation Peace Spring` -- an intensive (& unprecedented) military campaign of precision UAV & long-range MRL strikes, plus frontline #TSK offensive operations embedded with opposition proxies.
- Charles Lister (@Charles_Lister) March 4, 2020
И до момента в който специалисти спорят дали съвкупността от дронове може да се назова " рой " - тъй като не били самостоятелни и нямали способността да се координират между тях без човешка интервенция - тази приложимост на дронове в спор с друга страна е необичайност, още повече триумфът ѝ против съветска техника, към този момент разгневил Москва и Техеран. Безпрецедентна в използването на безпилотни самолети акция, при която сирийският режим за пръв път понася толкоз загуби от непозната - държавна - мощ, означи откривателят Чарлс Листър.
Турция продължава напред
След триумфа на " Байрактар ТВ-2 " в края на предходната година през първи тестови полет мина " Акънджъ ", който може да носи 1.5 тона товар и да остане във въздуха до 14 часа, действайки на височина до 12 км. Той може да бъде на въоръжение още тази година и има опция да работи с ракети " въздух-въздух ", а това го прави кадърен за въздушни битки. И други компании обилно черпят от триумфа. През август дрон Anka извърши първия полет с мотор, създаден в Турция. Година по-рано бе и първият сателитно следен удар с дрон.
" Байкар " към този момент няма потребност от помощта на турското държавно управление, откакто се ползваше с неговата финансова поддръжка. Не е известно какъв е делът на компанията в растежа на турската оръжейна промишленост, която съгласно стокхолмския институт СИПРИ е отбелязала най-бързия напредък в износа през последните четири години. Властите в Анкара и подкрепящи ги специалисти акцентират, че развиването на бранша може да е единствено от изгода на НАТО. Има и друго мнение - ефикасността на тази технология слага на тестване нервите на страни като Съединени американски щати и Франция, които постоянно разясняват с неодобрение сирийските интервенции на Турция, а във Вашингтон реагират яростно на опитите на Анкара за " самостоятелност " във военната техника.
© Associated Press
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган приказва на сватбата на щерка си Сюмейе Ердоган със Селчук Байрактар.
Страната желае да продава на Индонезия и Тунис след сполучливия експорт към Украйна и Катар. " Байрактар " са дроновете, употребявани в Либия в поддръжка на Правителството на националното избавление на Файез ас Сарадж. Те влизат във въздушни битки с изпратените в поддръжка на маршал Халифа Хафтар от Обединените арабски емирства, част от които ОАЕ купуват от Китай (срещу китайските обаче турските не всеки път се увенчаваха с успех). Правозащитници настояват, че измежду жертвите на техните удари има и цивилни. Такива обвинявания обаче се насочат и интервенциите против кюрдски цели на турска територия.
Наблюдаващите турския напредък с безпокойствие обаче би трябвало да одобряват: Съединени американски щати, нанесли първия подобен удар през 2001 година, от години към този момент не са монополист в сектора. И макар че в борбата за експорт на такава технология, като в доста други браншове, Китай е натурален съперник (покупката на СН-4 е по-лесна, в сравнение с " Предатър " и " Рийпър " ), същата технология имат и доста други: Англия и Израел, Пакистан, Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства, Нигерия и други. Промяната се усети в последните години - Съединени американски щати не могат да спрат разпространяването на технологията.
Турската войска - втора по приложимост на дронове в борба в последните години - обаче направи пробива частично поради стичане на събитията. Несклонността на Съединени американски щати да ѝ продават дронове убийци и опитът на Анкара да преодолее това се съчетаха с оперативните потребности на страната и с спорове в арабски страни, в които тя затъва все по-дълбоко, до момента в който рискът да даде жертви пораства.
© Ангел Петров
Скрийншот от играта Afrin Siha
Кратката (засега) интервенция на Турските въоръжени сили в северозападната сирийска провинция Идлиб, спряна с диалог в Москва, сподели, че Анкара е способна да влезе в битка с тях и да унищожава противникови цели, когато има риск за турски бойци в непознато въздушно пространство. Нещо повече, месеци преди демонстрацията на тази бойна мощност компания със специфична връзка със фамилията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган изнася тези технологии в Либия, поръчки има за Катар и Украйна в миг, когато износът на турската оръжейна промишленост е измежду най-бързо растящите в света, а развиването на технологиите постанова нова визия за споровете на бъдещето - войни без бойци на терен. Безпилотни апарати не са били до момента гръбнакът на сходна въздушна акция.
Как се стигна дотук? С композиция от щастливи съвпадения и упорството на турчин, върнал се от Масачузетс.
Колко е мъчно да си внесеш дрон
Военните дронове не са нищо ново като машини за разузнаване и ликвидиране без риск за водача, въпреки че до момента една държавна войска не бе ги употребила на такова равнище против друга войска. С извънредно прецизните си камери, радари и системи с лазерно ориентиране те летят постепенно и могат часове наред да следят отвисоко, а командването, от ситуирана надалеч зала, от време на време има време да реши да стреля или не. В и към страните, които се снабдят с тях, възможностите на въоръжени групировки (но за какво не и цивилни) да се укриват в мъчнопроходим терен внезапно понижава. Те машини не шумят като бойните самолети. Един подобен уред умъртви доскоро над два месеца втория най-силен човек в Иран Касем Солеймани и още 10 души близо до Багдад, качили се в кола от летището, без даже да допускат какво ги чака.
Две десетилетия по-рано американски дрон не съумя да убие Осама бин Ладен в Афганистан, тъй като нямаше оръжия. Турция, по-близка до района от Съединени американски щати и към този момент купила от тях такива (невъоръжени) устройства GNAT, обаче наблюдаваше с интерес по какъв начин най-мощната войска внедрява в работата си безпилотни апарати като Predator и Reaper. Съединени американски щати обаче не продаваха най-новата си продукция и на съзници от НАТО в опит да задържат монопола си върху промишлеността, а запаси към продажбите за Турция имаше Израел поради внезапно влошилите се връзки в последните години.
По-рано опит за импорт на дронове от Израел приключи напрегнато и обвинявания в бойкот (когато се оказа, че има проблем с доставката и бяха върнати за ремонт) шпионаж (след случая с убийството на деветима турци от израелски командоси на борда на кораба " Мави Мармара " ). В началото на предишното десетилетие Турция добре знаеше, че би трябвало да създаде лични дронове убийци и стартира да работи; разследващите като израелските Heron или Anka и Phoenix ѝ помагаха против ПКК, само че едвам засекат техни бойци, не и да ги унищожават. Първият полет на " Анка " през 2010 година приключи с злополука след 15 минути.
Версиите по какъв начин Турция намира път в задънената улица на програмата си за дронове, с цел да стане водач, са разнообразни, само че най-малко две от тях включват Запада.
През ноември " Гардиън " описа, че в основата на този триумф стои цех в английския град Брайтън, дал на Анкара значими ракетни съставни елементи, до момента в който " Байкар " разработвала продукцията си. Носещите системи " Хорнет ", създадени и доставени от EDO MBM Technology, са предадени на " Байрактар " в първата фаза на разработка на дроновете още през 2015 година съгласно обява в изданието Jane`s Defence Review година по-късно. След публикацията на английския вестник " Байкар " отхвърли подобен " софтуерен трансфер " да е изиграл роля във възхода ѝ - технологията не е закупена от EDO MBM, в противен случай, в Турция е създаден " доста по-усъвършенстван модел на налична цена ".
© Associated Press
Турскят президент Реджеп Тайип Ердоган и шурей му Селчук Байрактар (вляво).
Все по-голям в армията (и в фамилията на Ердоган)
Ако в усъвършенстването на " Байрактар ТВ-2 " може да се откри английска връзка, в изгряването на компанията зад безпилотния палач има и друга западна, която - с Масачузетския софтуерен институт. Там пробва да учи Селчук Байрактар, който от 2005 година, момента на първите стъпки на турската стратегия за дронове, извървява дълъг път - и безусловно, и преносно.
Син на бизнесмен, доставящ сходни устройства за армията с компанията си " Байкактар макина ", Селчук Байрактар приключва влиятелния " Робърт лицей " в Истанбул, магистратурата му е от Пенсилвания, а докторантурата му - в Масачузетския софтуерен институт, считан от мнозина в сектора му за най-хубавия избор в света. Още преди да навърши 30 години обаче, през 2007 година той се връща в Турция с ясна концепция - да е съперник на американските водачи в производството на дронове. Едва няколко години му трябват, с цел да изземе създаването на ново потомство дронове от Turkish Aerospace Industries, водача в региона.
Не му е елементарно. През 2005 година той обезверено пробва да убеди турски вложители какъв брой е значимо Анкара да мисли за лични дронове, без кой знае какъв триумф. Десетилетие по-късно през 2015 година проява на " Байрактар ТВ-2 " убеждава армията - която към този момент му имаше доверие поради по-дребни поръчки - че дрон турско произвеждане, с турски ракети от може да е на равнището на импортираните до момента разновидности. Пред военните " Байрактар ТВ-2 " поразява от височина 4 км цел, която е на 8 км разстояние от него.
Оттогава две неща се трансформират в живота на Байрактар. Разработеният с негови старания дрон, който може да остане във въздуха до 24 ч. или повече, и най-малко 86 са на въоръжение в турската войска (около половината - снабдени с оръжия), като летят общо 6000 часа месечно. Също по този начин година след сполучливата проява той се дами за дребната щерка на турския президент Реджеп Тайип Ердоган - Сюмейе.
Самият президент оказва помощ за превръщането на дроновете в национална горделивост, като нееднократно се е подписвал на тях и е посещавал наземните им станции. Сирия, където северозападният град Африн попадна под турски надзор след напускането на кюрдските бойци YPG, въодушеви и основаването на мобилно приложение - играта Afrin Siha. В нея цели на терориристи - движещи се в ескорт или скрити в базите си - би трябвало да бъдат изумени с дрон, а първо равнище завършва, в случай че играещият удари сполучливо портрета на водача на ПКК Абдуллах Йоджалан. Последното не е небивалица на разработчиците; историята е същинска.
© Ангел Петров
Скрийншот от играта Afrin Siha
Днес интервенциите против ПКК и други групи в Югоизточна Турция и от другата страна на границата, в Ирак и Сирия, не са същите. Поводът тези достижения да станат тематика на диалог освен на специалисти отвън Турция обаче пристигна от първата " публична " турска интервенция против режима на Башар ал Асад.
Идлиб промени нещата
Идлиб може и да не бе първият случай, при който тази бойна техника влезе в приложимост. И в трите операци против кюрдите в Сирия - " Щитът на Ефрат ", " Маслинова клонка " и " Извор на мира " - са употребявани " Байрактар ТВ2 ", а убитите с тях бойци единствено в една от интервенциите са 449 души. Това обърна посоката на спора с Кюрдската работническа партия (ПКК) и обвързваните или считани за нейни разклонения групи в Сирия и Ирак, който комплицираният терен бе трансформирал в доста неравна борба.
Северозападната сирийска провинция обаче се оказа тест за нов проблем - открит конфликт с друга страна на терен, където несвързани с Анкара (и неподлежащи на нейния контрол) групи надвиват по бройка над протурските формирования. Асад бързо затвори въздушното пространство над Идлиб (с други думи това направи и Русия, защото тя управлява огромна част от сирийското). Кремъл предизвести Турция, че нейните водачи към този момент не биха били в сигурност. А тя реши, че таман по тази причина няма да излага водачите си на риск.
При удара на 1 март против сирийски боен ескорт, белязал формалното начало на " Пролетен щит " (операция, замразена при диалога с Владимир Путин) починалите са най-малко 19 души. Турски и районни медии оповестиха за изумени най-малко 100 танка и няколко системи за противовъздушна защита. За пръв път в интервенция влязоха и дроновете със сателитна връзка ANKA-S - както против " противников " позиции, конвои и Противовъздушна отбрана, по този начин и против самолети.
#pt: That high-casualty incident was a game-changing moment, catalyzing #Turkey`s `Operation Peace Spring` -- an intensive (& unprecedented) military campaign of precision UAV & long-range MRL strikes, plus frontline #TSK offensive operations embedded with opposition proxies.
- Charles Lister (@Charles_Lister) March 4, 2020
И до момента в който специалисти спорят дали съвкупността от дронове може да се назова " рой " - тъй като не били самостоятелни и нямали способността да се координират между тях без човешка интервенция - тази приложимост на дронове в спор с друга страна е необичайност, още повече триумфът ѝ против съветска техника, към този момент разгневил Москва и Техеран. Безпрецедентна в използването на безпилотни самолети акция, при която сирийският режим за пръв път понася толкоз загуби от непозната - държавна - мощ, означи откривателят Чарлс Листър.
Турция продължава напред
След триумфа на " Байрактар ТВ-2 " в края на предходната година през първи тестови полет мина " Акънджъ ", който може да носи 1.5 тона товар и да остане във въздуха до 14 часа, действайки на височина до 12 км. Той може да бъде на въоръжение още тази година и има опция да работи с ракети " въздух-въздух ", а това го прави кадърен за въздушни битки. И други компании обилно черпят от триумфа. През август дрон Anka извърши първия полет с мотор, създаден в Турция. Година по-рано бе и първият сателитно следен удар с дрон.
" Байкар " към този момент няма потребност от помощта на турското държавно управление, откакто се ползваше с неговата финансова поддръжка. Не е известно какъв е делът на компанията в растежа на турската оръжейна промишленост, която съгласно стокхолмския институт СИПРИ е отбелязала най-бързия напредък в износа през последните четири години. Властите в Анкара и подкрепящи ги специалисти акцентират, че развиването на бранша може да е единствено от изгода на НАТО. Има и друго мнение - ефикасността на тази технология слага на тестване нервите на страни като Съединени американски щати и Франция, които постоянно разясняват с неодобрение сирийските интервенции на Турция, а във Вашингтон реагират яростно на опитите на Анкара за " самостоятелност " във военната техника.
© Associated Press
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган приказва на сватбата на щерка си Сюмейе Ердоган със Селчук Байрактар.
Страната желае да продава на Индонезия и Тунис след сполучливия експорт към Украйна и Катар. " Байрактар " са дроновете, употребявани в Либия в поддръжка на Правителството на националното избавление на Файез ас Сарадж. Те влизат във въздушни битки с изпратените в поддръжка на маршал Халифа Хафтар от Обединените арабски емирства, част от които ОАЕ купуват от Китай (срещу китайските обаче турските не всеки път се увенчаваха с успех). Правозащитници настояват, че измежду жертвите на техните удари има и цивилни. Такива обвинявания обаче се насочат и интервенциите против кюрдски цели на турска територия.
Наблюдаващите турския напредък с безпокойствие обаче би трябвало да одобряват: Съединени американски щати, нанесли първия подобен удар през 2001 година, от години към този момент не са монополист в сектора. И макар че в борбата за експорт на такава технология, като в доста други браншове, Китай е натурален съперник (покупката на СН-4 е по-лесна, в сравнение с " Предатър " и " Рийпър " ), същата технология имат и доста други: Англия и Израел, Пакистан, Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства, Нигерия и други. Промяната се усети в последните години - Съединени американски щати не могат да спрат разпространяването на технологията.
Турската войска - втора по приложимост на дронове в борба в последните години - обаче направи пробива частично поради стичане на събитията. Несклонността на Съединени американски щати да ѝ продават дронове убийци и опитът на Анкара да преодолее това се съчетаха с оперативните потребности на страната и с спорове в арабски страни, в които тя затъва все по-дълбоко, до момента в който рискът да даде жертви пораства.
© Ангел Петров
Скрийншот от играта Afrin Siha
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ