“В началото на новия век в Рациария имаше сериозно беззаконие

...
“В началото на новия век в Рациария имаше сериозно беззаконие
Коментари Харесай

Доц. Димитров: Иманярската активност на Рациария е прекратена

“В началото на новия век в Рациария имаше съществено безвластие и сега, в който бяха възобновени постоянните археологически разкопки през 2013 година и беше построена и активизирана активността на полицейски сектор в самото село, беззаконието спря ". Това сподели в предаването " Туризмът на фокус "  с Ася Александрова доцент Здравко Димитров от Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките.

Рациария е исторически град край река Дунав, който се намира на 2 км западно от село Арчар.

" Рациария неслучайно е сравнявана с Рим. Първоначално поражда още през І век, ранния І век, по времето на император Тиберий, който е вторият император на Римската империя, правоприемник на Август, когато е основан легионен лагер – боен център, на това място и през целия І век Рациария е един от главните центрове на военната организация на Долнодунавския римски лимес. След което, при започване на ІІ век, тя към този момент придобива статута и на римска колония, откъдето идват и тези съпоставения с град Рим, защото римска колония, това значи един град, чиито поданици получават правото да бъдат римски жители, заселват се римски жители и самият град има статут, който е равнопоставен на столицата. Така че римските колонии са градове-копия, умалени копия на столицата Рим в провинциите на империята и копират както устройството, по този начин и цялостното развиване на метрополията. И в българските земи римските колонии са извънредно малко. Това са единствено Рациария, Ескус и градът Деултум край Бургас ", изясни доцент Димитров. 

“Рациария оцелява цели три века против най-сериозните - варварските нашествия. Тя е атакувана първо от готските племена през ІV век, по-късно има две големи нашествия на хуните на Атила. Това са исторически данни, които са много съществени, известни са в историографията – данните на историка Приск. Има сведения за унищожаването, завладяването на Рациария през 40-те години на V век от хуните. А апропо, и при нашите разкопки ние открихме не едно и две места с големи пластове с опожаряване на постройките от средата на V век, които свързваме точно с тези хунски нашествия. Въпреки това, след тях градът още веднъж се възвръща, построява се още веднъж. Повдига се цялата улична мрежа, цялата система на градската среда се построява отначало. Дори има надпис, непокътната от тази ера, на император Анастасий за възобновяване на Рациария. И при император Юстиниан през VІ век е последният сериозен подем на града, когато той е епископски център и има съществени църкви, възвръщат се крепостните стени и по този начин чак до края на VІ век, когато животът там дефинитивно е прекратен след аварските нашествия и заселването най-много на славянските племена по тези земи ", описа още той. 

“Находките от Рациария са десетки хиляди. В последните 50 години има много дейни проучвания. Знаете, българо-италианският план, който стартира още 1976 година, е 15-годишен. Тогава се изследва една част от западната крепостна стена на Рациария. Най-голямата постройка в центъра от късната древност евентуално е резиденциален комплекс – дали на провинциалния шеф, или на епископите на Рациария, това към този момент са други проблеми. Още тогава при българо-италианските изследвания са открити хиляди монети, доста находки, няколко златни съкровища, които са от украшения, които са в експозицията на Регионалния исторически музей във Видин. Още от времето на първите разкопки, от края на ХІХ век в Рациария, археолозите са намерили и са оставили в музеите едни от най-хубавите представители на римските саркофази. Това са огромните малоазийски саркофази с гирляндна декорация от Рациария, които са акцент на експозициите в Националния археологически музей ", описа още той. 

На въпроса: Съществува ли тунел, построен от траките, който стартира от подножието на Родопите, минава под Стара планина и стига до село Арчар, доцент Димитров отговори:

“Да, тази легенда съм я чувал, още когато работих в Родопите. Там бяха 12 години заместник-ръководител на Николай Овчаров на Перперикон и Татул. И като млад, да си кажа, съм работил в Родопите, а в този момент на лимеса. Но нито в Родопите, нито на лимеса намерихме единия или другия вход на тунела. “

Цялото изявление можете да чуете в звуковия файл.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР