Защо Тодор Живков удари шамар на турския премиер на 2 август 1978 година
В началото на 70-те години на 20-ти век пораждат няколко конфликтни обстановки сред Народна република България и Република Турция. Стигна се до такава степен, че Тодор Живков удари пестник на турския министър председател. Тази преживелица не се популяризирала през медиите в България, тъй като Живков градял мил облик пред българското общество. Много от нашите съседи обаче още помнят тази засегнатост. На територията на нашата страна са били засечени голям брой действия на турските секрети служби. През 73-та Тодор Живков заплашва, че можем скоро да стартираме с всеобщи арести на турски шпиони.
Така паралелно с „ Възродителния развой “ органите на Държавна сигурност прави хиляди арестувания и разпити на хора, които са обвинени в съучастничество с турски сътрудници на територията на България.
В края на 1977г. Държавна сигурност арестува 16 турски шпиони, които са разполагали със профилирана техника и екипировка. Турските сътрудници са направили и ликвидиране на български боец, който разкрил двама от тях.
Под предтекст да се разиска Възродителния развой турската страна кани Тодор Живков в Одрин на дипломатическа среща. Реалната причина за това била договаряне на изискванията за освобождение на турските сътрудници.
Как Тодор Живков удари пестник на Сюлейман Демирел в Одрин
На 2 август сутринта Живков идва с антуража си в турския град и е посрещнат от Демирел с всички почести. В началото диалозите минали с добър звук, което било особено и за двамата политици. Когато почнали разискването за освобождението на сътрудниците, Живков дал отговор, че Турция няма какво да предложи в подмяна на свободата им. Демирел предложил разнообразни отстъпки от страна на Турция, само че Тодор Живков обяснил, че България няма гаранция, тези отстъпки да останат и след освобождението на шпионите.
Демирел останал без козове и споделил, че Турция няма да търпи такова оскърбление. Ден след повдигането на оръжейното ембарго от Съединени американски щати над Турция той имал самочувствието да намекне за военна опасност. Казал, че единствено за 3 дни може да активизира 9 милиона мъже в армията си, което надвишава цялото население на България. Тогава бил пресечен от мощната и звучна плесница на Тодор Живков.
По думи на Людмила Живкова по лицето на турския министър председател се виждали доста страсти. От изненада и боязън до яд и убеденост. Той бързо се свестил и спрял реакцията на защитата си.
Тогава Тодор Живков му споделил: „ Запомни тази плесница и си я спомняй всякога, когато си помислиш сходно нещо “. Турция била беззащитна в този случай. По това време България имала една от десетте най-мощни армии в света.
Въпреки че формалните данни показвали, че ракетните войски на България имат към 200 балистични ракети, то тайните служби на Демирел му давали информация, че българските ракети са доста повече.
България заплашвала да изпепели двайсетте най-големи града на 42-милионна Турция. Военновъздушни сили имали способността да унищожат останалата част от турската войска, а огромното количество танкове и вертолети е могло да откри дълготраен надзор над европейската част част от турската страна.
Сюлейман Демирел знаел, че не може да разчита на Съединени американски щати, водени от Джими Картър, който наблягал на икономическата политика. След Виетнам американците не желали да чуят за друга сериозна война. Именно по тази причина избрали президент като Картър.
След тази среща Демирел останал другар на България до края на живота си. По-късно той станал един от най-дълго управлявалите турски президенти и до момента в който е бил във властта, Турция е била в положителни връзки с България.
