Българинът, който направи мониторите безвредни за очите
В началото на 2015 Даниел Георгиев написа първия ред код, а през днешния ден неговата разработка Iris се употребява от над 1 милион консуматори в 180 страни. Поканихме го, с цел да ни опише за това по какъв начин се прави един сполучлив нов бизнес от нулата в България.
Здравей, разкажи ни какво тъкмо е Iris?
Iris е програмен продукт, който прави мониторите потребни за очите. Доколкото е допустимо, несъмнено. Работи автоматизирано, на съвсем всички устройства и операционни системи и в основата си понижава синята светлина, предавана от мониторите. Доколкото е допустимо, понижава нездравословният flicker на подсветката и по този метод ни оказва помощ да спим по-добре и да не ни болят очите.
Интересно е, че първоначално Iris беше един таймер, който ми заключваше монитора и ме караше да стана от компютъра и да виждам далеко, само че с времето и след диалози с доста доктори и четене на хиляди медицински проучвания, намерихме по-ефективни способи по какъв начин мониторите да са по-полезни.
Както доста от актуалните нововъведения, Iris събира всичко най-полезно в един артикул и аз бях първият човек в света, който откри метод по какъв начин да монетизира програмен продукт за здравето на очите.
Как стартира всичко, по кое време стартира да се занимаваш с програмиране и сложен ли беше пътяt до тук?
За разлика от доста други програмисти, аз започнах да се занимавам с програмиране много късно.
Когато бях дребен, по през целия ден упражнявах нещо. Първо, 6 години играх футбол, а след това 5 години упражнявах гребане. Докато във футбола бях пъклен зле, в гребането реализирах много триумфи. Имам много медали от надпревари, бях в националния тим, взел участие съм на балкански и международни шампионати, само че в никакъв случай не съм бил най-хубавият в света и не мога да се похваля с огромни интернационалните триумфи.
Имах голям интерес към компютрите и в 8-ми клас започнах да чета повече за това по какъв начин работя. Година по-късно почнах да пиша първите ми редове код и по този начин за 4 години към този момент бях на равнище новак програмист.
От много дребен ми се наложи да се устоявам самичък и затова на 17 започнах първата ми работа като програмист. Така стопирах със спорта, тъй като макар че доста обичах гребането, това просто не е спорт, от който да можеш да се издържаш. Да не приказваме, че по този начин или другояче в никакъв случай не съм имал телосложението да стана олимпийски първенец.
И по този начин, на 17, с доста предпочитание да се науча, станах програмист и започнах да извозвам над 10 часа пред компютъра всеки ден. Половин година по-късно, часовете започнаха да стават над 14, тъй като просто желаех да стана най-хубавия и по този начин лека-полека започнаха проблемите ми с очите.
Отначало просто не можех да виждам светлината и денем излизах със слънчеви очила, само че след още няколко месеца очите започнаха да ме болят доста и когато съм пред компютъра.
Сега към този момент съзнавам, че просто мониторите и светлината в офиса явно бяха много неприятни, само че тогава не знаех за какво това се получава и започнах да се дълбая в интернет за решение.
Започнах да си капя и да опитвам с всевъзможни типове капки за очи и ситуацията малко се усъвършенства, само че след няколко месеца осъзнах, че съм привързан към капките за очи и ситуацията стана още по-лошо.
Отидох на очен доктор и лекарката не ми сподели съвсем нищо, което не знам. Каза ми, че би трябвало да сложа и очила и това беше повратният миг. През целия ми живот преди имах съвършено зрение и се наложи да нося очила, си споделих, че ще трансформира нещата.
Започнах да чета всичко за очите, медицински проучвания, извършения, естествени лекове, стойка на тялото, по какъв начин работят мониторите, безусловно всичко и бях решен, че ще се оправя.
Така се появи и първата версия на Iris, която беше един таймер, който ми подсещаше да си почивам и да виждам далеко.
И тук следва година от един дълъг въртоп от непредвидени обстановки и сложни решения, чиято история е дълга за описване, само че в резюме:
Напуснах работата си, зарязах университета, изнесох се от у дома, дълго време бях без работа и мъчно свързвах двата края и започнах да продавам и върша всевъзможни работи единствено и единствено да се устоявам, само че в последна сметка единственото нещо, което остана беше Iris.
Постоянно работех по него и непрекъснато го подобрявах и предлагах на хората. Първата година никой не го ползваше, пък камо ли и да си заплати за него, само че лека-полека, с доста труд и неизменност, Iris стартира да има първите си няколко консуматори, по-късно станаха 10, след няколко месеца 1000, след още няколко месеца 10 000 и по този начин от уста на уста стартира да се популяризира.
Определено не беше елементарно и имах доста интервали, в които просто не знаех дали всички хора, които ми повтарят, че концепцията не коства, не са прави, само че последната година, почтено казано, не мога да се оплача от нищо и тези мемоари лека-полека избледняват.
В момента Iris има милиони консуматори по целия свят, много от тях си заплащат и мога да кажа, че сътворих един прекрасен личен бизнес.
Доста хора гледат на мен като пример. Започнах Iris, когато бях на 19, сега съм на 21 години, шеф съм на 2 компании, което в международен мащаб не е кой знае какво достижение, само че такива образци в България сякаш липсват и множеството младежи си мислят, че в чужбина е по-добре.
Всичко, което съм правил, съм го построил в България и като цяло мисля, че живеем на едно много хубаво място.
Според теб, какво е нужно на един младеж с цел да успее?
Интересно е, че колкото повече неща постигаш, толкоз повече разбираш, че няма нищо особено в това да си най-хубавия в нещо.
Трябва да се трудиш и да работиш доста, би трябвало да се лишаваш от много неща, с цел да постигаш задачите и би трябвало да казваш " НЕ " непрекъснато на доста неща и на доста хора.
Едно от нещата, които съм осъзнал за себе си, е постоянно да поставям постоянна основа на всичко, което върша и постоянно да предпочитам дългия път. Например, доста хора желаят да бъдат милионери, само че доста малко знаят какво да вършат с парите си и по какъв начин да ги умножават.
Не мога да дам съответен съвет, тъй като в другите интервали от развиването си всеки има потребност от друго нещо. В началото имах потребност от помощ по програмиране, по-късно - от това по какъв начин да беседвам с потребителите и да върша нещо, което хората желаят да употребяват.
В един миг ми беше голям проблем, че не знам по какъв начин да продавам и да промотирам нещо, защото през целия ми живот съм бил интроверт.
Сега ми е мъчно да скалирам Iris да може да поддържа стотици милиони консуматори и да вземам решение по какъв начин най-ефективно да влагам, с цел да може продуктът да доближи до повече хора и да мога в основни моменти да имам капитала, с цел да подкрепям растежа на продукта.
Много хора не срещат тези проблеми, тъй като взимат пари от вложители и в множеството случаи банкрутират, само че когато изграждаш нещо самичък от нулата, нямаш право да правиш огромни неточности във финансите.
Нещото, което най-вече ми е помогнало и което е най-важното качество съгласно мен, е фокусът. Трябва да правиш единствено 1 нещо, всеки ден в продължение на години, в случай че искаш да си сполучлив в каквото и да е.
Трябва да работиш доста, да си фокусиран над тъкмо една избрана ниша и да не се отказваш, когато стане мъчно, да пробваш още веднъж и още веднъж, до момента в който не стане.
Какви са проектите ти отсега нататък?
В началото на тази година дружно с още няколко индивида създадохме един новаторски програмен продукт, който разрешава на далтонистите да виждат повече цветове и сега го интегрираме гратис в цяло България, само че там се занимаваме с много администрация и процесът е малко муден.
Това е единственото друго нещо, което върша сега, тъй като не ми взима доста от времето и за много от нещата се грижат съдружниците ми.
Аз съм човек на фокуса и внимавам да не върша прекомерно доста неща едновременно. Имам страхотни хрумвания за нови планове, едната е иновация във финансовия бранш, а другата - за понижаване на зависимостта ни от обществените мрежи, само че всичко по реда си.
В момента чета всичко, което мога, по стопанска система, тъй като нуждая се да схвана пазарите и по какъв начин работи светът в дълбочина, интересувам се от криптовалути, нови парични принадлежности, счетоводство и статистика, само че това е просто занимание, с цел да се разпръсквам и да изучавам нови неща.
Планът ми е да има Iris, конфигуриран на всеки компютър и оптимално доста хора да живеят по-здравословен метод на живот. Не мога да оправя всичко, само че да оказа помощ на 1 милиард души да не ги болят очите, е една хубава цел, която пъдя.
Здравей, разкажи ни какво тъкмо е Iris?
Iris е програмен продукт, който прави мониторите потребни за очите. Доколкото е допустимо, несъмнено. Работи автоматизирано, на съвсем всички устройства и операционни системи и в основата си понижава синята светлина, предавана от мониторите. Доколкото е допустимо, понижава нездравословният flicker на подсветката и по този метод ни оказва помощ да спим по-добре и да не ни болят очите.
Интересно е, че първоначално Iris беше един таймер, който ми заключваше монитора и ме караше да стана от компютъра и да виждам далеко, само че с времето и след диалози с доста доктори и четене на хиляди медицински проучвания, намерихме по-ефективни способи по какъв начин мониторите да са по-полезни.
Както доста от актуалните нововъведения, Iris събира всичко най-полезно в един артикул и аз бях първият човек в света, който откри метод по какъв начин да монетизира програмен продукт за здравето на очите.
Как стартира всичко, по кое време стартира да се занимаваш с програмиране и сложен ли беше пътяt до тук?
За разлика от доста други програмисти, аз започнах да се занимавам с програмиране много късно.
Когато бях дребен, по през целия ден упражнявах нещо. Първо, 6 години играх футбол, а след това 5 години упражнявах гребане. Докато във футбола бях пъклен зле, в гребането реализирах много триумфи. Имам много медали от надпревари, бях в националния тим, взел участие съм на балкански и международни шампионати, само че в никакъв случай не съм бил най-хубавият в света и не мога да се похваля с огромни интернационалните триумфи.
Имах голям интерес към компютрите и в 8-ми клас започнах да чета повече за това по какъв начин работя. Година по-късно почнах да пиша първите ми редове код и по този начин за 4 години към този момент бях на равнище новак програмист.
От много дребен ми се наложи да се устоявам самичък и затова на 17 започнах първата ми работа като програмист. Така стопирах със спорта, тъй като макар че доста обичах гребането, това просто не е спорт, от който да можеш да се издържаш. Да не приказваме, че по този начин или другояче в никакъв случай не съм имал телосложението да стана олимпийски първенец.
И по този начин, на 17, с доста предпочитание да се науча, станах програмист и започнах да извозвам над 10 часа пред компютъра всеки ден. Половин година по-късно, часовете започнаха да стават над 14, тъй като просто желаех да стана най-хубавия и по този начин лека-полека започнаха проблемите ми с очите.
Отначало просто не можех да виждам светлината и денем излизах със слънчеви очила, само че след още няколко месеца очите започнаха да ме болят доста и когато съм пред компютъра.
Сега към този момент съзнавам, че просто мониторите и светлината в офиса явно бяха много неприятни, само че тогава не знаех за какво това се получава и започнах да се дълбая в интернет за решение.
Започнах да си капя и да опитвам с всевъзможни типове капки за очи и ситуацията малко се усъвършенства, само че след няколко месеца осъзнах, че съм привързан към капките за очи и ситуацията стана още по-лошо.
Отидох на очен доктор и лекарката не ми сподели съвсем нищо, което не знам. Каза ми, че би трябвало да сложа и очила и това беше повратният миг. През целия ми живот преди имах съвършено зрение и се наложи да нося очила, си споделих, че ще трансформира нещата.
Започнах да чета всичко за очите, медицински проучвания, извършения, естествени лекове, стойка на тялото, по какъв начин работят мониторите, безусловно всичко и бях решен, че ще се оправя.
Така се появи и първата версия на Iris, която беше един таймер, който ми подсещаше да си почивам и да виждам далеко.
И тук следва година от един дълъг въртоп от непредвидени обстановки и сложни решения, чиято история е дълга за описване, само че в резюме:
Напуснах работата си, зарязах университета, изнесох се от у дома, дълго време бях без работа и мъчно свързвах двата края и започнах да продавам и върша всевъзможни работи единствено и единствено да се устоявам, само че в последна сметка единственото нещо, което остана беше Iris.
Постоянно работех по него и непрекъснато го подобрявах и предлагах на хората. Първата година никой не го ползваше, пък камо ли и да си заплати за него, само че лека-полека, с доста труд и неизменност, Iris стартира да има първите си няколко консуматори, по-късно станаха 10, след няколко месеца 1000, след още няколко месеца 10 000 и по този начин от уста на уста стартира да се популяризира.
Определено не беше елементарно и имах доста интервали, в които просто не знаех дали всички хора, които ми повтарят, че концепцията не коства, не са прави, само че последната година, почтено казано, не мога да се оплача от нищо и тези мемоари лека-полека избледняват.
В момента Iris има милиони консуматори по целия свят, много от тях си заплащат и мога да кажа, че сътворих един прекрасен личен бизнес.
Доста хора гледат на мен като пример. Започнах Iris, когато бях на 19, сега съм на 21 години, шеф съм на 2 компании, което в международен мащаб не е кой знае какво достижение, само че такива образци в България сякаш липсват и множеството младежи си мислят, че в чужбина е по-добре.
Всичко, което съм правил, съм го построил в България и като цяло мисля, че живеем на едно много хубаво място.
Според теб, какво е нужно на един младеж с цел да успее?
Интересно е, че колкото повече неща постигаш, толкоз повече разбираш, че няма нищо особено в това да си най-хубавия в нещо.
Трябва да се трудиш и да работиш доста, би трябвало да се лишаваш от много неща, с цел да постигаш задачите и би трябвало да казваш " НЕ " непрекъснато на доста неща и на доста хора.
Едно от нещата, които съм осъзнал за себе си, е постоянно да поставям постоянна основа на всичко, което върша и постоянно да предпочитам дългия път. Например, доста хора желаят да бъдат милионери, само че доста малко знаят какво да вършат с парите си и по какъв начин да ги умножават.
Не мога да дам съответен съвет, тъй като в другите интервали от развиването си всеки има потребност от друго нещо. В началото имах потребност от помощ по програмиране, по-късно - от това по какъв начин да беседвам с потребителите и да върша нещо, което хората желаят да употребяват.
В един миг ми беше голям проблем, че не знам по какъв начин да продавам и да промотирам нещо, защото през целия ми живот съм бил интроверт.
Сега ми е мъчно да скалирам Iris да може да поддържа стотици милиони консуматори и да вземам решение по какъв начин най-ефективно да влагам, с цел да може продуктът да доближи до повече хора и да мога в основни моменти да имам капитала, с цел да подкрепям растежа на продукта.
Много хора не срещат тези проблеми, тъй като взимат пари от вложители и в множеството случаи банкрутират, само че когато изграждаш нещо самичък от нулата, нямаш право да правиш огромни неточности във финансите.
Нещото, което най-вече ми е помогнало и което е най-важното качество съгласно мен, е фокусът. Трябва да правиш единствено 1 нещо, всеки ден в продължение на години, в случай че искаш да си сполучлив в каквото и да е.
Трябва да работиш доста, да си фокусиран над тъкмо една избрана ниша и да не се отказваш, когато стане мъчно, да пробваш още веднъж и още веднъж, до момента в който не стане.
Какви са проектите ти отсега нататък?
В началото на тази година дружно с още няколко индивида създадохме един новаторски програмен продукт, който разрешава на далтонистите да виждат повече цветове и сега го интегрираме гратис в цяло България, само че там се занимаваме с много администрация и процесът е малко муден.
Това е единственото друго нещо, което върша сега, тъй като не ми взима доста от времето и за много от нещата се грижат съдружниците ми.
Аз съм човек на фокуса и внимавам да не върша прекомерно доста неща едновременно. Имам страхотни хрумвания за нови планове, едната е иновация във финансовия бранш, а другата - за понижаване на зависимостта ни от обществените мрежи, само че всичко по реда си.
В момента чета всичко, което мога, по стопанска система, тъй като нуждая се да схвана пазарите и по какъв начин работи светът в дълбочина, интересувам се от криптовалути, нови парични принадлежности, счетоводство и статистика, само че това е просто занимание, с цел да се разпръсквам и да изучавам нови неща.
Планът ми е да има Iris, конфигуриран на всеки компютър и оптимално доста хора да живеят по-здравословен метод на живот. Не мога да оправя всичко, само че да оказа помощ на 1 милиард души да не ги болят очите, е една хубава цел, която пъдя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ