Мъжът, който пиеше радиоактивно „лекарство“, докато челюстите му не паднаха
В началото на 20 век консумирането на радиоактивни материали или намазването им по кожата е много постоянно срещано.
На 1 март 1896 година френският физик Анри Бекерел открива радиоактивните свойства на урана. Скоро по-късно се открива, че полоний, торий и радий също излъчват радиация, като Мария Кюри първа вкарва термина радиоактивност. Преди да който и да е да успее да откри дали пък тази радиоактивност не може да докара до някоя болест, да вземем за пример рак, хората стартират да основават радиоактивни артикули за всекидневието – от пастата за зъби Doramad до радиоактивни карти, които човек слага в пакета си с цигари, с цел да „ подобрите пушенето на цигари “, до момента в който „ намалявате катрана и никотина “…
Един подобен артикул се трансформира в обичан на американския състезател и всемирски другар Ебен Байърс. Байърс е железен магнат и състезател, който си построява и репутацията на мъж за доста дами, откакто печели американския шампионат по голф за дилетанти през 1906 година През 1927 година той пада от легло във влака, с който пътува, и ранява ръката си, което съгласно известията го затруднява както в спортния, по този начин и в полов проект.
Ебен Байърс
Лекарят му предписва напитка, наречена Radithor, поради болките му – евентуално тъй като нейният откривател Уилям Дж. Бейли предлага на лекарите пари за всяка напитка, която те предпишат. Болката на Байърс се почиства (по стичане на събитията или от плацебо) и той приписа това щастливо събитие на Radithor, който всъщност е радий, разводнен във вода като степче с вкус на рак. От този миг нататък той е уверен в изгодите от напитката и изпраща каса със смъртоносния сок на бизнес сътрудници, приятелки и даже го дава на своите спортни коне. От своя страна той изпива 1400 бутилки от 15 грама от скъпата напитка.
По това време той не може и да знае какво прави. Регулаторите към момента не са уверени във нездравословните резултати на сока и в действителност подхващат наказателни дейности против един от производителите на радиоактивни „ медикаменти “, защото не е вкарал толкоз смъртоносни радиоактивни материали, колкото уверява на етикета.
След няколко години лансиране на радиация, като че ли че излиза от мода (което си беше и по този начин – поради рака), той стартира да отслабва, да получава главоболия и доста от зъбите му стартират да падат. Байърс казва на лекаря си, че към този момент не получава „ това тонизирано възприятие “ от напитката, което е много лек метод да се каже, че костите му са почнали да се разрушават.
През 1931 година регулаторите стартират да се разсънват към обстоятелството, че радиацията е нездравословна за индивида, и питат дали Байърс би желал да свидетелства по време на чувания за резултатите й. Но към този миг той е към този момент прекомерно болен и вместо това изпраща изказване посредством неговия юрист.
Мъжът научава, че състоянието му е дефинитивно няколко седмици преди гибелта си на 51-годишна възраст през 1932г., като към този миг са останали единствено шест от зъбите му. Погребан е в оловен ковчег. Когато е ексхумиран през 1965 година за изследване, останките му към момента са мощно радиоактивни – измерени са 225 000 бекерела (Bq). За съпоставяне, почти 0,0169 гр. калий-40, които съдържа едно стандартно човешко тяло, създават почти 4400 бекерела.
След гибелта му още доста лекари (от същинските, а не от тези, които предписват смъртоносни токсини за леки наранявания) свидетелстват за неприятните резултати на радиацията, което в последна сметка води до поява на цяла промишленост от радиоактивни шарлатани.
Междувременно изобретателят на напитката упорства, че тя е изцяло безвредна – до гибелта си от рак на пикочния мехур през 1949 година Когато медицински откриватели ексхумират натрупа му 20 години по-късно, неговите черва са „ опустошени “ от радиация, а останките му към момента са топли.
Radithor е създаван от 1918 до 1928 година от Bailey Radium Laboratories, Inc., в Ийст ориндж, Ню Джърси. Собственик на компанията и началник на лабораториите е Уилям Дж. А. Бейли, изнемощял от Харвардския лицей, който не е доктор. Продуктът се популяризира като „ Лек за живите мъртви “, както и като „ Безкрайно слънце “. Твърди се, че скъпото лекарство, наред с други заболявания, лекува и импотентност.
