В момента няколко екипа от учени по света се опитват

В момента няколко екипа от учени по света се пробват да основат „ заразни ваксини “, които да се популяризират сами и да дават имунитет и на останалите по-бързо, в сравнение с се популяризира заболяването.

В предишното е потвърдено, че имунизациите, които съдържат жив или отслабен вирус, са заразни до известна степен, макар че данните за равнището на преносимост са нищожни. Но всеки случай, оралната ваксина против полиомиелит (OPV), да вземем за пример, е една от редките ваксини, за които е известно, че се популяризират сред хората. Когато се одобри, отслабеният вирус се развъжда в червата на детето, като оказва помощ на имунната му система да построи антитела, след което е изхвърлена от тялото по естествения ред.

Някои учени считат, че умишленото произвеждане на такива „ заразни ваксини “ съответно за животни – да вземем за пример при прилепи или други известни ферми за заболявания – може да бъде метод за битка с тези заболявания, преди те въобще да имат късмет да стигнат до хората.

„ Преливането на инфекциозни заболявания от диви животни към хората е възходяща опасност за човешкото здраве. Настоящите подходи за надзор на тези нововъзникващи заболявания са значително реактивни, което води до смъртоносни и скъпи закъснения сред появяването им и реакцията ни “, написа екип от Университета в Айдахо в публикация, оповестена в PNAS.

„ Тук използваме математически модели и данни от по-рано оповестени пробни и полеви изследвания, с цел да оценим обсега на по-проактивен метод, основан на трансмисивни ваксини, който отстрани патогените от популациите диви животни, преди да настъпи разпространяването. Нашите модели са фокусирани върху трансмисивни ваксини, основани благодарение на херпес вирусни вектори и показват, че тези ваксини – сега се създават за няколко значими човешки патогена – може да имат капацитета да управляват бързо зоонозните патогени в гостоприемника. “

Идеята обаче – както този екип и други признават – не е без опасности. Става въпрос за ефикасността на имунизацията.

„ Предаването е за предпочитане поради това, че покачва стадния имунитета над този, реализиран единствено посредством директна имунизация, и също по този начин, че усилва опцията за еволюция на вируса от имунизацията, което нормално подкопава полезността й “, написа един екип в списание Trends in Microbiology. „ По създание, тъкмо като вирусите, имунизацията може да се развива с разпространяването си, ставайки по-малко сходна на заболяването, против която е предопределена, и намалявайки ефикасността си, което постанова спомагателни ваксини. “

„ Потенциалните изгоди от трансмисивните ваксини са големи, само че има няколко въпроса по отношение на сигурността им, които би трябвало да бъдат изяснени, преди сполучливото им използване “, изяснява във видео Марк Смитсън от Училището по биологични науки във Вашингтонския щатски университет.

„ Употребата при хора може да бъде оправдана за групи, които са на мъчно налични места, или за епидемии, които не могат да се управляват посредством директна имунизация. Използването на трансмисивни ваксини обаче може да бъде рисково, главно тъй като имунизациите с капацитет да се популяризират измежду групата на гостоприемника също имат капацитета да се върнат към заболяването. “

„ В редки случаи, в случай че популацията е съществено незадоволително ваксинирана, отделеният ваксинавирус може да продължи да циркулира за по-продължителен интервал от време. Колкото по-дълго му е разрешено да оцелее, толкоз повече генетични промени ще претърпи и в доста редки случаи може генетично да се промени във форма, която може да сковава – това е известно като циркулиращ полиовирус, получен от ваксина (cVDPV) “, изясняват от Световната здравна организация.

„ Циркулиращите VDPV се появяват, когато рутинните или спомагателни имунизационни действия (SIAs) се организират неприятно и популацията остава податлива на полиовируса, без значение дали получен от оралната ваксина или по обичайния ред. Следователно казусът не е в самата ваксина, а в ниския имунизационен обсег. Ако популацията е изцяло ваксинирано, то ще бъде предпазено както от ваксинния, по този начин и от обичайния полиовирус. “

Засега фокусът на основаването на заразни ваксини е концентриран върху обезпечаването на имунитет измежду животни, които са като ферми за зоонозни болести. Макар и евентуално да трансформира цялата визия за имунизация, концепцията до момента е тествана единствено един път на процедура.

Въпреки че рисковете ще би трябвало да се следят деликатно, изгодите от тази техника за имунизация могат да бъдат големи. Един математически модел открива, че скоростта на предаване на треската Ласа при плъхове може да бъде понижена с 95% в продължение на три години.

Освен за треската, сега се създават саморазпространяващи се ваксини за ебола и туберкулоза по говедата, с вярата скоро да се насочат към други зоонозни болести.

Ако техниката се окаже сполучлива и без щета, може би идната евентуална пандемия може да бъде такава, за която в никакъв случай няма да чуем.