Козунаците в различните страни
В доста европейски страни има разнообразни обичаи към хляба по време на Великденските празници.
Практиката да се яде великденски подсладен самун по принцип води началото си от Византия и Православната християнска черква, а рецептата може да датира още от Омирския гръцки интервал въз основа на анекдотични доказателства от типичен текстове, които загатват този тип храна. Също по този начин е необятно известно, че сладките тестени десерти, сходни на италианския коледен панетоне, са били обичани на римляните.
Ето по какъв начин наподобява този сладостен самун в останалите страни:
Osterbrot
През седмиците преди Великден се продава специфичен великденски самун (на немски: Osterbrot). Той се прави с тесто с квас, стафиди и бадемови тресчици. Обикновено се нарязва на филийки, намазва се с масло и се сервира или за закуска, или за чай.
Холандският великденски самун е по този начин нареченият „ стол “ – плодов самун със стафиди и нормално запълнен с бадемова паста. Това е същият тип самун, който се яде и на Коледа.
Pizza di Pasqua (Великденска пица…) е квасна пица, типична за някои региони в Централна Италия, въз основата на пшенично брашно, яйца, пекорино и пармезан, обичайно сервирана на закуска на Великден или като предястие по време на великденския обяд, дружно с благословени варени яйца, чаусколо (салам) и алено вино, или се поднесена на пикника за Великденския понеделник. Със същата форма като панетоне, пица ди паска със сирене е характерен артикул за района Марке, само че също и за Умбрия.
Според религиозната традиция пицата би трябвало да се подготвя на Велики четвъртък или Разпети петък, с цел да се яде единствено на Великден, т.е. в края на интервала на пост и самоограничение. Обичай е да се занесе и в църквата, с цел да бъде благословена дружно с другите храни, които ще се употребяват на Великден.
В Сардиния (отново Италия, схваща се) празничният самун е част от необятен обществен подтекст – това е най-важната храна там; знак на живота. Една селска сентенция гласи: „ Chie hat pane mai non morit “ – който има самун, в никакъв случай не умира.
Два типа великденски самун са разказани за острова. Единият има две точки и яйце, покрито с кръст. Яйцето и точките, които припомнят птици в полет, приказват за плодовитост, половост и възникване – съществени тематики на Великден и неговите езически прародители. Вторият самун няма някаква специфична форма, само че носи буквите BP, които значат „ Buona Pasqua “ или „ Честит Великден “. В този случай буквите, а не формите показват смисъла му.
Хорнацо е испански къс с месо, който се яде в провинциите Саламанка и Авила. Прави се с брашно и квас и се цялостни със свинско филе, пикантно чоризо и твърдо сварени яйца. В Саламанка обичайно се яде на полето по време на фестивала „ Понеделника на водите “ (Lunes de aguas). Предполага се, че името идва от деформиране на името на дрехата enagua (фуста), която проститутките на града носят под роклите си. Според традицията по време на Великия пост блудниците са изпращани от другата страна на река Тормес, с цел да не се разсейват мъжете по време на религиозните ритуали. На Великденския понеделник учениците от града провеждат празненство на брега на реката, с цел да отпразнуват завръщането на дамите, и ядат хорнацо като част от празника.
