Специфични български обичаи
В предишното е съществувала доста по-голяма връзка сред индивида и природата, защото трудът и земеделската работа са били главно средство за издръжка. Затова и хората са олицетворявали Земята и постоянно са правили редица ритуали, с цел да омилостивят стихиите и да привлекат на своя страна положителните духове.
Жизненият цикъл раждане-сватба-смърт, който е бил в ядрото на елементарната персона, е бил съпроводен с хиляди ритуали и обичаи, а календарът е изобилствал от празници, които са претендирали характерни участници и действия. В тази публикация вършим единствено незадълбочен взор към някои от най-интересните и колоритни традиции и ритуали на българите.
Обичаи при раждане
Повечето небогати дами са раждали у дома, а самото събитие се е пазело в строга загадка, с цел да не се урочаса бебето. Знаели са единствено най-близките и акушерката. В предишното са полагали пеленачето първо върху ризата и чорапите на бащата, тъй като се е вярвало, че по този метод ще стане чинно.
Смятало се е, че на третия ден от раждането идват орисници, които вземат решение каква ще бъде ориста на новороденото. Затова през нощта се оставяли блага в стаята на детето. Домашна храна, ядки, вино и пари са се полагали до леглото на бебето, а на сутринта се дават на бабата, която е спала в стаята на детето. Майката поставяла алено цвете на главата или забрадката си, с цел да не урочасат нея или бебето й.
Обичаи при болест или гибел
Март месец заема доста място в българския фолклор, тъй като тогава се поставят мартеници за здраве – има вяра се, че те имат магическа мощ да защищават хората и би трябвало да се махнат, когато забележим първата пойна птица.
Като средство за лечение или метод за прогонване на злото се употребила мълчана вода – течността се наливала към Нова година или по Еньовден от девственица, която мълчи по време на целия път от кладенеца до дома. Вярва се, че силата на тази вода е чудодейна.
Освен ритуали за здраве, обич и раждане, съществуват и обреди, които се извършват, когато някой почине.
В дома на умрял човек хората вярвали, че би трябвало да се спре часовникът, тъй като той отмерва времето, животът на този, който си е отишъл. Огледалата се покриват, с цел да не се отрази човек на него – суеверието гласи, че по този начин ще почине и някой различен.
Изключително огромен грях е да не се погрижиш за покойника, да не го измиеш, погребеш почтено или да го положиш в гроб със скъсани обувки. В случаи на гибел при младежи, които не са минали венчило, същите се погребвали с празнични облекла, тъй като се считало, че ще наваксат пропуснатото в различен живот или в отвъдния свят.
Да изгониш змея – бит при суша
Когато дълго време не е валял дъжд, съществува огромна заплаха за реколтата. Затова българите са изпълнявали редица забавни ритуали. Прогонването на змея (предполагаемият провинен за сушата) от селището е един от тях и се е правил постоянно, когато настъпи продължителна суша.
Първенците на селището определяли деня, в който ще започват начинанието, афишират го на всички, с цел да знаят хората и да се скрият на несъмнено място. В деня, в който се „ гони змея “, се отварят вратите на двора, с цел да не се скрие митичното създание вътре, а младите мъже бягат голи из селището, замахвайки с пръчки по местата, където може да се скрие змеят.
След като „ обходят “ на всички места, се къпят в реката, обличат се и на сутринта се прибират вкъщи. Вярва се, че след този обред безусловно ще завали.
Автор: Светослава Хараламбова
