В месеца на виното сме и надали има българин, който

В месеца на виното сме и едва ли има българин, който не е отпивал от “течното злато ”, което ние назоваваме вино. Тази напитка заема изключително значима роля в българската история и обичай и наличието ѝ е незаменимо на съвсем всяка национална празнична софра. Всеизвестен факт е, че даже английският политик Уинстън Чърчил си е поръчвал годишно по 500 литра българско вино, което потвърждава, че то е ценено и прословуто с вкусовите си качества и изтънчеността си по целия свят. Именно поради това ние от екипа на “Българска история ” желаеме в тази публикация да ви разкажем малко повече за историята и произхода на тази вълшебна напитка с вярата, че идващия път, когато си сипете чаша вино, ще отделите момент да се замислите за многовековната традиция, която съпътства производството на този “дар от боговете ”.

Вино по българските земи се е произвеждало още преди повече от 5000 години, а първите лози са пренесени от Близкия и Средния Изток. Тогава земите ни владеят античните траки, за които се счита, че са сложили основите на винарството и лозарството. Доказателство за това са откритите в България златни и сребърни тракийски съкровища, множеството от които са красиви сервизи за сервиране и изразходване на вино. Траките са считани за едни от най-хубавите винари в Античността, а ароматното и мощно вино, създавано от тях, е фамозно в целия свят, като даже самият Омир не пропуща да увековечи неговите качества. Според техния народ упойващият резултат на виното оказва помощ на жреците да влязат в контакт с боговете и точно поради това те основават фетиш към алкохолната гроздова напитка. Освен това богът на плодородието, виното и веселието – Дионис, и неговите Дионисиеви празници, по време на които буйните вакханки танцуват с дребни сърпове в ръка в чест на виното, заемат централно място в тракийската просвета. Първоначално вино се създава основно по поречието на река Марица и към морските пристанища, което изяснява обстоятелството, че и през днешния ден тези региони са с едни от най-силните обичаи в производството на вино.

След основаването на българската страна прабългарите и славяните наследяват и не престават лозарските и винарските обичаи. При покръстването на българите култът към господ Дионис отмира и отстъпва място на този към Свети Трифон и честването на Трифон Зарезан. Приемането на християнската религия подтиква в допълнение винопроизводството, защото виното заема централно място в ритуалите и се радва на особена респект. Тогава, както и в по-голямата част от Европа, църквата взима винопроизводството под свое застъпничество, защото алкохолната напитка е едно от най-използваните средства за управление на масите и значима комерсиална стока. В този интервал вино се прави даже по манастирите, а монасите са първите, които стартират да съхраняват питието в студените манастирски подземия. В разследване на това пораждат и първите винарски мазета, а българското винопроизводство се усъвършенства осезаемо.

Периодът на османско робство в България бележи спад в производството на гроздовата напитка, защото ислямската вяра не разрешава потреблението на алкохол. Въпреки това управляващите не го не разрешават непосредствено (но не го и поощряват), тъй като осъзнават, че виното е един от главните източници на приход за българската страна. Така алкохолната напитка продължава да участва осезаемо в бита на българина. След Освобождението браншът стартира да се развива бурно, само че следва следващият удар – филоксерата – болест, която унищожава огромна част от лозята, а редица сортове изчезват. След Първата международна война българското винопроизводство стартира да придобива индустриален обсег и излиза на европейския пазар в резултат на обединяването на дребните производители в кооперации. След 1944 година, по време на социализма, производството на вино е национализирано и монополизирано. По земите ни са засадени международно известни сортове като каберне и мерло, което е съвсем пагубно за локалните български сортове като мавруд, памид, гъмза и други. В този интервал главен пазар е непретенциозният Съветски съюз и стандартите са занижени – вместо върху качеството винопроизводството стартира да се концентрира върху количеството. Така през 1970 година България се трансформира в един от най-големите експортьори на вино в света. През 80-те години на ХХ век българското произвеждане на вино стартира да търси пазари и на Запад, като реализира големи триумфи в страни като Англия и Германия.

След 1989 година един от най-потърпевшите браншове на българската стопанска система е винарството. Една от аргументите е мощната конкуренция от по-евтини виновност, а другата е обвързвана с вътрешните процеси на промишлеността. Въпреки това след 2000 година към този момент можем да следим развиване на този бранш, частично посредством и на непознати вложения.

Днес в България има засадени повече от 135 734 хектара с лозя, като алените винени сортове заемат към 52%, а белите – 42%. Също по този начин на територията на страната са обособени 5 съществени лозаро-винарски района – Дунавска низина (Севернобългарски), Черноморски (Източнобългарски), Розова котловина (Подбалкански), Тракийска равнина (Южнобългарски), Долината на Струма (Югозападен). Всеки от тях има своите характерни условия и особености, които разрешават развъждането на някои от типично българските локални сортове като Гъмза, Червен мискет, Широка мелнишка лозя, Рубин, Мавруд, Памид и Димят. Освен това за читателите ни, които са се заинтригували от историята на виното, няма да пропуснем да споменем, че наоколо до Плевен се намира единственият на Балканския полуостров Музей на виното. Там може да научите повече за традициите на винопроизводството, да видите остарели виновност и съдове за предпазване и произвеждане на вино, както и да усвоите тънкостите на дегустацията и да опитате разнообразни типове виновност.

Ето няколко занимателни обстоятелството за тази напитка, за която се носят митове и е обхваната в мистичност. 

Император Наполеон Бонапарт е пирувал с огромни количества качествено вино и солидни порции месо по време на изгнанието си на остров Света Елена. Това се разкрива от лист на дневните доставки за острова. Оказва се, че всеки ден там са били доставяни 45 бутилки вино и 45 кг. месо. Седмично на острова са били доставяни 29 птици и едно печено прасенце. Наполеон даже е упорствал Бургундското вино, което са му предоставяли, да бъде сменено с Кларет. Фразата “Да се чукнем за здраве ” идва от античните гърци, където домакинът отпивал първата глътка вино, с цел да потвърди на гостите, че не е отровно. Този бит по-късно е бил признат от римляните и продължава и до през днешния ден на доста места по света. В Стария завет на Библията виното се загатва на всички места, с изключение на в книгата на Йона. В Древния Рим на дамите им е било неразрешено да пият вино. Мъжете, които са хващали дамите си да пият вино, са имали право да ги убият или да изискат бракоразвод. Научно потвърдено е, че умереното пиянство на вино доста понижава риска от сърдечно-съдови болести, Алцхаймер и мозъчни удари. Китайците са най-големите потребители на вино. През 2013 в Китай са употребявани 155 милиона 9-литрови буренца с вино. За съпоставяне французите са консумирали с към 5 милиона по-малко, към 150. Голямата консумация на алено вино в Китай може би се дължи на символиката на аления цвят, който те считат за благополучен. А италианците, въпреки че са най-големият производител на вино, се подреждат под номер 4, като потребители. По цвета, можете да познаете географския генезис на напитката на боговете. Едно от нещата, които можете да разберете, когато погледнете цвета на виното е района, в който са узрели гроздовите зърна (климата, влажността и др.) Тъмните гроздови сокове приказват за по-хладен климат, до момента в който по-светлите оттенъци са знак за топъл и относително изсъхнал. 

Източници: www.bulgarianhistory.org  www.trud.bg