Мeджугорие и избраниците на Госпа
В Меджугорие можеш да отидеш единствено с покана.
Нещо четено, чуто, забелязано би трябвало да ти обърне внимание на това място и да те притегли да го проучиш. Нещо вътре в теб би трябвало да те накара да пожелаеш да отидеш. И нещо от вън, от ефира да ти помогне да го направиш.
Това се случи с мен през една скорошна пролет. Видях по малкия екран предаване, в което се загатваше и за Меджугорие. Нещо ме накара да проуча мястото, нещо ме притегли и по този начин „ инцидентно “ се нагласиха нещата, че няколко месеца по-късно в един юнски ден се оказах със фамилията си в Меджугорие. Иди проумей…
Мястото има особена осцилация. Усеща се още на влизане. Сякаш времето тук има друга еластичност от времето в останалия свят. Според ограниченията на материалния свят пък може да се дефинира като едно добре застроено населено място. Сгради от всевъзможен размер, архитектура и цвят се надпреварват за вниманието и оценката на минувача. Повечето са хотели, това е и най-печелившото от туристическа позиция място в Босня и Херцеговина.
А историята на Меджугорие има толкоз непретенциозно начало. Преди към тридесет и пет години група разхождащи се деца виждат Богородица/Госпа (на хърватски) на един от баирите към селото. Какво тъкмо се е случило е разказано на доста места в интернет: прочетете на български език тук, разгледайте уебсайт за български поклонници тук, надникнете в полемики и мнения тук и изгледайте отличен филм на ББС за началото тук (изцяло си заслужава изхарченото време, доста обективно ревю на събитията). Ето и фрагменти от кино лентата.
Децата били преследвани по времето на Тито и от властта, а ненапълно и от църквата, духовник Jozo Zovko, който им помагал бил затворен за три години, предиздвикали ги да създадат всевъзможни проучвания за опиати и алкохол, детектор на лъжата, били упреквани във всевъзможни грехове, фамилиите им страдали. Католическата черква не желала да реши дали срещите са същински или не. В началото единствено духовник Jozo Zovko помагал на децата, самата черква била срещу поддръжката и насърчаването на сходни неща – църквата желала Госпа да е единствено в постройката на църквата, а не по баирите на селото, а и борба с режима в Белград не била целесъобразна. Децата обаче следвали казаното от Богородица и се съобразявали единствено със сърцата си, каквото и да им коствало това. Има игрален филм с Мартин Шийн на тази тематика.
Времената се трансформирали, децата-визионери се трансформирали, някои от тях не са най-хубави другари през днешния ден, някои имат лични църкви в двора си, някои са построили хотели-замъци – все неща, които не наподобяват до там духовни. Едно е останало непрекъснато – нито за момент нито един от визионерите не е трансформирал първичното си изказване за срещите си с Богородица. И до в този момент няма пояснение по какъв начин всички до един по време на транса могат да понесат безнаказано да вземем за пример светлината на греещо слънце в очите си. Няма пояснение и за отчаянието, която ги обгръща, в случай че срещите се разредят или спрат.
