Дом и учене: украинците в ЕС имат проблем с езиковата бариера и липсата на уединение
В всеобщия случай украинските бежанци в Европейския съюз живеят в частни домове, а неналичието на усамотение е главен проблем, обвързван с настаняването им.
По-малко от половината, учили преди да изоставен Украйна, са траяли образованието си в приемащата страна.
Езиковата преграда остава основна спънка за установяването им.
Това са част от изводите в изследване на Агенцията на Европейския съюз за главните права, извършено от 22 август до 29 септември 2022 година, т.е. половин година след началото на съветската експанзия. Посочените в него проблеми са годни в забележителна степен и през днешния ден
То е осъществено в 10 страни от Европейски Съюз, които:
Резултатите разказват картината преди повече от шест месеца, а тя в това време претърпя промени главно заради два процеса. Първият е, че стотици хиляди украинци се върнаха в родината си. Вторият е напускането на Украйна от нови хора, този път прогонени от ударите на съветската войска по цивилни обекти и най-вече такива от енергийната инфраструктура, оставили милиони хора съвсем без ток и отопление.
Какво се споделя в частта за България, четете.
Според на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН) към 7 март 2023 година най-малко 16 милиона украинци са отвън родината си :
8 млн. украинци (8 108 448 души) са регистрирани в разнообразни страни в Европа
5 млн. бежанци от Украйна (4 890 639 души) са регистрирани за краткотрайна протекция или сходни схеми за отбрана в Европа
5 млн. души (5 352 000) са вътрешно разселени в Украйна към 23 януари
96 290 души са получили помощ от ВКБООН единствено до момента през 2023 година в България, Полша, Молдова, Румъния и Словакия
153 170 бежанци от Украйна са регистрирани в България за краткотрайна отбрана (в Полша са 10 пъти повече), само че действително записаните в страната са малко над 50 хиляди
2.9 млн. са записаните украински жители в Русия, само че не е ясно каква част от тях са наложително преместени там от окупационните управляващи след нахлуването
16.4 млн. прекосявания на украинската граница към Европа има от началото на войната
10.8 млн. прекосявания на украинската граница има от от Европа към Украйна
500 хиляди е разликата сред напусканията (2.2 млн.) и влизанията (1.7 млн.) в Украйна от Европа единствено от началото на 2023 година Според Организация на обединените нации това значи, че възходящ брой бежанци бягат от бомбардировките и ракетните удари на Русия по енергийната инфраструктура на страната.
© UNHCR
Настаняване - общата картина
Близо шестима от 10 респонденти все още на изследването са били настанени в частен апартамент или къща. От тях повече от половината са плащали напълно или отчасти за настаняването си.
© Агенция на Европейски Съюз за главните права
Къде живеят главно украинците: частен апартамент или къща; апартамент или къща, предоставени от държавата; хотел/ваканционен имот; лагер или убежище; друго; не знаят или избират да не споделят.
Апартаменти или хотели
На интервюираните на възраст над 16 години е заложен въпрос къде са отседнали.
Средно повече от половината (58%) са в частни жилища или къщи. Много респонденти в България (40%), Унгария (24%) и Чехия (18%) са в хотели или ваканционни жилища (към момента на осъществяване на анкетата).
В Германия и Италия сходен дял живеят в квартири, обезпечени от управляващите (съответно 30% и 21%).
Украинците с деца е малко по-вероятно( само че разликата не е драстична) да живеят в частни жилища или къщи, в сравнение с тези без деца (60% против 54%).
Как заплащат за жилището си?
На участниците в изследването е заложен въпрос дали заплащат, напълно или отчасти, за наем и/или комунални услуги. Тези, които се намират в дълготрайни бежански лагери или приюти, или друго (неуточнено) настаняване, не са питани по този въпрос.
Средно една трета (35%) не заплащат наем. Този % нараства до 49 на 100 при украинците на възраст над 65 години. Четирима от 10 интервюирани (38%) споделят, че заплащат цялостните разходи (наем и/или комунални разходи).
© Агенция на Европейски Съюз за главните права
Плащат ли украинците за настаняването си: да, заплащат напълно (наем и комунални разноски); да, заплащат отчасти (наем и комунални разноски); не, живеят там без да плащат; имат къщата/апартамента; друго; не знаят или избират да не споделят.
Има забележими разлики сред обособените страни. Повечето интервюирани в Естония (65%) и Полша (54%) заплащат напълно квартирата си. Повечето в Румъния (65%), Италия (58%) и Словакия (53%) не заплащат за жилище.
Почти всеки пети (18%) показва, че прави домакинска работа или се грижи за деца или възрастни хора в подмяна на настаняване. Четирима от всеки петима (79%) не го вършат. Според неотдавна призната корекция в закон украинските бежанци, които живеят в групови места за настаняване в Полша и чийто престой в страната надвишава 120 дни, ще би трябвало да покриват 50% от разноските за настаняване и храна или над 40 злоти (9 евро) дневно. От 1 май бежанците, чийто престой надвишава 180 дни, ще покриват 75% от тези разноски или над 60 злоти (13 евро) дневно.
Новите правила не важат за деца до 18 години, хора с увреждания, пенсионери, бременни дами и отглеждащи деца до една година. Освен това майките или други настойници, които се грижат сами за три или повече малолетни деца в Полша, не би трябвало да заплащат.
По думите на заместник-министъра на вътрешните работи и администрацията Павел Шефернакер сходни разпореждания са в действие от юни за хората, които живеят с полски фамилии.
Липса на персонално пространство
Повечето интервюирани във всички страни означават неналичието на усамотение (36%) и шерването на кухня (28%) или баня (24%) с непознати като проблеми при настаняването.
Само 5% споделят, че не се усещат сигурни в квартирата си, а 3% - в квартала си.
Децата и настаняването
Преобладаващото болшинство от децата на възраст 12-17 години живеят с:
Децата най-често показват като проблеми, свързани с настаняването, неналичието на персонално пространство и на тиха или обособена стая за учене. Липсата на усамотение е проблем за 48% от 16-17-годишните и за 42% от 12-15-годишните.
Това че няма стая за учене основава компликации за 45% от 16-17-годишните и за 40% от 12-15-годишните.
Всички са запитани до каква степен са удовлетворени от настоящето си настаняване. Анкетираните са дали отговори по канара от 0 до 10, където 0 значи " доста неудовлетворен ", а 10 - " доста удовлетворен ". Около четирима от 10 (43%) дават оценка 8 или по-висока, което значи, че са удовлетворени. Шест % дават оценка 2 или по-ниска, т.е. не са удовлетворени.
Образование - общата картина
По-малко от половината от интервюираните, които са учили малко преди да изоставен Украйна, са траяли образованието си в приемащата страна.
© Агенция на Европейски Съюз за главните права
Украинци в системата на образованието в приемащата страна: дами (в синьо) и мъже (в оранжево).
Достъп до обучение
Анкетираните са запитани дали са учили тъкмо преди да изоставен Украйна и дали учат в този момент, в това число и онлайн (с институция в Украйна) или присъствено в приемащата страна.
Средно съвсем една четвърт от всички (23%), деца и възрастни, сега учат (онлайн в учебно заведение в Украйна или в учебно заведение в приемащата страна членка).
Общо 43% от тези, които са учили малко преди да изоставен Украйна, са траяли образованието си.
Повечето деца на възраст 12-15 години (93%) и на възраст 16-17 години (73%), които са учили малко преди да изоставен Украйна, посещават учебно заведение.
Защо не учат?
На тези, които са учили малко преди да изоставен страната си, само че не са траяли в приемащата страна, е заложен въпрос каква е повода да не продължат образованието си.
Средно 9% не могат да си разрешат да продължат образованието си. Това е проблем изключително в Италия (12%).
Образованието на децата
Деветдесет и два % от дребните деца (12-15 години) посещават учебно заведение. Като цяло 73% от децата на възраст 16-17 години, които са учили в Украйна, учат и в приемащата страна (или онлайн в украинско учебно заведение, или присъствено).
На въпроса за какво не учат, 40% от децата на възраст 12-15 години означават, че нямат преносим компютър или таблет за онлайн образование (13% от тези на възраст 16-17 години).
Повече от една четвърт (27%) на 12-15 години показват неналичието на непрекъснато място за живеене като причина (11% от децата сред 16 и 17 години).
Около 19% не са били признати от учебно заведение (6% измежду 16-17-годишните) и 19% не са могли да си разрешат да посещават учебно заведение (11% от тези на възраст 16-17 години).
Децата, които се образоват, са питани по какъв начин учат - в учебно заведение в приемащата страна, онлайн в украинско учебно заведение или сами. Общо 71% посещават учебно заведение или университет в приемащата страна - 76% при дребните деца на 12-15 години и 64% при тези на възраст 16-17 години.
Почти две трети (59%) вземат участие в онлайн образование в украинско учебно заведение или се образоват сами, употребявайки материали/с поддръжката на Украйна. По-малко деца на 12-15 години учат онлайн спрямо тези на 16-17 години (55% против 64%).
Децата, които вървят на учебно заведение в приемащата страна, са запитани дали там се преподават предмети или дали се дават образователни материали на главния език, който приказват вкъщи.
Половината от тези деца (55%) не разполагат с нито един от образователните материали, които употребяват сега, на езика, който главно приказват у дома.
Двадесет и два % имат най-малко някои материали, а 19% - доста или всички материали на този език.
Езиковата преграда
Анкетираните (12+) са питани какъв брой добре владеят езика на страната хазаин. Във всички страни единствено 10% от го приказват добре, съвършено или на равнище майчин език.
Една четвърт (25%) въобще не го приказват. Този дял доближава 65% в Естония, 58% в Румъния и 57% в Унгария. Той е единствено 12% в Полша и 18% в Чехия и Словакия.
Делът нараства с възрастта, достигайки 40% измежду интервюираните над 65 години. Той е единствено 13% при дребните деца (12-15 години) и 6% при децата на възраст 16-17 години.
Анкетираните, които не приказват задоволително добре езика на приемащата страна, са питани дали са посещавали езикови курсове след идването си.
© Агенция на Европейски Съюз за главните права
Говорят ли украинците езика на приемащата страна: въобще не, слабо; относително; добре; перфектно; на равнището на майчиния език; не знаят или избират да не споделят.
Почти една четвърт (23%) дават позитивен отговор. Този дял е по-висок в Германия (37%) и Испания (31%). По-голям % не са посещавали и не възнамеряват да посещават езиков курс (39 на сто), като процентът варира сред изследваните страни - от 69 % в Унгария и 64% в България до 19% в Германия.
Две трети (61%) от украинците над 65 години не са посещавали никакъв езиков курс след идването си.
Повече от половината (57%) от децата, чийто майчин език не е езикът на приемащата страна, са посещавали езиков курс. Почти една трета (31%) обаче не са взели участие в подобен, все още на попълване на анкетата анкетата, а 9% са декларирали, че възнамеряват да се включат.
© Агенция на Европейски Съюз за главните права
Участие на респондентите в национални езикови курсове: да, към момента участват; да, само че са спрели да посещават; не, само че ще стартират да посещават; не; не знаят или избират да не споделят.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
По-малко от половината, учили преди да изоставен Украйна, са траяли образованието си в приемащата страна.
Езиковата преграда остава основна спънка за установяването им.
Това са част от изводите в изследване на Агенцията на Европейския съюз за главните права, извършено от 22 август до 29 септември 2022 година, т.е. половин година след началото на съветската експанзия. Посочените в него проблеми са годни в забележителна степен и през днешния ден
То е осъществено в 10 страни от Европейски Съюз, които:
Резултатите разказват картината преди повече от шест месеца, а тя в това време претърпя промени главно заради два процеса. Първият е, че стотици хиляди украинци се върнаха в родината си. Вторият е напускането на Украйна от нови хора, този път прогонени от ударите на съветската войска по цивилни обекти и най-вече такива от енергийната инфраструктура, оставили милиони хора съвсем без ток и отопление.
Какво се споделя в частта за България, четете.
Според на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН) към 7 март 2023 година най-малко 16 милиона украинци са отвън родината си :
8 млн. украинци (8 108 448 души) са регистрирани в разнообразни страни в Европа
5 млн. бежанци от Украйна (4 890 639 души) са регистрирани за краткотрайна протекция или сходни схеми за отбрана в Европа
5 млн. души (5 352 000) са вътрешно разселени в Украйна към 23 януари
96 290 души са получили помощ от ВКБООН единствено до момента през 2023 година в България, Полша, Молдова, Румъния и Словакия
153 170 бежанци от Украйна са регистрирани в България за краткотрайна отбрана (в Полша са 10 пъти повече), само че действително записаните в страната са малко над 50 хиляди
2.9 млн. са записаните украински жители в Русия, само че не е ясно каква част от тях са наложително преместени там от окупационните управляващи след нахлуването
16.4 млн. прекосявания на украинската граница към Европа има от началото на войната
10.8 млн. прекосявания на украинската граница има от от Европа към Украйна
500 хиляди е разликата сред напусканията (2.2 млн.) и влизанията (1.7 млн.) в Украйна от Европа единствено от началото на 2023 година Според Организация на обединените нации това значи, че възходящ брой бежанци бягат от бомбардировките и ракетните удари на Русия по енергийната инфраструктура на страната.
© UNHCR
Настаняване - общата картина
Близо шестима от 10 респонденти все още на изследването са били настанени в частен апартамент или къща. От тях повече от половината са плащали напълно или отчасти за настаняването си.
© Агенция на Европейски Съюз за главните права
Къде живеят главно украинците: частен апартамент или къща; апартамент или къща, предоставени от държавата; хотел/ваканционен имот; лагер или убежище; друго; не знаят или избират да не споделят.
Апартаменти или хотели
На интервюираните на възраст над 16 години е заложен въпрос къде са отседнали.
Средно повече от половината (58%) са в частни жилища или къщи. Много респонденти в България (40%), Унгария (24%) и Чехия (18%) са в хотели или ваканционни жилища (към момента на осъществяване на анкетата).
В Германия и Италия сходен дял живеят в квартири, обезпечени от управляващите (съответно 30% и 21%).
Украинците с деца е малко по-вероятно( само че разликата не е драстична) да живеят в частни жилища или къщи, в сравнение с тези без деца (60% против 54%).
Как заплащат за жилището си?
На участниците в изследването е заложен въпрос дали заплащат, напълно или отчасти, за наем и/или комунални услуги. Тези, които се намират в дълготрайни бежански лагери или приюти, или друго (неуточнено) настаняване, не са питани по този въпрос.
Средно една трета (35%) не заплащат наем. Този % нараства до 49 на 100 при украинците на възраст над 65 години. Четирима от 10 интервюирани (38%) споделят, че заплащат цялостните разходи (наем и/или комунални разходи).
© Агенция на Европейски Съюз за главните права
Плащат ли украинците за настаняването си: да, заплащат напълно (наем и комунални разноски); да, заплащат отчасти (наем и комунални разноски); не, живеят там без да плащат; имат къщата/апартамента; друго; не знаят или избират да не споделят.
Има забележими разлики сред обособените страни. Повечето интервюирани в Естония (65%) и Полша (54%) заплащат напълно квартирата си. Повечето в Румъния (65%), Италия (58%) и Словакия (53%) не заплащат за жилище.
Почти всеки пети (18%) показва, че прави домакинска работа или се грижи за деца или възрастни хора в подмяна на настаняване. Четирима от всеки петима (79%) не го вършат. Според неотдавна призната корекция в закон украинските бежанци, които живеят в групови места за настаняване в Полша и чийто престой в страната надвишава 120 дни, ще би трябвало да покриват 50% от разноските за настаняване и храна или над 40 злоти (9 евро) дневно. От 1 май бежанците, чийто престой надвишава 180 дни, ще покриват 75% от тези разноски или над 60 злоти (13 евро) дневно.
Новите правила не важат за деца до 18 години, хора с увреждания, пенсионери, бременни дами и отглеждащи деца до една година. Освен това майките или други настойници, които се грижат сами за три или повече малолетни деца в Полша, не би трябвало да заплащат.
По думите на заместник-министъра на вътрешните работи и администрацията Павел Шефернакер сходни разпореждания са в действие от юни за хората, които живеят с полски фамилии.
Липса на персонално пространство
Повечето интервюирани във всички страни означават неналичието на усамотение (36%) и шерването на кухня (28%) или баня (24%) с непознати като проблеми при настаняването.
Само 5% споделят, че не се усещат сигурни в квартирата си, а 3% - в квартала си.
Децата и настаняването
Преобладаващото болшинство от децата на възраст 12-17 години живеят с:
Децата най-често показват като проблеми, свързани с настаняването, неналичието на персонално пространство и на тиха или обособена стая за учене. Липсата на усамотение е проблем за 48% от 16-17-годишните и за 42% от 12-15-годишните.
Това че няма стая за учене основава компликации за 45% от 16-17-годишните и за 40% от 12-15-годишните.
Всички са запитани до каква степен са удовлетворени от настоящето си настаняване. Анкетираните са дали отговори по канара от 0 до 10, където 0 значи " доста неудовлетворен ", а 10 - " доста удовлетворен ". Около четирима от 10 (43%) дават оценка 8 или по-висока, което значи, че са удовлетворени. Шест % дават оценка 2 или по-ниска, т.е. не са удовлетворени.
Образование - общата картина
По-малко от половината от интервюираните, които са учили малко преди да изоставен Украйна, са траяли образованието си в приемащата страна.
© Агенция на Европейски Съюз за главните права
Украинци в системата на образованието в приемащата страна: дами (в синьо) и мъже (в оранжево).
Достъп до обучение
Анкетираните са запитани дали са учили тъкмо преди да изоставен Украйна и дали учат в този момент, в това число и онлайн (с институция в Украйна) или присъствено в приемащата страна.
Средно съвсем една четвърт от всички (23%), деца и възрастни, сега учат (онлайн в учебно заведение в Украйна или в учебно заведение в приемащата страна членка).
Общо 43% от тези, които са учили малко преди да изоставен Украйна, са траяли образованието си.
Повечето деца на възраст 12-15 години (93%) и на възраст 16-17 години (73%), които са учили малко преди да изоставен Украйна, посещават учебно заведение.
Защо не учат?
На тези, които са учили малко преди да изоставен страната си, само че не са траяли в приемащата страна, е заложен въпрос каква е повода да не продължат образованието си.
Средно 9% не могат да си разрешат да продължат образованието си. Това е проблем изключително в Италия (12%).
Образованието на децата
Деветдесет и два % от дребните деца (12-15 години) посещават учебно заведение. Като цяло 73% от децата на възраст 16-17 години, които са учили в Украйна, учат и в приемащата страна (или онлайн в украинско учебно заведение, или присъствено).
На въпроса за какво не учат, 40% от децата на възраст 12-15 години означават, че нямат преносим компютър или таблет за онлайн образование (13% от тези на възраст 16-17 години).
Повече от една четвърт (27%) на 12-15 години показват неналичието на непрекъснато място за живеене като причина (11% от децата сред 16 и 17 години).
Около 19% не са били признати от учебно заведение (6% измежду 16-17-годишните) и 19% не са могли да си разрешат да посещават учебно заведение (11% от тези на възраст 16-17 години).
Децата, които се образоват, са питани по какъв начин учат - в учебно заведение в приемащата страна, онлайн в украинско учебно заведение или сами. Общо 71% посещават учебно заведение или университет в приемащата страна - 76% при дребните деца на 12-15 години и 64% при тези на възраст 16-17 години.
Почти две трети (59%) вземат участие в онлайн образование в украинско учебно заведение или се образоват сами, употребявайки материали/с поддръжката на Украйна. По-малко деца на 12-15 години учат онлайн спрямо тези на 16-17 години (55% против 64%).
Децата, които вървят на учебно заведение в приемащата страна, са запитани дали там се преподават предмети или дали се дават образователни материали на главния език, който приказват вкъщи.
Половината от тези деца (55%) не разполагат с нито един от образователните материали, които употребяват сега, на езика, който главно приказват у дома.
Двадесет и два % имат най-малко някои материали, а 19% - доста или всички материали на този език.
Езиковата преграда
Анкетираните (12+) са питани какъв брой добре владеят езика на страната хазаин. Във всички страни единствено 10% от го приказват добре, съвършено или на равнище майчин език.
Една четвърт (25%) въобще не го приказват. Този дял доближава 65% в Естония, 58% в Румъния и 57% в Унгария. Той е единствено 12% в Полша и 18% в Чехия и Словакия.
Делът нараства с възрастта, достигайки 40% измежду интервюираните над 65 години. Той е единствено 13% при дребните деца (12-15 години) и 6% при децата на възраст 16-17 години.
Анкетираните, които не приказват задоволително добре езика на приемащата страна, са питани дали са посещавали езикови курсове след идването си.
© Агенция на Европейски Съюз за главните права
Говорят ли украинците езика на приемащата страна: въобще не, слабо; относително; добре; перфектно; на равнището на майчиния език; не знаят или избират да не споделят.
Почти една четвърт (23%) дават позитивен отговор. Този дял е по-висок в Германия (37%) и Испания (31%). По-голям % не са посещавали и не възнамеряват да посещават езиков курс (39 на сто), като процентът варира сред изследваните страни - от 69 % в Унгария и 64% в България до 19% в Германия.
Две трети (61%) от украинците над 65 години не са посещавали никакъв езиков курс след идването си.
Повече от половината (57%) от децата, чийто майчин език не е езикът на приемащата страна, са посещавали езиков курс. Почти една трета (31%) обаче не са взели участие в подобен, все още на попълване на анкетата анкетата, а 9% са декларирали, че възнамеряват да се включат.
© Агенция на Европейски Съюз за главните права
Участие на респондентите в национални езикови курсове: да, към момента участват; да, само че са спрели да посещават; не, само че ще стартират да посещават; не; не знаят или избират да не споделят.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ