За системната криза на военно-морския флот на САЩ
В крайбрежните води преимуществото му изчезва като утринна мъгла.
На 14 август в американската военноморска база Мейпорт, Флорида, се организира гала по извеждането от употреба на крайбрежния военен транспортен съд (LCS)Sioux City (Сиукс Сити).
Това беше следващото „ пенсиониране на един от скъпите и проблематични кораби от клас Freedom, кораби, замислени по-рано през този век, за които публични лица в този момент признават, че имат дребен късмет да оцелеят в стандартна борба против Китай или флота на друга нация “.Такива кораби трябваше да служат най-малко 25 години, само че устояха единствено пет “, написа американският боен портал Navy Times.
„ Военноморските сили оповестиха желанието си да изведат от употреба Sioux City и осем други LCS от клас Freedom при започване на пролетта на 2022 година, с цел да освободят средства за финансиране на други цели, като в действителност това стана самопризнание, че флотът на LCS не е направил това, което в началото е било планувано. “, - се отбелязва в обявата.
Американският флот призна неуспеха на своя упорит план за крайбрежни бойни кораби още през 2016 година Беше решено да се употребяват четирите към този момент издигнати кораба като образователни.
Военноморските сили на Съединени американски щати излязоха с изказване, в което се споделя, че трансформират концепцията за литоралните военни кораби. Формулировката на това решение е съзнателно неразбираема, с цел да скрие обстоятелството, че целият план LCS е цялостен неуспех, - показва Navy Times.
Беше казано единствено, че американският флот " се отхвърля от най-важните хрумвания за основаване на LCS, т.е. от новаторски, само че комплицирани механизми, които трябваше да трансфорат евтините кораби с дребен екипаж в мощни бойни единици на крайбрежната зона ".
Всъщност се оказа, че стелт корабите са извънредно скъпи - 562,8 милиона $ всеки, което е сравнимо с цената на огромен океански есминец от клас DDG-51 (700 милиона долара).
Американският флот е мощна бойна мощ в океаните. Но в крайбрежните, по този начин наречените литорални води, преимуществото му се стопява като утринна мъгла. Тук преобладават бреговите ракетни системи и дребните ракетни катери. Според проекта на американските адмирали, с цел да се реализира преимущество в крайбрежните води на евентуалния съперник (предимно Китай и Русия), е належащо да се построи флот от 64 ултрамодерни крайбрежни кораба на стойност към 200 милиона $ всеки.
Цената на плана незабавно беше надхвърлена три пъти. Затова беше решено да се лимитират единствено до 32 LCS.
Основната характерност на тези кораби е модулният дизайн. Ако е належащо, на кораба би трябвало да бъдат „ окачени “ разнообразни оръжия и системи: противоподводни или противоминни, за битка със сухопътните сили, за разследващи и избавителни задачи, доставка на войски и превозване на артикули.
Идеята за слагане на сменяеми корабни оръжия и съоръжение в общоприети контейнери по никакъв начин не е нова. Тя е аналогична на правилото на детските LEGO конструктори. На пробни кораби от клас LSC Littoral Surface Craft (литорален транспортен съд за крайбрежно действие), „ автоматизираното настройване “ на подмяната на модули съгласно правилото plug-and-play („ включвай и ползвай “), който неотдавна беше преименуван на plug-and-fight („ включвай и се сражавай. “)
Всички бордови системи на LSC кораби би трябвало да бъдат интегрирани с автоматизирани дронове - роботи за разузнаване и пердах.
Разработени са общо два плана на бойни крайбрежни кораби. Първият план, създаден от Lockheed Martin Corporation, е високоскоростен еднокорпусен транспортен съд. Корабът на другия план, корпорацията General Dynamics, е тримаран.
Още през 2012 година се появи първият сериозен отчет за тестването на крайбрежния военен транспортен съд от специалисти на Военноморски сили на Съединени американски щати. „ Корабите не дават отговор на „ способността за оцеляване във враждебна среда “, се споделя в отчета.
Несъстоятелен се оказа и залогът за стелт против вражеските радари. Надеждата за противоминните гении и качества на LCS също е изцяло развенчана. Както се оказва, техните дронове за разкриване на мини са неефективни.
Самата концепция за незабележими хеликоптероносещи многофункционални тралчици-миночистачи LCS, които са способни да се промъкнат скрито до вражеския бряг, е сложена под въпрос. Американските специалисти основателно настояват, че Русия има голям брой морски мини, които мъчно могат да бъдат открити. А китайските противохеликоптерни мини вършат невероятно потреблението на вертолетите в крайбрежните води. Дори остарелите ирански котвени мини, към момента руско произвеждане, изискват доста старания и време за обезвреждане.
Освен това американските специалисти считат, че актуалните новаторски морски минни полета са кардинално непреодолими.
През последните години корабите LCS провокираха неприкрит яд в Конгреса на Съединени американски щати.
Миналото лято конгресменът Джаки Спайер, демократ от Калифорния, изнесе презентация) с потребление на абревиатурата LCS на чуване, наречена „ Изтичане на напукани кораби “ (Leaking Cracked Ships), която включваше изображение на всеки LCS с лимон, което е диалект за калпава развалена кола.
„ Всички знаем какво съставляват лимонените коли. Имаме флот от кораби Lemon LCS “, сподели тя. „ Похарчихме милиарди долари за този флот, макар че те нямат потенциала да ни оказват помощ да се оправим с най-голямата ни опасност, опасността от Китай и Русия. Единствените печеливши са изпълнителите, на които флотът разчита да обслужват тези кораби. "
Най-скъпият план на Военноморски сили на Съединени американски щати - " невидимият " супер есминец USS Zumwalt ( " Замволт " ) – също стана обект на насмешки в медиите и обществените мрежи. Снимка на кораба в доста неприветлив тип разгласява порталът The Drive. Наблюдателят му Тайлър Рогоуей, прочут боен анализатор, разяснява: „ Не толкоз бляскав външен тип на футуристичен боен транспортен съд “, с избелели радаропоглъщащи плочи и наслойка, която се стича по корпуса.
Проектът за есминец от клас Zumwalt от дълго време се трансформира в ослепителен образец за пилеене на големи суми пари. Идеята за създаване на такива кораби се появи след събитията от 11 септември 2001 година Тези кораби бяха предопределени да унищожават базите и подготвителните лагери на бойци и терористи, както и да подкрепят десанта на морските пехотинци. Основното им оръжие са 80 ракети Tomahawk.
Първоначално американците възнамеряваха да построят 32 кораба от този клас. След това 24. След това седем. Построиха три и закриха плана. И не на последно място поради високата цена на супер есминците: цената на един Zumwalt (4,4 милиарда долара) е съвсем равна на цената на самолетоносач. Активните ракети LRLAP за автоматизираните 155-mm оръдейни установки AGS (Advanced Gun System) на тези кораби костват милион $ на снаряд, като крилатите ракети Tomahawk, а като се вземат поради разноските за обслужване на оръдейната установка, два пъти повече.
Само 100 снаряда LRLAP бяха закупени за трите есминеца, след което ненадейно просветление връхлетя върху американската войска. В чуване в Конгреса, вицеадмирал Уилям Мерц съобщи, че оръдейната установка AGS се трансформира в спирачка, която задържа развиването на платформата Zumwalt. В резултат на това американският флот се отхвърли от оръдията AGS.
Силовата установка на разрушителите Zumwalt, състояща се от два газотурбинни мотора Rolls-Royce MT30 и два спомагателни турбогенератора, е проектирана по този начин, че да може да употребява електромагнитно релсово оръдие - релсотрон.
По време на пукотевица от такова оръжие обаче е належащо да се изключат изцяло всички други системи на кораба. При това, стрелбата от изцяло ням, кьорав и имобилен транспортен съд е толкоз сходна на самоубийство, че в последна сметка се отхвърлиха да конфигурират релсовата пушка на Zumvаlt, а самият план за релсова пушка скоро беше заровен.
Есминецът Zumwalt има интегрирана архитектура корпус-надстройка, което доста понижава радарната видимост. Надстройката на първите два кораба от този вид е направена от композитен радиопоглъщащ материал - основа от балса и панели от корково дърво с тримилиметрова кевларова ризница, която може да се пробие даже с изстрел от тежка картечница.
Обхватът на разкриване на тези кораби спрямо класическите разрушители от клас Arleigh Burke е намалял 4–4,5 пъти: той е към 70 км. Това въобще не подсигурява цялостно прикриване на корабите от клас Zumwalt от системите за търсене и наблюдаване Новела-П-38 на съветския противолодъчен аероплан Ил-38Н, способни да откриват американски стелт есминци на разстояние над 80-100 км, даже и при слаба диря.
Възможността за пеленгуване на Zumwalt благодарение на пасивни сонарни станции на съветски многоцелеви атомни подводници слага под подозрение самата идея за безценен стелт транспортен съд. В края на краищата, когато супер-есминецът бъде открит даже от катер на бреговата защита, той е жертван.
Но освен високата цена, грешките в оръжейните системи и неприятната отбрана даже от дребни оръжия предизвикаха неналичието на търсене на тези кораби. По времето, когато първият транспортен съд от този клас беше пуснат на вода, задачата му да поддържа сухопътни интервенции против „ бунтовници по джапанки “, изцяло загуби своята новост. Сега, когато китайският и съветският флот са във напредък, американският флот е заставен да се концентрира върху морска война с равностойни съперници, в която никой няма да завижда на ориста на такива неуместни чудовища като Zamwalt.
Американски военни специалисти, още преди стартирането в употреба на гигантските есминци, показаха проблематичността на този план. The National Interest разгласява публикация през 2015 година от Майкъл Пек, Battlecruisers: The Glass-Jawed Warship that Failed („ Линейните крайцери: неуспехът на бойните кораби със стъклена челюст “). „ Стъклена челюст “ е боксов жаргон; подобен прякор се дава на боксьори, които не държат добре на удар.
„ Замволтите “ имат мощни оръжия, „ само че какво ще стане, в случай че най-малко една ракета ги удари? Те ще бъдат потопени или мощно развалени “, написа Майкъл Пек. След като трите разрушителя Zumwalt най-сетне се трансфораха в „ бели слонове “ (бели слонове; съветският еквивалент е „ куфар без ръкохватка “) на американския флот, американският флот реши да им придаде най-малко някакво значение, като ги оборудва с междуконтинентални балистични ракети вместо томахавките. Смисълът от основаването на такива кораби обаче към този момент е загубен.
Коментирайки многочислените повреди на пуснатите на вода кораби от клас Zumwalt, Майк Фреденбърг, президент на института Адам Смит в Сан Диего, написа в National Review: „ От самото начало програмата Zamwalt страдаше от нереалистични цели и неправилна идея за интервенции... Ако Zamwalt получи съществени вреди и дупки в корпуса, възможностите му за оцеляване са доста по-малки от други военни кораби с сходен размер...
Дори в случай че успее да се скрие от любопитни очи и няма да бъде видян от вражеските радари, откакто стартира да стреля с оръдието си, неговият стелт статус ще бъде съществено злепоставен, т.е. продължителните задачи с морски оръдия и стелт статусът са взаимно изключващи се... След като Zumwalt стане част от ударна група кораби, огромна част от неговото стелт преимущество изчезва, тъй като други, по-малко стелт кораби се демонстрират на радара на врага. Zumwalt е безспорна злополука. "
" Zamvolts " към момента не ги отписват, само че ги употребяват основно единствено за „ демонстриране на флага “.
Американската експертна общественост признава, че американският флот е покрит със свръхскъпи оръжейни системи, като безполезните литорални /крайбрежни/ кораби, като гигантския стелт есминец Zumvolt и най-новия самолетоносач Gerald Ford.
Тези чудовищни кораби, в случай че не са съпроводени от мощен конвой, са на практика беззащитни освен против хиперзвукови оръжия, които към този момент се появиха във въоръжените сили на Русия и Китай, само че и против противокорабни ракетни системи от предходни генерации.
Призивите на самостоятелни военни анализатори да се даде приоритет на създаването и построяването на евтини самостоятелни морски дронове, които могат елементарно да бъдат сменени в борба с висока активност против еднакъв съперник, в действителност се чуват в Пентагона, само че не им се обръща изключително внимание.
Това дава положителни шансове на Русия и Китай да основат ефикасни средства за отбрана против новоизпечената стопанка на моретата.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На 14 август в американската военноморска база Мейпорт, Флорида, се организира гала по извеждането от употреба на крайбрежния военен транспортен съд (LCS)Sioux City (Сиукс Сити).
Това беше следващото „ пенсиониране на един от скъпите и проблематични кораби от клас Freedom, кораби, замислени по-рано през този век, за които публични лица в този момент признават, че имат дребен късмет да оцелеят в стандартна борба против Китай или флота на друга нация “.Такива кораби трябваше да служат най-малко 25 години, само че устояха единствено пет “, написа американският боен портал Navy Times.
„ Военноморските сили оповестиха желанието си да изведат от употреба Sioux City и осем други LCS от клас Freedom при започване на пролетта на 2022 година, с цел да освободят средства за финансиране на други цели, като в действителност това стана самопризнание, че флотът на LCS не е направил това, което в началото е било планувано. “, - се отбелязва в обявата.
Американският флот призна неуспеха на своя упорит план за крайбрежни бойни кораби още през 2016 година Беше решено да се употребяват четирите към този момент издигнати кораба като образователни.
Военноморските сили на Съединени американски щати излязоха с изказване, в което се споделя, че трансформират концепцията за литоралните военни кораби. Формулировката на това решение е съзнателно неразбираема, с цел да скрие обстоятелството, че целият план LCS е цялостен неуспех, - показва Navy Times.
Беше казано единствено, че американският флот " се отхвърля от най-важните хрумвания за основаване на LCS, т.е. от новаторски, само че комплицирани механизми, които трябваше да трансфорат евтините кораби с дребен екипаж в мощни бойни единици на крайбрежната зона ".
Всъщност се оказа, че стелт корабите са извънредно скъпи - 562,8 милиона $ всеки, което е сравнимо с цената на огромен океански есминец от клас DDG-51 (700 милиона долара).
Американският флот е мощна бойна мощ в океаните. Но в крайбрежните, по този начин наречените литорални води, преимуществото му се стопява като утринна мъгла. Тук преобладават бреговите ракетни системи и дребните ракетни катери. Според проекта на американските адмирали, с цел да се реализира преимущество в крайбрежните води на евентуалния съперник (предимно Китай и Русия), е належащо да се построи флот от 64 ултрамодерни крайбрежни кораба на стойност към 200 милиона $ всеки.
Цената на плана незабавно беше надхвърлена три пъти. Затова беше решено да се лимитират единствено до 32 LCS.
Основната характерност на тези кораби е модулният дизайн. Ако е належащо, на кораба би трябвало да бъдат „ окачени “ разнообразни оръжия и системи: противоподводни или противоминни, за битка със сухопътните сили, за разследващи и избавителни задачи, доставка на войски и превозване на артикули.
Идеята за слагане на сменяеми корабни оръжия и съоръжение в общоприети контейнери по никакъв начин не е нова. Тя е аналогична на правилото на детските LEGO конструктори. На пробни кораби от клас LSC Littoral Surface Craft (литорален транспортен съд за крайбрежно действие), „ автоматизираното настройване “ на подмяната на модули съгласно правилото plug-and-play („ включвай и ползвай “), който неотдавна беше преименуван на plug-and-fight („ включвай и се сражавай. “)
Всички бордови системи на LSC кораби би трябвало да бъдат интегрирани с автоматизирани дронове - роботи за разузнаване и пердах.
Разработени са общо два плана на бойни крайбрежни кораби. Първият план, създаден от Lockheed Martin Corporation, е високоскоростен еднокорпусен транспортен съд. Корабът на другия план, корпорацията General Dynamics, е тримаран.
Още през 2012 година се появи първият сериозен отчет за тестването на крайбрежния военен транспортен съд от специалисти на Военноморски сили на Съединени американски щати. „ Корабите не дават отговор на „ способността за оцеляване във враждебна среда “, се споделя в отчета.
Несъстоятелен се оказа и залогът за стелт против вражеските радари. Надеждата за противоминните гении и качества на LCS също е изцяло развенчана. Както се оказва, техните дронове за разкриване на мини са неефективни.
Самата концепция за незабележими хеликоптероносещи многофункционални тралчици-миночистачи LCS, които са способни да се промъкнат скрито до вражеския бряг, е сложена под въпрос. Американските специалисти основателно настояват, че Русия има голям брой морски мини, които мъчно могат да бъдат открити. А китайските противохеликоптерни мини вършат невероятно потреблението на вертолетите в крайбрежните води. Дори остарелите ирански котвени мини, към момента руско произвеждане, изискват доста старания и време за обезвреждане.
Освен това американските специалисти считат, че актуалните новаторски морски минни полета са кардинално непреодолими.
През последните години корабите LCS провокираха неприкрит яд в Конгреса на Съединени американски щати.
Миналото лято конгресменът Джаки Спайер, демократ от Калифорния, изнесе презентация) с потребление на абревиатурата LCS на чуване, наречена „ Изтичане на напукани кораби “ (Leaking Cracked Ships), която включваше изображение на всеки LCS с лимон, което е диалект за калпава развалена кола.
„ Всички знаем какво съставляват лимонените коли. Имаме флот от кораби Lemon LCS “, сподели тя. „ Похарчихме милиарди долари за този флот, макар че те нямат потенциала да ни оказват помощ да се оправим с най-голямата ни опасност, опасността от Китай и Русия. Единствените печеливши са изпълнителите, на които флотът разчита да обслужват тези кораби. "
Най-скъпият план на Военноморски сили на Съединени американски щати - " невидимият " супер есминец USS Zumwalt ( " Замволт " ) – също стана обект на насмешки в медиите и обществените мрежи. Снимка на кораба в доста неприветлив тип разгласява порталът The Drive. Наблюдателят му Тайлър Рогоуей, прочут боен анализатор, разяснява: „ Не толкоз бляскав външен тип на футуристичен боен транспортен съд “, с избелели радаропоглъщащи плочи и наслойка, която се стича по корпуса.
Проектът за есминец от клас Zumwalt от дълго време се трансформира в ослепителен образец за пилеене на големи суми пари. Идеята за създаване на такива кораби се появи след събитията от 11 септември 2001 година Тези кораби бяха предопределени да унищожават базите и подготвителните лагери на бойци и терористи, както и да подкрепят десанта на морските пехотинци. Основното им оръжие са 80 ракети Tomahawk.
Първоначално американците възнамеряваха да построят 32 кораба от този клас. След това 24. След това седем. Построиха три и закриха плана. И не на последно място поради високата цена на супер есминците: цената на един Zumwalt (4,4 милиарда долара) е съвсем равна на цената на самолетоносач. Активните ракети LRLAP за автоматизираните 155-mm оръдейни установки AGS (Advanced Gun System) на тези кораби костват милион $ на снаряд, като крилатите ракети Tomahawk, а като се вземат поради разноските за обслужване на оръдейната установка, два пъти повече.
Само 100 снаряда LRLAP бяха закупени за трите есминеца, след което ненадейно просветление връхлетя върху американската войска. В чуване в Конгреса, вицеадмирал Уилям Мерц съобщи, че оръдейната установка AGS се трансформира в спирачка, която задържа развиването на платформата Zumwalt. В резултат на това американският флот се отхвърли от оръдията AGS.
Силовата установка на разрушителите Zumwalt, състояща се от два газотурбинни мотора Rolls-Royce MT30 и два спомагателни турбогенератора, е проектирана по този начин, че да може да употребява електромагнитно релсово оръдие - релсотрон.
По време на пукотевица от такова оръжие обаче е належащо да се изключат изцяло всички други системи на кораба. При това, стрелбата от изцяло ням, кьорав и имобилен транспортен съд е толкоз сходна на самоубийство, че в последна сметка се отхвърлиха да конфигурират релсовата пушка на Zumvаlt, а самият план за релсова пушка скоро беше заровен.
Есминецът Zumwalt има интегрирана архитектура корпус-надстройка, което доста понижава радарната видимост. Надстройката на първите два кораба от този вид е направена от композитен радиопоглъщащ материал - основа от балса и панели от корково дърво с тримилиметрова кевларова ризница, която може да се пробие даже с изстрел от тежка картечница.
Обхватът на разкриване на тези кораби спрямо класическите разрушители от клас Arleigh Burke е намалял 4–4,5 пъти: той е към 70 км. Това въобще не подсигурява цялостно прикриване на корабите от клас Zumwalt от системите за търсене и наблюдаване Новела-П-38 на съветския противолодъчен аероплан Ил-38Н, способни да откриват американски стелт есминци на разстояние над 80-100 км, даже и при слаба диря.
Възможността за пеленгуване на Zumwalt благодарение на пасивни сонарни станции на съветски многоцелеви атомни подводници слага под подозрение самата идея за безценен стелт транспортен съд. В края на краищата, когато супер-есминецът бъде открит даже от катер на бреговата защита, той е жертван.
Но освен високата цена, грешките в оръжейните системи и неприятната отбрана даже от дребни оръжия предизвикаха неналичието на търсене на тези кораби. По времето, когато първият транспортен съд от този клас беше пуснат на вода, задачата му да поддържа сухопътни интервенции против „ бунтовници по джапанки “, изцяло загуби своята новост. Сега, когато китайският и съветският флот са във напредък, американският флот е заставен да се концентрира върху морска война с равностойни съперници, в която никой няма да завижда на ориста на такива неуместни чудовища като Zamwalt.
Американски военни специалисти, още преди стартирането в употреба на гигантските есминци, показаха проблематичността на този план. The National Interest разгласява публикация през 2015 година от Майкъл Пек, Battlecruisers: The Glass-Jawed Warship that Failed („ Линейните крайцери: неуспехът на бойните кораби със стъклена челюст “). „ Стъклена челюст “ е боксов жаргон; подобен прякор се дава на боксьори, които не държат добре на удар.
„ Замволтите “ имат мощни оръжия, „ само че какво ще стане, в случай че най-малко една ракета ги удари? Те ще бъдат потопени или мощно развалени “, написа Майкъл Пек. След като трите разрушителя Zumwalt най-сетне се трансфораха в „ бели слонове “ (бели слонове; съветският еквивалент е „ куфар без ръкохватка “) на американския флот, американският флот реши да им придаде най-малко някакво значение, като ги оборудва с междуконтинентални балистични ракети вместо томахавките. Смисълът от основаването на такива кораби обаче към този момент е загубен.
Коментирайки многочислените повреди на пуснатите на вода кораби от клас Zumwalt, Майк Фреденбърг, президент на института Адам Смит в Сан Диего, написа в National Review: „ От самото начало програмата Zamwalt страдаше от нереалистични цели и неправилна идея за интервенции... Ако Zamwalt получи съществени вреди и дупки в корпуса, възможностите му за оцеляване са доста по-малки от други военни кораби с сходен размер...
Дори в случай че успее да се скрие от любопитни очи и няма да бъде видян от вражеските радари, откакто стартира да стреля с оръдието си, неговият стелт статус ще бъде съществено злепоставен, т.е. продължителните задачи с морски оръдия и стелт статусът са взаимно изключващи се... След като Zumwalt стане част от ударна група кораби, огромна част от неговото стелт преимущество изчезва, тъй като други, по-малко стелт кораби се демонстрират на радара на врага. Zumwalt е безспорна злополука. "
" Zamvolts " към момента не ги отписват, само че ги употребяват основно единствено за „ демонстриране на флага “.
Американската експертна общественост признава, че американският флот е покрит със свръхскъпи оръжейни системи, като безполезните литорални /крайбрежни/ кораби, като гигантския стелт есминец Zumvolt и най-новия самолетоносач Gerald Ford.
Тези чудовищни кораби, в случай че не са съпроводени от мощен конвой, са на практика беззащитни освен против хиперзвукови оръжия, които към този момент се появиха във въоръжените сили на Русия и Китай, само че и против противокорабни ракетни системи от предходни генерации.
Призивите на самостоятелни военни анализатори да се даде приоритет на създаването и построяването на евтини самостоятелни морски дронове, които могат елементарно да бъдат сменени в борба с висока активност против еднакъв съперник, в действителност се чуват в Пентагона, само че не им се обръща изключително внимание.
Това дава положителни шансове на Русия и Китай да основат ефикасни средства за отбрана против новоизпечената стопанка на моретата.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ