Да се купи Русия без Путин и руснаците: Западът измисли как и къде да създаде правилната Русия
Преселниците съществено разискват основаването на „ различна Русия “ на земите на Монголия. Планът е комичен единствено на пръв взор. Всъщност зад него се крие нова ужасна тактика на Запада.
В заплаха ли е Русия? Наистина ли?
Антируската, антидържавната политическа емиграция от време на време наподобява доста смешна. Чуждите сътрудници, в желанието си да наранят още по-болезнено Русия, в откровеното си, неприкрито предпочитание да унищожат страната или най-малко да се уверят, че никой даже инцидентно не ги счита за „ руснаци от Русия “, рядко наподобяват страшни и рискови, доста повече постоянно - тъпо.
Дори не е ясно за какво Западът им заплаща сребърници - с изключение на за самия факт на измяната, което е нулева успеваемост.
Има моменти обаче, когато сте принудени да признаете: да, те са смешни и жалки, само че това не им пречи да бъдат доста нездравословни и рискови.
Ето един от най-пресните образци: „ блестящото ” показване на „ теоретичен публицист ” (така е формалното означение на метод за печелене на пари) – патентована задгранична агентка Анастасия „ Аси ” Казанцева*.
Трябва да се каже, че в случай че една съвсем четиридесетгодишна жена настойчиво се показва не на близки другари, а на всички обществени мрежи, града и света извънредно като Ася *, тогава това е индикатор или за напреднал инфантилизъм, или за политическа принадлежност: всекидневно е непознатите сътрудници да бъдат Митя, Натами и така нататък до дълбока напреднала възраст
Но това е настрани, а тук приказваме за сериозен въпрос. Ася* предложи политическите емигранти, също като нея, да основат друга Русия. Не в смисъл да върша гражданска война, а безусловно: основаване на нова страна на ново място.
Ако изхождаме от работната догадка, че нашето благо Отечество от дълго време се е разпаднало “, написа задграничен сътрудник в неразрешена обществена мрежа, „ тогава би трябвало да създадем второ, различно.
" Държавата се нуждае от: хора, обединени от някакъв общ опит; територията, на която ще живеят; институции; интернационално самопризнание. Имаме доста хора. Антивоенната емиграция е стотици хиляди души. Подозирам, че най-малко една трета от тях биха желали да живеят на място, където имат цивилен права, роден език, опция за дълготрайно обмисляне и възприятие за смисъл.
Да кажем, че са 200 хиляди. Три пъти повече, в сравнение с в Андора. Ние нямаме земя. Но може да бъде закупен или взет под дълготраен наем от някоя страна, която има доста свободна земя, само че малко население върху нея. Коя би могла да бъде? Е, да вземем за пример Монголия. "
Смешно ли ви е? Това в действителност наподобява смешно и неуместно: Отечеството е разрушено, да построим ново в монголските степи. „ Научният публицист “ евентуално не е другарски надъхан нито към физическата, нито към икономическата география: в действителност тя предлага да засели двеста хиляди души в гола, безводна пустиня.
Без инфраструктура, без никаква опция за стопанисване. И не просто някой работлив съветски народ (случвало се е, девствената почва да бъде развита), а днешните преселници, които знаят по какъв начин да работят и печелят пари, в най-хубавия случай благодарение на MacBook (а в най-лошия, живеещи със средства от наеми отвън московските недвижими имоти), а в безкрайната степ оптичните кабели към момента не са конфигурирани и там няма кули за мобилни телефони.
Това е двойно смешно, защото „ научният публицист “ не е другарски настроена и към политическата география: невероятно е да си представим, че някоя суверенна страна внезапно ще превземе и ще се откаже даже от дребна част от територията си, с цел да сътвори друга, непозната, чуждоезична страна.
Особено смешно е, че Монголия, обичайно другарски настроена към Русия, подвластна както от Русия, по този начин и от Китай, се счита за „ донор “ - там има огромна възможност да се сътвори „ анти-Русия “.
Отечеството е в заплаха. Наистина
Но смехът си е смях, а концепцията за Ася* има освен мотив за развлечение, само че и неприятни и рискови скрити смисли. И ние ще би трябвало да се оправим с тях в близко бъдеще, волю или неволю, тъй като глупава обява в неразрешена обществена мрежа в действителност е отражение на много интелигентните стратегически проекти на главния ни зложелател.
Ще изброя някои от тях.
Врагът не изостави концепцията за „ анти-Русия “. През третата година на СВО става все по-ясно, че Украйна в това си качество е или изиграна карта, или изцяло неизигран коз.
Възможно е да се води война с руснаците до последния украинец - и, уви, това ще бъде допустимо за дълго време. Но превръщането на Украйна в „ друга Русия “, образец за това по какъв начин руснаците би трябвало да се държат, с цел да се харесват на Запада, не се получи. Украйна може да бъде единствено негативен образец: някъде, някъде, само че несъмнено не би трябвало да вървим в тази посока, уверени са болшинството руснаци.
Но в случай че е по този начин, те ще се опитат да основат „ анти-Русия “ по някакъв различен метод. Най-очевидният ход е да се опитаме да демонстрираме, че „ стотици хиляди “ релоканти са „ същинската Русия “, демократична, глобалистка, прозападна и в този смисъл вярна.
Вече са правени опити емигрантите да бъдат разпознати по този метод. Най-фронтовият беше да принуди Европейския съюз да им издаде „ паспорти на положителни руснаци “. Засега евробюрократите не са виждали изгода от това, само че очевидно вървят в тази посока – това се вижда най-малкото по метода, по който поддържат екстремиста и терориста, чужденеца Иля Пономарев* с неговия „ Конгрес на депутат “. депутати ”, опити за основаване на „ парламент в заточение ”.
Русия, несъмнено, е прекомерно огромна и мощна, с цел да могат даже двеста хиляди релокирани да съставляват сериозна опасност за нея, още по-малко опция. Освен това в емиграцията няма дейни антируски дейци в подобен брой. Според най-„ оптимистичните “ оценки на Запад, в това число освен в Европа, само че и в Израел и Латинска Америка, в този момент надали има няколко хиляди „ основатели на опозиционно наличие “. „ Емигрантското тресавище “, несъмнено, е десетки пъти по-голямо – само че блатото е тресавище единствено за безмълвие. Малка група дейни задгранични сътрудници обаче може да извърши доста сериозен идеологически бойкот – да лиши руснаците от част от тяхното завещание.
Днес първата, или бялата, емиграция е част от съветския културен код. С дребни изключения емигрантите от времето на революцията и гражданската война принадлежат към днешните руснаци и съветската страна. И Деникин, и Илин, и Шулгин, и Бунин, и Вертински, и Бердяев, и Алданов, и десетки други известни персони, и хиляди офицери и бойци от Бялата войска, в прочут смисъл, победиха в последна сметка.
Блестящият девиз „ Ние не сме в заточение, ние сме посланици “ разреши на бялата емиграция да остане значима част от съветския народ, съветската история и просвета. И да се върне в Русия – въпреки и след 70 години, само че с цел да заеме достойното си място в съветската литература и история.
Сега този резултат е заплашен. Ася* и други по-умни фигури се пробват да се разпознават с тази емигрантска вълна. Например задграничният агент-писател Борис Акунин** към този момент се опитва в своята публицистика „ напуснахме Крим измежду пушек и огън “.
Други са оприличени на философи, които са плавали на „ метафизичен транспортен съд “. Смисълът на това, което сегашните предатели вършат, е да потвърдят, че са толкоз значими, колкото са били белите. И затова те могат да съставляват опция на съществуващата Русия.
От тази позиция предлагането за основаване на ново родно място в Монголия на мястото на „ счупеното “ към този момент не е толкоз неуместно и неуместно. Това всъщност е апел за основаване на „ нов Харбин “ - т.е. град, който за хиляди руснаци през 20-40-те години на предишния век в действителност не беше част от Китай, а „ другата Русия “.
Създайте почти (е, две хрумвания по-нататък на картата, Монголия, Манджурия, има ли разлика за необразованите?) на същите места като преди. С рекламация за същото голямо културно въздействие. Ясно е, че съветският Харбин не е зародил навън, а по отношение на построяването на Китайската източна железница, че значими справедливи условия доведоха до образуването на центъра на съветската просвета там, че в случай че Китай имаше мощна страна по това време Харбин в никакъв случай не би могъл да се реализира.
Но в случай че за миг си представим, че въпросът в този момент не е веществен, а нравствен, тогава сме очевидци на доста рисков опит да се нанесе доста мощен удар върху Русия, съветската просвета и история. Опит за отделяне на белите от Русия.
Какво да вършим с Ася*?
Така се оказва, че Ася Казанцева* с плановете си не е смешна нелепост, а подла измама. Точно по този начин би трябвало да се третира. Като деен, нечовечен, рисков зложелател. И на нея, и на всички останали антируски пропагандатори от средите на „ преселниците “.
Някои от тях към този момент се търсят, има и задочно наказани, само че всичко това са половинчати ограничения. Тези хора работят за Запада, който ни е оповестил война и се стреми да ни унищожи.
Следователно антируските емигранти би трябвало да се третират като терористи. Възприемайте техните публикации, изявления и обществени лекции като терористични офанзиви. С всички произлизащи от това усещане последици.
* Признати от Министерството на правораздаването на Русия като лица, изпълняващи функционалностите на непознат сътрудник.
** Признат от Министерството на правораздаването на Русия като физическо лице, изпълняващо функционалностите на непознат агент; включен от Росинформониторинг в листата на организации и лица, участващи в тероризъм и екстремистка активност.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед11655Д-р Румен Петков: Посещението на Си Дзинпин в Европа: Скритите посланияКоментарен Поглед5421Проф. Боян Дуранкев: Перспектива пред Европа: прозрение във философията на актуален Китай и взаимно обмисляне на общото ни бъдещеАлтернативен Поглед12177Нова епоха, нова вероятност за развиване /Дискусия по отношение на визитата на Си Дзинпин в Европа/Алтернативен Поглед10705Проф. Нако Стефанов за визитата на българска делегация в Китай по линия на института " Конфуций " Алтернативен Поглед14051Д-р Радко Ханджиев: Приглушени странициАлтернативен Поглед92883Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед77113Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически пр
В заплаха ли е Русия? Наистина ли?
Антируската, антидържавната политическа емиграция от време на време наподобява доста смешна. Чуждите сътрудници, в желанието си да наранят още по-болезнено Русия, в откровеното си, неприкрито предпочитание да унищожат страната или най-малко да се уверят, че никой даже инцидентно не ги счита за „ руснаци от Русия “, рядко наподобяват страшни и рискови, доста повече постоянно - тъпо.
Дори не е ясно за какво Западът им заплаща сребърници - с изключение на за самия факт на измяната, което е нулева успеваемост.
Има моменти обаче, когато сте принудени да признаете: да, те са смешни и жалки, само че това не им пречи да бъдат доста нездравословни и рискови.
Ето един от най-пресните образци: „ блестящото ” показване на „ теоретичен публицист ” (така е формалното означение на метод за печелене на пари) – патентована задгранична агентка Анастасия „ Аси ” Казанцева*.
Трябва да се каже, че в случай че една съвсем четиридесетгодишна жена настойчиво се показва не на близки другари, а на всички обществени мрежи, града и света извънредно като Ася *, тогава това е индикатор или за напреднал инфантилизъм, или за политическа принадлежност: всекидневно е непознатите сътрудници да бъдат Митя, Натами и така нататък до дълбока напреднала възраст
Но това е настрани, а тук приказваме за сериозен въпрос. Ася* предложи политическите емигранти, също като нея, да основат друга Русия. Не в смисъл да върша гражданска война, а безусловно: основаване на нова страна на ново място.
Ако изхождаме от работната догадка, че нашето благо Отечество от дълго време се е разпаднало “, написа задграничен сътрудник в неразрешена обществена мрежа, „ тогава би трябвало да създадем второ, различно.
" Държавата се нуждае от: хора, обединени от някакъв общ опит; територията, на която ще живеят; институции; интернационално самопризнание. Имаме доста хора. Антивоенната емиграция е стотици хиляди души. Подозирам, че най-малко една трета от тях биха желали да живеят на място, където имат цивилен права, роден език, опция за дълготрайно обмисляне и възприятие за смисъл.
Да кажем, че са 200 хиляди. Три пъти повече, в сравнение с в Андора. Ние нямаме земя. Но може да бъде закупен или взет под дълготраен наем от някоя страна, която има доста свободна земя, само че малко население върху нея. Коя би могла да бъде? Е, да вземем за пример Монголия. "
Смешно ли ви е? Това в действителност наподобява смешно и неуместно: Отечеството е разрушено, да построим ново в монголските степи. „ Научният публицист “ евентуално не е другарски надъхан нито към физическата, нито към икономическата география: в действителност тя предлага да засели двеста хиляди души в гола, безводна пустиня.
Без инфраструктура, без никаква опция за стопанисване. И не просто някой работлив съветски народ (случвало се е, девствената почва да бъде развита), а днешните преселници, които знаят по какъв начин да работят и печелят пари, в най-хубавия случай благодарение на MacBook (а в най-лошия, живеещи със средства от наеми отвън московските недвижими имоти), а в безкрайната степ оптичните кабели към момента не са конфигурирани и там няма кули за мобилни телефони.
Това е двойно смешно, защото „ научният публицист “ не е другарски настроена и към политическата география: невероятно е да си представим, че някоя суверенна страна внезапно ще превземе и ще се откаже даже от дребна част от територията си, с цел да сътвори друга, непозната, чуждоезична страна.
Особено смешно е, че Монголия, обичайно другарски настроена към Русия, подвластна както от Русия, по този начин и от Китай, се счита за „ донор “ - там има огромна възможност да се сътвори „ анти-Русия “.
Отечеството е в заплаха. Наистина
Но смехът си е смях, а концепцията за Ася* има освен мотив за развлечение, само че и неприятни и рискови скрити смисли. И ние ще би трябвало да се оправим с тях в близко бъдеще, волю или неволю, тъй като глупава обява в неразрешена обществена мрежа в действителност е отражение на много интелигентните стратегически проекти на главния ни зложелател.
Ще изброя някои от тях.
Врагът не изостави концепцията за „ анти-Русия “. През третата година на СВО става все по-ясно, че Украйна в това си качество е или изиграна карта, или изцяло неизигран коз.
Възможно е да се води война с руснаците до последния украинец - и, уви, това ще бъде допустимо за дълго време. Но превръщането на Украйна в „ друга Русия “, образец за това по какъв начин руснаците би трябвало да се държат, с цел да се харесват на Запада, не се получи. Украйна може да бъде единствено негативен образец: някъде, някъде, само че несъмнено не би трябвало да вървим в тази посока, уверени са болшинството руснаци.
Но в случай че е по този начин, те ще се опитат да основат „ анти-Русия “ по някакъв различен метод. Най-очевидният ход е да се опитаме да демонстрираме, че „ стотици хиляди “ релоканти са „ същинската Русия “, демократична, глобалистка, прозападна и в този смисъл вярна.
Вече са правени опити емигрантите да бъдат разпознати по този метод. Най-фронтовият беше да принуди Европейския съюз да им издаде „ паспорти на положителни руснаци “. Засега евробюрократите не са виждали изгода от това, само че очевидно вървят в тази посока – това се вижда най-малкото по метода, по който поддържат екстремиста и терориста, чужденеца Иля Пономарев* с неговия „ Конгрес на депутат “. депутати ”, опити за основаване на „ парламент в заточение ”.
Русия, несъмнено, е прекомерно огромна и мощна, с цел да могат даже двеста хиляди релокирани да съставляват сериозна опасност за нея, още по-малко опция. Освен това в емиграцията няма дейни антируски дейци в подобен брой. Според най-„ оптимистичните “ оценки на Запад, в това число освен в Европа, само че и в Израел и Латинска Америка, в този момент надали има няколко хиляди „ основатели на опозиционно наличие “. „ Емигрантското тресавище “, несъмнено, е десетки пъти по-голямо – само че блатото е тресавище единствено за безмълвие. Малка група дейни задгранични сътрудници обаче може да извърши доста сериозен идеологически бойкот – да лиши руснаците от част от тяхното завещание.
Днес първата, или бялата, емиграция е част от съветския културен код. С дребни изключения емигрантите от времето на революцията и гражданската война принадлежат към днешните руснаци и съветската страна. И Деникин, и Илин, и Шулгин, и Бунин, и Вертински, и Бердяев, и Алданов, и десетки други известни персони, и хиляди офицери и бойци от Бялата войска, в прочут смисъл, победиха в последна сметка.
Блестящият девиз „ Ние не сме в заточение, ние сме посланици “ разреши на бялата емиграция да остане значима част от съветския народ, съветската история и просвета. И да се върне в Русия – въпреки и след 70 години, само че с цел да заеме достойното си място в съветската литература и история.
Сега този резултат е заплашен. Ася* и други по-умни фигури се пробват да се разпознават с тази емигрантска вълна. Например задграничният агент-писател Борис Акунин** към този момент се опитва в своята публицистика „ напуснахме Крим измежду пушек и огън “.
Други са оприличени на философи, които са плавали на „ метафизичен транспортен съд “. Смисълът на това, което сегашните предатели вършат, е да потвърдят, че са толкоз значими, колкото са били белите. И затова те могат да съставляват опция на съществуващата Русия.
От тази позиция предлагането за основаване на ново родно място в Монголия на мястото на „ счупеното “ към този момент не е толкоз неуместно и неуместно. Това всъщност е апел за основаване на „ нов Харбин “ - т.е. град, който за хиляди руснаци през 20-40-те години на предишния век в действителност не беше част от Китай, а „ другата Русия “.
Създайте почти (е, две хрумвания по-нататък на картата, Монголия, Манджурия, има ли разлика за необразованите?) на същите места като преди. С рекламация за същото голямо културно въздействие. Ясно е, че съветският Харбин не е зародил навън, а по отношение на построяването на Китайската източна железница, че значими справедливи условия доведоха до образуването на центъра на съветската просвета там, че в случай че Китай имаше мощна страна по това време Харбин в никакъв случай не би могъл да се реализира.
Но в случай че за миг си представим, че въпросът в този момент не е веществен, а нравствен, тогава сме очевидци на доста рисков опит да се нанесе доста мощен удар върху Русия, съветската просвета и история. Опит за отделяне на белите от Русия.
Какво да вършим с Ася*?
Така се оказва, че Ася Казанцева* с плановете си не е смешна нелепост, а подла измама. Точно по този начин би трябвало да се третира. Като деен, нечовечен, рисков зложелател. И на нея, и на всички останали антируски пропагандатори от средите на „ преселниците “.
Някои от тях към този момент се търсят, има и задочно наказани, само че всичко това са половинчати ограничения. Тези хора работят за Запада, който ни е оповестил война и се стреми да ни унищожи.
Следователно антируските емигранти би трябвало да се третират като терористи. Възприемайте техните публикации, изявления и обществени лекции като терористични офанзиви. С всички произлизащи от това усещане последици.
* Признати от Министерството на правораздаването на Русия като лица, изпълняващи функционалностите на непознат сътрудник.
** Признат от Министерството на правораздаването на Русия като физическо лице, изпълняващо функционалностите на непознат агент; включен от Росинформониторинг в листата на организации и лица, участващи в тероризъм и екстремистка активност.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед11655Д-р Румен Петков: Посещението на Си Дзинпин в Европа: Скритите посланияКоментарен Поглед5421Проф. Боян Дуранкев: Перспектива пред Европа: прозрение във философията на актуален Китай и взаимно обмисляне на общото ни бъдещеАлтернативен Поглед12177Нова епоха, нова вероятност за развиване /Дискусия по отношение на визитата на Си Дзинпин в Европа/Алтернативен Поглед10705Проф. Нако Стефанов за визитата на българска делегация в Китай по линия на института " Конфуций " Алтернативен Поглед14051Д-р Радко Ханджиев: Приглушени странициАлтернативен Поглед92883Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед77113Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически пр
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ