В новата матура по литература има прогрес, но и фрапиращи липси
В края на тази образователна година приключва първият випуск, чиито познания и умения ще бъдат оценени по новите образователни стратегии, въведени след приемането на учебния закон през 2016 година Както и до момента, с цел да получат тапия за приблизително обучение, всички зрелостници би трябвало да положат сполучливо два наложителни изпита. Примерните проби към този момент са оповестени и в тях се вижда общ блян въпросите да излязат от формалното, да станат по-разчупени, да тестват повече умения, в сравнение с наизустени обстоятелства. Най-важната матура, несъмнено, е наложителната за всички зрелостници - по български език и литература. По този мотив в. " Сега " разгласява гледната точка към изпита на дълготраен преподавател по български език и литература в гимназиален стадий.
-------
В новия формат на матурата има няколко нови неща, които вършат усещане. Първото е множеството задания с отворен отговор, което е едно положително начало за превръщане на посоката от повече фактология към повече познания и умения. Все отново остава по-голям броят на дилемите от затворен вид, което е малко разочароващо - очаквахме по-смела стъпка напред в посока да се правят оценка повече изявления със лични думи, в сравнение с да се огражда към този момент обещано изказване, което може и да налучкаш или пък да отгатнеш слепешката по метода на изключването. Все отново типовите задания от затворен вид по литература наподобяват обещаващи - от дребното, което е обещано, проличава опит за бягство от зазубрянето на непотребна информация и предпочитание да се покрият базови познания и схващане за текста. Остава да забележим дали тези задания няма да са единици.
От друга страна, дилемите с отворен отговор по български език наподобяват много необичайно - не виждам какъв е смисълът да препишеш на ръка вярната от две дадени думи, а в това време липсват типовите задания по граматика от Модул 2 на предходната матура, които бяха доста положителни като формат.
Друга фрапираща липса е дилемите с редактиране на текст. Те са доста потребни, тъй като основават умеене да се вглеждаш сериозно в текста и да забелязваш неточности, до момента в който се опитваш да избягаш от смисъла, който отвлича вниманието. Това е основа за доста значимото умеене да редактираме личните си текстове - едно от нещата, които ни вършат грамотни. Надявам се равнището на трудност на дилемите по български да бъде по-високо, тъй като другояче се дава сигнал на учениците, че
можеш да минеш и като си необразован,
което не е задачата сигурно.
Липсва и писането на обобщение, което съгласно мен е огромен пропуск - упражненията в писането му основава умения за добиване на информация от текст и организирането ѝ в нова по-кратка форма, което развива общата просветеност на индивида. Надявам се просто да е пропуск. За сметка на това се появяват едни стандартизирани текстове в размера на обхващания от матурата материал, което не знам какво друго може да е с изключение на заявката от 9-и клас (надявам се нямат поради и делово писмо!) - тук остава една огромна въпросителна.
Най-много промени има в частта „ Четене с схващане “ - новото тук е прибавянето на нов вид източници на информация като диаграми, таблици, схеми и сходни към предходните два текста от разнообразни сфери на другарство. Личи си завоят към възстановяване на функционалната просветеност на учениците. Целта тук е да се ревизира дали могат да вадят информация от разнообразни по тип източници и да я съпоставят, като доста положително усещане ми вършат дилемите с отворен отговор - учениците би трябвало да могат със свои думи да показват лично умозаключение като отговор на съответен въпрос.
Тези умения станаха доста значими
от към десетина години с всеобщото нахлуване на графичните способи за показване на статистическа информация в медиите и интернет и са базово умеене за актуалния човек. Единственият проблем е, че това на никое място не се учи особено в учебно заведение, още по-малко по български език (където в действителност му е мястото) и в случай че учителите не наблегнат последната година на сходни задания с подобен фокус, учениците би трябвало да разчитат на инцидентни познания от у дома или доста да са внимавали по география и стопанска система да вземем за пример, където се срещат повече диаграми. Това е забавно предизвикателство и за двете страни.
Последният модул за писане на текст наподобява без смяна, въпреки че се промъква страхливо условието за съпоставяне сред литературни текстове. Някак си не е изрично декларирано в изискването на задачата, въпреки че е доста по-адекватно да се направи в есе или интерпретативно съчинение, в сравнение с в късия размер от 4-5 фрази в новите две задания по литература за съпоставяне на хрумвания в прочут и чужд книжовен текст. Не е допустимо съответно човек да си изкаже мисълта и да съпостави идеи(!) в толкоз дребен размер - надявам се правещите матурата да са малко по-толерантни към учениците, за които сходен вид размишления по формулировка съставляват компликация (не тъй като са глупави, а тъй като се изисква доста нереално мислене). При есето от по този начин заложената задача даже не се схваща би трябвало ли да бъдат включени по някакъв метод литературните творби, т.е. литературно есе, или е изцяло свободно, т.е. есе по гражданска тематика. Това е значимо конкретизиране, което се надявам министерството да даде в точния момент.
Но най-важният въпрос за този модул остава
дали ще бъдат изменени критериите за оценяване
За мен е належащо, и то в посока по-високо да се прави оценка смисълът и логическата конструкция на текста, в сравнение с някои официални критерии, които ще са спазени, в случай че детето няма някакви увреждания и има главно обучение. Досегашната система за оценяване създаваше прецеденти точки въпреки всичко да се получат поради покриването на механически критерии по основаването на текст, а смисълът да е напълно безразсъден и несъответстващ на тематиката. Това сигурно би трябвало да бъде изчистено в идната матура, в случай че желаеме да зададем едно по-високо равнище на схващане и умения по български език и литература, които всеки образован и просветен човек би трябвало да има.
-------
В новия формат на матурата има няколко нови неща, които вършат усещане. Първото е множеството задания с отворен отговор, което е едно положително начало за превръщане на посоката от повече фактология към повече познания и умения. Все отново остава по-голям броят на дилемите от затворен вид, което е малко разочароващо - очаквахме по-смела стъпка напред в посока да се правят оценка повече изявления със лични думи, в сравнение с да се огражда към този момент обещано изказване, което може и да налучкаш или пък да отгатнеш слепешката по метода на изключването. Все отново типовите задания от затворен вид по литература наподобяват обещаващи - от дребното, което е обещано, проличава опит за бягство от зазубрянето на непотребна информация и предпочитание да се покрият базови познания и схващане за текста. Остава да забележим дали тези задания няма да са единици.
От друга страна, дилемите с отворен отговор по български език наподобяват много необичайно - не виждам какъв е смисълът да препишеш на ръка вярната от две дадени думи, а в това време липсват типовите задания по граматика от Модул 2 на предходната матура, които бяха доста положителни като формат.
Друга фрапираща липса е дилемите с редактиране на текст. Те са доста потребни, тъй като основават умеене да се вглеждаш сериозно в текста и да забелязваш неточности, до момента в който се опитваш да избягаш от смисъла, който отвлича вниманието. Това е основа за доста значимото умеене да редактираме личните си текстове - едно от нещата, които ни вършат грамотни. Надявам се равнището на трудност на дилемите по български да бъде по-високо, тъй като другояче се дава сигнал на учениците, че
можеш да минеш и като си необразован,
което не е задачата сигурно.
Липсва и писането на обобщение, което съгласно мен е огромен пропуск - упражненията в писането му основава умения за добиване на информация от текст и организирането ѝ в нова по-кратка форма, което развива общата просветеност на индивида. Надявам се просто да е пропуск. За сметка на това се появяват едни стандартизирани текстове в размера на обхващания от матурата материал, което не знам какво друго може да е с изключение на заявката от 9-и клас (надявам се нямат поради и делово писмо!) - тук остава една огромна въпросителна.
Най-много промени има в частта „ Четене с схващане “ - новото тук е прибавянето на нов вид източници на информация като диаграми, таблици, схеми и сходни към предходните два текста от разнообразни сфери на другарство. Личи си завоят към възстановяване на функционалната просветеност на учениците. Целта тук е да се ревизира дали могат да вадят информация от разнообразни по тип източници и да я съпоставят, като доста положително усещане ми вършат дилемите с отворен отговор - учениците би трябвало да могат със свои думи да показват лично умозаключение като отговор на съответен въпрос.
Тези умения станаха доста значими
от към десетина години с всеобщото нахлуване на графичните способи за показване на статистическа информация в медиите и интернет и са базово умеене за актуалния човек. Единственият проблем е, че това на никое място не се учи особено в учебно заведение, още по-малко по български език (където в действителност му е мястото) и в случай че учителите не наблегнат последната година на сходни задания с подобен фокус, учениците би трябвало да разчитат на инцидентни познания от у дома или доста да са внимавали по география и стопанска система да вземем за пример, където се срещат повече диаграми. Това е забавно предизвикателство и за двете страни.
Последният модул за писане на текст наподобява без смяна, въпреки че се промъква страхливо условието за съпоставяне сред литературни текстове. Някак си не е изрично декларирано в изискването на задачата, въпреки че е доста по-адекватно да се направи в есе или интерпретативно съчинение, в сравнение с в късия размер от 4-5 фрази в новите две задания по литература за съпоставяне на хрумвания в прочут и чужд книжовен текст. Не е допустимо съответно човек да си изкаже мисълта и да съпостави идеи(!) в толкоз дребен размер - надявам се правещите матурата да са малко по-толерантни към учениците, за които сходен вид размишления по формулировка съставляват компликация (не тъй като са глупави, а тъй като се изисква доста нереално мислене). При есето от по този начин заложената задача даже не се схваща би трябвало ли да бъдат включени по някакъв метод литературните творби, т.е. литературно есе, или е изцяло свободно, т.е. есе по гражданска тематика. Това е значимо конкретизиране, което се надявам министерството да даде в точния момент.
Но най-важният въпрос за този модул остава
дали ще бъдат изменени критериите за оценяване
За мен е належащо, и то в посока по-високо да се прави оценка смисълът и логическата конструкция на текста, в сравнение с някои официални критерии, които ще са спазени, в случай че детето няма някакви увреждания и има главно обучение. Досегашната система за оценяване създаваше прецеденти точки въпреки всичко да се получат поради покриването на механически критерии по основаването на текст, а смисълът да е напълно безразсъден и несъответстващ на тематиката. Това сигурно би трябвало да бъде изчистено в идната матура, в случай че желаеме да зададем едно по-високо равнище на схващане и умения по български език и литература, които всеки образован и просветен човек би трябвало да има.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ