Международен проект представя българското културно наследство в Америка
В края на септември бе открита изложбата " Ритуал и памет: Древните Балкани и оттатък тях ", която е част от първото огромно съдействие сред Америка и Югоизточна Европа. Тя е част плана " Първите владетели на Европа ", в който със своите съкровища присъединяване взимат и три български музея. Как се е родила концепцията за това партньорство, по какъв начин нашата просвета се възприема отвън рамките на страната и за какво музеите от другите страни е значимо да си партнират, беседваме с проф. Николай Ненов - шеф на Регионален исторически музей - Русе.
Ненов е професор по музеология и етнология, лекар по фолклористика, шеф на Регионален исторически музей - Русе. Научните му ползи са в региона на културното завещание и музеите, ежедневие и празници през социализма, проблеми на градската етнология, развити допълнително от 150 научни изявления и 11 книги.
Проф. Ненoв, несъмнено българското културно-историческо завещание заслужава да бъде забелязано в международен мащаб. Представянето на български музейни институции в Европа не е изключение в последните години, само че по какъв начин представяме нашата история зад Океана?
Наистина българското културно завещание заслужава да бъде забелязано в международен мащаб, защото то съставлява основна част от многообразието на културни изяви, представящи развиването на човешката цивилизация. Едновременно с това би трябвало да кажем, че то не може да се демонстрира само и единствено като някакъв неповторим детайл - не би трябвало да забравяме, че ние, българите, сме част от славянската православна цивилизация. Едновременно с това и ние, както всички останали нации, сме приели, че на нас принадлежи културата на тези, които са живели преди нас на тази територия. И таман това е повода да се представяме пред света със свидетелства от археологически изследвания на безписмените нации, населявали нашите земи, с артефакти от времето на Праисторията, както и от Античността.
Мисля, че като цяло хората чакат от музеите съкровища - златни предмети, сребърни, красиви и изящни. Но в това време музеите са цялостни с керамика, с произведения, някои от които притеглят вниманието, други имат декорация, само че голямата част са еднотипни и може би за някои - скучни. Те сигурно са забавни на експертите в сферата, само че голямата част от посетителите на музеите не са специалисти по тематиката като тях. Музеите до скоро прекомерно изборно са показвали единствено най-атрактивното от фондовете си, като по този начин са формирали генерации от аудитория, която също разпознава като скъпи и значими само съкровищата. Едва неотдавна в музеологията се ползва антропологически метод, който дава опция да се сложи фокус върху индивида и неговото развиване през хилядолетията. В този подтекст и ние, както и други, се опитваме да експонираме керамика, която е част от всекидневието на хората, само че е значим очевидец на времената, в които индивидът е разкрил огъня - с цел да може да изпече тази керамика, или е разкрил визията за времето - като е отбелязал спирали или полукръгове в черно и бяло.
Позната ли е историята ни измежду американската публика?
Не, не е позната и не мисля, че това е от особена значимост, в случай че познанието за даден народ е обвързанo само с предишното. Много по-важни са самодейностите, които показват днешните ни полезности, тъй като демонстрират какви сме ние самите. Например планът " Първите владетели на Европа " ни вписва в тематика, която е значима за целия свят, за цялото човечество, защото демонстрира по какъв начин ние през днешния ден разпознаваме скъпи детайли от предишното и ги използваме за личните ни потребности.
В същото време от десетина години в Чикаго е записано съдружие - нестопанска организация, която се назовава " Български музей ". В нея влизат три дами - Елена Табакова, Илина Сиракова и Диляна Иванова. И трите в предишното са работили в Русенския музей като етнографи, заради което направиха това съдружие, с цел да могат да реализират по-голяма видимост на българската общественост там. Те имат своя сбирка, която демонстрират пред аудитория по време на празници и изложби, събират изявленията от локалната общественост. Разбира се, доста мъчно ще се сътвори действителен музей на българите в Северна Америка, заради което те, както и други български организации, търсят поддръжката на известни институции.
В последните години Field Museum се оказва място, което поддържа българската общественост в Чикаго, а за 3 март там се вършат и тържества. Именно той стои в основата на плана " Първите владетели на Европа ", в който присъединяване взимат три български музея - Националният исторически музей, както и районните исторически музеи в Русе и Варна. Участието им се осъществя с финансовата поддръжка на Фондация " Америка за България ", в чиято тактика е заложено популяризирането на българската просвета и история и те обичайно спомагат на сходни значими планове.
Източник:
Често ли се осъществят съдействия сред български и американски институции, в които да се показва българската история?
О, не, това е сложна задача. Скъпо наслаждение е изработката на интернационална галерия, заради което за реализирането на подобен план са нужни години, както и доста труд - съдействие от съидейници. Преди няколко години Русенският музей получи покана да взе участие в галерия на Harvard Art Museums, само че датите на плануваната галерия съвпадаха с различен ангажимент, в който Боровското богатство трябваше да взе участие, заради което не можеше тази концепция да се осъществя.
В края на 90-те години на ХХ век имаше огромна галерия от тракийски съкровища в Съединени американски щати, само че в този момент и трите изложения, които се осъществят в границите на плана " Първите владетели на Европа ", имат отлична идея. В нея всички български участници се вписват и демонстрират значимостта на културното завещание на българските земи.
Как пристигна концепцията да участвате в този огромен план, в който се включват 27 музейни институции от 11 страни на Балканите?
Поканиха ни да участваме. Всъщност ние с Бил-Уилям Паркинсън, който е един от основателите на плана, се познаваме от 2014 година, когато за пръв път посетих Field Museum. Тогава Диляна Иванова работеше в неговия отдел по стратегия за развиване на българската археология, с поддръжката на Фондация " Америка за България ". Тогава организирахме първите диалози за допустимо бъдещо посещение, само че това беше единствено изложение на благоприятни условия. Професор Уилям Паркинсън е началник на отдел " Антропология " във Field Museum. Той има постоянни изследвания в Гърция и неговият професионален фокус е върху праисторията, а таман оттова потегля ползата към йерархиите в античните общества. Решихме да се включим, защото е значимо освен присъединяване на наши експонати в такава галерия. Контактите ни и общуването с българската общественост в Северна Америка са не по-малко значими. Именно включването ни в план като " Първите владетели на Европа " ще може да бъде съображение българите там, както и техните американски другари, да схванат достойното място на родината им. Чрез присъединяване си в изложбата ние демонстрираме културна политика, схващане за цената на артефактите, както и смисъла от научното съдействие.
Трудно ли беше да изберете с кои експонати да участвате в изложбата измежду съкровищата, които РИМ - Русе, има достойнството да съхранява?
Музеят в Русе се включва в изложбата с малко, само че много разнородни предмети. Това са две кремъчни ядра, един меден слитък във формата на разпъната кожа и Боровското богатство, което се състои от пет съда. Съкровището е направено от сребро с позлата върху места, които имат сакрална стойност - криле, коси, полови органи, ритуални движимости. Върху каничката има изобразени подиуми от митологемата Свещена женитба, където са включени всички съдове от самото богатство. Поради това знаем, че в необятния разлат съд - като тавичка, се смесва виното с вода, откъдето се сипва в ритоните. Ритонът се държи с ръка, само че той има и низък отвор, който би трябвало да се запуши с пръст. През този отвор се пуска вино във фиала - дребна паничка, от която към този момент се пие вино. Фиалата се е изгубила през хилядолетията и не е достигнала до нас, само че я има върху релефните изображения. Този вид роман върху тракийските съкровища е разказан от проф. Иван Маразов като " забележим мит ". Това значи, че посредством изображения траките, които са безписмен народ, са предавали значимата информация от тяхната митология. Учените са разпознали Дионис и Ариадна, които са " младоженците " в тази божествена женитба. Като религия самата женитба се случва един път годишно, а като ритуал - в края на годината, когато посредством тези ритуални съдове тракийският цар прави дейности, които удостоверяват властта му.
Но не по-малко забавни са останалите предмети. Kремъчните ядра през днешния ден наподобяват като елементарни камъни, само че в предишното индивидът е имал знания по какъв начин да отделя кремъчни пластини, някои от които са достигали до 40-50 см. Точно такива са и каменните ножове, открити в погребенията от Варненския некропол, където е и най-старото обработено злато на света. Макар и каменни, тези ножове са били извънредно скъпи със своята необичайност. Те се вписват прелестно в тематиката за йерархиите, които индивидът основава, с цел да отличи първите владетели.
Медният слитък пък е удостоверение за интервала преди потреблението на монети за замяна сред хората, а формата му подсказва главната стока, която служи като пример за размяната - овча кожа. Виждате по какъв начин даже единствено тази група от предмети демонстрира всички тези промени, настъпили сред хората, които демонстрират общественото и политическо развиване на античните общества.
Важно ли е и за какво българските музеи да вземат участие в сходни партньорства?
Нашите музеи, за жалост, не са измежду водещите по света и това се дефинира не от наличните артефакти или експозиции, а от други фактори. Има какво да желаем още от равнището на музеологията в страната и по тази причина при коопериране с други музеи нашите институции научават доста потребна информация, която да ползват и тук. Изложбата, за която приказваме, е издигната на съвременен, антропологичен принцип, който дава опция на хора от разнообразни култури да разпознаят тематиката и да проследят без старания развиването на античните общества в Южна Европа, довели до изява на йерархии, власт и просвета. В предходни изложения тракийските съкровища са показвани по-скоро със смисъла си на златно благосъстояние, без да се подчертава на същинската му стойност, която надвишава номиналната му. Проектът " Първите владетели на Европа " включва 27 музея от 11 страни и ние с множеството сътрудници се познаваме, да вземем за пример с националните музей в Любляна, в Будапеща, Археологическия музей в Загреб, музеите в Алба Юлия, в Грац и други С тях имаме съдействие по разнообразни планове и е доста прелестно, когато те са впечатлени, че и български музеи са част от този първи огромен план на партньорство сред Югоизточна Европа и Северна Америка.
Има ли други забавни изложения и събития, които планирате?
Съвсем неотдавна приключихме едно на българските музеи и техните интензивности в Covid-19 и постковид среда. Неговата значителност откриваме освен от това, че демонстрира по какъв начин се оправиха българските музеи във времето на ограничавания, само че и по какъв начин продължава работата им по-късно, Институциите, въпреки и да търсят смяна и достъп до аудитории, не престават да бъдат незадоволително дейни и имат потребност от помощта на своите публики. Затова е значимо да разтеглим обсега на нашата работа, да търсим повече партньорства, с цел да може да бъдем по-близо до разнородни аудитории. В момента с Националния исторически музей в Букурещ работим по план за музейна педагогика за възрастни - това е значимо, защото у нас няма доста положителни образци, нормално се работи с деца, както е и в нашия музей сега. С други музеи от трансграничния район по Дунав имаме планове за дигитализиране на артефакти, работим и по одобряването на Европейските културни направления - " Пътят на римските императори и дунавският път на виното " и " Желязната ера ", защото те се свързват с съответни обекти от района на Русе.
Ненов е професор по музеология и етнология, лекар по фолклористика, шеф на Регионален исторически музей - Русе. Научните му ползи са в региона на културното завещание и музеите, ежедневие и празници през социализма, проблеми на градската етнология, развити допълнително от 150 научни изявления и 11 книги.
Проф. Ненoв, несъмнено българското културно-историческо завещание заслужава да бъде забелязано в международен мащаб. Представянето на български музейни институции в Европа не е изключение в последните години, само че по какъв начин представяме нашата история зад Океана?
Наистина българското културно завещание заслужава да бъде забелязано в международен мащаб, защото то съставлява основна част от многообразието на културни изяви, представящи развиването на човешката цивилизация. Едновременно с това би трябвало да кажем, че то не може да се демонстрира само и единствено като някакъв неповторим детайл - не би трябвало да забравяме, че ние, българите, сме част от славянската православна цивилизация. Едновременно с това и ние, както всички останали нации, сме приели, че на нас принадлежи културата на тези, които са живели преди нас на тази територия. И таман това е повода да се представяме пред света със свидетелства от археологически изследвания на безписмените нации, населявали нашите земи, с артефакти от времето на Праисторията, както и от Античността.
Мисля, че като цяло хората чакат от музеите съкровища - златни предмети, сребърни, красиви и изящни. Но в това време музеите са цялостни с керамика, с произведения, някои от които притеглят вниманието, други имат декорация, само че голямата част са еднотипни и може би за някои - скучни. Те сигурно са забавни на експертите в сферата, само че голямата част от посетителите на музеите не са специалисти по тематиката като тях. Музеите до скоро прекомерно изборно са показвали единствено най-атрактивното от фондовете си, като по този начин са формирали генерации от аудитория, която също разпознава като скъпи и значими само съкровищата. Едва неотдавна в музеологията се ползва антропологически метод, който дава опция да се сложи фокус върху индивида и неговото развиване през хилядолетията. В този подтекст и ние, както и други, се опитваме да експонираме керамика, която е част от всекидневието на хората, само че е значим очевидец на времената, в които индивидът е разкрил огъня - с цел да може да изпече тази керамика, или е разкрил визията за времето - като е отбелязал спирали или полукръгове в черно и бяло.
Позната ли е историята ни измежду американската публика?
Не, не е позната и не мисля, че това е от особена значимост, в случай че познанието за даден народ е обвързанo само с предишното. Много по-важни са самодейностите, които показват днешните ни полезности, тъй като демонстрират какви сме ние самите. Например планът " Първите владетели на Европа " ни вписва в тематика, която е значима за целия свят, за цялото човечество, защото демонстрира по какъв начин ние през днешния ден разпознаваме скъпи детайли от предишното и ги използваме за личните ни потребности.
В същото време от десетина години в Чикаго е записано съдружие - нестопанска организация, която се назовава " Български музей ". В нея влизат три дами - Елена Табакова, Илина Сиракова и Диляна Иванова. И трите в предишното са работили в Русенския музей като етнографи, заради което направиха това съдружие, с цел да могат да реализират по-голяма видимост на българската общественост там. Те имат своя сбирка, която демонстрират пред аудитория по време на празници и изложби, събират изявленията от локалната общественост. Разбира се, доста мъчно ще се сътвори действителен музей на българите в Северна Америка, заради което те, както и други български организации, търсят поддръжката на известни институции.
В последните години Field Museum се оказва място, което поддържа българската общественост в Чикаго, а за 3 март там се вършат и тържества. Именно той стои в основата на плана " Първите владетели на Европа ", в който присъединяване взимат три български музея - Националният исторически музей, както и районните исторически музеи в Русе и Варна. Участието им се осъществя с финансовата поддръжка на Фондация " Америка за България ", в чиято тактика е заложено популяризирането на българската просвета и история и те обичайно спомагат на сходни значими планове.
Източник:
Често ли се осъществят съдействия сред български и американски институции, в които да се показва българската история?
О, не, това е сложна задача. Скъпо наслаждение е изработката на интернационална галерия, заради което за реализирането на подобен план са нужни години, както и доста труд - съдействие от съидейници. Преди няколко години Русенският музей получи покана да взе участие в галерия на Harvard Art Museums, само че датите на плануваната галерия съвпадаха с различен ангажимент, в който Боровското богатство трябваше да взе участие, заради което не можеше тази концепция да се осъществя.
В края на 90-те години на ХХ век имаше огромна галерия от тракийски съкровища в Съединени американски щати, само че в този момент и трите изложения, които се осъществят в границите на плана " Първите владетели на Европа ", имат отлична идея. В нея всички български участници се вписват и демонстрират значимостта на културното завещание на българските земи.
Как пристигна концепцията да участвате в този огромен план, в който се включват 27 музейни институции от 11 страни на Балканите?
Поканиха ни да участваме. Всъщност ние с Бил-Уилям Паркинсън, който е един от основателите на плана, се познаваме от 2014 година, когато за пръв път посетих Field Museum. Тогава Диляна Иванова работеше в неговия отдел по стратегия за развиване на българската археология, с поддръжката на Фондация " Америка за България ". Тогава организирахме първите диалози за допустимо бъдещо посещение, само че това беше единствено изложение на благоприятни условия. Професор Уилям Паркинсън е началник на отдел " Антропология " във Field Museum. Той има постоянни изследвания в Гърция и неговият професионален фокус е върху праисторията, а таман оттова потегля ползата към йерархиите в античните общества. Решихме да се включим, защото е значимо освен присъединяване на наши експонати в такава галерия. Контактите ни и общуването с българската общественост в Северна Америка са не по-малко значими. Именно включването ни в план като " Първите владетели на Европа " ще може да бъде съображение българите там, както и техните американски другари, да схванат достойното място на родината им. Чрез присъединяване си в изложбата ние демонстрираме културна политика, схващане за цената на артефактите, както и смисъла от научното съдействие.
Трудно ли беше да изберете с кои експонати да участвате в изложбата измежду съкровищата, които РИМ - Русе, има достойнството да съхранява?
Музеят в Русе се включва в изложбата с малко, само че много разнородни предмети. Това са две кремъчни ядра, един меден слитък във формата на разпъната кожа и Боровското богатство, което се състои от пет съда. Съкровището е направено от сребро с позлата върху места, които имат сакрална стойност - криле, коси, полови органи, ритуални движимости. Върху каничката има изобразени подиуми от митологемата Свещена женитба, където са включени всички съдове от самото богатство. Поради това знаем, че в необятния разлат съд - като тавичка, се смесва виното с вода, откъдето се сипва в ритоните. Ритонът се държи с ръка, само че той има и низък отвор, който би трябвало да се запуши с пръст. През този отвор се пуска вино във фиала - дребна паничка, от която към този момент се пие вино. Фиалата се е изгубила през хилядолетията и не е достигнала до нас, само че я има върху релефните изображения. Този вид роман върху тракийските съкровища е разказан от проф. Иван Маразов като " забележим мит ". Това значи, че посредством изображения траките, които са безписмен народ, са предавали значимата информация от тяхната митология. Учените са разпознали Дионис и Ариадна, които са " младоженците " в тази божествена женитба. Като религия самата женитба се случва един път годишно, а като ритуал - в края на годината, когато посредством тези ритуални съдове тракийският цар прави дейности, които удостоверяват властта му.
Но не по-малко забавни са останалите предмети. Kремъчните ядра през днешния ден наподобяват като елементарни камъни, само че в предишното индивидът е имал знания по какъв начин да отделя кремъчни пластини, някои от които са достигали до 40-50 см. Точно такива са и каменните ножове, открити в погребенията от Варненския некропол, където е и най-старото обработено злато на света. Макар и каменни, тези ножове са били извънредно скъпи със своята необичайност. Те се вписват прелестно в тематиката за йерархиите, които индивидът основава, с цел да отличи първите владетели.
Медният слитък пък е удостоверение за интервала преди потреблението на монети за замяна сред хората, а формата му подсказва главната стока, която служи като пример за размяната - овча кожа. Виждате по какъв начин даже единствено тази група от предмети демонстрира всички тези промени, настъпили сред хората, които демонстрират общественото и политическо развиване на античните общества.
Важно ли е и за какво българските музеи да вземат участие в сходни партньорства?
Нашите музеи, за жалост, не са измежду водещите по света и това се дефинира не от наличните артефакти или експозиции, а от други фактори. Има какво да желаем още от равнището на музеологията в страната и по тази причина при коопериране с други музеи нашите институции научават доста потребна информация, която да ползват и тук. Изложбата, за която приказваме, е издигната на съвременен, антропологичен принцип, който дава опция на хора от разнообразни култури да разпознаят тематиката и да проследят без старания развиването на античните общества в Южна Европа, довели до изява на йерархии, власт и просвета. В предходни изложения тракийските съкровища са показвани по-скоро със смисъла си на златно благосъстояние, без да се подчертава на същинската му стойност, която надвишава номиналната му. Проектът " Първите владетели на Европа " включва 27 музея от 11 страни и ние с множеството сътрудници се познаваме, да вземем за пример с националните музей в Любляна, в Будапеща, Археологическия музей в Загреб, музеите в Алба Юлия, в Грац и други С тях имаме съдействие по разнообразни планове и е доста прелестно, когато те са впечатлени, че и български музеи са част от този първи огромен план на партньорство сред Югоизточна Европа и Северна Америка.
Има ли други забавни изложения и събития, които планирате?
Съвсем неотдавна приключихме едно на българските музеи и техните интензивности в Covid-19 и постковид среда. Неговата значителност откриваме освен от това, че демонстрира по какъв начин се оправиха българските музеи във времето на ограничавания, само че и по какъв начин продължава работата им по-късно, Институциите, въпреки и да търсят смяна и достъп до аудитории, не престават да бъдат незадоволително дейни и имат потребност от помощта на своите публики. Затова е значимо да разтеглим обсега на нашата работа, да търсим повече партньорства, с цел да може да бъдем по-близо до разнородни аудитории. В момента с Националния исторически музей в Букурещ работим по план за музейна педагогика за възрастни - това е значимо, защото у нас няма доста положителни образци, нормално се работи с деца, както е и в нашия музей сега. С други музеи от трансграничния район по Дунав имаме планове за дигитализиране на артефакти, работим и по одобряването на Европейските културни направления - " Пътят на римските императори и дунавският път на виното " и " Желязната ера ", защото те се свързват с съответни обекти от района на Русе.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ