Ще успее ли Мъск да чете мисли
В края на предходната седмица Илон Мъск се похвали с следващата си значима победа. След отвод през 2022 година, компанията му Neuralink най-сетне получи разрешението на Агенцията за надзор на храните и медикаментите в Съединени американски щати да извърши първи проби на мозъчните си импланти върху хора.
Тъжната орис на маймуните с чип на Neuralink
А какво ли ще се случи с хората доброволци
За някои това е в действителност вълнуваща стъпка, а за други - много притеснителна. Още през 2020 година Мъск съобщи, че " бъдещето ще е необичайно " и неговите планове сигурно способстват за сбъдването на тази негова прогноза.
Досега Neuralink правеше опити с маймуни, които успяваха да играят известна игра, а в това време се появи информация за настъпили съществени здравословни проблеми при животните.
Monkey MindPong
— Neuralink (@neuralink)
А в този момент сме в очакване да забележим първия " чипиран " човек. Мозъчните импланти се създават от компанията на Мъск в последните седем години и задачата им е да се вграждат в човешкия мозък, където да наблюдават активността на хиляди неврони.
Миниатюрното устройство, формирано от 3000 електрода и по-тънко от човешки косъм, работи с интерфейс " мозък-компютър " (BCI). Една от задачите на Neuralink е мозъчният чип да помогне за лекуване на положения като слепота и парализа. Но, предстоящо, грандиозните проекти на Мъск надалеч не се изчерпват дотук, тъй като очевидно е почитател на " Матрицата ".
Милиардерът нееднократно е заявявал, че желае с мозъчните чипове да успее да доближи толкоз надълбоко в човешкия мозък, колкото никой различен до момента не е успявал - до цялата информация и спомените, които се съхраняват в него, с цел да бъдат те свалени на компютър. Иска и чиповете да се употребяват за телепатия сред хората, с което, съгласно него, ще успеем да преборим изкуствения разсъдък. А третата му цел е Neuralink да обезпечи " супер зрение ".
Freshly baked
— Neuralink (@neuralink)
Според учени обаче, Мъск гледа прекомерно надалеч в бъдещето и най-малко засега осъществяването на сходни проекти е по-скоро научна фантастика. Според Джакомо Вале, неврологичен инженер в Чикагския университет, на този стадий четенето на мисли не е допустимо, а количеството информация, която може да се декодира от мозъка, е мощно лимитирано.
Изследователи на интерфейса " мозък-компютър " от Imperial College London също са скептични, че технологията ще успее да чете мисли в този живот. А главната спънка за това е, че към момента не се знае къде и по какъв начин се съхраняват мислите в мозъка.
Все отново, учените са единомислещи, че капацитетът на BCI съществено надвишава опцията маймуни да играят видеоигри. Първоначално технологията се създава в помощ на парализирани пациенти, които са в цялостно схващане, само че могат да движат единствено очите си. Тя записва електрически сигнали в моторния кортекс и ги изпраща към компютъра, където се материализират в текст.
We are building surgery simulations for faster iteration and better test coverage. Join us to help expand this capability
— Neuralink (@neuralink)
Моторният кортекс е място в мозъка, което дава отговор за изпращане на инструкциите за придвижване на тялото. Той не взе участие в мисленето. А това, което електродите записват, е двигателен проект, който мозъкът ни издава. Технологията BCI се употребява и за основаването на роботизирани ръце, които се управляват точно посредством разчитането на сигналите от моторния кортекс, разяснява DW.
И в случай че дълбоката мозъчна стимулация се употребява още от 90-те години за лекуване на пациенти с Паркинсон, то през днешния ден технологиите несъмнено позволяват много повече. Но с полученото от Neuralink разрешение за проби върху хора още веднъж се повдигат редица въпросителни.
Още една стъпка напред за мозъчните чипове на Мъск
Няма отричане, единствено закъснение
Използването на мозъчни импланти крие редица опасности, тъй като имплантирането на устройството изисква сериозна мозъчна интервенция, която може да докара от отменяне и инфекции. От другата страна са и напълно етичните проблеми, с които Мъск също ще би трябвало да се оправя. Затова с интерес ще следим дали научно-фантастичните фантазии на милиардера ще се трансфорат в действителност.
Тъжната орис на маймуните с чип на Neuralink
А какво ли ще се случи с хората доброволци
За някои това е в действителност вълнуваща стъпка, а за други - много притеснителна. Още през 2020 година Мъск съобщи, че " бъдещето ще е необичайно " и неговите планове сигурно способстват за сбъдването на тази негова прогноза.
Досега Neuralink правеше опити с маймуни, които успяваха да играят известна игра, а в това време се появи информация за настъпили съществени здравословни проблеми при животните.
Monkey MindPong
— Neuralink (@neuralink)
А в този момент сме в очакване да забележим първия " чипиран " човек. Мозъчните импланти се създават от компанията на Мъск в последните седем години и задачата им е да се вграждат в човешкия мозък, където да наблюдават активността на хиляди неврони.
Миниатюрното устройство, формирано от 3000 електрода и по-тънко от човешки косъм, работи с интерфейс " мозък-компютър " (BCI). Една от задачите на Neuralink е мозъчният чип да помогне за лекуване на положения като слепота и парализа. Но, предстоящо, грандиозните проекти на Мъск надалеч не се изчерпват дотук, тъй като очевидно е почитател на " Матрицата ".
Милиардерът нееднократно е заявявал, че желае с мозъчните чипове да успее да доближи толкоз надълбоко в човешкия мозък, колкото никой различен до момента не е успявал - до цялата информация и спомените, които се съхраняват в него, с цел да бъдат те свалени на компютър. Иска и чиповете да се употребяват за телепатия сред хората, с което, съгласно него, ще успеем да преборим изкуствения разсъдък. А третата му цел е Neuralink да обезпечи " супер зрение ".
Freshly baked
— Neuralink (@neuralink)
Според учени обаче, Мъск гледа прекомерно надалеч в бъдещето и най-малко засега осъществяването на сходни проекти е по-скоро научна фантастика. Според Джакомо Вале, неврологичен инженер в Чикагския университет, на този стадий четенето на мисли не е допустимо, а количеството информация, която може да се декодира от мозъка, е мощно лимитирано.
Изследователи на интерфейса " мозък-компютър " от Imperial College London също са скептични, че технологията ще успее да чете мисли в този живот. А главната спънка за това е, че към момента не се знае къде и по какъв начин се съхраняват мислите в мозъка.
Все отново, учените са единомислещи, че капацитетът на BCI съществено надвишава опцията маймуни да играят видеоигри. Първоначално технологията се създава в помощ на парализирани пациенти, които са в цялостно схващане, само че могат да движат единствено очите си. Тя записва електрически сигнали в моторния кортекс и ги изпраща към компютъра, където се материализират в текст.
We are building surgery simulations for faster iteration and better test coverage. Join us to help expand this capability
— Neuralink (@neuralink)
Моторният кортекс е място в мозъка, което дава отговор за изпращане на инструкциите за придвижване на тялото. Той не взе участие в мисленето. А това, което електродите записват, е двигателен проект, който мозъкът ни издава. Технологията BCI се употребява и за основаването на роботизирани ръце, които се управляват точно посредством разчитането на сигналите от моторния кортекс, разяснява DW.
И в случай че дълбоката мозъчна стимулация се употребява още от 90-те години за лекуване на пациенти с Паркинсон, то през днешния ден технологиите несъмнено позволяват много повече. Но с полученото от Neuralink разрешение за проби върху хора още веднъж се повдигат редица въпросителни.
Още една стъпка напред за мозъчните чипове на Мъск
Няма отричане, единствено закъснение
Използването на мозъчни импланти крие редица опасности, тъй като имплантирането на устройството изисква сериозна мозъчна интервенция, която може да докара от отменяне и инфекции. От другата страна са и напълно етичните проблеми, с които Мъск също ще би трябвало да се оправя. Затова с интерес ще следим дали научно-фантастичните фантазии на милиардера ще се трансфорат в действителност.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ