Всеки втори у нас очаква новата година да е по-лоша от 2021 г.
В края на 2021 година световните равнища на вяра и благополучие леко понижават по отношение на предходната година, а страховете за идни стопански компликации остават високи. Това са част от изводите от проучването " В края на годината " на " Галъп интернешънъл ".
В България всекидневно равнищата на оптимизъм в не са доста високи. Тази година едва 15% от българите са оптимистично настроени, че 2022 година ще е по-добра от миналата, до момента в който 48% по-скоро чакат идната година да е по-лоша. Според 21% пък 2022 година ще е същата като тази, а 16% не могат да преценяват.
По този метод чистата стойност на Индекса на вярата у нас е -33, което ни слага на второ място в топ 5 от най-песимистичните страни. Преди нас се подрежда само Турция (-34). Плътно зад нас пък са Афганистан (-32), Полша (-30) и Чехия (-25).
" Галъп " напомня, че сходна позиция не е необикновена за нашето общество и предходната година страната ни още веднъж се е наредила измежду 5-те най-песимистични страни в с показател на вярата от -29. Социологическата организация обаче отбелязва, че равнищата на оптимизъм в страната ни в действителност не са доста надалеч от междинните за Европейски Съюз, и най-много - на страните от източната част.
На противоположния полюс - в топ 5 щастливи страни се подреждат Колумбия (отговори " благополучен " и " доста благополучен " минус отговори " трагичен " и " доста трагичен " се равняват на +79), Казахстан (+76), Албания (+74), Малайзия(+73), Еквадор (+73) и Азербайджан (+70). Топ 5 нещастни страни са Гана (само +2), Афганистан (+9), Хонконг (+11), Ирак (+17) и Русия (+18).
През последната година не се регистрира основна смяна и в упованията на българите за стопански разцвет. В края на 2021 г. 6% чакат стопански разцвет за страната ни през 2022 година, а 64% чакат стопански компликации. Според 19% от запитаните в стопански проект 2022 година ще е същата като 2021 година, а 11% се затрудняват да дадат отговор. За съпоставяне, в края на предходната година оптимистите за стопанската система бяха 5%, песимистите - още веднъж 64%, а 20% не чакаха никаква смяна в икономическото развиване на страната. Така, въпреки и упованията за стопанската система да не са доста високи, спадът в оптимизма за стопанската система, регистриран в края на предходната година, очевидно е кръстосан, показва " Галъп ".
Очакванията за разцвет в икономическото развиване у нас още веднъж не са доста надалеч от междинното за Европейски Съюз. Средно в Съюза 14% чакат напредък, 53% - компликации, а 28% чакат 2022 година да е същата в стопански проект. Настроенията в източните страни от Европейски Съюз пък са още по-близки до тези у нас - 9% чакат стопански напредък, 62% компликации, 23% чакат годината да е същата, а 7% не могат да преценяват.
Положителното съгласно организацията е, че тази година персоналното благополучие у нас, въпреки и едвам доловимо, е по-високо. Общо 45% от запитаните българи декларират, че се усещат щастливи или доста щастливи против 10%, които се дефинират като нещастни или доста нещастни. 43% пък споделят, че не се усещат нито щастливи, нито нещастни, а 2% не могат да преценяват.
По този начин Индексът на щастието за България тази година е +35, което е по-скоро в центъра на международната " ранглиста ". За съпоставяне, в края на предходната година Индексът за страната ни е +31. Отново България не се отличава доста от данните за Европейски Съюз като цяло, а още по-малко - от данните за източните страни от Съюза, където 49% от запитаните са " доста щастливи " или " щастливи ", 9% - " доста нещастни " или " нещастни ", а 39% дават отговор, че нито са щастливи, нито нещастни ".
В България всекидневно равнищата на оптимизъм в не са доста високи. Тази година едва 15% от българите са оптимистично настроени, че 2022 година ще е по-добра от миналата, до момента в който 48% по-скоро чакат идната година да е по-лоша. Според 21% пък 2022 година ще е същата като тази, а 16% не могат да преценяват.
По този метод чистата стойност на Индекса на вярата у нас е -33, което ни слага на второ място в топ 5 от най-песимистичните страни. Преди нас се подрежда само Турция (-34). Плътно зад нас пък са Афганистан (-32), Полша (-30) и Чехия (-25).
" Галъп " напомня, че сходна позиция не е необикновена за нашето общество и предходната година страната ни още веднъж се е наредила измежду 5-те най-песимистични страни в с показател на вярата от -29. Социологическата организация обаче отбелязва, че равнищата на оптимизъм в страната ни в действителност не са доста надалеч от междинните за Европейски Съюз, и най-много - на страните от източната част.
На противоположния полюс - в топ 5 щастливи страни се подреждат Колумбия (отговори " благополучен " и " доста благополучен " минус отговори " трагичен " и " доста трагичен " се равняват на +79), Казахстан (+76), Албания (+74), Малайзия(+73), Еквадор (+73) и Азербайджан (+70). Топ 5 нещастни страни са Гана (само +2), Афганистан (+9), Хонконг (+11), Ирак (+17) и Русия (+18).
През последната година не се регистрира основна смяна и в упованията на българите за стопански разцвет. В края на 2021 г. 6% чакат стопански разцвет за страната ни през 2022 година, а 64% чакат стопански компликации. Според 19% от запитаните в стопански проект 2022 година ще е същата като 2021 година, а 11% се затрудняват да дадат отговор. За съпоставяне, в края на предходната година оптимистите за стопанската система бяха 5%, песимистите - още веднъж 64%, а 20% не чакаха никаква смяна в икономическото развиване на страната. Така, въпреки и упованията за стопанската система да не са доста високи, спадът в оптимизма за стопанската система, регистриран в края на предходната година, очевидно е кръстосан, показва " Галъп ".
Очакванията за разцвет в икономическото развиване у нас още веднъж не са доста надалеч от междинното за Европейски Съюз. Средно в Съюза 14% чакат напредък, 53% - компликации, а 28% чакат 2022 година да е същата в стопански проект. Настроенията в източните страни от Европейски Съюз пък са още по-близки до тези у нас - 9% чакат стопански напредък, 62% компликации, 23% чакат годината да е същата, а 7% не могат да преценяват.
Положителното съгласно организацията е, че тази година персоналното благополучие у нас, въпреки и едвам доловимо, е по-високо. Общо 45% от запитаните българи декларират, че се усещат щастливи или доста щастливи против 10%, които се дефинират като нещастни или доста нещастни. 43% пък споделят, че не се усещат нито щастливи, нито нещастни, а 2% не могат да преценяват.
По този начин Индексът на щастието за България тази година е +35, което е по-скоро в центъра на международната " ранглиста ". За съпоставяне, в края на предходната година Индексът за страната ни е +31. Отново България не се отличава доста от данните за Европейски Съюз като цяло, а още по-малко - от данните за източните страни от Съюза, където 49% от запитаните са " доста щастливи " или " щастливи ", 9% - " доста нещастни " или " нещастни ", а 39% дават отговор, че нито са щастливи, нито нещастни ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ