Има ли наистина България нужда да внася чужди работници?
В края на 2017 година бяха признати промени в Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за чужденците и Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност, чиято цел беше да улеснят бизнеса в наемането на жители от страни отвън Европейски Съюз. Цените на някои свързани с процеса административни услуги бяха понижени, а продължителността на някои периоди - съкратена.
Една от най-важните стъпки обаче беше пропусната - проверката на оптималната квота от задгранични служащи в българските предприятия.
В момента служащите от трети страни не могат да образуват повече от 10 на 100 от средносписъчната бройка на наетите - безсмислено ограничаване, което на процедура връзва ръцете на доста дребни и междинни предприятия. Според обсъжданите в този момент промени, импортирани сред първо и второ гласоподаване на новия пакет от ограничения, този дял ще се усили до 20%, а за МСП - до 35%.
Очаквано тези оферти срещнаха съпротивата на синдикатите. Между редовете от стенограмите от съвещанията на Националния съвет за тристранно съдействие и формалното мнение КТ " Подкрепа " и КНСБ откриваме техни изказвания, противоречащи освен на икономическата логичност, само че и на формалните данни за развиването на българската стопанска система.
Синдикатите настояват че: "... липсва потвърдена нужда за предприемане на сходна стъпка. Статистиката демонстрира, че през последните 18 месеца единствено 10 работодатели са поискали да наемат жители от трети страни над законовите 10%. "
Тук явно става дума за някакъв когнитивен дисонанс. Според синдикатите хем няма работодатели, които да желаят да запълнят над 10% от позициите си с чужденци, хем приемането на тази наредба би довела до " трудов и обществен дъмпинг върху българския служащ ".
В мнението на КТ " Подкрепа " и КНСБ се промъква внушението, че надали не всяко малко или приблизително дружество в страната ще подмени 35% от числения си състав с чужденци ( " Напомняме, че дребните и междинните компании са 99,8% от всички български предприятия! " ).
Още при предходния пакет от промени посочихме, че:
Вероятността пазарът на труда в България да бъде " залят " от непозната работна ръка даже при липса на каквито и да е ограничавания за нейния достъп е минимална. България се конкурира за вноса на фрагменти с редица други страни от Европейски Съюз, които могат да предложат доста по-добри условия от българските работодатели.
Разликата в равнището на възнаграждение сред България и изпращащите служащи страни (като Украйна, Молдова и Македония) не е задоволително огромна, с цел да провокира напън върху растежа на възнагражденията на българските служащи. Ние не сме нито Германия, нито Австрия или Англия, с цел да може обществената политика да става пленник на такива опасения.
Още от мнението на синдикатите: " Твърденията и оценките на разнообразни " специалисти " за потребностите на бизнеса от фрагменти и положителните условия на труд, които ще привлекат десетки хиляди жители на трети страни в България, се оказват безпочвени. (...) Недостигът на фрагменти първо би трябвало да бъде потвърден с ясни, недвусмислени публични данни, каквито сега няма. "
Според постоянните наблюдения на Национален статистически институт дефицит на труд освен има във всички браншове на стопанската система, само че той се е удвоил единствено в границите на последните 24 месеца. По-ясни и недвусмислени данни от тези мъчно ще бъдат открити.
Относителен дял на предприятията, определящи дефицита на работна мощ като фактор, объркващ производството им (%)
Аргументът, че българските работодатели желаят да си внесат служащи, единствено с цел да не заплащат по-високи заплати на българите на процедура съдържа допускането, че незаетата работна ръка в страната другояче покрива потребностите на бизнеса, само че желае прекомерно високи заплати.
Структурата на безработните лица обаче е на процедура аналогична с тази от 2008 година - 55% от безработните са без подготовка, а близо 30% са с начално и по-ниско обучение. Цената на труда е постоянно фактор, само че дали опцията за наемане на част от безработните българи не се е изгубила точно някъде по линията " непомръднала подготовка - рекорден растеж на минималната работна заплата през последните години "?
В същото време Националната тактика за учене през целия живот се е засилила към втори следващ неуспех. Може би в случай че бяхме съумели най-малко през 2017 година да реализираме заложената за далечната към този момент 2013 година
5 процентова цел за присъединяване на популацията в този развой, нещата щяха да наподобяват иначе. Това не е неуспех единствено на бизнеса, а и на тясно обществени политики като образованието (включително в минали периоди) и ограниченията на пазара на труда (които не престават да прикриват следствията от безработицата, а не да борят аргументите за нея).
Напълно допустимо е в един миг да се окаже, че " решението " на дефицита на труд посредством връщането на българските служащи от чужбина (което оферират синдикатите) в действителност минава точно през вноса на служащи от трети страни. Българските работодатели в доста браншове просто няма по какъв начин сега да дават сравними с техните западноевропейски съперници условия на работа и възнаграждение.
За да бъдат стопени тези разлики, стопанската система би трябвало да продължи да се развива, а това е извънредно мъчно когато предприятията не разполагат с нужния им трудов запас. Как въобще си представяме противоположната обстановка? /money.bg
Една от най-важните стъпки обаче беше пропусната - проверката на оптималната квота от задгранични служащи в българските предприятия.
В момента служащите от трети страни не могат да образуват повече от 10 на 100 от средносписъчната бройка на наетите - безсмислено ограничаване, което на процедура връзва ръцете на доста дребни и междинни предприятия. Според обсъжданите в този момент промени, импортирани сред първо и второ гласоподаване на новия пакет от ограничения, този дял ще се усили до 20%, а за МСП - до 35%.
Очаквано тези оферти срещнаха съпротивата на синдикатите. Между редовете от стенограмите от съвещанията на Националния съвет за тристранно съдействие и формалното мнение КТ " Подкрепа " и КНСБ откриваме техни изказвания, противоречащи освен на икономическата логичност, само че и на формалните данни за развиването на българската стопанска система.
Синдикатите настояват че: "... липсва потвърдена нужда за предприемане на сходна стъпка. Статистиката демонстрира, че през последните 18 месеца единствено 10 работодатели са поискали да наемат жители от трети страни над законовите 10%. "
Тук явно става дума за някакъв когнитивен дисонанс. Според синдикатите хем няма работодатели, които да желаят да запълнят над 10% от позициите си с чужденци, хем приемането на тази наредба би довела до " трудов и обществен дъмпинг върху българския служащ ".
В мнението на КТ " Подкрепа " и КНСБ се промъква внушението, че надали не всяко малко или приблизително дружество в страната ще подмени 35% от числения си състав с чужденци ( " Напомняме, че дребните и междинните компании са 99,8% от всички български предприятия! " ).
Още при предходния пакет от промени посочихме, че:
Вероятността пазарът на труда в България да бъде " залят " от непозната работна ръка даже при липса на каквито и да е ограничавания за нейния достъп е минимална. България се конкурира за вноса на фрагменти с редица други страни от Европейски Съюз, които могат да предложат доста по-добри условия от българските работодатели.
Разликата в равнището на възнаграждение сред България и изпращащите служащи страни (като Украйна, Молдова и Македония) не е задоволително огромна, с цел да провокира напън върху растежа на възнагражденията на българските служащи. Ние не сме нито Германия, нито Австрия или Англия, с цел да може обществената политика да става пленник на такива опасения.
Още от мнението на синдикатите: " Твърденията и оценките на разнообразни " специалисти " за потребностите на бизнеса от фрагменти и положителните условия на труд, които ще привлекат десетки хиляди жители на трети страни в България, се оказват безпочвени. (...) Недостигът на фрагменти първо би трябвало да бъде потвърден с ясни, недвусмислени публични данни, каквито сега няма. "
Според постоянните наблюдения на Национален статистически институт дефицит на труд освен има във всички браншове на стопанската система, само че той се е удвоил единствено в границите на последните 24 месеца. По-ясни и недвусмислени данни от тези мъчно ще бъдат открити.
Относителен дял на предприятията, определящи дефицита на работна мощ като фактор, объркващ производството им (%)
Аргументът, че българските работодатели желаят да си внесат служащи, единствено с цел да не заплащат по-високи заплати на българите на процедура съдържа допускането, че незаетата работна ръка в страната другояче покрива потребностите на бизнеса, само че желае прекомерно високи заплати.
Структурата на безработните лица обаче е на процедура аналогична с тази от 2008 година - 55% от безработните са без подготовка, а близо 30% са с начално и по-ниско обучение. Цената на труда е постоянно фактор, само че дали опцията за наемане на част от безработните българи не се е изгубила точно някъде по линията " непомръднала подготовка - рекорден растеж на минималната работна заплата през последните години "?
В същото време Националната тактика за учене през целия живот се е засилила към втори следващ неуспех. Може би в случай че бяхме съумели най-малко през 2017 година да реализираме заложената за далечната към този момент 2013 година
5 процентова цел за присъединяване на популацията в този развой, нещата щяха да наподобяват иначе. Това не е неуспех единствено на бизнеса, а и на тясно обществени политики като образованието (включително в минали периоди) и ограниченията на пазара на труда (които не престават да прикриват следствията от безработицата, а не да борят аргументите за нея).
Напълно допустимо е в един миг да се окаже, че " решението " на дефицита на труд посредством връщането на българските служащи от чужбина (което оферират синдикатите) в действителност минава точно през вноса на служащи от трети страни. Българските работодатели в доста браншове просто няма по какъв начин сега да дават сравними с техните западноевропейски съперници условия на работа и възнаграждение.
За да бъдат стопени тези разлики, стопанската система би трябвало да продължи да се развива, а това е извънредно мъчно когато предприятията не разполагат с нужния им трудов запас. Как въобще си представяме противоположната обстановка? /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ