10 филмови клишета
В кой миг класиката се трансформира в факсимиле? Кой е най-хубавият миг да се тегли чертата и да се поеме по нов път? И дали изобщо е нужно?
Истината е, че филм без факсимиле не може, а даже и някой да успее да сътвори това знамение на чудесата, най-после най-вероятно ще имаме чувството, че нещо е липсвало.
Ето 10 образеца, които нормално провокират у публиката две реакции – „ Ъх, не още веднъж! “ и „ Ооо, това го споделят и в оня другия филм… еии! “
1. Вратите не са за затваряне
Ако до момента не сте го забелязали, то към този момент ще започнете. Стига да не е основно за протичащото се в сцената, затварянето на вратата, в множеството филми и сериали, е изцяло случайно. Без значение дали е централният вход на жилището или някоя от вътрешните порти на къщата, героите просто влизат и потъват в диалог с останалите присъстващи в помещението.
Разбира се, практично видяно, това се прави поради куп механически спънки, които биха нарушили потока на действието. Но в случай че погледнем на филмовия свят, като една действителна действителност – Хора! Най-малкото става течение! Ще настинете! ЗАТВАРЯЙТЕ СИ ВРАТИТЕ!
2. Любов насън
Никога не се доверявайте на прелестните целувки на обичания човек, в случай че сте воин от филм. Шансът да се разсъните и да видите, че домашният любим е този, с който споделяте този прелестен миг, е доста огромен. Толкова огромен, че умерено влиза във всяка една ранглиста за кино клишета.
3. Париж, Париж
Когато гледаме филми, го вършим с ясното схващане, че по-голямата част от наличието им е плод на нечие въображение. Никой от нас не има вяра, че в случай че ти се наложи да грабнеш случайни облекла, с цел да се преоблечеш, тъй като те преследват шпиони и би трябвало да се скриеш от тях, то тези облекла ще ти паснат съвършено. В наши дни е мъчно да си намериш прецизен размер, даже когато си тръгнал с ясната цел да си намериш подобен. Но в света на филмите това е даденост. Въпреки това, парченце от нас, най-вероятно неумишлено, се поддава на тази кино действителност.
И тогава идва един ярък ден, в който си резервирал мечтаната екскурзия до Париж. Пристигаш в жилището или хотела си, захвърляш куфарите, притичваш към прозореца, дръпваш внезапно завесите и какво по… Айфеловата кула я няма! Как може да няма аспект към най-известната забележителност на Париж, откакто няма филм, чието деяние да се развива във френската столица, който да сте гледали и тя да не е била тъкмо там?! Перфектно позиционирана, тъкмо като за пощенска картичка. Проклети да сте филми, които завишавате упованията ми за действителния свят!
4. Всичко, което правиш, е да приказваш и приказваш, и говориш…
Кога ще се научат тези злодеи? Когато искаш да убиеш някого, не се занимаваш с говорене. Колко от обичаните ни герои в този момент нямаше да съществуват, в случай че неприятните не бяха основани толкоз комфортно бъбриви. В началото всичко е почнало с това по какъв начин неприятният неприятен Лош хваща на мушка безгрешния воин, само че тогава той не просто не натиска спусъка, ами даже стартира да разкрива целия си демоничен проект.
Последните години имаме лек прогрес в тази категория. Злодеите към този момент по-рядко разкриват проектите си, само че за сметка на това още веднъж изясняват обстойно и нашироко на приклещения воин, по какъв начин не са толкоз глупави, че да разкрият проектите си. Просто. Натисни. Спусъка. Този проблем има две пояснения. Или тимът на неприятните е толкоз убеден в качествата си, че счита, че може да умори съперника с приказки. Или това е вик за помощ. Те са злодеи. Може би няма с кого да си приказват и това е техният късмет. Искат да бъдат чути… Бързо! Някой да отиде да прегърне Гриндълоулд, преди да стане прекомерно късно, като с Танос.
5. Тик-так тик-так
Едно от най-удобно сътворените неща във филмовия свят са бомбите. Сглобени прилежно и практично с най-очевидния, най-яркия и нормално най-червения таймер, който съществува. Удобно да се види изтичащото време, даже и от прилежащата стая. Разбира се, не би била кино бомба, в случай че не е пригодена с елементарно наличните алена, синя и зелена жица, едната от които би трябвало да бъде прекратена. Но коя беше… о, да, вярно! Този, който обезврежда бомбата, в никакъв случай не помни.
От което следват следните три развития. Първо – затваря очи, реже едната жици на направления, часовникът стопира на време сред 1 и 3 секунди. Второ – затваря очи, реже всички жици по едно и също време, часовникът стопира на време сред 1 и 3 секунди. Трето – затваря очи, изскубва всички жици с голи ръце, какво повече има да губи, часовникът стопира на време сред 1 и 3 секунди. Като се замисля, може би разковничето е в затварянето на очите. Хм… Във всеки случай, доста рядко филмовите бомби избухват, един път щом някой стигне до жиците.
6. Кола с темперамент
Случвало ли ви се е да ви гони митично страшилище, в студена тъмна нощ. Тичате с всички сили към последното ви избавление, вашата прелестна кола. Все още имате няколко метра преднина пред чудовището, само че то е там зад вас и доближава целенасочено. Няма значение, към този момент сте в сигурност в колата си. С треперещи ръце пъхате ключа и завъртате с обнадеждено сърце. Първи опит – колата не пали. Чудовището е на 10 метра. Втори опит – колата не пали. Чудовището е на 5 метра и към този момент виждате пламъка в нечовешките му очи. Трети опит – колата не пали. Чудовището е на две крачки от вас и усещате, че вътрешно се готвите да посрещнете това, което ви чака.
Но все пак… Четвърти опит – КОЛАТА ПАЛИ И ПОТЕГЛЯТЕ! Точно преди протегнатата чудовищна ръка да ви докопа. В този миг на тръгване не изпитвате нищо друго към автомобила си с изключение на чиста обич, че ви е измъкнала. Но не се замисляте, че напълно неоснователно колата ви не е запалила още от първия път. Сякаш преднамерено е желала да придаде в допълнение напрежение в така и така напечената обстановка. Тези кино коли… има нещо гнило… като че ли се пробват да откраднат сцената и самите те да се трансфорат в звездите на шоуто. Какво? Не ви се е случвало? О, ами… представете си тогава какво им е на всички тези герои във филмите на ужасите.
7. Вилхелм? Кой е Вилхелм?
Признавам това факсимиле е същинска класика, датираща още от 50-те години на 20-ти век. „ Викът на Вилхелм “ е употребен в към 380 кино лентата. Може в никакъв случай да не ви е направил усещане или просто да не сте отбелязали, че сте го чували допълнително от един филм. Но ослушвайте се и ще се изненадате какъв брой постоянно може да го откриете. Бойните подиуми или тези, в които някой пада доста от високо, са най-честите места, на които се крие. За да не го чувствате като досадно факсимиле, може да го приемете като аудио кино вид на играта „ Открий Уоли “.
8. Труден избор
Животът на хората във филмите е извънредно под напрежение и претрупан. Това най-ясно се потвърждава с репликата, която може да се чуе в предостатъчно количество ленти – „ Мога да ти кажа, само че по-късно ще би трябвало да те убия “. Ммм, дали? Наистина ли това е единственият ти избор? Нека седнем и обмислим малко нещата. Може би има и друго решение. В краен случай, в случай че толкоз доста държиш да следваш тъкмо този път, по-добре резервира информацията за себе си. Не е нужно да заплашваш близките. Всичко ще бъде наред.
9. Развивам шесто възприятие за тези неща
Смятам, че особено това факсимиле е асъдействало доста и за действителната параноя в всекидневието ми. Всеки път, когато някой реши да излее душата си, цялостна с информация за някого, до чиито уши тя не би трябвало да доближава, същият този човек стои зад говорещия. Но не и преди да бъдат казани вълшебните думички: „ Той/ тя е зад мен, нали? “. Да, тъкмо по този начин. В 98% от случаите обектът на диалога седи на комфортно за чуване разстояние от говорещите, до момента в който тези, които са с лице към тях, не вършат нищо по въпроса да спрат потока от неуместно излизащи думи.
10. Не че те предизвиквам…
„ Това ли е всичко, което можеш?! “, подвикнато към 10 пъти по-силния съперник, който към този момент задоволително пъти те е повалил на земята, си е чисто просене за пердах. Вярно, че фактът, че съперникът постоянно има какво още да покаже, също е факсимиле. Но това не е опрощение за тази ненужна провокация. Капитан Америка го споделя най-добре в „ Отмъстителите: Ерата на Ултрон “, откакто Тор задава неизбежния въпрос – „ Трябваше да го попиташ… “ След което, несъмнено, биват нападнати от следващата вълна на Ултрон роботи. Честно, не знам какво друго очакваше, Тор.
