Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си”
В късните часове на нощта на актуалния площад може да послушаш осъществявания на „ Пушка пукна ”, „ Стъпил Добри ”, „ Мари Марийко ” и още куп други песни, които са се изпълнявали от предците ни по жътви и седенки с тази разлика, че към тъпана и кавала са добавени диджериду и кахон, а фолклорът е миксиран с дъбстеп, дръм енд бейс, хип-хоп и други
Да прекрояваш български национални песни, с цел да придобият съвременно звучене, само че и в същото време да съхраниш тяхната достоверност, не е лека задача. С нея са се захванали преди 10 години музикантите от група Оратница. Символиката не е по никакъв начин инцидентна: оратница е бит, провеждан на Сирни заговезни, за филтриране на духа, душата и тялото на човек.
За това съблюдават ли старите български традиции, дават ли амнистия елементарно и коя от тях е „ китайката ”, четете изявлението с дамската част от група Оратница.
Здравейте! Представете се накратко на нашите читатели.
Ася: Аз съм Ася Пинчева и съм приключила музикалното учебно заведение в Широка Лъка и по-късно музикалната академия в Пловдив със компетентност национално пеене.
Дияна: Казвам се Дияна Василева и съм приключила музикалното учебно заведение в гр. Котел, а по-късно и музикалната академия в Пловдив. Пътят ми минава през отбор „ Тракия ” в Пловдив, по-късно „ Мистерията на българските гласове ”, а паралелно с това съм и преподавател по музика и пеене в детски градини.
Вие сте най-новите членове на групата. Как се чувствахте в първите дни?Дияна: Беше предизвикателство, тъй като ние сме привикнали да бъдем педантични, на това ни учиха в музикалните учебни заведения - да бъдем виновни, изпипани (гримът, прибраната коса, червилото), всички трябваше да бъдем идентични, а закъсненията се наказваха строго. Там израснахме като хора и за нас беше мъчно, когато влязохме в групата, само че това разчупване ни хареса. Даде ни независимост да се усещаме добре на сцената. Това във фолклора не е типично.
Ася: Момчетата с техния метод на живот и разбиранията им за музика са доста по-освободени от нас. Помогнахме си взаимно - работата с тях направи нас с Дияна много по-разчупени, а тях по-организирани.
Имате доста участия в България и в чужбина. Каква е преобладаващата аудитория и на двете места?Дияна: На всеки концерт се сблъскваме с разнообразни хора, даже що се касае до външния тип - виждаме такива с расти, както и в костюми. Има хора, които стоят и гълтам всяка нота и всеки наш мирис. На последния ни концерт пристигна една баба на 74 година и ни сподели, че доста развиваме българския фолклор. Фактът, че на тази жена й хареса, е индикативен за нас.
Как се чувствате като пренасяте нашия фолклор оттатък границите на страната ни и по какъв начин реагират чужденците на българската музика?Дияна: Аз персонално съм родолюбец, харесва ми да демонстрираме нашия фолклор и да усещаме по какъв начин ни одобряват хората. Не постоянно е положително, само че би трябвало да извлечем потребното. Най-ценното на нашите концерти в чужбина е, че приключват с хоро. Така всички в публиката имат чувството, че са едно цяло. Иначе българските гласове са доста изнесени и за чужденците това е впечатляващо.
Ася: Много добре. С всеки наш концерт оставам все по-изненадана, от ден на ден чужденци знаят текстовете ни, учат се на хората. Българите в чужбина милеят за родината, само че в същото време с това чужденците реагират също толкоз задушевно на песните ни. Според мен се дължи на това, че посредством страстта схващат какво пеем. На първично равнище първото, което ги впечатлява, са ритмите.
Опитваме се да обединим хора, които нямат нищо общо между тях посредством музиката.
Има ли ария, на която хората най-вече се радват?Ася: Такава е „ Църни очи ” и нейното начало с кавала, както и „ Витоша ”. Мисля, че тези са най-разпознаваемите ни.
Дияна: А от новия албум „ Пушка пукна ”, на която скоро ще създадем и клип.
Разкажете някоя забавна преживелица по време на концерт.Ася: След края на концерт в Бургас пристигнаха хора, с цел да търсят новия ни албум и нашият вокалист „ Попа ” им го подаде да го прегледат, казвайки, че ние с Дияна сме на обложката. Един човек го взе, погледна Дияна и сподели: „ Тази я познавам, но тази китайка от кое място я взехте? ”, говорейки за мен.
Как се роди концепцията за името на настоящия ви албум „ Alter Ethno ” и какво включва той?Ася: Името пристигна от нашия кавалджия Християн, който шофирайки, вижда афиш на театралната режисура „ Alter Ego ”. Оттам му хрумва да свържем едното ни лице, фолклора, с това, което гледа към другите стилове. Слушателите ни виждат разликата с предните два албума: в този участват електронни и джаз детайли. Мисля, че трябваше да създадем тази стъпка.
Дияна: Сега вършим огромна крачка напред. Едни от най-големите достоверни артисти в България ни позволиха и се радват, че развиваме и предаваме техните песни на днешното потомство тъкмо по този метод.
Поставя ли ограничавания пред вас работата ви с хората, които ви съставляват, Fusion Embassy?Дияна: Работата с тях уголемява доста кръгозора ни, имахме телевизионни участия и като цяло хората повече знаят за нас. Колкото и да можеш да свириш и да пееш, е извънредно мъчно да се реализираш в България, в случай че няма кой да те съставлява. Музикалният пазар тук е доста дребен.
Ася: Ако нямахме подобен издател зад тила си, щеше да бъде доста по-трудно. Благодарение на неговите връзки с хора от България и чужбина, нашата група стана толкоз известна.
Тази година групата ви празнува десетгодишен празник. Как планувате да го отбележите?Ася: Датата е 20 септември, а мястото Маймунарника. Част от гост-музикантите ще бъдат Стефан Цеков, Димитър Льолев и други.
Имате ли обичана остаряла българска дума?Ася: Две думи, само че не знам тъкмо какъв брой остарели са: едната е „ пафти ” като тези в шопския костюм, които са постоянно свързани. Другата е „ орис ” - да бъдеш предопределен, това да бъде твоята орис. Често се сещам за тях.
Дияна: „ Алтън ”, макар че не е българска. Това значи „ злато ”, за мен в тази дума се побират човешките усеща, ценностната система, изкуството и същинското.
Ако имате опция да чуете ваша ария, без значение от време и място, къде би било това?Дияна: В бъдещето. Представям си нашата музика да се чува и да се цени даже когато не сме живи, както одобрените към този момент имена. Желая да оставим диря.
Ася: Бих желала да чуя ария на Оратница на американските награди „ Грами ”.
Един от вашите членове, Християн, беше поканен да гостува в час по музика в учебно заведение във Велико Търново, с цел да опише от първо лице какво съставлява специалността музикант. Какво мислите за самодейността да вкараме артистите в учебните заведения?Дияна: Аз също съм ходила с колежка от „ Мистерията на българските гласове ” в няколко учебни заведения в Пловдив, където показахме връзката сред достоверното и модерното. Носих си носията и роклята, пусках им музика, която се слуша в клубовете и такава, която звучи на концерти. Децата харесаха и двете неща, което е показателно. Въпрос на време е да създадем турне, което да е единствено в учебните заведения.
Има ли място, на което желаете да се връщате с цел да изпълнявате своята музика?Дияна: С най-голямо наслаждение бихме желали да отидем в учебните заведения, които сме приключили, с цел да покажем на подрастващото потомство какво ни е липсвало. Решили сме с момчетата да отидем в Широка лъка и в Котел.
Оратница е остарял бит за филтриране на духа и тялото на човек посредством огъня и се прави на Сирни заговезни, когато всекидневно се дава и желае амнистия. Вие простите ли елементарно?Ася: Аз прощавам, само че не не помня. В живота ми до момента съм схванала, че по този начин е по-добре, тъй като човек постоянно би трябвало да си има едно на разум! Не съм желала амнистия до момента, тъй като не съм доста веща в тези остарели традиции. Но за сметка на това се оправдавам много постоянно, даже когато няма потребност.
Дияна: Аз прощавам и не помня, не искам да нося тежест на плещите си. Бих поискала амнистия и бих дала прошка. Човек самичък би трябвало да бъде виновен за личните си неточности.
Да прекрояваш български национални песни, с цел да придобият съвременно звучене, само че и в същото време да съхраниш тяхната достоверност, не е лека задача. С нея са се захванали преди 10 години музикантите от група Оратница. Символиката не е по никакъв начин инцидентна: оратница е бит, провеждан на Сирни заговезни, за филтриране на духа, душата и тялото на човек.
За това съблюдават ли старите български традиции, дават ли амнистия елементарно и коя от тях е „ китайката ”, четете изявлението с дамската част от група Оратница.
Здравейте! Представете се накратко на нашите читатели.
Ася: Аз съм Ася Пинчева и съм приключила музикалното учебно заведение в Широка Лъка и по-късно музикалната академия в Пловдив със компетентност национално пеене.
Дияна: Казвам се Дияна Василева и съм приключила музикалното учебно заведение в гр. Котел, а по-късно и музикалната академия в Пловдив. Пътят ми минава през отбор „ Тракия ” в Пловдив, по-късно „ Мистерията на българските гласове ”, а паралелно с това съм и преподавател по музика и пеене в детски градини.
Вие сте най-новите членове на групата. Как се чувствахте в първите дни?Дияна: Беше предизвикателство, тъй като ние сме привикнали да бъдем педантични, на това ни учиха в музикалните учебни заведения - да бъдем виновни, изпипани (гримът, прибраната коса, червилото), всички трябваше да бъдем идентични, а закъсненията се наказваха строго. Там израснахме като хора и за нас беше мъчно, когато влязохме в групата, само че това разчупване ни хареса. Даде ни независимост да се усещаме добре на сцената. Това във фолклора не е типично.
Ася: Момчетата с техния метод на живот и разбиранията им за музика са доста по-освободени от нас. Помогнахме си взаимно - работата с тях направи нас с Дияна много по-разчупени, а тях по-организирани.
Имате доста участия в България и в чужбина. Каква е преобладаващата аудитория и на двете места?Дияна: На всеки концерт се сблъскваме с разнообразни хора, даже що се касае до външния тип - виждаме такива с расти, както и в костюми. Има хора, които стоят и гълтам всяка нота и всеки наш мирис. На последния ни концерт пристигна една баба на 74 година и ни сподели, че доста развиваме българския фолклор. Фактът, че на тази жена й хареса, е индикативен за нас.
Как се чувствате като пренасяте нашия фолклор оттатък границите на страната ни и по какъв начин реагират чужденците на българската музика?Дияна: Аз персонално съм родолюбец, харесва ми да демонстрираме нашия фолклор и да усещаме по какъв начин ни одобряват хората. Не постоянно е положително, само че би трябвало да извлечем потребното. Най-ценното на нашите концерти в чужбина е, че приключват с хоро. Така всички в публиката имат чувството, че са едно цяло. Иначе българските гласове са доста изнесени и за чужденците това е впечатляващо.
Ася: Много добре. С всеки наш концерт оставам все по-изненадана, от ден на ден чужденци знаят текстовете ни, учат се на хората. Българите в чужбина милеят за родината, само че в същото време с това чужденците реагират също толкоз задушевно на песните ни. Според мен се дължи на това, че посредством страстта схващат какво пеем. На първично равнище първото, което ги впечатлява, са ритмите.
Опитваме се да обединим хора, които нямат нищо общо между тях посредством музиката.
Има ли ария, на която хората най-вече се радват?Ася: Такава е „ Църни очи ” и нейното начало с кавала, както и „ Витоша ”. Мисля, че тези са най-разпознаваемите ни.
Дияна: А от новия албум „ Пушка пукна ”, на която скоро ще създадем и клип.
Разкажете някоя забавна преживелица по време на концерт.Ася: След края на концерт в Бургас пристигнаха хора, с цел да търсят новия ни албум и нашият вокалист „ Попа ” им го подаде да го прегледат, казвайки, че ние с Дияна сме на обложката. Един човек го взе, погледна Дияна и сподели: „ Тази я познавам, но тази китайка от кое място я взехте? ”, говорейки за мен.
Как се роди концепцията за името на настоящия ви албум „ Alter Ethno ” и какво включва той?Ася: Името пристигна от нашия кавалджия Християн, който шофирайки, вижда афиш на театралната режисура „ Alter Ego ”. Оттам му хрумва да свържем едното ни лице, фолклора, с това, което гледа към другите стилове. Слушателите ни виждат разликата с предните два албума: в този участват електронни и джаз детайли. Мисля, че трябваше да създадем тази стъпка.
Дияна: Сега вършим огромна крачка напред. Едни от най-големите достоверни артисти в България ни позволиха и се радват, че развиваме и предаваме техните песни на днешното потомство тъкмо по този метод.
Поставя ли ограничавания пред вас работата ви с хората, които ви съставляват, Fusion Embassy?Дияна: Работата с тях уголемява доста кръгозора ни, имахме телевизионни участия и като цяло хората повече знаят за нас. Колкото и да можеш да свириш и да пееш, е извънредно мъчно да се реализираш в България, в случай че няма кой да те съставлява. Музикалният пазар тук е доста дребен.
Ася: Ако нямахме подобен издател зад тила си, щеше да бъде доста по-трудно. Благодарение на неговите връзки с хора от България и чужбина, нашата група стана толкоз известна.
Тази година групата ви празнува десетгодишен празник. Как планувате да го отбележите?Ася: Датата е 20 септември, а мястото Маймунарника. Част от гост-музикантите ще бъдат Стефан Цеков, Димитър Льолев и други.
Имате ли обичана остаряла българска дума?Ася: Две думи, само че не знам тъкмо какъв брой остарели са: едната е „ пафти ” като тези в шопския костюм, които са постоянно свързани. Другата е „ орис ” - да бъдеш предопределен, това да бъде твоята орис. Често се сещам за тях.
Дияна: „ Алтън ”, макар че не е българска. Това значи „ злато ”, за мен в тази дума се побират човешките усеща, ценностната система, изкуството и същинското.
Ако имате опция да чуете ваша ария, без значение от време и място, къде би било това?Дияна: В бъдещето. Представям си нашата музика да се чува и да се цени даже когато не сме живи, както одобрените към този момент имена. Желая да оставим диря.
Ася: Бих желала да чуя ария на Оратница на американските награди „ Грами ”.
Един от вашите членове, Християн, беше поканен да гостува в час по музика в учебно заведение във Велико Търново, с цел да опише от първо лице какво съставлява специалността музикант. Какво мислите за самодейността да вкараме артистите в учебните заведения?Дияна: Аз също съм ходила с колежка от „ Мистерията на българските гласове ” в няколко учебни заведения в Пловдив, където показахме връзката сред достоверното и модерното. Носих си носията и роклята, пусках им музика, която се слуша в клубовете и такава, която звучи на концерти. Децата харесаха и двете неща, което е показателно. Въпрос на време е да създадем турне, което да е единствено в учебните заведения.
Има ли място, на което желаете да се връщате с цел да изпълнявате своята музика?Дияна: С най-голямо наслаждение бихме желали да отидем в учебните заведения, които сме приключили, с цел да покажем на подрастващото потомство какво ни е липсвало. Решили сме с момчетата да отидем в Широка лъка и в Котел.
Оратница е остарял бит за филтриране на духа и тялото на човек посредством огъня и се прави на Сирни заговезни, когато всекидневно се дава и желае амнистия. Вие простите ли елементарно?Ася: Аз прощавам, само че не не помня. В живота ми до момента съм схванала, че по този начин е по-добре, тъй като човек постоянно би трябвало да си има едно на разум! Не съм желала амнистия до момента, тъй като не съм доста веща в тези остарели традиции. Но за сметка на това се оправдавам много постоянно, даже когато няма потребност.
Дияна: Аз прощавам и не помня, не искам да нося тежест на плещите си. Бих поискала амнистия и бих дала прошка. Човек самичък би трябвало да бъде виновен за личните си неточности.
Прочети още:
Иван Шопов за галактическата авантюра на българската национална музика
„ Чрез електронния прочит фолклорът има късмет да се слуша от повече млади българи "
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ