- В живота съм искал да бъда едно нещо -

- В живота съм желал да бъда едно нещо - огромен художник. Но се разминах с фантазията си да съм подобен тук. Избрах това да е моята татковина, само че, със страдание, на 72 година откривам, че ние сме един хубав и прокълнат народ
- Няма смисъл да се пробвам да изкрещя каквото и да е на депутатите - хора, които и себе си не чуват, няма по какъв начин да чуят различен, споделя ръководителят на Народното събрание
- Най-голямото знамение в живота е оцеляването, по никакъв начин не е малко, споделя скулпторът, откакто пребори рака
- Съпругата ми Снежана е най-силното и трайно нещо, което съм имал до себе си
- Трябваше единствено да открия съвещанието на този парламент като най-възрастния, а станах ръководител. Самата дума " най-възрастния " би трябвало да ви подсказва, че към този момент ми е време малко и безгрижник да се върна да бъда. Като Хемингуей малко и аз да изживея старостта по един хубав метод, около някое море, записки да напиша.

Това показа ръководителят на 48-ото национално заседание Вежди Рашидов в персонално изявление пред Десислава Банова-Плевнелиева в предаването " Събуди се " по Нова телевизия.

Той бе запитан дали ще се кандидатира още веднъж за народен представител при последващи избори. " Много сложен въпрос. Бях поканен от моя другар Бойко Борисов. Ние сме остарели другари, по тази причина виждам да бъда колкото мога до него и да му оказвам помощ. Аз се отхвърлих от трети мандат като министър. Отидох при него и му споделих: Стига. Останах в Народното събрание, тъй като бях спечелил избори в Пловдив, само че беше отвратителна атмосфера. След това отидох при него и му споделих: Дотук съм. Но започнаха огромни градове да имат потребност от известни и известни. Мен ме обичат хората, това доста ми оказва помощ, хубаво е да видиш обичта на хората. В Пловдив хората ме желаеха да се върна. Изгубихме от Слави Пловдив, само че се върнах и си го взехме. Така се стигна до председателския пост ", описа Рашидов.

" Това не е било моя фантазия и не съм го желал. По-скоро станах жертва, с цел да спася една обстановка, от което страната имаше потребност - да се гласоподават законите. Но това, че България не може да се успокои и да се направи държавно управление, не ме радва. Хората имат потребност да се успокои и стабилизира страната. За мен е без значение кой ще ръководи, въпросът е да може да ръководи ", разяснява ръководителят на Народното събрание.

Запитан дали желае да изкрещи нещо на депутатите, с цел да го чуят най-сетне, Рашидов отговори: " Няма смисъл. Хора, които и себе си не чуват, няма по какъв начин да чуят различен. когато превърнеш средата си в една говорилня - да ползваш фрази и думи, които нямат никакъв смисъл и значение за историята, е безсмислено да се пробвам да споделям каквото и да е по-умно, в сравнение с може да поеме залата. "

Рашидов се върна в детските си години, когато е изгубил майка си. Майка се губи мъчно, неналичието й остава, само че животът ме изтърколи на разнообразни места - бях в сиропиталища, растяхме, дивеехме, страдахме, биехме се, радвахме се, като всички деца, описа той.

В живота съм желал да бъда едно нещо - огромен художник. Господ ми даде късмет, осъществих фантазията си. Всичко останало - не съм полагал никакви старания за нищо, описа още Рашидов.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !