2-ра част: Участие на парашутната дружина във втората световна война-история написана завинаги с кръв и героизъм във военната летопис на България
В осъществяване решение на националното управление (НР) на съюза на българските парашутисти (СБП) по отношение на честването на „ 18-октомври-ден на парашутиста от БА ” и 79-та годишнина от първия военен ден на парашутната дружина-първото парашутно отделение в БА предоставяме на вашето внимание поредност от материали за българските парашутисти.
Прочетете още
Подготовка на Парашутната тайфа за присъединяване във войната.
След завръщането си от с. Телиш в непрекъснатата си местостоянка на л-ще Враждебна, по рекомендация на ген. майор Владимир Стойчев, на парашутистите е сложена задача да охраняват Министерството на войната. По това време елементи на БА водят пригранични боеве с хитлерофашиските войски на западната ни граница. Българското държавно управление към този момент е взело решение за включване на страната ни във Втората международна война, като съдружник на антифашистката коалиция, оповестено още на 09. 09. 1944г. по радио София.
Част от персоналния състав на Парашутната тайфа воден от кандидат-офицерите Иван Пенчев и Кольо Маринов по тяхно гледище са признати от министъра на войната ген. майор Дамян Велчев и получават заричане, че в скоро време ще бъдат включени във войските, планувани за присъединяване във войната. На 16. 09.1944г. на протест, извършен в с. Враждебна на който участват Цола Драгойчева и Фердинант Козовски, парашутистите още веднъж показват своето предпочитание да заминат на фронта и получават заричане за подпомагане.
Желанието на самите парашутисти да заминат на фронта и тяхната непримиримост реализира задачата си, на 21 септември 1944г. с Писмо N I-1295 на Щаба на войската е разпоредено, Парашутната тайфа да бъде включена в състава на Първа българска войска, командвана от ген. л-т Владимир Стойчев. На 08.10. 1944г. сутринта командирът на дружината капитан Ноев е извикан от НЩ на Въздушните войски п-к Петър Станев, който му придава заповедта на щаба на войската: до 09.00 часа сутринта на 09.10. Парашутната тайфа да се натовари на избран за нея боен ешелони да отпътува до с. Гюешево, като командирът и се яви при командващия 1-ва войска, чийто щаб се намира в гр. Кюстендил.
Преди Парашутната тайфа да замине за фронта от щаба на войската се получава Военновременният й щат.
Военновременен щат на Парашутната тайфа:
Командир; Щаб; Щабна рота с поделение за командване и три взвода – свързочен, колоездачно-мотоциклетен и домакински; Първа лекопарашутна рота с поделение за командване и три лекопарашутни взвода; Втора лекопарашутна рота с поделение за командване и три лекопарашутни взвода; Трета лекопарашутна рота с поделение за командване и два лекопарашутни взвода; Тежкопарашутна рота с поделение за командване и четири взвода – два тежкокартечни, един бронеизтребителен и един 81 мм минохвъргачен; Пионерно-щурмова рота с поделение за командване и три пионерно-щурмови взвода; Санитарен парашутен взвод; Транспортно ято. Общо в началото Л.С. - 429 души.
Рано сутринта на 10.10.1944г. Дружината се товари на избрания й боен ж.п. ешелон от 16 вагона и потегля за фронта (за с. Гюешево). За фронта отпътуват: щабът; ЩР-76 души; 1-ва лекопарашутна рота -76 души; 2-ра лекопарашутна рота – 90 души; тежкопарашутната рота -66 души; пионеро-щурмовата рота – 79 души; домашен взвод – 24 души; Общо ЛС- 411 души.
За фронта не отпътува целия персонален състав, а част от него остава в региона на поделението и това са Трета лекопарашутна рота, транспортното ято, както и някой от службите към щаба.
След малко пътешестване още същия ден Парашутната тайфа идва в Гюешево. Там тя остава от 11 до 16 октомври, като през това време се готви за идните бойни дейности.
На 11 октомври в гр. Кюстендил се организира боен церемониал на заминаващите за фронта елементи на 1-ва войска, в който взема участие и Парашутната тайфа. Парадът се приема персонално от командващият арията ген. майор Владимер Стойчев, който се обръща към преминаващите редици на парашутистите с думите „ Парашутисти, синове мои, вие ще бъдете челикът на моята стоманена войска ”.
Парашутната тайфа е предадена към 2-ра пехотна дивизия с пълководец г-л майор Никола Ганчев.
Боят за височината Стражин
През интервала 10-17 октомври частите на 1-ва войска се приготвят интензивно за уверено нахлуване за да пробият немската защита по линията с.Петралица – вис. Стражин и се явят във фланг и гръб на мощно укрепената Страцинска позиция, като по този метод си разчистят пътя към градовете Куманово и Скопие.
Сутринта на 17 октомври командирът на 2-ра пехотна дивизия извиква командирът на Парашутната тайфа и му слага бойна задача. Парашутната тайфа би трябвало да настъпи на десния фланг на дивизията, от двете страни на шосето Крива паланка – Куманово, в направление на вис. Стражин - с.Чифте хан. Вляво от нея е 9-ти пехотен полк, който би трябвало да настъпи в направление на вис. Стражин –с.Псача. На командирът на полка е разпоредено да поддържа настъплението на дружината с един минохвъргачен взвод. В дясно от дружината е 6-ти пехотен полк от 1-ва пехотна дивизия, а зад него в запас е 1-ва дивизионна тежкокартечна тайфа, която следва да отдели една тежкокартечна група за поддръжка на парашутистите. Командирът на дивизията придава на Парашутната тайфа 6 щурмови оръдия за огнева поддръжка и 2 миночистачни отделения.
Пред фронта на Парашутната тайфа се знае, съперникът разполага с към рота, заела позиции на южната част на хребета и към боталъон, укрепил се по билото на вис. Стажин.
Към 22 часа на 17 октомври дружината заема изходни позиции. В 06.01 ч. на 18 октомври след къса артилерийска и авиационна подготовка, ротите на дружината потеглят в офанзива. Атаката на дружината с проваля и към обяд подразделенията й са отхвърлени съвсем на изходни позиции, освен това дружината понася огромни загуби в жива мощ. Причини: неналичието на военен опит; лимитирано време за подготовка за настъпление; незадоволителна артилерийска подготовка в сектора за настъпление; прекомерно отегчителен фронт за настъпление; доста неприятна връзка на подразделенията с щаба на дружината (разполагало се е единствено с три радиостанции, а телефонни линии сред подразделенията и щаба не са прокарани.
Само за няколко часа парашутистите дават 25 убити и 40 ранени, което е малко над 15% от ЛС на дружината.
След отчитане на слабостите, промяна на дилемите, извършена 50 минутна артилерийска подготовка и бомбардиране от въздушната ескадра на немските батареи настъплението е възобновено.
В 14.50ч. подразделенията на Парашутната тайфа минават в нахлуване. След две офанзиви на дружината и частите на 2-ра пахотна дивизия са овладяни основни немски позиции, ситуирани по билото на вис, Стражин, по този начин вклинилите се елементи в противниковата отбранителна линия принуждават немците да се изтеглят през нощта към мощно укрепената Страцинска отбранителна позиция.
На паметния 18 октомври 1944 година, дружината взе участие за първи път в действителни бойни дейности. От тази дата е положено и началото, на бойното потребление на парашутните поделения в БА.
–Генерал В. Стойчев и кап. А. Ноев при Стражин.
Посрещане на парашутната тайфа в Куманово ноември 1944г.
Успешно изпълнената бойна задача на 18 октомври е реализирано с цената на 35 убити (на бойното поле са убити 31 души и четири почиват по-късно от раните си) и 65 ранени. За проявения подвиг и всеотдайност целият персонален състав на Парашутната тайфа е нараснал в звание, а по заповед на Командващия Първа Българска войска, телата на всички починали парашутисти са пренесени и заровени в майка България, в „ Алеята на парашутиста ” в Централните Софийски гробища.
„ Алеята на парашутиста ” в Централните Софийски гробища.
Нощта на 18 против 19 октомври Парашутната тайфа прекарва на заетите от тях немски позиции. Късно след обяд в щаба на дружината се получава заповед настъплението да бъде продължено на идващия ден в направление на вис. Пачи крайник –с. Чифте хан. Около 06.00ч. на 19 октомври настъплението на Парашутната тайфа е възобновено. Така към обяд на 20 октомври след тридневни упорити боеве, присъединяване на Парашутната тайфа в овладвяването на Сражинската отбранителна позиция завършва.
За тези три дни боеве Парашутната тайфа дава: 36 убити и 69 ранени, като от 429 души, ЛС понижава на 324 души.
Боевете за преодоляване на Страцинската позиция.
На 20 октомври се получава заповед от щаба на 1-ва войска с която Парашутната тайфа се предава от 2-ра на 1-ва пехотна дивизия. Предвидено е дружината да взе участие в боевете за преодоляване на добре укрепената в инженерно отношение Страцинска отбранителна позиция.
В 08.00ч. на 23 октомври след къса артилерийска подготовка подразделенията на дружината стартират нахлуване. Първият ден на настъплението против Страцин приключва с крах освен за дружината, а и за всички останали елементи. Парашутната тайфа губи 13 души убити и ранени.
През нощта на 23 против 24 октомври командирът на дружината получава заповед да концентрира напъните си за преодоляване на кота 802. Късно след обяд котата е завладяна и през цялата нощ целият масив е прочистен от разпилените немски групи.
Към 09.00ч. на 25 октомври целият сектор в региона за нахлуване на дружината е прочистен, като пленяват 40 немски бойци и подофицери. Загубите на парашутистите са 11 убити и 17 ранени.
На 26 октомври в региона за отмора на Парашутната тайфа идва персонално командващия 1-ва войска ген. майор Владимир Стойчев.
В знак на благодарност целият персонален състав на дружината, без офицерите и фелдфебелите се създават в по-горно войнско звание и, че всички се награждават с медал за смелост, а командирът на дружината капитан Ноев със заповед на военния министър от 24.10.1944г. е създаден в чин майор.
Сраженията за Хребета Старо Нагоричено.
На 27 октомври парашутната тайфа получава заповед от щаба н 1-ва дивизия да се изнесе в региона на с. Орах и да чака нови разпоредби. Там получават нова заповед на 28 октомври дружината да се изнесе до с. Цвиланци. Там им е придадена нова заповед да се изнесат до 06.00 на 29.октомври до с. Челопек и да се приготвят за бойни дейности.
На 31 октомври се получава заповед в 07.00ч. на 01 ноември дружината да настъпи в направление на хребета Старо Нагоричено, намиращ се на към 3км. от с. Челопек. На 01 ноември към 07.00ч. дружината се изнася на изходни позиции и стартира настъплението. Два дни офанзивите се оказват несполучливи, като се изключи преодоляването на източната чука. Загубите на дружината за двата дни са 5 убити и 24 ранени. Към 08.00ч. на 05 ноември хребета е прочистен от съперника. Дружината се концентрира в с. Старо Нагоричено, където остават до сутринта на 06 ноември. Така за пет дни упорити бойни дейности дружината изгубва общо 5 убити и 27 ранени, като ЛС към този ден е към 290 души.
Превземането на гр. Куманово.
Сутринта на 06 ноември командирът на 1-ви пехотен полк отдава заповед настъплението да продължи в направление на гр. Куманово, като Парашутната тайфа получава задача да настъпи на левия фланг на полка. Дружината се отличава с това, че пленява 42 немци в центъра премия, подготвени за потегляне. Поради това че немците са напуснали града, към 09.30ч. на 12 ноември Парашутната тайфа влиза в гр. Куманово без нито един изстрел. На 12 октомври в центъра на Куманово се организира церемониал на успеха, признат от командира на 1-ва пехотна дивизия.
При завръщането си от фронта в гр. София на 24.11.1944г. Парашутната тайфа – 262 души с пълководец майор Ноев е посрещната от столичани както се поставя на герои. Същият ден следобяд, в чест на успеха през първия интервал от войната против хитлеристка Германия, е извършен церемониален церемониал пред храм-паметника „ Александър Невски ”. Признание за героизма на парашутистите е и фактът, че на десния фланг на строя на строените бойци е Парашутната тайфа и че тържественото слово в чест на успеха е произнесено от командира на Парашутната тайфа майор Любомир Ноев.
Парад на Парашутната тайфа в София след завръщане от фронта 1944г.
През първата фаза на присъединяване на българските парашутисти във войната против хитлеристка Германия през интервала 18.октомври – 11 ноевризагиват общо 56 бойци, сержанти и офицери, а 151 са ранени, от които 21 остават инвалиди за цялостен живот. Това са прекомерно огромни загуби, възлизащи съвсем на 50% от персоналния състав на дружината.
Командването на армията през този интервал не е имало опция да употребява Парашутната тайфа по предназначение-извършване на десантни интервенции, а единствено като щурмово поделение.
На 08.11.1944г. преди завръщане от фронта на Парашутната тайфа в БА е образувана Сборна парашутна тайфа в казармата на л-ще Враждебна, с пълководец майор Алайков, като в състава и влизат мобилизираните 203-ма запасни парашутисти и останалият в поделението персонален състав от Парашутната тайфа, след заминаването и на фронта (3-та ЛПР в състав към два взвода и някои от службите).
Така след завръщането на дружината от фронта в региона на л-ще Враждебна, се събират две парашутни дружини, които действат самостоятелни една от друга в продължение на три месеца.
Участието на подразделения от Парашутната тайфа във Втория интервал на Втората международна война в Унгария.
На съображение служебно Писмо N–IV-ОРГ -1243 от 04.02.1945г. на Щаба на войската и джука заповед на командира на Въздушните войски от участвалите в първата фаза на войната парашутисти се образуват два взвода с общ състав 82 души, които вземат присъединяване във Втората фаза на войната в състава на новосформираната Първа българска войска, също командвана от ген. майор Владимир Стойчев. Единият взвод е предаден на към щаба на Трети пехотен корпус, а другият на Четвърти пехотен корпус. Първоначално взводовете са употребявани за защита на щабовете, само че по-късно са изпратени на предната линия и употребявани за осъществяване на разследващи задания в тила на съперника. Това в по-голяма степен се отнася за взвода от 4-ти корпус, който след Дравската отбранителна интервенция на дребни групи неведнъж е прехвърлян с гумени лодки през река Драва, с цел да разузнават позициите на немците и да залавят пленници. Особени заслуги има Антон Пенев, който е прехвърлян с разнообразни групи няколко пъти в разположение на съперника по време на поиски, като на персоналната му сметка са записани петима пленени немски бойци и един подофицер. Или в тази фаза можем да отбележим, че на процедура за първи път се употребяват в действителни бойни дейности парашутистите за осъществяване на разследващи задания.
-парашутисти на бойна позиция в Унгария
През втората фаза на бойната умират общо трима парашутисти, единият от които е командирът на дружината майор Ноев, който по това време служи в щаба на армията. Така загубите на дружината по време на войната нараства на 59 души, като на всички от тях поради проявеният подвиг е оказана честа да бъдат заровени на родна земя.
151 ранени от които 22 остават инвалиди за цялостен живот и 59 починали - това е тъжната равносметка от присъединяване на Парашутната тайфа в двете етапи на Втората международна война .
Така, с високия си военен дух, проявения подвиг и геройство по бойните полета на Втората международна война. Дружината записа славни страници във военната летопис на България.
Доста по-късно със заповед на Министъра на защитата на Република България от 17.03.1994 година 18 октомври е разгласен за празник на военния парашутист от БА.
Нека си още веднъж си напомним единствено два епизода от войната:
-първият - геройската гибел на ефр.Паскалев, който е роден през 1923г. в Първомай.По време на втората офанзива на вис.Цицката, първа рота е прикована на земята от мощен картечен огън от немски бункер.Ефр.Паскалев запълзява към него, на няколко метра от бункера патроните му свършват и е ранен в ръката, тогава той хваща връзка гранати със хубавичко си ръка и се затичва към бункера, заобикаля го и през входа му се хвърля в него.След багра приятелите му намират парче от войнишка куртка, на чийто хастар е записано:
„ Ако почина, ще почина единствено аз и моята картечница Ганка. Ако печеля, печели българският народ.Смърт на фашизма ”;
-вторият-за проявения подвиг по време на сраженията при Сражин и Страцин целият персонален състав на Парашутната тайфа, без офицерите и фелдфебелите се създават в по- горно звание и всички са наградени с медал за смелост, а командирът на Дружината капитан Ноев със заповед на военния министър от 24.10.1944г. е създаден в чин майор.
Прочетете още
Подготовка на Парашутната тайфа за присъединяване във войната.
След завръщането си от с. Телиш в непрекъснатата си местостоянка на л-ще Враждебна, по рекомендация на ген. майор Владимир Стойчев, на парашутистите е сложена задача да охраняват Министерството на войната. По това време елементи на БА водят пригранични боеве с хитлерофашиските войски на западната ни граница. Българското държавно управление към този момент е взело решение за включване на страната ни във Втората международна война, като съдружник на антифашистката коалиция, оповестено още на 09. 09. 1944г. по радио София.
Част от персоналния състав на Парашутната тайфа воден от кандидат-офицерите Иван Пенчев и Кольо Маринов по тяхно гледище са признати от министъра на войната ген. майор Дамян Велчев и получават заричане, че в скоро време ще бъдат включени във войските, планувани за присъединяване във войната. На 16. 09.1944г. на протест, извършен в с. Враждебна на който участват Цола Драгойчева и Фердинант Козовски, парашутистите още веднъж показват своето предпочитание да заминат на фронта и получават заричане за подпомагане.
Желанието на самите парашутисти да заминат на фронта и тяхната непримиримост реализира задачата си, на 21 септември 1944г. с Писмо N I-1295 на Щаба на войската е разпоредено, Парашутната тайфа да бъде включена в състава на Първа българска войска, командвана от ген. л-т Владимир Стойчев. На 08.10. 1944г. сутринта командирът на дружината капитан Ноев е извикан от НЩ на Въздушните войски п-к Петър Станев, който му придава заповедта на щаба на войската: до 09.00 часа сутринта на 09.10. Парашутната тайфа да се натовари на избран за нея боен ешелони да отпътува до с. Гюешево, като командирът и се яви при командващия 1-ва войска, чийто щаб се намира в гр. Кюстендил.
Преди Парашутната тайфа да замине за фронта от щаба на войската се получава Военновременният й щат.
Военновременен щат на Парашутната тайфа:
Командир; Щаб; Щабна рота с поделение за командване и три взвода – свързочен, колоездачно-мотоциклетен и домакински; Първа лекопарашутна рота с поделение за командване и три лекопарашутни взвода; Втора лекопарашутна рота с поделение за командване и три лекопарашутни взвода; Трета лекопарашутна рота с поделение за командване и два лекопарашутни взвода; Тежкопарашутна рота с поделение за командване и четири взвода – два тежкокартечни, един бронеизтребителен и един 81 мм минохвъргачен; Пионерно-щурмова рота с поделение за командване и три пионерно-щурмови взвода; Санитарен парашутен взвод; Транспортно ято. Общо в началото Л.С. - 429 души.
Рано сутринта на 10.10.1944г. Дружината се товари на избрания й боен ж.п. ешелон от 16 вагона и потегля за фронта (за с. Гюешево). За фронта отпътуват: щабът; ЩР-76 души; 1-ва лекопарашутна рота -76 души; 2-ра лекопарашутна рота – 90 души; тежкопарашутната рота -66 души; пионеро-щурмовата рота – 79 души; домашен взвод – 24 души; Общо ЛС- 411 души.
За фронта не отпътува целия персонален състав, а част от него остава в региона на поделението и това са Трета лекопарашутна рота, транспортното ято, както и някой от службите към щаба.
След малко пътешестване още същия ден Парашутната тайфа идва в Гюешево. Там тя остава от 11 до 16 октомври, като през това време се готви за идните бойни дейности.
На 11 октомври в гр. Кюстендил се организира боен церемониал на заминаващите за фронта елементи на 1-ва войска, в който взема участие и Парашутната тайфа. Парадът се приема персонално от командващият арията ген. майор Владимер Стойчев, който се обръща към преминаващите редици на парашутистите с думите „ Парашутисти, синове мои, вие ще бъдете челикът на моята стоманена войска ”.
Парашутната тайфа е предадена към 2-ра пехотна дивизия с пълководец г-л майор Никола Ганчев.
Боят за височината Стражин
През интервала 10-17 октомври частите на 1-ва войска се приготвят интензивно за уверено нахлуване за да пробият немската защита по линията с.Петралица – вис. Стражин и се явят във фланг и гръб на мощно укрепената Страцинска позиция, като по този метод си разчистят пътя към градовете Куманово и Скопие.
Сутринта на 17 октомври командирът на 2-ра пехотна дивизия извиква командирът на Парашутната тайфа и му слага бойна задача. Парашутната тайфа би трябвало да настъпи на десния фланг на дивизията, от двете страни на шосето Крива паланка – Куманово, в направление на вис. Стражин - с.Чифте хан. Вляво от нея е 9-ти пехотен полк, който би трябвало да настъпи в направление на вис. Стражин –с.Псача. На командирът на полка е разпоредено да поддържа настъплението на дружината с един минохвъргачен взвод. В дясно от дружината е 6-ти пехотен полк от 1-ва пехотна дивизия, а зад него в запас е 1-ва дивизионна тежкокартечна тайфа, която следва да отдели една тежкокартечна група за поддръжка на парашутистите. Командирът на дивизията придава на Парашутната тайфа 6 щурмови оръдия за огнева поддръжка и 2 миночистачни отделения.
Пред фронта на Парашутната тайфа се знае, съперникът разполага с към рота, заела позиции на южната част на хребета и към боталъон, укрепил се по билото на вис. Стажин.
Към 22 часа на 17 октомври дружината заема изходни позиции. В 06.01 ч. на 18 октомври след къса артилерийска и авиационна подготовка, ротите на дружината потеглят в офанзива. Атаката на дружината с проваля и към обяд подразделенията й са отхвърлени съвсем на изходни позиции, освен това дружината понася огромни загуби в жива мощ. Причини: неналичието на военен опит; лимитирано време за подготовка за настъпление; незадоволителна артилерийска подготовка в сектора за настъпление; прекомерно отегчителен фронт за настъпление; доста неприятна връзка на подразделенията с щаба на дружината (разполагало се е единствено с три радиостанции, а телефонни линии сред подразделенията и щаба не са прокарани.
Само за няколко часа парашутистите дават 25 убити и 40 ранени, което е малко над 15% от ЛС на дружината.
След отчитане на слабостите, промяна на дилемите, извършена 50 минутна артилерийска подготовка и бомбардиране от въздушната ескадра на немските батареи настъплението е възобновено.
В 14.50ч. подразделенията на Парашутната тайфа минават в нахлуване. След две офанзиви на дружината и частите на 2-ра пахотна дивизия са овладяни основни немски позиции, ситуирани по билото на вис, Стражин, по този начин вклинилите се елементи в противниковата отбранителна линия принуждават немците да се изтеглят през нощта към мощно укрепената Страцинска отбранителна позиция.
На паметния 18 октомври 1944 година, дружината взе участие за първи път в действителни бойни дейности. От тази дата е положено и началото, на бойното потребление на парашутните поделения в БА.
–Генерал В. Стойчев и кап. А. Ноев при Стражин.
Посрещане на парашутната тайфа в Куманово ноември 1944г.
Успешно изпълнената бойна задача на 18 октомври е реализирано с цената на 35 убити (на бойното поле са убити 31 души и четири почиват по-късно от раните си) и 65 ранени. За проявения подвиг и всеотдайност целият персонален състав на Парашутната тайфа е нараснал в звание, а по заповед на Командващия Първа Българска войска, телата на всички починали парашутисти са пренесени и заровени в майка България, в „ Алеята на парашутиста ” в Централните Софийски гробища.
„ Алеята на парашутиста ” в Централните Софийски гробища.
Нощта на 18 против 19 октомври Парашутната тайфа прекарва на заетите от тях немски позиции. Късно след обяд в щаба на дружината се получава заповед настъплението да бъде продължено на идващия ден в направление на вис. Пачи крайник –с. Чифте хан. Около 06.00ч. на 19 октомври настъплението на Парашутната тайфа е възобновено. Така към обяд на 20 октомври след тридневни упорити боеве, присъединяване на Парашутната тайфа в овладвяването на Сражинската отбранителна позиция завършва.
За тези три дни боеве Парашутната тайфа дава: 36 убити и 69 ранени, като от 429 души, ЛС понижава на 324 души.
Боевете за преодоляване на Страцинската позиция.
На 20 октомври се получава заповед от щаба на 1-ва войска с която Парашутната тайфа се предава от 2-ра на 1-ва пехотна дивизия. Предвидено е дружината да взе участие в боевете за преодоляване на добре укрепената в инженерно отношение Страцинска отбранителна позиция.
В 08.00ч. на 23 октомври след къса артилерийска подготовка подразделенията на дружината стартират нахлуване. Първият ден на настъплението против Страцин приключва с крах освен за дружината, а и за всички останали елементи. Парашутната тайфа губи 13 души убити и ранени.
През нощта на 23 против 24 октомври командирът на дружината получава заповед да концентрира напъните си за преодоляване на кота 802. Късно след обяд котата е завладяна и през цялата нощ целият масив е прочистен от разпилените немски групи.
Към 09.00ч. на 25 октомври целият сектор в региона за нахлуване на дружината е прочистен, като пленяват 40 немски бойци и подофицери. Загубите на парашутистите са 11 убити и 17 ранени.
На 26 октомври в региона за отмора на Парашутната тайфа идва персонално командващия 1-ва войска ген. майор Владимир Стойчев.
В знак на благодарност целият персонален състав на дружината, без офицерите и фелдфебелите се създават в по-горно войнско звание и, че всички се награждават с медал за смелост, а командирът на дружината капитан Ноев със заповед на военния министър от 24.10.1944г. е създаден в чин майор.
Сраженията за Хребета Старо Нагоричено.
На 27 октомври парашутната тайфа получава заповед от щаба н 1-ва дивизия да се изнесе в региона на с. Орах и да чака нови разпоредби. Там получават нова заповед на 28 октомври дружината да се изнесе до с. Цвиланци. Там им е придадена нова заповед да се изнесат до 06.00 на 29.октомври до с. Челопек и да се приготвят за бойни дейности.
На 31 октомври се получава заповед в 07.00ч. на 01 ноември дружината да настъпи в направление на хребета Старо Нагоричено, намиращ се на към 3км. от с. Челопек. На 01 ноември към 07.00ч. дружината се изнася на изходни позиции и стартира настъплението. Два дни офанзивите се оказват несполучливи, като се изключи преодоляването на източната чука. Загубите на дружината за двата дни са 5 убити и 24 ранени. Към 08.00ч. на 05 ноември хребета е прочистен от съперника. Дружината се концентрира в с. Старо Нагоричено, където остават до сутринта на 06 ноември. Така за пет дни упорити бойни дейности дружината изгубва общо 5 убити и 27 ранени, като ЛС към този ден е към 290 души.
Превземането на гр. Куманово.
Сутринта на 06 ноември командирът на 1-ви пехотен полк отдава заповед настъплението да продължи в направление на гр. Куманово, като Парашутната тайфа получава задача да настъпи на левия фланг на полка. Дружината се отличава с това, че пленява 42 немци в центъра премия, подготвени за потегляне. Поради това че немците са напуснали града, към 09.30ч. на 12 ноември Парашутната тайфа влиза в гр. Куманово без нито един изстрел. На 12 октомври в центъра на Куманово се организира церемониал на успеха, признат от командира на 1-ва пехотна дивизия.
При завръщането си от фронта в гр. София на 24.11.1944г. Парашутната тайфа – 262 души с пълководец майор Ноев е посрещната от столичани както се поставя на герои. Същият ден следобяд, в чест на успеха през първия интервал от войната против хитлеристка Германия, е извършен церемониален церемониал пред храм-паметника „ Александър Невски ”. Признание за героизма на парашутистите е и фактът, че на десния фланг на строя на строените бойци е Парашутната тайфа и че тържественото слово в чест на успеха е произнесено от командира на Парашутната тайфа майор Любомир Ноев.
Парад на Парашутната тайфа в София след завръщане от фронта 1944г.
През първата фаза на присъединяване на българските парашутисти във войната против хитлеристка Германия през интервала 18.октомври – 11 ноевризагиват общо 56 бойци, сержанти и офицери, а 151 са ранени, от които 21 остават инвалиди за цялостен живот. Това са прекомерно огромни загуби, възлизащи съвсем на 50% от персоналния състав на дружината.
Командването на армията през този интервал не е имало опция да употребява Парашутната тайфа по предназначение-извършване на десантни интервенции, а единствено като щурмово поделение.
На 08.11.1944г. преди завръщане от фронта на Парашутната тайфа в БА е образувана Сборна парашутна тайфа в казармата на л-ще Враждебна, с пълководец майор Алайков, като в състава и влизат мобилизираните 203-ма запасни парашутисти и останалият в поделението персонален състав от Парашутната тайфа, след заминаването и на фронта (3-та ЛПР в състав към два взвода и някои от службите).
Така след завръщането на дружината от фронта в региона на л-ще Враждебна, се събират две парашутни дружини, които действат самостоятелни една от друга в продължение на три месеца.
Участието на подразделения от Парашутната тайфа във Втория интервал на Втората международна война в Унгария.
На съображение служебно Писмо N–IV-ОРГ -1243 от 04.02.1945г. на Щаба на войската и джука заповед на командира на Въздушните войски от участвалите в първата фаза на войната парашутисти се образуват два взвода с общ състав 82 души, които вземат присъединяване във Втората фаза на войната в състава на новосформираната Първа българска войска, също командвана от ген. майор Владимир Стойчев. Единият взвод е предаден на към щаба на Трети пехотен корпус, а другият на Четвърти пехотен корпус. Първоначално взводовете са употребявани за защита на щабовете, само че по-късно са изпратени на предната линия и употребявани за осъществяване на разследващи задания в тила на съперника. Това в по-голяма степен се отнася за взвода от 4-ти корпус, който след Дравската отбранителна интервенция на дребни групи неведнъж е прехвърлян с гумени лодки през река Драва, с цел да разузнават позициите на немците и да залавят пленници. Особени заслуги има Антон Пенев, който е прехвърлян с разнообразни групи няколко пъти в разположение на съперника по време на поиски, като на персоналната му сметка са записани петима пленени немски бойци и един подофицер. Или в тази фаза можем да отбележим, че на процедура за първи път се употребяват в действителни бойни дейности парашутистите за осъществяване на разследващи задания.
-парашутисти на бойна позиция в Унгария
През втората фаза на бойната умират общо трима парашутисти, единият от които е командирът на дружината майор Ноев, който по това време служи в щаба на армията. Така загубите на дружината по време на войната нараства на 59 души, като на всички от тях поради проявеният подвиг е оказана честа да бъдат заровени на родна земя.
151 ранени от които 22 остават инвалиди за цялостен живот и 59 починали - това е тъжната равносметка от присъединяване на Парашутната тайфа в двете етапи на Втората международна война .
Така, с високия си военен дух, проявения подвиг и геройство по бойните полета на Втората международна война. Дружината записа славни страници във военната летопис на България.
Доста по-късно със заповед на Министъра на защитата на Република България от 17.03.1994 година 18 октомври е разгласен за празник на военния парашутист от БА.
Нека си още веднъж си напомним единствено два епизода от войната:
-първият - геройската гибел на ефр.Паскалев, който е роден през 1923г. в Първомай.По време на втората офанзива на вис.Цицката, първа рота е прикована на земята от мощен картечен огън от немски бункер.Ефр.Паскалев запълзява към него, на няколко метра от бункера патроните му свършват и е ранен в ръката, тогава той хваща връзка гранати със хубавичко си ръка и се затичва към бункера, заобикаля го и през входа му се хвърля в него.След багра приятелите му намират парче от войнишка куртка, на чийто хастар е записано:
„ Ако почина, ще почина единствено аз и моята картечница Ганка. Ако печеля, печели българският народ.Смърт на фашизма ”;
-вторият-за проявения подвиг по време на сраженията при Сражин и Страцин целият персонален състав на Парашутната тайфа, без офицерите и фелдфебелите се създават в по- горно звание и всички са наградени с медал за смелост, а командирът на Дружината капитан Ноев със заповед на военния министър от 24.10.1944г. е създаден в чин майор.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ