Българските данъчни закони за криптовалутите и какво може да се промени?
В световен проект на Биткойн и криптовалутите като цяло им липсват ясно обособени регулаторни рамки. Макар и в съответни страни и градове се ползва несъмнено законодателство за цифровите активи, в доста страни към момента няма профилирани закони.
В България също липсват конкнретни закони профилирани за крипто промишлеността. След 2018 година се ползва инструкция от Европейския съюз, с която криптовалутите се контролират посредством съществуващи закони. Но има съществуващо предложение това да се промени.
Определението на Национална агенция за приходите за “дигиталните активи ”
Според европейската банкова институция (European Banking Authority)
Според Европейският банков орган (ЕБО) виртуалната валута е тип нерегламентирани цифрови пари, които не се издават и подсигуряват от централна банка и които може да работят като средство за разплащане.
Базирайки се на Европейската банкова институция, Националната организация по приходите (НАП) употребява наименованието „ виртуални валути “ за криптовалутите. Според Национална агенция за приходите, криптовалутите са платежно средство и по тази причина тяхната продажба или подмяна би трябвало да бъде заявена и данъчно обложена.
Национална агенция за приходите полза облагата от всички виртуални валути, без значение от използването им – за заплащане в игри или при търговци във физическа среда.
Деклариране на приходи от криптовалути
В България е наложително да декларирате облагите от търговия с криптовалути в данъчната си декларация. Независимо от това къде се съхранява или изразходва облагата, тя би трябвало да се заявява пред Националната организация за приходите (НАП).
Tърговията с криптовалути е освободена от налог върху добавената стойност (ДДС), с някои изключения. Не е належащо да оповестявате количеството криптовалути, които притежавате, в случай че не ги държите само за дълготрайни вложения и не търгувате с тях.
В данъчната си декларация отчитайте единствено облагата, осъществена от комерсиална активност. Данъчната ставка за облагите от криптовалути е 10% в България и не можете да приспадате разноски, свързани с активността. Не се изискват социалноосигурителни вноски за налози върху крипто.
- За физически лица със статут на едноличен търговец:
Ако правите активност като едноличен търговец в България, има характерни съображения за заплащането на крипто налози. Ако активността ви е класифицирана като стопанска активност, плащате 15% данъчна ставка и можете да приспадате загуби и разноски за стопанска активност. Възможно е да се ползват и социалноосигурителни вноски. - За юридически лица:
Юридическите лица, сходно на сдруженията, също подлежат на облагане с налог върху облагата от крипто търговия. Те могат да приспадат разноски и заплащат данъчна ставка от 10%. Ако облагите се разпределят сред получателите, се прибавя 5% налог върху дивидентите. Като цяло данъчната ставка за юридически лица е към 14-15%. - За крипто майнинг
Печалбите от рандеман на криптовалути се таксуват с 15% налог в България. Миньорите могат да приспаднат разноските за рандеман, в това число разноските за съоръжение и сметки за електрическа енергия. Данъците за обществено обезпечаване се ползват въз основа на облагите от добива. Има изключение за миньори, които отдават оборудването си чартърен на сдружение, при което се съблюдават данъчните ставки и изискванията за облагане на специалностите. - За стейкинг
Когато участвате в стейкинг се ползват налози в България. Стейкингът се смята за депозит и сте длъжни да платите 15% налог върху облагите, генерирани от него. Ако станете валидатор в блокчейн и реализирате облаги, е належащо да декларирате и платите налози върху тези облаги. - За развъждане на рандеман / фарминг на приходи (yield farming):
Друга известна процедура – развъждането на рандеман, също притегля налози в България. Тя включва даване на криптовалути назаем на други лица за прилагане от тях. Лицата, занимаващи се с тази услуга, подлежат на облагане с 10% данъчна ставка върху приходите, получени от даването на тези активи. Това наподобява на приход от наем или депозит и може да изисква регистрация по Данък добавена стойност, в случай че се смята за наем, с 20% данъчна ставка. - За търговия с NFT:
В България налозите върху покупко-продажбите с NFT варират според от ролята на данъкоплатеца. Ако сте основател на NFT, той се смята за обект на авторско право и се полза с 10% данъчна ставка. Възможно е обаче да се ползва и Данък добавена стойност. Като второстепенен владетел, търгуващ с NFT, вие сте длъжни да плащате налози само върху осъществените облаги от продажбите в процеса на търговия.
Ново предложение за данъчни промени върху крипто транзакциите
Министерство на финансите на България организира социална консултация по отношение на препоръчаните промени в Закона за налозите върху приходите на физическите лица, в това число въвеждането на експлицитни правила за облагане на приходите от криптовалути.
Основното предложение е да се дефинира облагаемият приход от продажбата или обмена на виртуални валути като сумата от облагите, осъществени през годината, минус всички загуби, осъществени през годината. ( )
