Ал. Хойзлер: Covid кризата потопи крайната десница не само в Германия
В Германия се водят договаряния за сформиране на държавно управление след парламентарните избори в края на септември, които лишиха ролята на водеща опозиционна мощ на крайнодясната партия „ Алтернатива за Германия “. Но изборните резултати извадиха още по-категорично нескрито разделянето сред източните и западните провинции на към този момент от 31 години обединена Германия. В някогашната Германска демократична република „ Алтернатива за Германия “ е водеща партия със извоювани 16 директни мандата. Партията от дълго време не е просто партия на митинга. И въпреки никоя друга политическа мощ да не желае да има нищо общо с нея, близо всеки четвърти на изток гласоподава за „ Алтернатива за Германия “. Тя събира поддръжка измежду хората на наемния труд, обществено слабите и, несъмнено, откровените последователи на националистическите хрумвания.
„ Не отпадането на бежанския проблем обаче се оказа главният препъни камък „ Алтернатива за Германия “ да резервира позицията си на водеща опозиционна мощ “, това мнение изрече пред БНР откривателят на радикалните придвижвания в Европа Александър Хойзлер от университета в Дюселдорф и посочи:
" Пандемията беше главната причина за този резултат. Covid рецесията потопи крайната десница освен в Германия, само че и в други европейски страни. И това е по този начин, тъй като гласоподавателите не имат вяра, че популистки партии могат да се оправят с такава рецесия. Популисткото говорене и нагнетяване на напрежението, суматохата, която тези партии всяват по време на пандемията, не водят до нищо положително за тях. Във времена на рецесии хората просто търсят сигурност.
Друг феномен, обвързван също с пандемията е, че доста от последователите на „ Алтернатива за Германия “ се трансферираха в лагера на антиваксърите. В началото на пандемията „ Алтернатива за Германия “ обвиняваше държавното управление, че не подхваща задоволително ограничения против разпространяването на вируса. А по-късно, както и другаде в Европа, и немските популисти се обърнаха на 180 градуса, тъй като видяха, че последователите им са антиваксъри.
Но и това не оказа помощ изключително, тъй като въпреки всичко доста хора, в това число и гласоподаватели на „ Алтернатива за Германия “, се опасяват да не се заразят и по тази причина не одобряват антиваксърската изразителност ".
Как обаче да си разбираем разликата в изборните резултати в източногерманските провинции Саксония и Тюрингия, където „ Алтернатива за Германия “ е най-голямата политическа мощ с към 25 % от гласовете, и поддръжката за нея в западногермански провинции, където на районни избори тази пролет тя загуби една трета от гласовете? Превръща ли се „ Алтернатива за Германия “ в партия на изтока?
" Така е, поляризацията в немското общество е изключително добре изразена по оста изток-запад. В източните провинции хората явно са по-склонни да гласоподават за популистка партия, макар че тя носи етикета на националистическа групировка, сложена под наблюдението на специфичните служби.
Социологическите изследвания демонстрират, че капацитетът на крайната десница в някогашната Германска демократична република е доста по-голям в съпоставяне със западните провинции. Това изяснява високия резултат за „ Алтернатива за Германия “ в Саксония и Тюрингия. Затова може да се каже, че партията върви с изключение на към радикализация и към това, да се трансформира в главен отдушник за настроенията в Източна Германия. Нещо като „ Лига Изток “, по прилика на италианската „ Северна лига “.
С какво притегля „ Алтернатива за Германия “ източногерманците? Каква роля имат обществените и културни разлики сред източна и западна Германия?
" Източногерманците имат доста друга историческа биография спрямо германците в западните провинции. Вече стана дума за мигрантите - в източната част на страната съвсем няма чужденци. И в предишното не е имало. Хората там не са живели в мултинационално общество, както западногерманците.
Социологическите изследвания демонстрират също по този начин, че източногерманците поддържат „ Алтернатива за Германия “ поради обещанията й в обществената сфера. В тази част на страната към момента има огромни разлики сред богати и небогати, има огромни разлики в размера на заплатите и пенсиите в източната и западната част на Германия. Минаха три десетилетия от обединяването, само че ножицата остава все по този начин необятно разтворена сред източна и западна Германия. Това е обяснението за възприятието на източните германци, че са подценени и непризнати ".
Такива усеща е изпитвала и Ангела Меркел, както разбрахме от речта й в деня на обединяването на Германия на 3-ти октомври. Тази година тя си разреши да показа доста персонални мемоари - нещо извънредно нетипично за нея. Меркел цитира от книга, издадена от близката до нейната партия политическа фондация „ Конрад Аденауер “ и отдадена на историята на Християндемократическия съюз. Там за Ангела Меркел написа:
" Тя се причисли към Християндемократическия съюз в първите дни след измененията, на 35 години, носейки баласта на биография от Германска демократична република, или другояче казано - не е ученик на остарялата християндемократическа школа на Федералната република
С трептящ глас ветеранът Ангела Меркел продължи:
" Как да разбирам „ биография от Германска демократична република “? В моя случай - 35 години живот в тирания? Това ли е „ баласт “? Според речника, „ баласт “ значи „ спомагателен товар без особена стойност, който посредством тежестта си придава резистентност на транспортни средства “. Означава също по този начин „ безполезни, ненужни детайлности “ и „ задължение “.
Не описвам това, тъй като се окайвам. Не го описвам в качеството си на канцлер, а като човек от източна Германия. Аз съм една от тези 16 милиона души, които са живели в някогашната Германска демократична република, които с биографията си са посрещнали обединяването на Германия, и които не престават да се сблъскват с такива описания на личния си живот.
Ако източногерманците се усещат неразбрани от западногерманския политически хайлайф, „ Алтернатива за Германия “ ли е техният отдушник?
" Не бива да свеждаме „ Алтернатива за Германия “ до партия-отдушник на източногерманците. Тя е крайнодясна и социалнопопулистка, и с такива послания доближава до обществено слабите, до стопански затруднените германци и на изток, и на запад. Или с други думи - „ Алтернатива за Германия “ извървя същия път, както Марин Льо Пен с нейния „ Национален общ брой “ във Франция, който съумя да събере крайнодесни и расистки послания с крайнолеви обществени политики. Затова назовавам и двете партии социалнопопулистки ".
Предстои конгрес на „ Алтернатива за Германия “ с избор на нов ръководител и определянето на бъдещия курс на партията. Накъде се запътва тя?
" Това пролича от думите на настоящия ръководител на партията Йорг Мойтен, който разгласи, че повече няма да се кандидатира за лидерския пост, тъй като се е провалил в опита си да цивилизова и възстановява „ Алтернатива за Германия “. Нейните претенции, като да вземем за пример за излизане от Европейски Съюз, демонстрират, че тази партия е доста надалеч от нормализиране. Дори в противен случай - партията несъмнено се радикализира, освен това с националистически уклон. Бъдещият водач явно ще бъде от редиците на радикалното крило на партията ".
Печели ли „ Алтернатива за Германия “ от рецесията в консервативния блок ХДС/ХСС, който в източната част на страната губи от ден на ден поддръжка?
" Големият губещ на изборите е консервативният блок ХДС/ХСС. Консерваторите отиват на опозиционните банки в Бундестага и това трансформира салдото в Народното събрание. В същото време знаем, че има партийни структури на ХДС/ХСС, които несъмнено симпатизират с концепциите на „ Алтернатива за Германия “. Така че зависи по какъв начин християндемократическият съюз ще премине през рецесията, в която изпадна, и дали преодолявайки сегашната рецесия ще се обърне към крайнодесни политики или ще остане в политическия център ".
Интервюто на Весела Владкова с Александър Хойзлер в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
„ Не отпадането на бежанския проблем обаче се оказа главният препъни камък „ Алтернатива за Германия “ да резервира позицията си на водеща опозиционна мощ “, това мнение изрече пред БНР откривателят на радикалните придвижвания в Европа Александър Хойзлер от университета в Дюселдорф и посочи:
" Пандемията беше главната причина за този резултат. Covid рецесията потопи крайната десница освен в Германия, само че и в други европейски страни. И това е по този начин, тъй като гласоподавателите не имат вяра, че популистки партии могат да се оправят с такава рецесия. Популисткото говорене и нагнетяване на напрежението, суматохата, която тези партии всяват по време на пандемията, не водят до нищо положително за тях. Във времена на рецесии хората просто търсят сигурност.
Друг феномен, обвързван също с пандемията е, че доста от последователите на „ Алтернатива за Германия “ се трансферираха в лагера на антиваксърите. В началото на пандемията „ Алтернатива за Германия “ обвиняваше държавното управление, че не подхваща задоволително ограничения против разпространяването на вируса. А по-късно, както и другаде в Европа, и немските популисти се обърнаха на 180 градуса, тъй като видяха, че последователите им са антиваксъри.
Но и това не оказа помощ изключително, тъй като въпреки всичко доста хора, в това число и гласоподаватели на „ Алтернатива за Германия “, се опасяват да не се заразят и по тази причина не одобряват антиваксърската изразителност ".
Как обаче да си разбираем разликата в изборните резултати в източногерманските провинции Саксония и Тюрингия, където „ Алтернатива за Германия “ е най-голямата политическа мощ с към 25 % от гласовете, и поддръжката за нея в западногермански провинции, където на районни избори тази пролет тя загуби една трета от гласовете? Превръща ли се „ Алтернатива за Германия “ в партия на изтока?
" Така е, поляризацията в немското общество е изключително добре изразена по оста изток-запад. В източните провинции хората явно са по-склонни да гласоподават за популистка партия, макар че тя носи етикета на националистическа групировка, сложена под наблюдението на специфичните служби.
Социологическите изследвания демонстрират, че капацитетът на крайната десница в някогашната Германска демократична република е доста по-голям в съпоставяне със западните провинции. Това изяснява високия резултат за „ Алтернатива за Германия “ в Саксония и Тюрингия. Затова може да се каже, че партията върви с изключение на към радикализация и към това, да се трансформира в главен отдушник за настроенията в Източна Германия. Нещо като „ Лига Изток “, по прилика на италианската „ Северна лига “.
С какво притегля „ Алтернатива за Германия “ източногерманците? Каква роля имат обществените и културни разлики сред източна и западна Германия?
" Източногерманците имат доста друга историческа биография спрямо германците в западните провинции. Вече стана дума за мигрантите - в източната част на страната съвсем няма чужденци. И в предишното не е имало. Хората там не са живели в мултинационално общество, както западногерманците.
Социологическите изследвания демонстрират също по този начин, че източногерманците поддържат „ Алтернатива за Германия “ поради обещанията й в обществената сфера. В тази част на страната към момента има огромни разлики сред богати и небогати, има огромни разлики в размера на заплатите и пенсиите в източната и западната част на Германия. Минаха три десетилетия от обединяването, само че ножицата остава все по този начин необятно разтворена сред източна и западна Германия. Това е обяснението за възприятието на източните германци, че са подценени и непризнати ".
Такива усеща е изпитвала и Ангела Меркел, както разбрахме от речта й в деня на обединяването на Германия на 3-ти октомври. Тази година тя си разреши да показа доста персонални мемоари - нещо извънредно нетипично за нея. Меркел цитира от книга, издадена от близката до нейната партия политическа фондация „ Конрад Аденауер “ и отдадена на историята на Християндемократическия съюз. Там за Ангела Меркел написа:
" Тя се причисли към Християндемократическия съюз в първите дни след измененията, на 35 години, носейки баласта на биография от Германска демократична република, или другояче казано - не е ученик на остарялата християндемократическа школа на Федералната република
С трептящ глас ветеранът Ангела Меркел продължи:
" Как да разбирам „ биография от Германска демократична република “? В моя случай - 35 години живот в тирания? Това ли е „ баласт “? Според речника, „ баласт “ значи „ спомагателен товар без особена стойност, който посредством тежестта си придава резистентност на транспортни средства “. Означава също по този начин „ безполезни, ненужни детайлности “ и „ задължение “.
Не описвам това, тъй като се окайвам. Не го описвам в качеството си на канцлер, а като човек от източна Германия. Аз съм една от тези 16 милиона души, които са живели в някогашната Германска демократична република, които с биографията си са посрещнали обединяването на Германия, и които не престават да се сблъскват с такива описания на личния си живот.
Ако източногерманците се усещат неразбрани от западногерманския политически хайлайф, „ Алтернатива за Германия “ ли е техният отдушник?
" Не бива да свеждаме „ Алтернатива за Германия “ до партия-отдушник на източногерманците. Тя е крайнодясна и социалнопопулистка, и с такива послания доближава до обществено слабите, до стопански затруднените германци и на изток, и на запад. Или с други думи - „ Алтернатива за Германия “ извървя същия път, както Марин Льо Пен с нейния „ Национален общ брой “ във Франция, който съумя да събере крайнодесни и расистки послания с крайнолеви обществени политики. Затова назовавам и двете партии социалнопопулистки ".
Предстои конгрес на „ Алтернатива за Германия “ с избор на нов ръководител и определянето на бъдещия курс на партията. Накъде се запътва тя?
" Това пролича от думите на настоящия ръководител на партията Йорг Мойтен, който разгласи, че повече няма да се кандидатира за лидерския пост, тъй като се е провалил в опита си да цивилизова и възстановява „ Алтернатива за Германия “. Нейните претенции, като да вземем за пример за излизане от Европейски Съюз, демонстрират, че тази партия е доста надалеч от нормализиране. Дори в противен случай - партията несъмнено се радикализира, освен това с националистически уклон. Бъдещият водач явно ще бъде от редиците на радикалното крило на партията ".
Печели ли „ Алтернатива за Германия “ от рецесията в консервативния блок ХДС/ХСС, който в източната част на страната губи от ден на ден поддръжка?
" Големият губещ на изборите е консервативният блок ХДС/ХСС. Консерваторите отиват на опозиционните банки в Бундестага и това трансформира салдото в Народното събрание. В същото време знаем, че има партийни структури на ХДС/ХСС, които несъмнено симпатизират с концепциите на „ Алтернатива за Германия “. Така че зависи по какъв начин християндемократическият съюз ще премине през рецесията, в която изпадна, и дали преодолявайки сегашната рецесия ще се обърне към крайнодесни политики или ще остане в политическия център ".
Интервюто на Весела Владкова с Александър Хойзлер в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ