Величественият иконом
В европейските аристократични фамилии през ХІХ-ти век икономът бил парадното лице на дома.
От него се изисквало да се държи почтено, даже високомерно с всички, в това число с господаря си (което не тормозило никого), и с външния си тип да привнася респектираща атмосфера измежду ситуацията.
Величествеността и достолепието, присъщи на неговата служба, изобщо не се връзвали със фамилен живот, мърмореща жена и плачещи деца. Затова и службата му била по силите само на уединен мъж, който не се грижел по какъв начин да отмъкне от господарската софра нещо за гладните си деца и по този начин да оказва помощ на брачната половинка си.
Ето за какво, също както забременялата прислужница незабавно била уволнявана, по този начин и икономът, махленски в любовна връзка, неизбежно напускал дома, където от време на време бил прекарал половината от живота си. Утеха за безбрачието бил високият му статус. Както написа Чарлз Дикенс: „ Той толкоз постоянно обслужваше на масата хора от най-висшите кръгове, че се смяташе за съвсем еднакъв с тях “.
За доста икономи тяхната служба била ходило в живота, след което, към този момент натрупали положение и основали нужните връзки, започвали да се занимават с търговия и създавали семейство. Обаче мнозина по този начин свиквали със своята работа, със сития живот и властта над всички прислужници, че предпочитали да останат пожизнено като икономи в един и същи дом, служейки на бащата, след това на сина, а от време на време и на внука. Тяхната възраст и опит в този случай били плюс, а не минус.
В домове, където с изключение на женска прислуга, имало единствено прислужник и иконом, той трябвало да извършва и отговорностите на камериер. Денят му започвал с това, че поставял върху леглото облеклата на притежателя, които се състоели от няколко костюма за деня, почистени и изгладени персонално от иконома. После дружно с лакея сервирал закуската и обслужвал цялото семейство на трапезата.
Сутрин отговорностите му включвали още и подготовката на вестниците за господаря – трябвало да изглади всяка страница с гореща ютия, с цел да изсуши печатарското мастило. До ден-днешен икономите на принц Чарлз и Единбургския принц гладят вестниците, преди да ги занесат на техни кралски височества.
По време на обяда икономът следял за реда, само че прислужвали нормално други прислужници. Той наливал на господаря вино, уиски или бренди. Ако, след излизането му от къщата, домакинята също решавала да излезе, то и икономът можел да отиде в своя клуб, само че трябвало да се върне преди нейното завръщане.
В отговорностите на иконома влизало да отваря входната врата и да показва посетителите, които били разграничени в две категории: „ почтени “ и „ други “. Аристократите незабавно били придружавани до гостната, а „ другите “ трябвало да изчакат в антрето или пред къщата. Било прекомерно значимо икономът да разграничава по външния тип и държание към коя категория принадлежат посетителите – в противоположен случай грешката му можела да сложи домакините в извънредно неудобно състояние. Особено в случай че, по някаква причина значима персона била оставяна да чака извън, тъй като я считали, че е от „ другите “.
Според етикета, в случай че посетителите не били в категорията „ аристократи “, икономът не си правел труда да извиква имената им. Обикновено казвал: „ Госпожо, имате клиент! “. Интонацията на последната дума нормално показвала дали посетителят заслужава внимание. Ако трябвало да бъде просто отпратен, едно списание за прислужници от онази ера поучава: „ Щом работодателите ви не желаят да го одобряват по някаква причина, по-добре е да отговорите, че господата са заети и вие ще бъдете признателни, в случай че посетителят намине по-късно. Най-добър е оня прислужник, който не лъже без последна потребност. Дори господарят ви да е починал преди малко, не би трябвало да съобщавате това на първия срещнат! “
Икономите се славели със своя непрогледен тип, зад който не можело да се прочете нищо. Те еднообразно безстрастно съобщавали, че в къщата е избухнал пожар или, че вечерята е подготвена.
Когато трапезата бивала приготвена, икономът влизал във всекидневната, без да чука, и обявявал: „ Вечерята е сервирана, госпожо! ” След като домакините влизали в трапезарията и сядали на масата, той внасял първото ядене, последван от останалите прислужници със идващите блюда, всяко безусловно захлупено с похлупак.
Обядът и вечерята по предписание се сервирали от прислужник, само че икономът отговарял за подреждането на скъпите сребърни вази, свещници и настолни статуйки. Той стоял зад господаря, с цел да налива вино по негово разпореждане.
След прочитането на молитвата икономът нареждал на прислужниците да обиколят гостите и да сложат порции в чиниите им. Когато трябвало да се сервира чай, той наливал всяка чаша и я предавал на лакея за поднасяне.
Последната му задача за деня била да ревизира дали всички светлини са угасени, а прозорците и вратите на първия етаж на къщата – заключени.
Сетне трябвало да стане доста рано, с цел да ревизира дали избата, в която се съхранява виното, е добре проветрена. Често в доста богатите домове в отговорностите му, с изключение на да управлява прислужниците, влизало и попълването на избата на аристократа с нови скъпи виновност. Той слагал свещ на дълъг кол и, в случай че пламъкът угаснел, прибягвал към изкуствена вентилация, като отварял всички порти и прозорци.
Икономът също по този начин знаел какво да прави с виното, когато ставало прекомерно кисело или придобивало противен усет. Тогава добавял въглищен прахуляк към малцовия алкохол – по този начин напитката получавала усет на положително бренди.
Когато сладкото вино „ малвазия “ трябвало да се сгъсти, го смесвал с двадесет разрушени яйца. Към другите виновност добавял рибен клей или желатин.
Ако бялото вино било с немного прелестен усет, той изливал половината, а в другата половина добавял галон прясно мляко, по шепа морска сол и ориз. След това го размесвал половин час, наливал го в буре и запечатал за няколко дни. Вкусът на бялото вино доста се подобрявал.
