Трагедия след Игри на волята: Жени Джаферович изгуби любим...
В прочувствено изявление по най-противоречивият, поляризиран и подложен на критика участник в „ Игри на волята “ показа, коя е най-голямата компликация, с която се е сблъскала на Арената и в живота, с какво е сбъркала, какво би трансформирала, в случай че можеше да върне времето обратно. За тактиките, другарствата, измените, за истините и лъжите и кой е най-големият воин в живота й, гледайте във видеото.
Със сълзи в очите Жени признава, че най-големите загуби в живота й са две. Когато ражда щерка си Леа, фамилията губи бащата на Ваня. А напълно скоро ориста й нанася нов пагубен удар. За броени дни коронавирусът й лишава един от най-близките хора в живота – нейният дядо. Той си отива без да успее да догледа предаването. „ Беше доста благополучен и се гордееше с мен. Отиде си на 79 години без здравословни проблеми. Беше супержизнен и до последно, когато сме имали потребност от помощ с децата, сега, в който му звънна, след 20 минути е у дома “. Жени споделя, че е ядосана на хората, които подценяват ковид. „ Дядо влезе в болница на 4 октомври, а на 2-ри беше отишъл да гласоподава. Знаеше, че има дълг, който би трябвало да свърши. Отиде да гласоподава, на 4-ти влезе в болничното заведение, а на 6-ти го изгубихме. Толкова бързо. Чух го в 11.00 ч. сутринта, а вечерта той умря. Беше потрес за нас, тъй като имахме вяра, че се усъвършенства. Научихме новината вкъщи. Гледахме един епизод на „ Игри на волята “, споделя Жени. И добавя, че в дома им са били дружно с детето на брат й и с Касим. Въпреки това не съумява да потисне страстите и да скрие от тях какво се е случило. „ Казах си: „ Защо да го укривам? “. Това е нещо, което и те би трябвало да знаят, когато се случи. Да знаят, че би трябвало да ценим околните хора до нас. Да прекарваме повече време с тях. И в случай че скърбя за нещо, то е, че не съм прекарала повече време с тях. И е значимо какво мислят те за нас! “
Влизането в „ Игри на волята “ за Жени е сбъдната фантазия, само че е безапелационна, че може би не е трябвало да я сбъдва. Признава, че в случай че може да върне времето обратно, не би влезнала в игрите, тъй като е останала неразбрана от огромна група хора. Не я боли, че е отпаднала на крачка от финала, тъй като е влезнала с друга цел – да провокира себе си, да изживее своите страсти на Арената и да види, че може да се оправи.
И защото успеха за нея не е непременно, Жени е безапелационна, че не би употребила грошовете на Генчо, с цел да се избави, като в същото време изпрати различен непосредствен за нея човек на Арената. „ Играта, която съм научена да играя, не е обвързвана с пазаруване на преимущество. Първо, грошовете не бяха мои. Бяха на Генчо и не съм си ги спечелила сама в самостоятелни борби. Не се разпознавах с тях. Исках по моя метод да стигна напред, без да употребявам облагите на някой различен. Ако го бях направила, те щяха да се изсипят на мой другар от началото на формата. Това не беше алтернатива за мен. “
Критиката застига Жени, само че тя е щастлива, че доста хора, които гледат игрите от страната на тактиката, са я поздравили за представянето й. Категорична е, че мъжете са по-силният пол на Арената, само че в игрите би трябвало да притежаваш цялост от качества, с цел да победиш. Точно това й носи успеха против един от най-силните физически играчи в надпреварата – Генчо. „ Ако играта беше единствено физическа, в нея щяха да вземат участие единствено нинджи като Гого и Фифо. Аз не би трябвало ли да имам късмет? Когато играта го разрешава, и има тактика, аз мога да мисля и по този метод да го надиграя в играта “, споделя тя.
Жени е безапелационна, че е направила всичко в името на играта и че всеки участник е играл стратегически. Убедена е, че това, че е била по-добра от някого и че го е надиграла, не я прави неприятна. „ Това остана завалено както от огромна част от феновете, а и от участниците, с които като се забележим се усмихваме лицемерно “, споделя тя.
За своя максимален белег – лицето си Жени споделя, че счита, че сходни неща се случват единствено на хора, които са способни да ги преодолеят. Фациалисът я поразява в 9-ти месец от бременността й с Леа. Една заран се разсънва и не може да си затваря лявото си око. Докато пие вода, тя изтича от устата й. Не може да се подложи и на терапия, тъй като е бременна, а тя е тежка – с кортикостероиди, с нивалин, със системи и мощни медикаменти, които няма по какъв начин да се влеят на бебето. Този интервал на закъснение води до това до ден сегашен да има последици от фациалиса.
Категорична е обаче, че умее да губи. Това е и повода да се самоубие в играта. Иска да научи децата си да не се отхвърлят да следват фантазиите си и да бъдат смели!
Със сълзи в очите Жени признава, че най-големите загуби в живота й са две. Когато ражда щерка си Леа, фамилията губи бащата на Ваня. А напълно скоро ориста й нанася нов пагубен удар. За броени дни коронавирусът й лишава един от най-близките хора в живота – нейният дядо. Той си отива без да успее да догледа предаването. „ Беше доста благополучен и се гордееше с мен. Отиде си на 79 години без здравословни проблеми. Беше супержизнен и до последно, когато сме имали потребност от помощ с децата, сега, в който му звънна, след 20 минути е у дома “. Жени споделя, че е ядосана на хората, които подценяват ковид. „ Дядо влезе в болница на 4 октомври, а на 2-ри беше отишъл да гласоподава. Знаеше, че има дълг, който би трябвало да свърши. Отиде да гласоподава, на 4-ти влезе в болничното заведение, а на 6-ти го изгубихме. Толкова бързо. Чух го в 11.00 ч. сутринта, а вечерта той умря. Беше потрес за нас, тъй като имахме вяра, че се усъвършенства. Научихме новината вкъщи. Гледахме един епизод на „ Игри на волята “, споделя Жени. И добавя, че в дома им са били дружно с детето на брат й и с Касим. Въпреки това не съумява да потисне страстите и да скрие от тях какво се е случило. „ Казах си: „ Защо да го укривам? “. Това е нещо, което и те би трябвало да знаят, когато се случи. Да знаят, че би трябвало да ценим околните хора до нас. Да прекарваме повече време с тях. И в случай че скърбя за нещо, то е, че не съм прекарала повече време с тях. И е значимо какво мислят те за нас! “
Влизането в „ Игри на волята “ за Жени е сбъдната фантазия, само че е безапелационна, че може би не е трябвало да я сбъдва. Признава, че в случай че може да върне времето обратно, не би влезнала в игрите, тъй като е останала неразбрана от огромна група хора. Не я боли, че е отпаднала на крачка от финала, тъй като е влезнала с друга цел – да провокира себе си, да изживее своите страсти на Арената и да види, че може да се оправи.
И защото успеха за нея не е непременно, Жени е безапелационна, че не би употребила грошовете на Генчо, с цел да се избави, като в същото време изпрати различен непосредствен за нея човек на Арената. „ Играта, която съм научена да играя, не е обвързвана с пазаруване на преимущество. Първо, грошовете не бяха мои. Бяха на Генчо и не съм си ги спечелила сама в самостоятелни борби. Не се разпознавах с тях. Исках по моя метод да стигна напред, без да употребявам облагите на някой различен. Ако го бях направила, те щяха да се изсипят на мой другар от началото на формата. Това не беше алтернатива за мен. “
Критиката застига Жени, само че тя е щастлива, че доста хора, които гледат игрите от страната на тактиката, са я поздравили за представянето й. Категорична е, че мъжете са по-силният пол на Арената, само че в игрите би трябвало да притежаваш цялост от качества, с цел да победиш. Точно това й носи успеха против един от най-силните физически играчи в надпреварата – Генчо. „ Ако играта беше единствено физическа, в нея щяха да вземат участие единствено нинджи като Гого и Фифо. Аз не би трябвало ли да имам късмет? Когато играта го разрешава, и има тактика, аз мога да мисля и по този метод да го надиграя в играта “, споделя тя.
Жени е безапелационна, че е направила всичко в името на играта и че всеки участник е играл стратегически. Убедена е, че това, че е била по-добра от някого и че го е надиграла, не я прави неприятна. „ Това остана завалено както от огромна част от феновете, а и от участниците, с които като се забележим се усмихваме лицемерно “, споделя тя.
За своя максимален белег – лицето си Жени споделя, че счита, че сходни неща се случват единствено на хора, които са способни да ги преодолеят. Фациалисът я поразява в 9-ти месец от бременността й с Леа. Една заран се разсънва и не може да си затваря лявото си око. Докато пие вода, тя изтича от устата й. Не може да се подложи и на терапия, тъй като е бременна, а тя е тежка – с кортикостероиди, с нивалин, със системи и мощни медикаменти, които няма по какъв начин да се влеят на бебето. Този интервал на закъснение води до това до ден сегашен да има последици от фациалиса.
Категорична е обаче, че умее да губи. Това е и повода да се самоубие в играта. Иска да научи децата си да не се отхвърлят да следват фантазиите си и да бъдат смели!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ