В едноименната лента, превърнала се в любима на стотици милиони

В едноименната лента, трансформирала се в обичана на стотици милиони през последния четвърт век, избраният за най-велик кино воин на всички времена – Форест Гъмп, изрича прословутата фраза: „ Животът е като кутия с шоколадови бонбони. Никога не знаеш какъв ще ти се падне “. В случая на нашия воин едно телефонно позвъняване е „ бонбонът “, който трансформира всичко на 180 градуса. Отказал се дефинитивно от футбола, тръпнещ в очакване на първото си изявление за работа надалеч от терена, Радко Мутафчийски получава по този начин дълго чакания късмет да изживее детската си фантазия – да усети от вътрешната страна духа на родната „ А “ група. Получава го от старши треньора на Витоша (Бистрица) Костадин Ангелов.

Днес, близо четири месеца след завръщането си, юношата на Левски изпитва повече от всеки път приятност от футбола, играе без напрежение и точно загърбването на заробващите и обременяващи от време на време големи упования му дават опция да покаже най-хубавото от себе си. Бившият футболист на Балкан (Ботевград), Академик (София), Чавдар (Етрополе), Сливнишки воин (Сливница), македонски Хоризонт (Турново) и гръцките Ейгиниакос и Аполон (Лариса) още веднъж обикаля България, само че не като представител на Министерството на туризма, от което го раздели един телефонен диалог, а като състезател на бистричани. В полите на Витоша 28-годишният бранител освен си върна удоволствието от футбола, само че и опцията един ден още веднъж да заиграе зад граница.

- Радко, в действителност ли се бе отказал от футбола това лято и даже имаше планувано изявление за работа в Министерството на туризма?
- Колкото и необичайно да звучи, да. Насъбраха се много отрицателни неща в персонален и професионален проект и в един миг просто взех решение да приключа. Вече бях разучил другите възможности пред мен и тъй като съм приключил „ Туризъм “, имах планувано изявление за работа точно в Министерството. Тогава обаче ми се обади Костадин Ангелов и нещата се трансформираха за мен.

- Защо младеж на Левски, който има над 80 мача в професионалния футбол в България, над 50 в елита на Македония, играл е в евротурнирите, бил е две години в Гърция, взема решение да спре на 28 години?
- Животът, или по-скоро кариерата ми се стече по този начин, че това лято се завърнах у нас отчаян от престоя си в Гърция, където бях за последно. Започнах тренировки в Славия с ангажимента, че се чака братята Христови да бъдат продадени в чужбина, а на мен да ми се предложи контракт. Впоследствие обаче до трансфер се стигна само на Петко във Фиорентина. Аз продължих да упражнявам с „ белите “, само че изясненост за бъдещето ми нямаше. Първоначално ми бе казано, че до лагера в Банско ще има решение за мен. Въпреки че отидох с отбора на подготовка, такова обаче нямаше. Аз усетих накъде отиват нещата, не се усещах добре с оглед обстановката, в която се намирах, и самичък питах какво се случва. Разбрах, че няма по какъв начин да ми бъде препоръчан контракт. Прибрах се назад в София, като си споделих, че или ще играя в „ А “ група, или спирам с футбола. Много тимове от „ Б “ група ме търсеха, само че аз бях решил, че повече няма да обикалям отвън София, в случай че не е за отбор от елита. Последните четири години ги прекарах самичък в чужбина и ми се искаше, в случай че не съм до околните си, то най-малко да знам, че си заслужава. Сезонът стартира, а оферти за мен нямаше. В един миг се помирих с мисълта, че фантазията ми да играя в „ А “ група няма да се осъществя, и си споделих: „ Ок, дотук бях! “ Уредих си изявление в Министерството на туризма и към този момент мислех за живота след футбола, когато ми се обади Костадин Ангелов. Нещата се развиха бързо и позитивно. За мен нямаше значение в кой тим съм, стига да съм в „ А “ група. И ето ме в този момент тук, във Витоша (Бистрица).
@@@ - Какво е възприятието да се откажеш от нещо и след това да се върнеш към него по метода, по който най-вече ти се желае?
- В момента се усещам прероден. Изпитвам невероятна приятност от футбола. Може би тъй като в един миг се бях отказал от тази своя фантазия, в този момент водещо е удоволствието от играта. Това, което изживявам в този момент, е просто бонус за мен. Няма напрежение, няма тежест. Освен това попаднах на място, което е мъчно да възприема, че съществува във футболните среди у нас – необикновен колектив, треньори с друго виждане и мислене, както и президент, който освен че не се бърка в работата на спортно-техническия щаб, само че и не внася ненужно напрежение, не търси резултати непременно. Нещата за доста малко време се завъртяха на 180 градуса за мен. Вярвам обаче, че всичко се е случило с причина. Може би просто това е бил методът, пътят, който да мина, с цел да осъществявам своята фантазия.

- Лятото на 2015-а – ти си на 26 години, свободен сътрудник след два мощни сезона с Хоризонт (Турново), 55 мача и 2 гола във всички шампионати, в това число и три за Лига Европа, единият от които против хърватския гранд Хайдук (Сплит). Две години по-късно се отказваш. Защо?
- В Хоризонт бяха едни от най-силните ми години. През първия сезон завършихме втори, единствено на две точки зад първенеца Работнички (Скопие), играхме на два пъти в квалификационните кръгове на Лига Европа. Треньор ми бе именитият Гоце Седлоски. За страдание, в края на втория сезон, когато изтичаше и договорът ми, скъсах менискус. Стиснах зъби и изиграх десетина мача на инжекции, само че в един миг болката стана нетърпима и взех решение да се върна в България и да се оперирам. Бях съвсем стигнал границата, когато ми се обади Седлоски, който по това време към този момент бе в първенеца Вардар (Скопие), да ми каже, че ме желае в тима за идните квалификации в Шампионската лига, защото титулярният му бранител е със... разкъсан менискус. Нямаше какво да направя. Контузията ми не бе лека и трябваше да се оперирам. Такъв ми бил шансът. Не ми беше за първи път обаче. Преди години, когато бях в Левски и се борех за място в мъжкия тим, също не ми провървя. Заминах на лагер с отбора в чужбина с ясните индикации, че имам огромен късмет да се озова за непрекъснато в първия състав. И до момента не съм се чувствал във формата, в която бях тогава – може би най-хубавата в кариерата ми. Няколко дни по-късно, по време на контролата с Динамо (Киев), счупих глезена си, а дружно и с него шанса да заиграя в Левски...

- А след това?
- После, откакто се възвърнах от травмата, отпътувах за Ботевград. Играх един сезон в Балкан, след това минах през Академик (София) и Чавдар (Етрополе), където бяхме събрани доста положителни футболисти – Ивайло Яначков, Стилян Николов, Антон Недялков, Симеон Славчев, Димитър Пиргов, Петър Тончев, Ерик Почански и други, а колективът бе необикновен. По една или друга причина, той бе разрушен и доста от нас си отпътуваха. Така се стигна до прекосяването ми в Хоризонт (Турново).

- А гръцката ти авантюра?
- Както ти споделих, върнах се от Македония контузен, претърпях интервенция и имах потребност от време да се възстановя. Докато навляза във форма, множеството шампионати към този момент бяха почнали. Така ми се отвори вид за Гърция. Там обаче нещата се объркаха през цялото време. Мой съотечественик, с който заминахме дружно от България, взе пари на ръка за прехвърлянето, само че още на третата седмица си стегна багажа и се прибра, без да се обади. Президентът побесня и общо взето аз като българин го отнесох. Неприятна обстановка. В един миг мислех и аз да се върна, само че тъй като съм твърдоглав, взех решение да остана и да се боря. Беше тежко. Няколко мача играя, няколко не играя, не се плащаше постоянно... позната работа. След края на сезона, откакто ми дължаха няколко заплати, се прибрах в България. Един аржентинец, с който играех в Ейгиниакос, ми се обади и ме предложения да отида в Аполон (Лариса). И там финансово нещата не стояха кой знае какъв брой добре, не се плащаще добре, бяхме лъгани и в края на сезона се прибрах в България. Бях споделил, на президента, че ще се върна само в случай че ми изплати дължимото. Това обаче не се случи, отхвърлих предложенията на няколко отбори от Гърция, останах и започнах подготовка със Славия. Нататък историята я знаеш...
@@@ - Сам казваш, че когато вземеш обещано решение, мъчно човек може да те накара да го промениш? Съжаляваш ли за нещо? За завръщането ти от Гърция? За отхвърли да останеш там в различен тим да вземем за пример?
- Не, не скърбя. Явно, с цел да изпитам това наслаждение от играта в „ А “ група сега, е трябвало да мина през тези неща. Разбира се, годините, от една страна, само че и животът в чужбина, от друга, са ме трансформирали много. Видях и научих доста освен футболни, само че и житейски неща. Ако има нещо, за което мога да кажа, че скърбя, е това, че се контузих тежко, до момента в който бях в Левски, както и че преди исторически първи мач в групите на Шампионската лига – гостуването на Барселона, бях гласен за групата от Станимир Стоилов, защото имаше много контузени. Вълнението от опцията да пътувам за Испания бе необикновено. Мирослав Иванов и Мариян Огнянов обаче се върнаха по-рано от предстоящото и за мой неприятен шанс, отпаднах от листата.

- Но въпреки всичко фантазията „ А “ група, въпреки и няколко години по-късно, въпреки всичко стана факт...
- Абсолютно! Затова споделям, че може би подобен е бил моят път.

- По твое време като младеж на „ Герена “, който тренира близо две години с първия тим, бяха футболисти като Елин Топузаков, Игор Томашич, Шакиб Бензукан, Юсуф Рабех, Веселин Минев, Живко Миланов. Ти си бил обратно на опашката за място в състава. Днес конкуренцията на всички места е надалеч по-малка, липсва огромният брой изявени футболисти, някои от звездите в елита са били такива и преди 10-15 години, а младите по този начин и не съумяват да се потвърдят и наложат. Защо съгласно теб?
- Времената са разнообразни, разбиранията – също. Младите през днешния ден имат голям късмет, а го пропиляват с лека ръка. Нямат самообладание, нямат предпочитание да се борят. Задоволяват се с дребното, с това, което им е задоволително за през днешния ден и на следващия ден, без да се замислят за нещата в дълготраен проект. Когато вътрешният тласък липсва, няма по какъв начин да постигнеш нещо огромно. А системата изхвърли ли те един път, след това мъчно те позволява назад. Трябва здрава работа, целенасоченост и ограничения. Иначе ставаш несъвършен. А един път тръгнеш ли по пътя на посредствеността, попаднеш ли в такава среда, си изгубен.

- В това отношение Витоша се стреми да се развива непрекъснато. Тимът си завоюва благосклонностите на мнозина със смелия и атакуващ футбол, който практикуваше при започване на сезона, само че който не донесе стремежи резултат. Сега, след смяната на схемата и възхода в представянето, що се отнася до резултати и точки, оптимист ли си за оцеляването на тима в Първа лига?
- Оптимист съм, тъй като мисля, че стабилността и ясната посока, която има клубът, ще надделеят над хаоса в някои от останалите тимове в края на шампионата. Може да сме изгубили много мачове, само че това към този момент става доста мъчно, а на баражите и 1 гол може да е задоволителен. Абсолютен оптимист съм за оцеляването на отбора.

- Радко, благодаря ти за този диалог и триумф!
- Благодаря и аз!
Първа лига 20 кръг, неделя 10 декември Верея (Стара Загора) 1:1краен резулат Витоша (Бистрица)