В договора за потребителски кредит често се включват допълнителни услуги, които

В контракта за потребителски заем постоянно се включват спомагателни услуги, които обаче не са отразени правилно в общата сума, дължима от потребителя. Съд на Европейския съюз дава отговор кои спомагателни услуги би трябвало да бъдат включени в общата дължима сума от потребителя и да бъдат включени в ГПР (годишен % на разходите).

 

Съдът също дава обяснение какво се случва, в случай че посоченият ГПР в контракта се разминава с действителния – още веднъж се дължи единствено главницата!

Съд на Европейския съюз даде отговор на въпросите заложени от Софийски областен съд дали спомагателни услуги би трябвало наложително да се включват в общите разноски по заема и ГПР.

В съответния случай такива са:

 

– приоритет при разглеждане на искане за разпределяне на заем и даване на сумата;

– отсрочване на изплащането на месечни вноски;

– понижаване на размера на месечни вноски.

 

Но в практиката можем да открием доста сходни спомагателни услуги на разнообразни сдружения като:

 

– Такси за разглеждане на искане за кредит;
– Такси за бързо утвърждение (приоритет);
– Такси за поръчител (поръчител);
– Такса за оценка на кредитоспособността;
– Такси при веселба на заплащане (напр. за изпращане на уведомления, визити на адрес и т.н.);
– Такси за банкови гаранции.

Oбщи разноски по заема за потребителя обгръщат всички разноски, в това число лихви, комисиони, такси и всевъзможни други типове разноски, които потребителят следва да заплати по отношение на контракта за заем и които са известни на кредитора, като се изключи нотариалните такси. 

 

Съгласно тази наредба посочените разноски включват и разноските за спомагателни услуги, свързани с контракта за заем, в случай че сключването на контракт за услугата е наложително изискване за приемане на заема или приемането му при предлаганите условия.

Ето за какво, Съд на Европейския съюз отсъди, че когато закупуването на посочените услуги се оказва наложително изискване за приемането на съответния заем или съставлява по този начин дефинирана уговорка, която е предопределена да прикрие действителните разноски по този заем, те би трябвало да се включат в общите разноски по заема.

 

Ако това не се направи, според нашето законодателство, потребителят дължи единствено толкоз колкото е получил – т.е. главницата.

 

Според Съд на Европейския съюз и българската правосъдна процедура, в случай че ГПР не е правилно посочен, то се приравнява на изчезнал подобен, заради което договорът за потребителски заем е нереален и потребителя дължи единствено чистата стойност – т.е. главницата.