4 души, които са били погребани живи (и как са изровени)
В дните преди усъвършенстваното здравното съоръжение, на което се радваме през днешния ден, да може изрично да дефинира по кое време някой е минал от този свят в отвъдния, доста хора са се страхували да не бъдат заровени живи. Така се вкарват строги послесмъртни протоколи, с цел да подсигуряват, че това няма да се случи.
Но тези протоколи също страдат от научните неналичия на времето си.
Затова в този момент за наше всеобщо забавление ще разгледаме 4 случая, в които хора са били заровени живи, само че макар нищожната възможност са съумели да ги извадят.
Португалска илюстрация от 16-ти век, изобразяваща хиндуистки обред, при който вдовица е заровена жива с мъртвия си брачен партньор
През 1822 година 40-годишен немски обущар е заровен, само че през цялото време има подозрения по отношение на гибелта му. Въпреки че неговото семейство я удостоверява – той фактически наподобява мъртъв, споделят те – никой не може да усети каквато и да е миризма или вдървеност в натрупа. Все отново обаче погребението си протича по проект.
Но до момента в който гробарят хвърля последните лопати с пръст върху гроба, оттова се чува тракане.
Обръщайки бързичко процеса, гробарят изравя клетника допустимо най-скоропостижно и го открива да мърда в ковчега си. Ръцете му са изтегнати, не е леден и когато пристигналият доктор порязва една от вените на натрупа, от нея потича напълно обикновено кръв.
За страдание обаче, в продължение на три дни се вършат опити за реанимация, само че всички те са безрезултатни. Обущарят въпреки всичко е разгласен за мъртъв още един път и е положен в последното си място за отдих за втори и към този момент финален път.
През 1915 година 30-годишна жителка на Южна Каролина на име Еси Дънбар претърпява съдбовен припадък на епилепсия – или най-малко по този начин си мислят всички. След като я афишират за мъртва, лекарите слагат тялото й в ковчег и насрочват погребението за идващия ден, тъй че нейната сестра, която живееше отвън града, въпреки всичко да има време да пристигна. Но сестрата на Дънбар не идва задоволително бързо и когато идва, вижда гроба й към този момент заровен. Това не й се харесва по никакъв начин – тя желае да види Еси за финален път и по тази причина подрежда тялото й да бъде извадено.
Когато капакът на ковчега е отворен обаче, всички заварват Еси да лежи усмихната и изцяло жива.
Тя живее още 47 години…
През 1867 година 24-годишна французойка на име Филомел Жонетр се разболява от холера и не след дълго е оповестена за мъртва. Както е съгласно обичая, духовник идва, с цел да отслужи и тялото й е сложено в ковчега, а 16 часа по-късно то е спуснато на 2 метра подземен.
Подобно на случая с обущаря, един гробокопач чува блъскане по капака на ковчега и неотложно го изравя от земята. Въпреки че не се вижда мирис, когато под носа й е сложена запалена свещ, в гърдите й могат да се чуят отчетливи ритмични звуци и тя демонстрира известна мускулна контракция и трепкане на клепачите. Отново сходно на случая с обущаря обаче, това не продължава дълго и Жонетр е публично оповестена за мъртва на идващия ден и заровена за повторно.
Случаят с 19-годишния французин Анджело Хейс е „ евентуално най-забележителният случай на прибързано заравяне от 20 век “. През 1937 година Хейс катастрофира с мотоциклета си, като ударът изхвърля младия мъж от машината с главата напред в тухлена стена. Лицето му е толкоз обезобразено, че на неговите родители не е разрешено да видят тялото. След като не откриват пулс, лекарите го афишират за мъртъв и три дни по-късно той е заровен.
Но заради следствие на локална застрахователна компания, тялото му е ексхумирано два дни след погребението. За огромна изненада на тези в института по правосъдна медицина, Хейс към момента е топъл. Той е в дълбока кома и понижената потребност на тялото му от О2 го беше запазила жив.
След голям брой интервенции и рехабилитация Анджело Хейс се възвръща изцяло! Всъщност той дор истава звезда във Франция: хората пътуват отдалеко, с цел да приказват с него, а през 70-те години мъжът потегля на турне с изобретен от него доста специфичен ковчег с дебела тапицерия, долап за храна, тоалетна и даже библиотека.
