В днешно време биопчеларите в България трудно оцеляват. Същото важи

В днешно време биопчеларите в България мъчно оцеляват. Същото важи и за тези, които създават стандартен мед. Добре че има дотации за брой пчелен кошер, които подкрепят сектора. Когато започнахме през 2003 година, биопчеларите бяхме 7-8 индивида, а сега био кошерите са доста - над 170 000, на процедура всеки трети е биопчелар.

Според годината реколтата от мед е друга и зависи от метеорологичните условия. Преди 4-5 години добивът стигна до 5 тона, а по-миналата година създадох доста малко - по 10 кг от пчелен кошер. През 2018 година акацията даде добър рандеман - от нея извадихме към 1,8 тона. Получих добра годишна продукция и от мановия мед. Медът осъществяваме на фермерските пазари, защото сме регистрирани по Наредба 26. По принцип

@ins_sub: цената на биологичния мед е с 40 % по-висока

от тази на стандартния мед, надлежно 7 и 5 лева По-скъп е биомедът от акация, който коства 12 лв.. Разликата в цената идва от това, че при биологичното пчеларство продукцията е по-малка, по тази причина е по-скъпа, само че доста от консуматорите не го схващат това. А ползата към него нараства и който разполага с повече пари, купува от него.

Във връзка с всеобщото измиране на пчелите освен в България, само че и в международен мащаб, имам своя доктрина. Пчелите заболяват главно от вароатоза, а причинителя - акар, аз особено церя с ментово и лавандулово масло. Останалото е персонална хигиена при работа с пчелите и поддържане на мощни пчелни фамилии. Смъртността на пчелите е постоянно събитие - аз от 80-те години на предишния век, а преди този момент и от този, от който съм учил пчеларския поминък -учителя ми по физкултура - Стоян Страшимиров, който към този момент е мъртвец, разбрах, че този проблем е от дълго време. През 90-те години той имаше 100 кошера. Една зима имаше толкоз мощна смъртност, че му останаха 15 кошера. Като изключим метеорологичните условия, съществена причина за смъртността на пчелите е, че

@ins_sub: те привикват към медикаментите,

с които ги лекуват против вароатоза. На процедура медикаментите стават неефективни, т.е. пчелите получават устойчивост към тези медикаменти. В момента този развой се следи в целия свят и да не съм неприятен оракул, само че идващият удар с всеобщо изгубване на пчелите се чака след към 10 години. За да се стопира този развой, съгласно мен е належащо да се провиснал повече средства към научните институти, които да създават нови и по-ефективни лекарствени средства. Преди години науката пчеларство бе много развита в България. С течение на годините обаче през така наречен преход последователно стартира да залязва.

вградка

Хоби и бизнес - 2 в 1

Цвятко Начев е учител по физкултура в Карлово, само че заниманието му - пчеларство, от дълго време се е трансформирало в бизнес. Той и брачната половинка му, също преподавател, се грижат за 200 кошера в Калоферския Балкан. Пчелите събират мед от акация, липа и десетки цветя и билки, като лавандула, къпина, шипка, подбел, дива коприва. Пчелинът има документ за биологично произвеждане от 2004 година. Цвятко Начев е един от фермерите, който със съдействието на Фондация „ Биоселена “, е подкрепят по българо-швейцарския план „ За Балкана и хората “. Благодарение на плана се е оборудвал с машина за произвеждане на восъчни основи.