Вижте как се е променила Варна за близо 150 години
В днешната част от поредицата на Varna24.bg - " Преди и в този момент ", ще ви пренесем в интервал от близо 150 години обратно. Точно по кое време е мъчно да се каже, защото е картина, а не фотография.
От горната част на нашия колаж се вижда южната част на крепостната стена на града, в далечината е Галата. Вижда се и връзката сред Варненското езеро и морето.
Точно пред хората по пътя се намира регионът, който при започване на 20-ти век е прочут като зеленчуковата градина на бай Ташко (Бай Ташковата градина).
Сега там се намира магазин " Кауфланд " (чийто обект се вижда на долната снимка).
Османска цитадела Варна е стартирана да се строи в 1834 година и градежът траял 7 години. Твърдината е играла значима роля във войните сред Руската и Османската империя, тъй като посредством завладяването й се отварял пътя през Балкана към Цариград. Този път е най-късата линия сред съветската граница и османската столица.
Ако се вземе в поради и обстоятелството, че точно по този път една огромна войска може да обезпечи своите потребности посредством доставка по вода откъм морето, Варна добива двойно по-голямо значение, като допирателна точка на упоменатия път и като морско пристанище. По тази причина, както споделя известният пълководец Молтке, Русия трябвало да направи най-голямо изпитание за завладяването на укреплението, което е било най-яката османска цитадела на Черно море.
Още в 1610 година Варна била опустошена и изгорена от казаците. По тази причина популацията на града доста намаляло. Според Евлия Челеби, който пътувал през България в 1657 година, градът е имал единствено 600 къщи, когато Провадия имала 3500, а Шумен 2000.
В 1773 година фелдмаршал- граф Румянцев изпратил към Варна отряда на военачалник Унгерн с 30 хилядна армия. На 30 октомври генералът повел отряда си на взлом. Като не разполагали нито със стълби, нито с други такъми за офанзивата на обекта, те не могли да преминат през дълбокия и тинест трап и били отблъснати, като изгубили шест топа, които потънали в тинята. Руската войска отстъпила в хаос.
Във войната през 1810 година към Варна не са ставали съвсем никакви сражения, а е било единствено заповядано на отряда на генералите Циззрев и Войнов да следят града. Към края на есента съветската войска отстъпила и се отдръпнала. През 1828 година, Варна била завладяна, след тримесечна блокада, пред очите на самия цар Николай I.
Крепостта, която е съществувала през 1828 година, е известна при локалното население под името “старо барикада ", а крепостта, която е била съградена от султан Махмуд II в 1834 година “ново барикада ". Планът на твърдината от 1828 година е изработен по един проект на Молтке, по частта на непокътнатия трап (зад остарялата болница) и по показанията на някой варненски жители.
Варна се състояла от външна и вътрешна част. Последната е заемала няколко квартала в първия градски сектор сред улиците: Преславска, Солунска, Бяла и митницата. Външната цитадела е почвала от кула, находяща се на високия морски бряг и обикаляла града от всички страни. От кулата до реката, която съединявала езерото с морето, край крепостната стена имало бездънен трап, който бил укрепен, със зидове по скатовете му (ескарпи и контраескарпи).
В източната част цитадела Варна граничила с естествена долчинка (дере). От pекaтa крепостният дувар вървял без трап към високия морски бряг против вълнолома. А от там към кулата до италианското консулство. В западната част на обекта, от улица Мария Луиза, се простирали османски гробища. Тук е бил лагера на османците през 1828 година В крепостната стена имало единадесет четиристенни бастиона.
В крепостното оборудване е имало шест врати: 1) във втория бастион, 2) сред четвъртия и петия бастион, 3) сред седмия и осмия, 4) в югозападния ъгъл на укреплението, 5) до моста Таш- кьопрю и 5) до пристанището. Между последните две врати е имало табия (бастион).
Портата до пристанището, се е казвала “Скеле капусу " (пристанищна порта), до Таш- кьопрю (Стамбол капусу), в югозападния ъгъл на крепостта- “Русчук капусу " и във втория северен бастион - “Войвода капусу ". По поверие “Войвода капусу " била нападната от съветската войска в 1773 година При това нахлуване те изгубили шестте топа и се върнали обратно.
При обсадата на Варна в 1828 година съветската войска нападнала града откъм север. Оттам влезнали в града през “Войвода капусу ", която се е намирала до църквата “Св. Никола ". За опазването на моста “Таш кьопрю " имало особенна мостова цитадела. Пътят през моста отивал към Цариград. Мостът е бил остарял. На него имало османски надпис със следия текст: “През 1758 година (1174 от Егира) моста го сполетя божие злощастие (наводнение). Населението постави своето усърдие при граденето му (местното население е било насила да го построи безплатно). " Този мост бил съборен през 1906 година
Вътрешното барикада на Варна обхващало няколко квартала сред улиците Преславска, Солунска, Бяла, митницата и Разградска. Крепостта била обиколена с двоен дувар, от които вътрешния бил висок и екипиран с бойници (мазгали), а външния - невисок към 3 m. Двата зида били отдалечени на към 10 m един от различен. На вътрешната крепостна стена имало 9 кули.
В крепостта се влизало през огромна врата, наречена,,Буюк капусу " (Голямата порта). Тя се намирала на западната страна. Откъм север имало една дребна врата. Само в западната част имало крепостни постройки. В останалата част имало къщи на мюсюлмани и джамия, наречена Кале джамия.
След превзимането на Варна през 1828 година, руснаците съборили твърдината, като се изключи западната част. Тази част, която била известна като “Барут хане " е служила като склад на военни муниции. 3а удивление е, че Молтке, който посетил града през 1835 година, загатва за “Барут хане ", без да знае, че то е единствено една дребна част от цялата цитадела.
Мястото на което било укреплението, било обещано за застрояване след 1828 година При събарянето на “Барут хане " през 1908 година, се схванало, че основите на югозападната му част, били съзидани върху римски основи, направени от пластове с тухли (4-5 реда) и камъни, щедро залети с дебели пластове хоросан, подправен с дребни части тухли.
По времето на тримесечната съветска блокада на Варна през 1828 година не остава здрава нито една къща. Руската войска обстреляла града с 37000 цялостни гюллета, 8600 кухи гюллета и 2500 гранати (картеч). Градът както и крайбрежието, били обезлюдени. Руснаците окупирали Варна от 12 октомври 1828 година до Одринския кротичък контракт, подписан на 14 септември 1829 година, т.е. съвсем една година.
През това време Кърък джамия е била прекръстена на черква “Св. Никола ". През месец май 1830 година писателят Венелин, заварил града опустошен и обезлюден. В покрайнината върлували холера и апетит. Руската войска към момента се оттегляла. Към края на същата година почнало да се връща популацията от Браила, Галац, Одеса, Измаил и Крим.
Варна била обновена от султан Махмуд II в 1834 година Той построил ново барикада (Ени кале), казарми, военни хранилища, болница и чешми. Укреплението и другите постройки били строени седем години от 1832 година под надзора на инженера Пепе Мехмед Паша. Работниците- християни и мохамедани пристигнали от цялата империя (Кърклисийско, Берковско, Добруджа и др.). По времe на почивките свирили на служащите гайдари и се борили пехливани.
Камъни за крепостното оборудване били носени от далечни места, като да вземем за пример от руините на първата българска столица Плиска, Девня и други От гробищата са били вдигани надгробните плочи (само които били с кръстове). С тях били постлани табиите (Илдъз табия, Кадър баба табия и др.).
Hямa подозрение, че при копаенето на основите за цитадела Варна, казармите, складовете, както и при копаенето на рова, са били открити многочислени старини. В съпоставяне с твърдината от 1828 година, новата е разширена на север и запад. Разширената част включва “Али бей табия ", “Илдъз табия " и “Кадир боба табия ". Чрез разширението до “Илдъз табия " укреплението се доближило до възвишението, по което се качва остарелият път от Варна за Добрич западно от село Каменар.
Генерал Йохмус споделя, че крепостта може да бъде завладяна най- елементарно откъм възвишението, а за “Али бей табия " споделя, че тя е най- слабата точка на обекта, тъй като е най- изложена на обстрел откъм морето. Около твърдината, като се изключи южната и източната му страни, имало бездънен трап, а от изток и юг- море и река.
След Сан Стефанския кротичък контракт, във Варна останали 12 хиляди османски бойци под командата на Кайсерли паша. Те се отдръпнали след Берлинския контракт (между 9-12 август), като са били занесени в Цариград всичките военни муниции. В укреплението се влизало през единадесет врати.
Освен 5 дребни табии, крепостта разполагала със седем огромни табии, които могат да се преглеждат като независими укрепления. Те се казвали “Али бей табuя ", “Звездната табия ", Кадир баба табия ", “Русенска табия ", “Таш копрю табия ", “Пристанищна табия " и “Ени куле табия ".
Табиите се свързвали с цитадела Варна посредством тунели. В “Илдъз табия " имало вход, наименуван “Илдъз табия капусу ". Той имал дължина 16 m и ширина едвам се разминат две коли. Сводът и бил изработен от четвъртити дялани камъни. Върху тях имало бетонов слой пълен един метър и триметров насип от пръст. Табиите били постлани с надгробни плочи.
От горната част на нашия колаж се вижда южната част на крепостната стена на града, в далечината е Галата. Вижда се и връзката сред Варненското езеро и морето.
Точно пред хората по пътя се намира регионът, който при започване на 20-ти век е прочут като зеленчуковата градина на бай Ташко (Бай Ташковата градина).
Сега там се намира магазин " Кауфланд " (чийто обект се вижда на долната снимка).
Османска цитадела Варна е стартирана да се строи в 1834 година и градежът траял 7 години. Твърдината е играла значима роля във войните сред Руската и Османската империя, тъй като посредством завладяването й се отварял пътя през Балкана към Цариград. Този път е най-късата линия сред съветската граница и османската столица.
Ако се вземе в поради и обстоятелството, че точно по този път една огромна войска може да обезпечи своите потребности посредством доставка по вода откъм морето, Варна добива двойно по-голямо значение, като допирателна точка на упоменатия път и като морско пристанище. По тази причина, както споделя известният пълководец Молтке, Русия трябвало да направи най-голямо изпитание за завладяването на укреплението, което е било най-яката османска цитадела на Черно море.
Още в 1610 година Варна била опустошена и изгорена от казаците. По тази причина популацията на града доста намаляло. Според Евлия Челеби, който пътувал през България в 1657 година, градът е имал единствено 600 къщи, когато Провадия имала 3500, а Шумен 2000.
В 1773 година фелдмаршал- граф Румянцев изпратил към Варна отряда на военачалник Унгерн с 30 хилядна армия. На 30 октомври генералът повел отряда си на взлом. Като не разполагали нито със стълби, нито с други такъми за офанзивата на обекта, те не могли да преминат през дълбокия и тинест трап и били отблъснати, като изгубили шест топа, които потънали в тинята. Руската войска отстъпила в хаос.
Във войната през 1810 година към Варна не са ставали съвсем никакви сражения, а е било единствено заповядано на отряда на генералите Циззрев и Войнов да следят града. Към края на есента съветската войска отстъпила и се отдръпнала. През 1828 година, Варна била завладяна, след тримесечна блокада, пред очите на самия цар Николай I.
Крепостта, която е съществувала през 1828 година, е известна при локалното население под името “старо барикада ", а крепостта, която е била съградена от султан Махмуд II в 1834 година “ново барикада ". Планът на твърдината от 1828 година е изработен по един проект на Молтке, по частта на непокътнатия трап (зад остарялата болница) и по показанията на някой варненски жители.
Варна се състояла от външна и вътрешна част. Последната е заемала няколко квартала в първия градски сектор сред улиците: Преславска, Солунска, Бяла и митницата. Външната цитадела е почвала от кула, находяща се на високия морски бряг и обикаляла града от всички страни. От кулата до реката, която съединявала езерото с морето, край крепостната стена имало бездънен трап, който бил укрепен, със зидове по скатовете му (ескарпи и контраескарпи).
В източната част цитадела Варна граничила с естествена долчинка (дере). От pекaтa крепостният дувар вървял без трап към високия морски бряг против вълнолома. А от там към кулата до италианското консулство. В западната част на обекта, от улица Мария Луиза, се простирали османски гробища. Тук е бил лагера на османците през 1828 година В крепостната стена имало единадесет четиристенни бастиона.
В крепостното оборудване е имало шест врати: 1) във втория бастион, 2) сред четвъртия и петия бастион, 3) сред седмия и осмия, 4) в югозападния ъгъл на укреплението, 5) до моста Таш- кьопрю и 5) до пристанището. Между последните две врати е имало табия (бастион).
Портата до пристанището, се е казвала “Скеле капусу " (пристанищна порта), до Таш- кьопрю (Стамбол капусу), в югозападния ъгъл на крепостта- “Русчук капусу " и във втория северен бастион - “Войвода капусу ". По поверие “Войвода капусу " била нападната от съветската войска в 1773 година При това нахлуване те изгубили шестте топа и се върнали обратно.
При обсадата на Варна в 1828 година съветската войска нападнала града откъм север. Оттам влезнали в града през “Войвода капусу ", която се е намирала до църквата “Св. Никола ". За опазването на моста “Таш кьопрю " имало особенна мостова цитадела. Пътят през моста отивал към Цариград. Мостът е бил остарял. На него имало османски надпис със следия текст: “През 1758 година (1174 от Егира) моста го сполетя божие злощастие (наводнение). Населението постави своето усърдие при граденето му (местното население е било насила да го построи безплатно). " Този мост бил съборен през 1906 година
Вътрешното барикада на Варна обхващало няколко квартала сред улиците Преславска, Солунска, Бяла, митницата и Разградска. Крепостта била обиколена с двоен дувар, от които вътрешния бил висок и екипиран с бойници (мазгали), а външния - невисок към 3 m. Двата зида били отдалечени на към 10 m един от различен. На вътрешната крепостна стена имало 9 кули.
В крепостта се влизало през огромна врата, наречена,,Буюк капусу " (Голямата порта). Тя се намирала на западната страна. Откъм север имало една дребна врата. Само в западната част имало крепостни постройки. В останалата част имало къщи на мюсюлмани и джамия, наречена Кале джамия.
След превзимането на Варна през 1828 година, руснаците съборили твърдината, като се изключи западната част. Тази част, която била известна като “Барут хане " е служила като склад на военни муниции. 3а удивление е, че Молтке, който посетил града през 1835 година, загатва за “Барут хане ", без да знае, че то е единствено една дребна част от цялата цитадела.
Мястото на което било укреплението, било обещано за застрояване след 1828 година При събарянето на “Барут хане " през 1908 година, се схванало, че основите на югозападната му част, били съзидани върху римски основи, направени от пластове с тухли (4-5 реда) и камъни, щедро залети с дебели пластове хоросан, подправен с дребни части тухли.
По времето на тримесечната съветска блокада на Варна през 1828 година не остава здрава нито една къща. Руската войска обстреляла града с 37000 цялостни гюллета, 8600 кухи гюллета и 2500 гранати (картеч). Градът както и крайбрежието, били обезлюдени. Руснаците окупирали Варна от 12 октомври 1828 година до Одринския кротичък контракт, подписан на 14 септември 1829 година, т.е. съвсем една година.
През това време Кърък джамия е била прекръстена на черква “Св. Никола ". През месец май 1830 година писателят Венелин, заварил града опустошен и обезлюден. В покрайнината върлували холера и апетит. Руската войска към момента се оттегляла. Към края на същата година почнало да се връща популацията от Браила, Галац, Одеса, Измаил и Крим.
Варна била обновена от султан Махмуд II в 1834 година Той построил ново барикада (Ени кале), казарми, военни хранилища, болница и чешми. Укреплението и другите постройки били строени седем години от 1832 година под надзора на инженера Пепе Мехмед Паша. Работниците- християни и мохамедани пристигнали от цялата империя (Кърклисийско, Берковско, Добруджа и др.). По времe на почивките свирили на служащите гайдари и се борили пехливани.
Камъни за крепостното оборудване били носени от далечни места, като да вземем за пример от руините на първата българска столица Плиска, Девня и други От гробищата са били вдигани надгробните плочи (само които били с кръстове). С тях били постлани табиите (Илдъз табия, Кадър баба табия и др.).
Hямa подозрение, че при копаенето на основите за цитадела Варна, казармите, складовете, както и при копаенето на рова, са били открити многочислени старини. В съпоставяне с твърдината от 1828 година, новата е разширена на север и запад. Разширената част включва “Али бей табия ", “Илдъз табия " и “Кадир боба табия ". Чрез разширението до “Илдъз табия " укреплението се доближило до възвишението, по което се качва остарелият път от Варна за Добрич западно от село Каменар.
Генерал Йохмус споделя, че крепостта може да бъде завладяна най- елементарно откъм възвишението, а за “Али бей табия " споделя, че тя е най- слабата точка на обекта, тъй като е най- изложена на обстрел откъм морето. Около твърдината, като се изключи южната и източната му страни, имало бездънен трап, а от изток и юг- море и река.
След Сан Стефанския кротичък контракт, във Варна останали 12 хиляди османски бойци под командата на Кайсерли паша. Те се отдръпнали след Берлинския контракт (между 9-12 август), като са били занесени в Цариград всичките военни муниции. В укреплението се влизало през единадесет врати.
Освен 5 дребни табии, крепостта разполагала със седем огромни табии, които могат да се преглеждат като независими укрепления. Те се казвали “Али бей табuя ", “Звездната табия ", Кадир баба табия ", “Русенска табия ", “Таш копрю табия ", “Пристанищна табия " и “Ени куле табия ".
Табиите се свързвали с цитадела Варна посредством тунели. В “Илдъз табия " имало вход, наименуван “Илдъз табия капусу ". Той имал дължина 16 m и ширина едвам се разминат две коли. Сводът и бил изработен от четвъртити дялани камъни. Върху тях имало бетонов слой пълен един метър и триметров насип от пръст. Табиите били постлани с надгробни плочи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ