В деня, в който почитаме жертвите на злокобния комунистически режим,

В деня, в който почитаме жертвите на злокобния комунистически режим, от ФАКТИ продължаваме с поредицата си от диалози с българи, живеещи в чужбина. Всъщност, публикуването на това изявление не е съзнателно запланувано за днешния ден, само че все пак, на правилото на случайността, 1 февруари е извънредно подобаващ. И знаете ли за какво? Напусналите България преди и след 1989 година също са жертви на комунизма. За благополучие са надалеч от ориста на физичките жертви на този човеконенавистен ред, само че поради метастазите на Българска комунистическа партия и така наречен Държавна сигурност, която в действителност не е държавна, а партийна, милиони българи са били принудени да изоставен своята Родина.

Днес медията ни ще Ви показа диалог с госпожа Мария Динева, която от 20 години живее и работи в Монреал, Канада. В лицей тя преподава ''Обучение и интеграция на деца със специфични нужди'' и от диалога ни с нея останахме с усещане, че е извънредно отдадена на своята работа. Това обаче не и пречи да следи и да има дейна позиция за протичащото се в общата ни Родина България. А повече можете да научите в редовете надолу.
Мария Динева, фотография: Личен списък

- Г-жо Динева, по кое време и заради каква причина напуснахте България?

- Преди 20 години напуснах България със фамилията си, което тогава беше от трима индивида - брачният партньор ми, аз и щерка ни, която тогава беше 4-годишна. Причините са сложни, само че най-общо казано като родители не бяхме доста сигурни, че желаеме детето ни да живее в България. От друга страна, чисто професионално, моята компетентност е дефектология, като аз и тук се занимавам с деца със специфични потребности. Много одобрявам специалността си. Така се развиха нещата, че тук по-късно започнах да работя в обществената сфера и да преподавам. Спомням си, че след стажовете като студент бях потресена от отношението на българската страна към децата и хората със специфични потребности. За страдание самата система не ме окуражи и се отчаях до степен, че персонално аз не знаех по какъв начин бих могла да оказа помощ, тъй като в действителност тази работа, макар че е обвързвана с някаква методика, тя е доста обвързвана с обществото също по този начин.

- Това ли Ви подсказа, че не желаете детето Ви да израсне в България?

- Да, това също беше една от аргументите да не желаеме детето ни да израсне в България. Другата причина по-скоро беше в обществото, методът на другарство сред хората. Времената бяха доста сложни, ние преживяхме Виденовата зима, бяхме очевидци на това по какъв начин батковци с вратове (б.р. разбирайте мутри) идват и продават филантропична помощ на студенти в Студентски град, които в действителност имаха потребност, тъй като нямаше хумана по аптеките, нямаше кондензирано мляко. В същото видяхме по какъв начин, макар че сякаш нещата се трансформират, фамилията е просто оставено на бабите и дядовците, които би трябвало да пращат буркани, а това е унизително за младежи, които желаят да основат живот.

- Били сте деятелен участник в митингите на българите в Канада, подкрепящи тези в България. Доволна ли сте от протестните събития, които успяхте да проведете в Монреал?

- От позиция на брой участници на моменти е малко обезпокоително, че толкоз малко хора се включиха. Но от позиция на посланията, които тези митинги извадиха като гражданско обръщение, аз мисля, че беше доста мощно. Винаги съм следяла това, което се случва в България. Нямам рекламация, че постоянно съм била съответно осведомена, тъй като за жалост и вие знаете, че не всички медии отразяват действително това, което се случва. Старая се да бъда доста селективна, да се осведомявам добре. През 2013 година бях в България през лятото и видях какво се случва. Мисля, че това, което бе друго през 2020 година, е точно, че доста хора от чужбина се включиха. Това е доста обнадеждаващо. И да, удовлетворена съм, тъй като, както споделих, посланието беше доста мощно и изрично. Това е значимо.

- За главния митинг в България против държавното управление и основния прокурор, от който и Вие сте били стимулирани да се организирате, битуват две констатации. Едната е, че той се е провалил, че не е сполучлив, тъй като не е постигнал задачите си. Втората е, че макар не постигането на задачите, той е сполучлив цивилен акт, който е посочил на света какво се случва в страната ни. Коя от гледните точки Ви се коства по-валидна? Или пък имате трета своя?

- Абсолютно втората, тъй като аз имам вяра, че всяко гражданско деяние, където и да е, даже да няма някакъв резултат незабавно, има резултат, който е в вероятност. На това ме научи и животът ми тук, в действителност имам вяра в това. Може нещата да не се случват бързо, може да не се подреждат тъкмо по този начин, както на нас ни се желае, само че това не значи, че би трябвало да се отхвърляме. Имам другари локални, с които си приказвам, обсъждаме, те също ни поддържаха и към момента ме питат какво се случва. Специално в Канада митингите бяха отразени от тукашни медии. Някои ще кажат: " Ама това са студентски медии ". Да, само че студентските медии имат голямо значение в обществения живот на Монреал, да вземем за пример. Така че, от една страна имаше отзив, който е доста значим, а въпреки това активизирането на цялата диаспора в чужбина, която е доста е огромна.

В същото време знаете, че за жал българската политическа власт от години прави по този начин, че да се основава една пропаст сред хората, които живеят в чужбина и тези, които живеят в България. Това е доста тъпо. Живеем във време, в което от дълго време е потвърдено, че страните не са лимитирани културно и публично в някакви географски граници, във време, в което в диаспорите има хора, които влагат стопански, културно. Светът е световен, все пак това, което се случва сега (б.р. засяга се пандемията).

Протестът беше и продължава да бъде доста позитивен, той няма да спре, тъй като ние всекидневно се чуваме със съидейници в Европа и Северна Америка, основали сме мрежа за връзка. Все по-осъзнат става нашият глас. Той не е единствено прочувствен, ние търсим нашето място като български жители в чужбина, които могат да бъдат част от процесите.

- В този смисъл, има ли към този момент същинско гражданско общество в България? Питам Ви, защото много хора акцентираха обстоятелството, че на българското общество му бяхме нужни 7 години, с цел да се разсъни още веднъж.

- Мисля, че в България гражданското общество стартира да се основава. Това е един доста муден развой на всички места по света. В Квебек да вземем за пример гражданското общество се е основало в реакция на властническия режим на църквата. Исторически доста постоянно виждаме такива неща. За да стане това нещо трябват и някакви обичаи исторически. Гражданско общество в България се основава, няма по какъв начин да не се сътвори. Има толкоз доста младежи, които пътуват, които виждат по какъв начин стоят нещата в чужбина, които се образоват. Въпросът е каква роля ще има това общество и какъв брой ще бъдат тези хора, тъй като на всички места гражданското общество стартира от избрана група хора, която не е болшинство. След това се трансформира в придвижване. За мен персонално въпросът не е в основаването, тъй като това става, а в придвижването на това общество - придвижванията, които то провежда в България и отвън нея. В този ред на мисли аз съм човек на действието, доста съществено проследявам това и се пробвам да вземам участие.

- Един малко по-глобален въпрос. Какви са най-големите проблеми на общата ни Родина съгласно Вас?

- От една страна казусът е с ръководещите, властта, институциите, които са доста подвластни Както и казусът с корупцията. Всичко това обаче е в една непрекъсната връзка със самите хора, които живеят там. Хората избират политиците, хората са виновни за институциите. И съгласно мен най-големият проблем в нашето българско общество е неналичието на вдишване на отговорност. Трябва да се поема отговорност. Проблем е и това, че постоянно се търси виновността в другия. Това дотам афектира връзките... И то освен връзките в чисто човешки проект, а и при правенето на бизнес. Имам някакви скромни наблюдения, тъй като когато си пристигам в България от време на време ангажирам кола и сходни неща. Чисто туристически наблюдения. Липсата на вдишване на отговорност доста усложнява човешките връзки, деформира ги и в вероятност няма развиване. Ако ти не поемеш отговорност като предприемач, когато някой клиент пристигна при теб, а търсиш постоянно виновността в него, в случай че гледаш да го излъжеш, т.е. някой твой чиновник го е направил, само че след това не поемеш отговорност, а търсиш виновността в индивида... Това е една голяма болест, която в последна сметка се популяризира в страната.

От друга страна това, което доста ме тревожи, е полярността, неналичието на приемливост. През миналото лято из обществените мрежи просто беше кошмарно. Има изключителна поляризираност в мненията, граничеща с ненавист. Което в последна сметка води до една тотална политическа неначетеност и незрялост. Слагаш видео на дадена партия и незабавно наложително те асоциират с тази партия. Например видео, в което се демонстрира по какъв начин да гласуваш. За страдание тази поляризация цари и измежду българи в чужбина. Хората даже не се изслушват, не се пробват да схванат какво тъкмо искаш да кажеш. Много постоянно липсва и моментът със задаването на въпроса: " Аз прав ли съм в действителност? Може и да не съм прав ".

- Да преминем към идните парламентарни избори. На първо място, тормози ли Ви нещо в датата 4-ти април? Тя необятно се разяснява, а някои българи в чужбина обявиха, че това е проблем, защото има припокриване с католическия Великден.

- Да, тормози ме датата. На 11 януари имаше среща с българския президент на представители на цивилен придвижвания и организации, които живеят в чужбина. Там доста съществено бе издигнат въпросът за гласуването по пощата и изобщо за основаване бързо на механизми, които да ни разрешат да гласуваме. И да, несъмнено, че ме тормози, и то точно поради католическия Великден, тъй като е допустимо хората да пътуват. Но доста повече ме тормози това, че датата е доста близка, тъй като тя не ни разрешава да организираме едно съответно протичане на изборите в подтекста на Коронавирус. Това е доста притеснително. В момента вършим всичко, което е по силите ни, с цел да се основат такива условия, тъй като ограниченията особено в Канада са разнообразни в другите провинции.

Нашето посолство даже няма уебсайт, камо ли графа по отношение на изборите, в която да се поддържа връзка и да се задават въпроси. Тук пишем писма, с цел да получим някакви отговори, а те се препращат към външно министерство. Лично аз и групата ни тук, която се занимава с митинги и цивилен придвижвания, желаеме колкото се може по-бързо да стартираме да призоваваме хората да гласоподават, тъй като съгласно нас това е доста значимо. Но апаратът за гласоподаване тук сега, разкриването на секции, санитарните ограничения и изобщо организацията е толкоз неразбираема, че се тормозим да кажем на хората: " Хора, тръгвайте, гласувайте бързо ", защото не сме в положение да разбираем по какъв начин тъкмо ще се гласоподава. Това е доста обезпокоително и за жал българските институции не вършат друго, с изключение на да ни изпращат писма, в които вършат copy-paste и ни демонстрират, че би трябвало да попълняме някакви формуляри, които в действителност към момента не са излезли електронно.

Няма благосклонност за същинска намеса, за нещо, което в действителност може да се направи. Просто е козметично замазване на очите - ето, ние ви изпратихме писмо, излязохме с едно известие. И това е. Това е тотална липса на политическа воля и на съответно политическо деяние в обстановката. И това може да способства да стане по този начин, че в действителност по-малко хора да гласоподават. Ние, с изключение на писмото, което беше изпратено от хора, които се занимават с откриване на секции, настрана изпратихме гражданско писмо, в което имаше въпроси, ориентирани тъкмо към санитарните ограничения. Нямаме никакви критерии за постройка, които да са критерии, съобразни с Коронавирус критериите, т.е. за постройка, която да е съответна на ограниченията. Нямаме никакъв отговор за това какво се случва с хора, които са в карантина, по какъв начин те ще гласоподават. Това е доста значимо. Аз съм човек на дребните неща, на детайла. А българският метод на работа е доста на огромно, само че по съответни въпроси...

- Не съм сюрпризиран от това, което слушам, тъй като хаосът в България е сходен. Какво остава за българите в чужбина. Научих, че в Канада има българи изборни доброволци, които са подали групово искане до посолството на България в Отава за спомагателни секции в техните региони. Очертават се 11 изборни секции в Канада. Вие доскоро изразихте своите терзания по отношение на организацията, която до този миг не е добра и може да направи по този начин, че по-малко хора да гласоподават. Но въпреки всичко, чисто като вътрешна мотивация на хората очаквате ли по-висока, даже рекордна изборна интензивност при Вас?

- Надявам се и чакам, че този път изборната интензивност ще бъде доста по-висока. С мои съидейници тук желаеме да агитираме, да създадем някаква акция, в която да убеждаваме хората да гласоподават. Чрез тази акция ще се опитаме да създадем някакъв взор към Европа, към Северна Америка в градове като Квебек, Монреал, Отава, Торонто, Бостън в Съединени американски щати, мисля, че ще се включи. Искаме да създадем някакво проучване какъв брой гласоподаватели има и какъв брой се чака да гласоподават съгласно подадените заявки. Искаме да създадем една такава статистика, като задачата ни е да го създадем до началото на март и оттова нататък да стартираме с акцията. Имаме предпочитание да поканим персони от вида на художници, музиканти, които са осъществени добре, хора на науката и изкуството в чужбина, които да насочат обръщение, че би трябвало да се гласоподава.

- Още, до момента в който Ви слушах, когато разказвахте за митингите при Вас и казахте, че не е имало чак толкоз доста хора, което в някаква степен може би е обикновено, ми хрумна един въпрос. Тъй като моите усещане са лимитирани най-вече до българи в чужбина, които са обществено и политически ангажирани и се интересуват от протичащото се в България, Вие познавате ли и много апатични хора от диаспората ни в Канада към процесите у нас?

- Да, познавам такива хора. Техният мотив е, че са създали своя избор - решили са да отидат да живеят в чужбина. Което е окей, всеки си взема решение. Има други хора, които споделят: " Аз разбирам всичко това, слушам, обезпокоително е, само че не се усещам задоволително квалифициран и осведомен, с цел да мога да се включа в тази протестна вълна ". Има и други, които са антипротестно настроени. Включително има хора, които споделят: " Как е допустимо да ни плюят хубавата държавица по този начин на всички места ". Аз го разбирам това. Особено в Северна Америка като прелетиш този океан може би се ускорява тази носталгия и желанието да си докажеш, че страната ти в действителност е толкоз прелестна. Човек се изгубва тук по някакъв метод в тази многотия и би трябвало доста съществено да работи, с цел да се построи още веднъж и да прави нещо свястно. И някак си тази носталгия прелива в едно слушане на фолк, ястие на кебапчета. Нямам нищо срещу това. Тези хора са с една сантиментална визия, споделят си: " Как може по този начин да ни чернят държавицата ". Особено хора, които от дълго време са напуснали България. Те не желаят тази сантиментална визия да се нарушава и по тази причина не се причисляват към протестната вълна. Това е моето персонално наблюдаване, като наблягам, че за последната категория е разбираемо. Но пък значително е въпрос на предпочитание да се информираш, да следиш. Може би ненапълно при някои от нашите сънародници в чужбина я има тази липса на мотивация - " Защо да се интересувам? Какво мога аз да направя? Така или другояче другите няма да са по-добри. Историята ни го демонстрира. Няма нищо да се промени ". Точно тази липса на вяра, че нещо може да се промени, я има и в българи в чужбина. И подозрителност, несъмнено. Получава се по този начин, че като им се изяснява, че на всички се изкарват кирливите ризи, няма за кого и хората по този метод се трансформират в едни страшни нихилисти. Мнителни, лесни за ръководство, една инертна маса, която не взе участие в социално-политическия живот.

- Социолозите дават прогнози, че статуквото ще се възпроизведе на изборите, с разликата, че в Народното събрание ще влязат някои нови партии. С това се основава чувство, че българските избори не трансформират нищо, или най-малко сигурно не носят желаната смяна от митингите и през 2013 година, и през 2020 година Как си го обяснявате, в случай че сте съгласна с такава теза?

- На първо място не считам, че смяната ще стане бързо. Един болен организъм не може да се оправи за 2 дни. И то съществено болен организъм. Промяната ще бъде мудна, смяната сме ние и тя зависи единствено от нас. Може би няма да стане с тези избори, несъмнено статуквото няма да се промени, само че това не е причина да се стопира. Протестът би трябвало да бъде непрестанен. Докато хората не осъзнаят това, че те би трябвало да бъдат самостоятелно дейни, с цел да подобрят живота си, по сходство на обществото тук, както и публично дейни, няма да има смяна. Хората би трябвало да не престават да бъдат дейни и може би резултатът този път ще бъде сформирането на една доста по-сериозна и дейна съпротива, което е доста значимо в България.

- Отношението на някои български политици към диаспорите ни в чужбина е меко казано пренебрежително. Към българите в България също, несъмнено. У нас значително хора просто имат навика да се самозабравят. Но, какво ще Ви запитвам, разрешава ли си някой от канадските политици да се държи като Валери Симеонов?

- Не. Това е безусловно изключено. Имало е случаи, в които става скандал, само че няма такова прекосяване на границата. Има безусловно почитание към така наречен електорат. Гражданите се одобряват доста съществено, дава отговор се навреме на техните претенции, на писмата, които пишат. Респект и почитание има. А в България това главозамайване е доста обезпокоително. Най-тревожното е това, че хората го одобряват като нещо обикновено, че хората се смеят на това. За това ми е най-болно.

- Тук допринасящото за казуса е, че една голямa част от медиите, и то медии, които имат по-сериозно въздействие в обществото - това за мен са на първо място малките екрани, те са проправителствени и надлежно не показват казаното от Симеонов, или някой различен, като нещо неприятно, а го замитат като нещо обикновено и с течение на времето хората просто привикват.

- Точно. Това става една просвета на жителя. Знаете ли, тук има един синдром, споделя се " Синдромът на битата жена ". Той по някакъв метод е подобен и със Стокхолмския, може би. Тъй като работя в обществената сфера и директно в работата ми вземам участие в анкети, които са свързани с деца и дами, жертви на принуждение, и в действителност го имам този тъничък миг по какъв начин човек привиква с това да бъде измъчван и стопира да прави тази тънка разлика. Това е доста сериозен психически проблем и в действителност медиите имат доста сериозна отговорност за възпитаването на едно общество.

- Ако в България в действителност се образува сериозна маса от задоволителен брой хора, които могат да излъчат реформаторско парламентарно болшинство, а по-късно и ръководство, има ли какво да заимстваме от Канада или е прекомерно огромна разликата в обществата, което ще породи несъответственост?

- Аз мисля, че постоянно може да се заимства от един опит. Независимо, че става въпрос за една доста по-голяма страна, страна, която е проведена по напълно друг метод, с толкоз доста провинции и така нататък Има доста огромни разлики, несъмнено, само че постоянно може да се заимства от положителния опит. Според мен от моя непретенциозен опит, който е по-скоро основан на специалността ми, на всекидневието ми на експерт, който работи в обществената сфера, можем да заимстваме от гражданското обществото тук. Това е едно крепко общество и същинските политици имат потребност от него. Не приказвам за хора като Бойко Борисов. Човек има потребност от коректор, тъй като другояче в действителност се самозабравя и може да се трансформира в едно страшилище. Критичното гражданско общество е някакъв фактор и коректор, който прави по този начин, че да има една нормалност. Това, което може да се заимства, е тъкмо нормалността, нормалността в човешките връзки, учтивостта, която е безусловно естествена, хората да си правят работата, доверието. Това не са политически механизми, а полезности, които стават част от едно общество, от една система. И това е нещо, което се прави дълго време.

- Всъщност, това ли са евроатлантическите полезности, които биват подигравани в България от някои политици?

Да, съгласно мен са това. И за това съм избрала да пребивавам в Канада, тъй като това са полезностите, които диря в едно общество. Доверието в институциите, доверието сред хората, да си държат те на думата, поемането на отговорност в работата, в фамилията и, несъмнено, гражданска отговорност. Това би трябвало да бъде на всякакво равнище - както при всеки обособен жител, по този начин и при политиците. И аз виждам, че това вършат политиците тук, с всичките им положителни и слаби страни, тъй като и те са хора. Действията им зависят от съответния подтекст и доста разнообразни други фактори, само че те са хора, които поемат отговорност, хора, които построяват доверие, работят, борят се за това. И като споделям, че работят, това е един цялостен екип, който виждаш, че в действителност работи. Да, на моменти виждаш, че има и някаква доза популизъм, че има и неща, които би трябвало да се трансформират съгласно мен. Специално в обществената сфера, където аз имам по-различен взор.

- Друго нещо, за което се сетих, до момента в който слушах отговора Ви за заимстванията, е правосъдната система в Канада. Обсъжда ли се тя, била ли е в миналото тематика на дневен ред?

- О, да, несъмнено. Сега изключително се водят доста съществени диспути, тъй като в изискванията на една пандемия има закони, свързани с човешките права, които по някакъв метод в този момент се поглеждат от по-различен ъгъл в изискванията на пандемия, тъй като има някои неща, които би трябвало да бъдат наложени. То и по тази причина тук нещата стават малко по-бавно, тъй като няма тирания, която да каже, че на следващия ден влизаме във боен режим, всички в къщите и никой не излиза. Има го този миг, че жителите по някакъв метод вземат участие в диспути, свързани с смяна на правосъдната система. Това, което е доста друго тук, е, че да вземем за пример прокурорът, както е господин Гешев в България, не е толкоз известна персона, която се появява толкоз постоянно по малкия екран и всички хора се занимават с това кой какво прави. Това е немислимо тук. Генералният прокурор си има доста прецизен мандат и това не е някакво притежание на обществото. В България това обединение на институциите, което се вижда, е безумно. Също и промотирането по медиите на прокурора в България. Нещо нечувано е и не може да се случи тук, както споделих.

- Сега осъзнавам, че може би не си зададох напълно тъкмо въпроса. Ще опитам по различен метод. Имало ли в миналото възприятие в канадското общество за двойни стандарти, за липса на господство на закона? Знаете, в България едно от настояванията, една от задачите на митинга е правосъдна промяна, която да обезпечи господство на закона от една страна, а от друга основният прокурор да не бъде безотговорен.

- Живея тук от 20 години и мога да кажа, че е имало кавги, имало е разкрития за корупция, само че в последна сметка те постоянно са приключвали с анкета и водене на правосъден развой, в който виновникът за това, което се е случило е осъден. Не мога да подсигурявам, че това постоянно е на 100%, само че хората имат вяра на институциите и имат доверие в правосъдната система. Институциите тук излъчват почит, чиновниците тук излъчват почит, виждаш, че те са там, с цел да ти оказват помощ. Тяхното държание е такова и ти усещаш, че някой желае да ти помогне, че някой работи за теб. И това е доста значимо. Ако инцидентно се случи да попаднеш на служител или правосъден чиновник, който по някакъв метод не желае да ти помогне и даже ти вреди, ти имаш способи да се оплачеш и да получиш нужната помощ.

- Вашата лична интензивност по българските проблеми на обич към Родината, на съпричастност към хората в нея ли да отдадем, или имате блян в миналото да се завърнете за непрекъснато на българска земя?

- По някакъв метод и двете неща. Трябва да си безусловно погнусен или нещо доста ужасно да ти се е случило, с цел да не милееш за Родината. Имаш родители и другари, които са останали там и не ти е все едно по какъв начин живеят. Това е някакъв повод, несъмнено. Аз не знам дали бих се върнала физически, само че светът е доста огромен, глобализиран и механически е допустимо аз с опита и знанията си да работя за България. Бих го направила с доста огромна мотивация и наслаждение, в случай че обществото не беше такова.

Непрекъснато слушам оправдания, че българите би трябвало да се върнат, с цел да могат да работят и да оказват помощ. Българите не е нужно да се връщат в България, има толкоз доста хора, които могат да съветват, които могат да се включват в живота на институциите, на министерствата, на компаниите даже - с опита си, със знанията си, с планове, които могат да вършат, без наложително да се връщат. Господи, живеем в 2021 година, могат да се вършат толкоз забавни планове и да се обменя опит и информация. Не е нужно аз да се връщам да пребивавам в Пловдив, да вземем за пример, с цел да стана учител в Софийския университет. Разбира се, значимо е българи да се връщат, с цел да се реши демографският проблем в България. Това е нещо напълно друго. Но проблем е това, че българите в чужбина не влагат, не се пробват да работят в България, тъй като липсва доверие в институциите и обществото. Аз бих желала да влагам в България в обществената сфера, освен средства, само че и сила, опит, мъдрост, познания, само че не вярвам на българските институции и това е казусът.

-Разбирам Ви, да. Предходният ми събеседник - Константин Лозев от Брюксел, да вземем за пример сподели, че за него по-важно е други европейци да желаят да влагат в България.

- Разбира се. Защото си коства. В България има естествен, човешки запас, има толкоз свестни, умни и надарени хора, които аз познавам. Да не приказваме за природата. Това ми е доста болна тематика, в действителност ме унищожава това, което се случва с българската природа.