6 грешки на възпитанието, които пречат на децата в живота
В дългогодишната си работа, специалистът по водачество и създател на психически бестселъри Тим Елмор, открил най-честите наставнически неточности, които програмират неувереността у децата – при това в най-ранна възраст. Оттук и възможностите им за пълностоен живот и сполучлива реализация в професионален проект.
Ще бъде от изгода актуалните и бъдещи родители, да се вслушат в гласа на опита, с цел да не вършат тези неточности.
1. Не даваме на децата късмет да рискуват
Да, живеем в свят, изпълнен с рискове на всяка крачка. Лозунгът " Безопасността над всичко ", ускорява нашите страхове за децата, по тази причина ги ограждаме с всевъзможни стени. Европейските психолози стигат до извода, че в случай че децата не играят на улицата, в случай че в никакъв случай не им се е случвало да паднат и да се ударят, в живота си като възрастни те постоянно страдат от уплахи.
Детето би трябвало да падне няколко пъти, с цел да одобри, че това е нещо обикновено. За подрастващите е нужно да преживеят болката от нещастната обич, с цел да се снабдят с прочувствена зрялост, без която е невероятно да имат продължителни връзки в бъдеще. Изключвайки риска от живота на децата, възрастните възпитават у тях надменност, надменност и ниска самокритика.
2. Твърде рано се притичваме на помощ
Днешното потомство младежи не е развило у себе си някои умения, присъщи на децата преди 30 години. Когато прекомерно скоро им се притичваме на помощ, ние лишаваме децата от инстинкта и нуждата да се оправят сами в комплицирана обстановка. Рано или късно, те привикват с това, че постоянно някой ги избавя, че някой различен ще поеме отговорност и ще се разправя вместо тях – в учебно заведение, на улицата, в живота. А действителността е устроена напълно иначе. Вашата самодейност, постоянно прави неприятна услуга, а децата рискуват да се окажат неподготвени за живота си като възрастни хора.
3. Твърде елементарно показваме възторга си от тях
Движението за нараснала самокритика, изгрява още с поколението на бейби-бума, а през 80-те години става известно и в учебните заведения. Правилото " Всеки участник получава премия ", разрешава на всяко дете да се усеща особено. Но актуалните психолози все по-често споделят мнение, че този способ на подучване има непредвидими последствия. Не след дълго, детето вижда, че единствените хора, които го намират за извънредно – това са личните му родители, а не и останалите. Тогава детето стартира да се съмнява в обективността на най-близките си хора. На него му харесва да получава похвали, само че схваща, че това не е обвързвано с действителността. С времето, такова дете се научава да лъже и преувеличава, с цел да избегне неловката действителност То просто не е готово за конфликта с компликациите.
4. Не споделяме с децата личните си неточности
Идва време, когато порасналото дете ще пожелае да излети от гнездото и да направи лични неточности. А възрастните би трябвало да му разрешат това. Това напълно не значи, че те няма да им оказват помощ в разнообразни житейски обстановки. Споделете с вашите деца грешките, които вие сте позволили на тяхната възраст. И им спестете непотребните нравоучения. Нужно е децата да бъдат подготвени за среща с неприятностите и да умеят за носят отговорност за своите решения. Разкажете на децата, по какъв начин сте се чувствали, когато сте се сблъсквали с сходни условия, по какъв начин сте се справяли, какъв урок сте научили.
5. Често бъркаме " интелекта и гения " със " зрелостта "
Интелектът, постоянно се употребява като мярка за установяване зрелостта на децата. В резултат на това, родителите допускат, че умното дете е квалифицирано за живота. А това не е по този начин. Някои от най-известните спортисти и кино-звезди, имат голям гений, който не ги избавя от обществените кавги, в които постоянно се забъркват. Грешка е да смятате, че вашето дете е надарено във всичко. Няма вълшебна възраст за отговорността или управление за това, по кое време на едно дете е нужно да се дава по-голяма независимост. Но има положително предписание – наблюдавайте децата на същата възраст. Ако забележите, че връстниците на вашето дете са доста по-самостоятелни, допустимо е вие самите да задържате развиването на неговата самостоятелност.
6. Самите ние не вършим това, на което учим децата си
Като родители, ние би трябвало да моделираме държанието на децата. Точно в този този интервал, ние сме водачите на фамилията и сме длъжни да се ръководим от истината в връзките си с близките. Наблюдавайте своите действия, даже най-малките, тъй като вашите деца също ги следят. Ако вие нарушавате разпоредбите, които сами налагате, знайте, че това е недопустимо за тях. Покажете им, какво значи на драго сърце да помагаш на останалите. Правете хората към себе си щастливи – вашите деца ще вършат същото.
Снимки: w-dog.net, favim.com
